Списание BETTY, юли 2018

Правим това интервю по телефона в кратката му почивка след репетиции за „Турандот“ в Загребската опера. Камен Чанев е най-търсеният български тенор в чужбина, покорил сцените на „Арена ди Верона”, виенската Щатс Опера, Театро ла Фениче във Венеция, Дойче Опер в Берлин, Театро Лицео в Барселона, Театро дел опера в Рим, Ройал опера в Оман, на театрите във Франкфурт, Цюрих, Катания, Токио, Антверпен, Валенсия, Севиля, Вашингтон, Тел Авив и много други. Но световната слава не пречи на певеца да пее с голямо желание и на родна сцена.

Автор: Олга Георгиева
Фотографии: Виктор Викторов

Наричат го „Певецът без театър“, защото повече от 20 години гостува в различни театри в Европа, Азия и САЩ, без да се обвързва с нито един. Ангажиментите на тенора са планирани за години напред, през 2018/2019 г. те включват роли в Берлин, Будапеща, Савонлина, Пекин, Касел, Монреал, Вилнюс. Но пътят към успеха не е лесен – българските оперни певци нямат зад гърба си импресариа и агенции и разчитат само на собствения си талант и упоритост.

Първите си стъпки на сцената Камен прави като дете в родния си град Сливен. Завършва Музикалната академия в София, специализира пеене в академията „Борис Христов” в Рим при оперната певица Александрина Милчева. Работи като солист в Националния театър за опера и балет – София, и в Пражката опера.

Днес живее във Виена с приятелката си Таня Иванова, която като сопрано също е много ценена зад граница.

Камен Чанев е един от певците, които продължават да затвърждават оперния талант на българите. Репертоарът му е богат и включва над 30 главни роли („Аида“, „Дон Карлос“, „Травиата“, „Риголето“, „Селска чест“, „Палячи“, „Трубадур“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“, „Кармен“), както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония“ на Бетовен, „Реквием“ на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер“ на Росини, „Симфония № 8“ на Малер. Вълнувам се да слушам и по телефона този мек и благ глас.

Още като малък пеете в хора на прочутия в Сливен диригент Методи Григоров. Насърчи ли Ви някой, или това беше Ваше желание?
Да, както повечето деца – моята майка. Бил съм съвсем малък, около петгодишен.

В консерваторията учите заедно с Орлин Горанов и Васил Петров. Поддържате ли връзка и днес?
Виждаме се с голямо удоволствие, когато ангажиментите ни го позволяват.

Ангажиментите Ви са основно в чужбина, но се връщате и на българска сцена. Как се чувствате на нея?
Прекрасно! Обичам да пея в България и го дължа на българската публика. Обичам да пея заедно с колегите.

Пял сте на най-известните в света сцени. Коя от тях спечели сърцето Ви?
Дойче Опер в Берлин и Римската опера.

Имало е роли, които сте отказвал. Защо?
Защото не съм ги чувствал, не са били за моя глас, не са били в моя натюрел. Човек не може да изпее всичко.

Избрал сте да не се обвързвате с нито един театър, но сте търсен от всички. Какво дава свободната практика?
Дава ти стимул да се развиваш. Това се губи, ако останеш само в един театър. Големите оперни певци нямат театър.

Как изглежда ежедневието на един оперен певец?
Сутрин репетиции, до 2 часа. Кратка почивка, учене, вечерта отново репетиции. Когато има представления, вечер на представление. И непрекъснато пътуване, летене със самолет от град на град, от театър на театър.

Вашата партньорка в живота също е оперна певица. Помага ли за вашите отношения общата професия или пречи?
Понякога пречи, понякога помага. Но ние, оперните певци, сме малко като циркаджиите, разбираме се най-добре помежду си. Много по-лесно е да си с човек, който също има отношение към изкуството.

Как се грижите за гласа си, за здравето и за добрата си форма?
Най-важното е сънят, да си отпочинал и да си здрав. Не спазваме някакъв специален режим на хранене. Когато има представления, си толкова натоварен, че нямаш време да мислиш за храна. Вечеряш след представлението, което е вече много късно. И това спомага за нашия проблем с килограмите. (Смее се.) Но какво да се прави, такава ни е професията.

През април 2018 г. Сикстинската капела излъчи онлайн концерт за пръв път в историята. Как според Вас ще се промени светът на голямото изкуство с новите технологии?
Той вече се променя. Но е много важно как се прави, както в една рецепта. Да се знае как и колко, за да се подчертае музиката, без да се прекалява.

Кое е по-важно за успеха на един оперен певец – любовта на публиката или мнението на театралните директори и на критиците?
Любовта на публиката е истинският критерий за мен. Операта вече не е това, което беше по времето на Гена Димитрова и Николай Гяуров. В операта участват определени кръгове, всичко е въпрос на политически и икономически интереси, защото в нея има много пари. Както е във футбола. Театралните директори и критиците са платени, истинско е отношението на публиката. Операта в България в този смисъл е по-добре, но просто защото няма пари… В тази връзка ми се иска българските журналисти да подкрепят повече младите български оперни певци. Лесно е да пишеш за тези, които вече са признати в чужбина, но трябва да се подава ръка и на младите оперни певци в България. Както се говори за младите артисти в театъра. Зад българските оперни певци не стои никой, борим се сами, разчитаме само на своя глас, на своя характер. Защото оперен певец е много тежка професия, трябва да имаш сила, когато паднеш, да станеш и да продължиш пак да вървиш напред. Хубаво е, че българското радио прави включване от световни оперни сцени, но е добре това да се случва и от сцената на Софийската опера, на Старозагорската опера, на Русенската опера.

Видяхме Ви на откриването на шестия Летен фестивал „Опера в парка“ през 2015 г. в парка на Военната академия в София. Какво мислите за тази инициатива на Софийската опера и балет?
Това е чудесна инициатива, но тя вече не е само в София, прави се и на Белоградчишките скали, и в Пловдив, и във Велико Търново. През лятото на много места може да се отиде на опера на открито.

Кои са следващите Ви изяви в България?
На 10 юни в Софийската опера, на 21 юни в „Отело“ на сцената на амфитеатъра в Пловдив, който много обичам и всяко лято пея на открито там, защото атмосферата е невероятна. И публиката, и пловдивската трупа са прекрасни! Имаме театър, който съперничи на всички такива театри в света.

Какво е Вашето пожелание към читателите на сп. „BETTY Моята аптека“?
Да четат повече за култура, да се интересуват повече от класическата музика. Просто да ходят по-често на опера!