Cover_jul2016

Калин Вельов

ЕКСТРЕМНОСТТА Е МНОГО ОТНОСИТЕЛНА

Брой 26, юли 2016

Има нещо много хлапашко, много момчешко в усмивката на този мъж. Музикант, барабанист, певец, композитор, текстописец, аранжор, актьор, продуцент и издател –типично по Близнашки, разнообразието от различни неща му харесва и го мотивира. Енергията му е слънчева и зареждаща, затова в разгара на лятото избрахме точно Калин Вельов за специален гост на сп. Betty Моята аптека.

Олга Георгиева

Познаваме го като барабанист и перкусионист на Акага, Медикус, Дони и Момчил, Каналето, Лили Иванова, Нона Йотова бенд, като част от екипа на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд в предаването „Хъшове”. Харесваме образите му и в киното: във филмите „Омбре”, „Под прикритие”, „Бартер”, „Вълча сюита”. Слушаме с удоволствие изпълненията му с Нина Николина и Тумбаито. Калин е винаги в движение: гастролирал е на 4 континента, работил е с големи имена като Франки Моралес, Херман Оливера, Джими Бош и много други. На срещата ни идва с мотора си и веднага донася ведро настроение със заразителния си смях. Прави толкова много неща, че се чудя от къде да започна с въпросите… Започвам от детството и от първата среща с барабаните.

Спомняш ли си твоята първа среща с барабаните и с какво точно те плениха?
По спомен е от 6-годишен, на село на планината, като обръщах тенджерите и тиганите на баба ми и ги удрях с вилици и с лъжици, барабанях отгоре им. Това беше някакъв първи импулс. Продължих така много неприятно да притеснявам всички с шумотевица… Майка ми прави дълги опити да ме отклони към пиано, към китара, флейта, цигулка. Не да ме отклони от музиката, а да ме пренасочи към друг инструмент, по-музикален. Но аз бях категоричен, една година продължих да блъскам по теджерите и ги принудих по детски начин да ме запишат на уроци по барабани. Тогава имаше Дворец на пионерите, днешната семинария, в София. Страхотно място беше за дечурлигата, имаше кръжоци по моделиране на кораби, имаше езерца, в които пускаха лодките, места да се спортува. Там репетираха и детска филхармония „Пионер”, „Пим-пам”- четата с Карадимчев. На 7 години започнах уроците по барабани и на 10-годишна възраст ме поканиха да се присъединя в „Пим-пам” с ударни инструменти. С тях ми бяха първитe обиколки на България, телевизионни снимки, турнета.

Учил си при най-добрите учители по ударни инструменти. Кой е най-големият житейски урок, който ти дадоха?
От Мария Палиева, не знам дали успях във времето да науча спокойствието, което тя има, преподавайки и работейки, особено с малки деца, но силно се надявам. Търпението е много силен момент при преподаването. От проф. Добри Палиев може би поех философията да даваш свобода за изява, свобода за композиране на музикантите, свобода да намерят себе си, своя стил.

Твоята дъщеря проявява ли интерес към музиката?
Пее песнички много готино. Всъщност в родата по майчина линия всички жени пеят много добре и тя определено има интерес към пеенето. От време на време, като дойде в студиото, барабани на инструментите. Рано е да се каже, а и не държа въобще да става музикант. Със сигурност в нея има много силен енергиен заряд за спорт, това го виждам.

Барабаните изискват физически усилия. Ти се занимаваш много със спорт, спазваш ли и някакъв режим, диети?
На времето само спортувах, докато сега вече задължително съчетавам спорта с хранителния режим. Обичам да ям месо, ям огромно количество салати, не се ограничавам много, но внимавам да не вечерям късно, когато вечерям да не приемам въглехидрати. Няколко пъти в седмицата, особено сега през лятото, ям изчистващи храни от типа на семена, мляко с мед, овесени ядки, ръжено-пшеничени и т.н. От 4-5 години ползвам естествени хранителни добавки сутрин на гладно, с това ми започва винаги деня: стрито ленено семе, пчелен прашец, алое, специални чайове, суров зехтин на гладно с лимон. Природни неща. Два пъти седмично тренирам кондиционни тренировки, карам колело и зима, и лято. Спускам се зимата в планината, тичам на Витоша и по плажа. През лятото обичам всички морски спортове: сърф, каяк по язовири. Преходите в планината, спането на палатки.

Обичаш ли екстремното?
Не бих казал. Екстремността е много относителна. Казват ми: Леле, колко си екстремен! А като се сравня с някои хора, които според мен са екстремни, аз определено не правя абсолютно нищо особено. За някои хора спускането с колело през зимата в снега е екстремно. За мен въобще не е екстремно, но пък смятам че е екстремно да се спускаш лятото с колело по скали и чукари – тогава и най-тежко може да се пребие човек. За някои да караш зимата скутер е много екстремно, за мен е начин на живот, който в развитата част на Европа е нормален и предвидим.

Ти си учил в Ротердамската консерватория. Тя какво ти даде и как се чувстваше в Холандия, тази северна страна?
Много добре се чувствах. По принцип съм хамелеон, човек, който се адаптира абсолютно навсякъде. Навремето съм изкарвал по два-три месеца на много различни места по света и винаги съм се чувствал много добре. В Холандия се адаптирах към дъжда и в един момент не ми беше определено неприятно и не ми правеше впечатление, че по цял ден вали. Много неща ми даде животът в Холандия. Професионално е неизмерим и незаменим опитът и всичко, което научих. Защото освен обучението в консерваторията, при мен така се случи, че още на втория месец започнах да пътувам и да имам концертни участия, което беше страхотно изживяване и опит. Обикалях Холандия, свирех с няколко различни групи и така продължи пет години. Нивото и интензитетът се покачиха във времето. В консерваторията бях при едни от най-добрите европейски латино музиканти. Научих се как да навлизам в дълбочина в професията, всичко да прецизирам. Животът ми в Холандия ме научи, че там на всяко ниво, за всяко едно нещо, всичко се изпипва в детайли. Нищо не се прави мърляво или половинчато. Има го и там понякога, но тези, които работят така, си остават определена прослойка от обществото. Това нещо с перфекционизма го попих във времето и сега определено страдам и ми липсва, живеейки на Балканите и особено в България, където вс още сме доста назад в това отношение.

Защо реши да се върнеш?
Разсъждавах може би почти цяла година върху този въпрос. Донякъде решението беше емоционално, донякъде обмислено. Исках да имам база, студио, репетиционна. Исках да стартирам мои солови проекти. Да продуцирам музика, да пея, да записвам песни. Исках да съм близо до семейството си, до родителите, които остаряват и имат нужда от подкрепа, а пък в България социалната политика е последното нещо, което е на дневен ред. Така че, сложих на кантар доста неща и реших, че ще се чувствам по-щастлив и спокоен тук. Естествено, има неща, които ми липсват, има неща, които ме гневят в България. Не мога да кажа, че винаги съм доволен и щастлив, но това е животът, може би няма пълно щастие.

Имал си общи проекти с много изпълнители. С кой от тях се чувстваше най-комфортно?
Ако трябва да си разделя музикалния живот до момента, бих го направил на три етапа. Първият е преди Холандия, вторият е в Холандия и третият е след това. В първия етап се чувствах много добре с „Акага”, групата на която съм кръстник и с която стартирахме заедно в музикалното училище като малки. Беше много хубав период. След това изключително готино, спокойно, весело, щастливо и младежко беше с „Медикус” и Дони и Момчил. Това бяха много луди години, пътувания, изяви. Определено се чувствах много „отвързан” на сцената с Ку-ку бенд и времето на „Хъшове”, когато бях с тях. С Лили Иванова имах също много хубави моменти и пътувания. С Нона Йотова правехме готини турнета също. С абсолютно всички съм се опитвал да давам максимума и да извличам максимума като емоция. По това време в България имаше дълги турнета, големи концерти. Докато сега всичко се случва много повече около клубния живот.

Вторият етап, в Холандия, имах много силни проекти, които наистина ми дадоха много като музикална емоция и живот. “Project 2000” беше основната, една от най-елитните банди, в които свирих. Тези хора са и едни от успешните продуценти на електронна музика там. Имахме и реализирани клипове по MTV, турнета в Германия и Франция и т.н. Последните години там свирих с един от най-елитните европейски латино перкусионисти Джерардо Розалес, венецуелец. Безценен опит с латиносите! Имах и още няколко латино банди. С последната, с която свирих, ElectroCoco, излезе албум и направихме концерт, който беше заснет и излъчен по холандското MTV. Големи фестивали и много гигове имах с диджеи в най-големите холандски клубове.

Третият етап започна с прибирането ми в България и записването на дуетния албум с Нина Николина – „Абсент”, който се получи много успешно. За мен това беше първи опит като автор, текстописец, аранжор, продуцент. Вложих цялата си енергия и сърце в него. След това записах самостоятелен албум – „Две лица”, който също беше нещо, което много силно исках да направя. В него се изявих основно като текстописец, автор на музика и певец. Сформирах и латино банда, която кръстихме „Тумбаито”, която беше моя мечта още от периода в Холандия – да имам собствен бенд в България, който да е 100% салса група. И „Тумбаито” е определено най-добрата салса латино група в България, с която съм много горд. Имали сме концерти в България, Румъния, Турция, Кипър, Лондон. Част от тези концерти бяха с едни от най-големите световни салса музиканти и певци Франки Моралес, Херман Оливера, Джими Бош. С „Тумбаито” издадохме и албум през 2014г. с авторски песни и БГ хитове от 70-те в латино римейк.

Последният ми нов проект е с бразилската певица Джулия Мартинс, който съчетава танци и бразилска електро музика. С Нина Николина издадохме през април и първия албум на един нов за нас проект – PENDARA Ethno Project, който е музикална компилация от български фолклор, диджейска електронна музика и афро-латино перкусии.

Къде се чувстваш по-добре: зад барабаните или пред филмовата камера?
В момента по-вълнуващо ми е на снимачната площадка и определено да снимам филми е нещо, което имам силно желание да правя, харесва ми. Не мога да кажа, че се чувствам несигурен, като снимам, въпреки че не съм актьор. Много по-високи изисквания имам обаче на музикалната сцена. Но най-добре може би се чувствам в планина, сред природата. Сигурно ако не бях станал музикант, щях да стана горски (смее се с неговия си поразителен смях).

Кой е най-силният ти спомен от сериала „Под прикритие”?
Болките по главата, които имах след снимките. Аз бях в ролята на измъчван, бяха ми сложили на главата един метален уред, такъв като каска, който и в действителност не беше въобще удобен и ми убиваше, в продължение на два часа ме тормозеше много. После няколко дни имах синини и подутини по главата. Реални бяха снимките доста. Много харесвам този сериал.

Какво ти предстои през лятото като ангажименти и как ще прекарате ваканцията с твоето семейство?
На 9 юни съм барабанист и перкусионист на големия концерт на Любо Киров в зала 1 на НДК. С „Тумбаито” ще имаме концерти във Варна – в Ментол и няколко други клуба. А заедно със Старозагорска опера ще имаме концерт на 29-ти юли в Стара Загора. С Франки Моралес, един от големите латино певци в Щатите, ще имаме на 5-ти и 6-ти август концерти в България, на 4-ти в Румъния. Със сигурност един месец ще „откачим” за морето и за караваната, малката да тича по пясъка, обикновено сме на къмпинг „Градина”. Искам да направя планина, язовир, с големия мотор няколко пътешествия… Има толкова неща, които могат да се правят през лятото, че не ми остава време да работя… Или пък … Трябва да се избира.

App_cover