cover_july_2017

Хилда Казасян

ДА НЕ ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ НА ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Брой 38, юли 2017

„За мен денят започваше с уханието на кафе и пура и с грамофона на татко, той имаше страхотна колекция на джазови изпълнители. Джазът е светоусещане, друг вкус към живота, едно друго усещане за красивото, за ценното.“

Хилда Казасян

Автор: Олга Георгиева
Снимки: личен архив – Васил Къркеланов

Освен с мекия ѝ глас на джаз певица, я познаваме и като собственик на единствения арменски ресторант с джаз музика. Хилда е дъщеря на видния ни диригент и композитор Вили Казасян (1934 – 2008) и на Надежда Ранджева. През 1989 г. завършва Националното музикалното училище „Любомир Пипков“ със специалност „Ударни инструменти“, след това продължава образованието си в класическия отдел на Консерваторията. Член е на журито на телевизионното шоу на бТВ „България търси талант“ – сезон 1 (2010) и сезон 2 (2012) и е единственият член на журито на „Като две капки вода“, който е от самото начало на шоуто в България: сезон 1 (2013), сезон 2 (2014), сезон 3 (2015) и сезон 4 (2016). Има издадени 6 албума и работи с едни от най-добрите джазови музиканти, на най-престижните сцени в България и чужбина.

Хилда има седемгодишен брак с актьора Чочо Попйорданов (1964 – 2013), след това има връзка с бизнесмена Симеон Бучков – Бучи, с когото имат дъщеря – Надежда-Мари.

Този юни излезе новият ѝ клип към песента Waters of March. За плановете за лятото, за музикалните традиции в нейното семейство, за заведенията с арменска кухня и за важните неща в живота – Хилда Казасян, специално за читателите на сп. BETTY Моята аптека през юли.

Хилда, две-три поколения българи са израснали с песничката Детство мое, чиято музика е на Вашия баща. У Вас какъв спомен пробужда тя?
Пробужда много хубав и приятен спомен, защото и аз пея там. Това не е много известно. Съвсем директен спомен пробуждат всичките ми записи на детски песнички, които съм направила в Българското национално радио, защото аз си бях такъв „назначен малък човек“, който пее симпатично – в момента, в който имаше да се изпее нещо, татко ме викаше, аз отивах, изпявах го и приключвахме. И сега попадам на песнички, които даже съм забравила, че съм ги пяла аз.

Той ли Ви „запали“ за музиката, за джаза?
Със сигурност, то е станало в несъзнателна възраст. Вкъщи или се слушаше тази музика, или се правеше, или се репетираше. За мен денят започваше с уханието на кафе и пура и с грамофона, татко имаше страхотна колекция на джазови изпълнители. Но човекът, който ме водеше по уроци, беше майка ми, за което съм ѝ безкрайно благодарна. Тя отделяше цялата си енергия и голяма част от ежедневието си за моето водене на солфеж, на пиано…

Кои са най-важните неща за живота и музиката, на които Ви научи Вили Казасян?
За живота ме научи и то, не давайки съвети, защото той не обичаше да говори за тези неща, а с личен пример – че човек трябва да гледа отвисоко на живота. Да си много широкоскроен, да гледаш с усмивка на живота. Да бъдеш благороден, да бъдеш толерантен и въобще – с истинска лекота да изживееш този живот, който може да бъде прекрасен!

Бихте ли желали и Вашата дъщеря да следва музикалната традиция в семейството?
Тя има много силна интуиция и аз разчитам на нея. Надежда има много таланти и съм сигурна, че Господ ще ѝ покаже правилния път и тя ще избере да тръгне по него.

Тя има прекрасно двойно име – Надежда-Мари. Как го избрахте?
Аз си бях избрала да се казва Надежда, на майка ми. Но в нощта, преди да се роди, съпругата на баща ми сънувала, че се казва Надежда-Мари. Каза ми го и аз реших, че тези неща обикновено не са случайни и послушах съня ѝ.

Ваш е ресторантът Егур, егур, който вече дълги години предлага на софиянци вкусна арменска храна, поднесена с джаз. Вече имате ресторант в Банско и в Созопол. Как решихте да се заемете с този бизнес и каква е тайната на успеха на вашите заведения?
Всяко нещо, което трябва да се случи, се случва. Партньорът ми, с когото започнахме това начинание, ми предложи да направим пиано бар, но аз не обичам този начин на прекарване, а и смятам, че България е пренаситена с този вид заведения. Тогава се сетих, че когато арменската ми баба, на която съм кръстена, готвеше, нашите приятели полудяваха. Намерих едно място на „Шейново“, когато влязох в него си казах: Това е нашето място! То беше едно мазе, което аз превърнах в едно много уютно и красиво място. И от първата седмица вече нямаше свободен стол. Малко по малко ресторантите се разраснаха. Успехът се дължи на това, че изключително много държим на качествената кухня, приятната обстановка, доброто осветление и на хубавата музика.

Какво е типично за арменската кухня?
Че е много вкусна! Тя е в основата на много ориенталски кухни, на турската, на гръцката. Типична е комбинацията между сладко и солено, специфичните подправки.

Вие обичате ли да готвите?
О, да, аз се разтоварвам с готвенето. Едно от любимите ми занимания е да си напазарувам от пазара, да си гледам любимо сериалче и да готвя. Това ме откъсва от всичко.

Какво е обичайното меню вкъщи?
Гледам да готвя здравословно, много зеленчуци, пресни салати, не мазна храна – лека и сравнително здравословна кухня. Откакто се е родила Надежда, аз внимавам поне вкъщи да ѝ давам повече витамини.

Как се грижите за здравето си и как се поддържате във форма?
За здравето си се грижа, пиейки 67 000 добавки (смее се), като пробвам всяко ново нещо, появило се в аптеката. Аз мога да бъда рекламно лице на всяка фармацевтична фирма, с приятеля ми всеки от нас има вкъщи по един шкаф, пълен с добавки, колагени, витамини…, което не го препоръчвам, разбира се. Нищо специално не правя, гледам яденето и всичко останало да е с някакво чувство за мярка.

Кой е Вашият приятел и с какво се занимава?
С Пламен сме заедно вече пет години. Той е едно от най-фантастичните същества, което съм срещала въобще. Убеждавам се в това всеки изминал ден. Заедно създадохме тези три ресторанта.

Скоро излезе новата Ви песен и клип?
Песента е една от най-известните теми на Жобим, аранжирана от изключителния Живко Петров. Той, един от най-фантастичните пианисти, които познавам, като в този случай не само свири и направи чудесен аранжимент, но и пее заедно с мен – което всъщност е новината в цялата работа. Клипът, мисля, че се получи нещо изключително, съдейки по преживяването, в което ни вкара режисьорът Васко Къркеланов в двата дни за снимките, препускайки с царския влак – така силно вдигна адреналина ни! Изключително вълнуващи дни, за които благодаря и на Васко Къркеланов, и на БДЖ, че ни подариха това незабравимо изживяване.

Според опита Ви от България търси талант и Като две капки вода, кое е най-трудното в това да бъдеш член на жури?
Те са доста различни, за мен най-трудно в „България търси талант“ беше да кажа „Не“ на мъничко детенце. Проблемът по-скоро идва от родителите, които не могат да преценят правилно възможностите му и причиняват това на горкото малко същество и на нас… А в „Като две капки вода“ – да даваш оценка на едни такива страхотни професионалисти, с които даже работиш заедно и хора, които полагат изумителен труд, защото това наистина е тежка работа за много кратък период от време.

А най-трудното в това да бъдеш родител?
Най-трудното е да не обръщаш внимание на дребните неща в името на големите. Защото много пъти, за да бъде всичко перфектно до най-дребните детайли, пропускаме големите и до такава степен „досадим“ на нашите деца, че те за големите не ни слушат и не ни обръщат внимание… Това ми е останало от баща ми – да не обръщаш внимание на дребните неща, които те дразнят, които минават с възрастта, в името на това да запазиш силната и сериозна връзка с детето си.

Какви планове имате за ваканцията?
Очертава се едно много вълнуващо лято!

app_cover_july2017
Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn