cover_july2021

Д-р Райна Стоянова

Ендокринологията – море от предизвикателства

Брой 86, юли 2021

Докато светът се тревожи за хода на пандемията, заляла човечеството от началото на миналата година, лекарите са загрижени и за една друга пандемия – тази на захарния диабет и затлъстяването.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: личен архив

За да ни разкаже повече по темата и да сподели някои съвети за здравословно хранене, в този брой ви срещаме отново с млад лекар, специализант по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ и докторант по Хранене и диететика към МУ-София – д-р Райна Стоянова. Д-р

Райна Стоянова завършва медицина в Медицински университет-София през 2012 г. Като стажант-лекар черпи опит от видни имена в сферата на ендокринологията, метаболитните заболявания и диабетологията в Париж като проф. Готие, проф. Карел и проф. Дюкан.

Научните ú интереси са свързани най-вече със съвременните терапевтични решения за лечение на затлъстяването и метаболитния синдром, парентералното и ентерално хранене при различни заболявания, микробиомът, чернодробните заболявания, малнутрицията.

Д-р Стоянова е член на Българското дружество по ендокринология и болести на обмяната, Българското дружество по хранене и диететика, Българското дружество по парентерално и ентерално хранене (BULSPEN), Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене (ESPEN), Българската и Европейската асоциация за борба със затлъстяването, Международната асоциация по затлъстяване (TOS), Американската асоциация по ентерално и парентерално хранене (ASPEN), Международната асоциация по спортно хранене (ISSN), Българската фитнес асоциация (BFS).

Д-р Стоянова, как се насочихте към ендокринологията, храненето и диететиката?

Избрах да стана лекар, защото винаги съм искала да помагам, защото има много предизвикателства и защото е трудно, динамично и изключително интересно. Насочих се да специализирам ендокринология и болести на обмяната впоследствие, защото тази специалност съчетава в себе си по удивителен начин задълбочената наука и клиничния опит.

Тя е същността, или както казва един от нашите учители, „поантата“ на вътрешната медицина. Нищожните по количество субстанции, отделяни в организма от жлезите с вътрешна секреция, влияят върху целия ни живот – способностите за продължаване на рода, върху нервната система и поведенческите ни реакции, върху психичното ни равновесие или неравновесие, върху теглото, растежа и т.н.

Ендокринологията, както и всяка медицинска специалност, е море от знания и предизвикателства. Ученето е свързано с много избори и лишения. Компетентността на лекаря е изключително важна, за което е необходима отлична теоретична подготовка, но също така добри практически умения, отговорност, логическо мислене, интуиция, издръжливост и не на последно място сърдечност за човешката мъка и страдания.

Храненето е неизменно свързано с всяка медицинска специалност, всички заболявания изискват даване на съответни хранителни препоръки. От друга страна, нездравословният начин на живот, в това число и неправилното хранене, могат да са отключващи и съпътстващи много патологични състояния.

Науката за храненето се развива също така динамично и повечето съвременни проучвания се стремят да докажат именно взаимовръзката между хранителните навици и различните генотипно-фенотипни взаимодействия. Ендокринологията и болестите на обмяната може би е най-тясно свързаната специалност с диететиката и в този смисъл моят избор, както и на много колеги, беше съвсем логичен за мен.

Какви пациенти се обръщат най-често към Вас за консултация и съставяне на хранителен режим?

Обикновено това са пациенти с метаболитен синдром, наднормено телесно тегло, захарен диабет, бременни, кърмещи жени, както и такива с поднормено тегло, малнутриция.

С пандемията от Covid-19 вниманието много се насочи към рисковите групи и по-специално към хората с диабет. Може ли да се каже, че диабетът е бичът на съвремието ни?

Вече се натрупаха данни, които посочват, че смъртността при пациентите със захарен диабет и лабораторно потвърден Covid-19 е трикратно по-висока в сравнение с общата популация. Високите стойности на кръвната захар компроментират имунната система, а това води до по-тежко протичане на заболяването и съответно по-дълъг възстановителен период.

Захарният диабет е едно от най-често срещаните ендокринни заболявания в целия свят. В световен мащаб около 285 милиона души страдат от диабет тип 2, съставляващи около 90% от случаите. Честотата му нараства бързо, а до 2030 г. този брой се очаква да се удвои…

Захарният диабет се среща навсякъде, но е по-чест (особено тип 2) в по-развитите страни. Най-голямо увеличение на разпространението обаче се очаква да се появи в Азия и Африка. Нарастване на заболеваемостта в развиващите се страни следва тенденцията на урбанизацията и промените в начина на живот, може би най-важното е „западният стил“ диета.

Защо все повече се наблюдава и при деца и млади хора? Доколко е свързан със затлъстяването и липсата на движение?

Затлъстяването и липсата на движение са едни от основните рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2. За съжаление, в съвременния свят, в който живеем, прекарваме все по-голяма част от деня си седнали в офиса пред компютъра, а пандемията от Covid-19 определено подпомогна този заседнал начин на живот.

Индустриализацията, качеството на храната, лесно достъпната и често не толкова здравословна храна, която консумираме, също дават своя принос към развитието на различни хронични заболявания.

Преди време Ваша колежка ендокринолог заяви в телевизионно предаване, че храната в наше време е отрова и посъветва да консумираме колкото се може по-малко, за да се тровим по-малко. Смятате ли, че това е добър съвет?

„Дозата прави отровата“ е казал още древният учен Парацелз. Това, което бих дала като съвет на хората, е да обръщат внимание на качеството, но и на количеството на храната – да консумират по-малко полуфабрикати и рафинирани въглехидрати, да предпочитат храни, богати на фибри, сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, прясно месо и риба.

Вегетарианството и веганството лишават ли организма от ценни вещества?

Като всеки строг режим вегатарианството, а още повече веганството, крие своите рискове. Консумирането на еднообразна храна без хранителни продукти от животински произход би могло да доведе до недостиг на пълноценни белтъчини, дефицит на желязо, калций, витамин D, както и витамини от група В.

Хората, за които веганството е начин на живот, е добре да приемат хранителни добавки и функционални храни, за да могат да си набавят тези така важни за организма витамини и минерали.

Какви съвети давате на Вашите пациенти вегетарианци и вегани за постигане на балансирано хранене?

Обикновено в тези случаи съветваме пациентите да добавят възможно най-голямо разнообразие в диетата си, за да набавят на организма си всички необходими микро- и макронутриенти – да компенсират липсата на животински белтъчини чрез добавяне на бобови култури в съчетание със зърнени в своето меню, за да могат да си набавят необходимите незаменими аминокиселини.

Да консумират повече пълнозърнести храни, богати на минерали, като Ca и витамини от групата B, ежедневно да хапват различни сезонни плодове и зеленчуци, храни, богати на витамин C, който да подобри усвояването на желязото, и разбира се, да пият достатъчно количество вода през деня.

А на тези, които са претоварени с работа и нямат достатъчно време за пазаруване и приготвяне на здравословна храна?

За съжаление в днешно време е доста трудно да се достигне баланс между работа, професионално развитие и личен живот. Физическата активност, здравословното хранене и пълноценната почивка са от съществено значение за здравето ни.

Обикновено българинът пропуска хранене поради твърде голямата ангажираност през деня, или хапва „на крак“ безразборно и несъзнателно, а след това компенсира с обилна вечеря и солидно количество алкохол, който освен всичко друго пречи и на съня.

Това, което бих дала като съвет на твърде заетите хора, е да мислят и планират храненията си, да избягват храна от заведенията за бързо хранене, да консумират повече пълнозърнести храни, пълноценни белтъчини като яйца, мляко, месо, да си осигуряват чест прием на сезонни зеленчуци и плодове, да пият вода и да ограничат безалкохолните напитки и пакетираните храни.

Истина ли е, че с напредването на възрастта трябва да се храним по-малко?

Напредването на възрастта е свързано с настъпване на различни промени в тялото – понижава се процентът мускулна маса, а се увеличава този на мастната тъкан, при жените настъпването на менопауза от своя страна е свързано с множество хормонални изменения.

Всички тези промени може да изискват адаптация на хранителните ни навици. Енергийните нужди на всеки един от нас са строго индивидуални и зависят от множество фактори като ежедневната физическа активност, начинът на живот, стреса и пр.

Вие самата как се грижите за здравето си и се поддържате във форма?

Както за всички съвременни, работещи хора, за мен също е предизвикателство да се храня достатъчно редовно. Старая се да подбирам храната и местата, на които се храня, да ям достатъчно сезонни плодове и зеленчуци и да пия достатъчно вода.

Как обичате да прекарвате лятото?

Лято или зима – за мен е важно да мога да отделям достатъчно време за себе си и за хората, които обичам.

app_cover_july2021