cover_january2021

Д-р Мирко Сакскобургготски

Нищо не е вечно

Брой 80, януари 2021

„Това, което научих от тази пандемия, е, че нищо не е постоянно, нищо не е вечно. Всичко, дори установеният от десетилетия световен ред, може да се промени за по-малко от месец. Това ми се струва невероятно и ужасяващо. В тази ситуация само добрата организация и солидарността могат да помогнат.“
Д-р Мирко Сакскобургготски

Автор: Олга Георгиева
Фотография: личен архив

Той е само на 25 години, но поразява с дълбокия си поглед към живота и отговорното си мислене. Той е един от внуците на Негово Величество цар Симеон II и царица Маргарита и най-големият син на третия им син – д-р Кубрат Сакскобургготски, и съпругата му доня Карла Мария.

Когато започва пандемията от COVID-19, Мирко е стажант в мадридската болница „Сан Камило” и веднага се включва в борбата с вируса на първа линия рамо до рамо с баща си. По-малкият му брат Лукас също учи медицина. В първия брой на новата година, на която възлагаме надежда за преодоляване на световната здравна криза, ви предаваме посланията на младия лекар от Испания, чиято семейна история е силно свързана с България.    

Как избрахте да следвате пътя на своя баща и да станете лекар?

Mедицината винаги е присъствала в моя дом. Когато дойде моментът да помисля сериозно върху това на какво да посветя живота си, не се виждах работещ в офис. Едва в университета, когато влязох в болница, разбрах, че съм избрал това, което най-много бих искал да правя.

Към коя специалност се насочихте?

Обща и коремна хирургия. Това е специалността, която отговаря за хирургичните дейности на цялата храносмилателна система, както и хирургията на щитовидната жлеза, метаболитната и бариатрична хирургия, хирургия на панкреаса…

Харесва ми, защото, въпреки че по същество е хирургия, включва много от клиничната медицина.

Помага ли Ви това, че сте вече трима медици в семейството?

Разбира се, че помага! Подкрепяме се един друг. Освен това винаги, когато сме заедно, разговорът отива към теми, свързани с медицината.

Защо според Вас вирусът удари с такава сила Испания?

По мое мнение, и подчертавам, че това е само мнение, причината се корени в това, че в Испания сме много сърдечни, много близки един с друг. Латинска страна сме, прегръщаме се и се целуваме, дори и да не сме приятели – неща, които не са присъщи за по-северните страни. Мисля, че това оказа силно влияние в разпространението на вируса.

Почти година от началото на пандемията все още има много митове за коронавируса. Кои от тях Ви дразнят най-много като човек, който се е сблъскал лице в лице с него?

Наслушах се на много митове. Най-много ме притеснява, че хора, които никога не са изучавали науки, нито медицина, се изказват като учени и по този начин объркват много невинни хора, които не заслужават това.

Според Вас как ще продължим да живеем с вируса? Как ще работим, как ще се срещаме с приятели, как ще се обичаме?

По мое мнение, докато не се открие ефикасна ваксина, няма да може да се върнем към предишния начин на живот. Маските дойдоха, за да останат, особено когато става въпрос за работа с хора.

Как се промени лично Вашият живот през последната година?

Както на всички останали. Спрях да пътувам и да се виждам с много приятели. По-специалното в моя случай е, че започнах да работя. От 18-годишен уча медицина и вече беше време.

Спомняте ли си първите впечатления от България?

Помня едно пътуване в България, когато бяхме заедно с всички братовчеди. Спомням си, че играех с тях в градините на „Врана“, карахме колело и се катерехме по дърветата. Помня също как веднъж се загубих в Боровец, когато бях само на 8 години. Не знаех как да използвам телефон, не говорех български, нито английски и си мислех, че ще остана там цял живот, ха-ха-ха.

За щастие срещнах един изключително приятелски настроен господин, който ме заведе в магазина си за вестници, предложи ми сладкиши и изчаках там, докато родителите ми ме намерят.

Има ли някои места в нашата страна, които обичате да посещавате?

Най-често съм бил в Боровец. Много пъти сме ходили там на ски. Боровец е уютен курорт, в който няма много хора и има писти както за начинаещи, така и за напреднали. Преди три години заедно с всичките ми чичовци, лели и братовчеди отидохме там, за да караме ски и да посрещнем Нова година, и това беше най-забавното пътуване в живота ми.

Какво научихте от своя баща, д-р Кубрат Сакскобургготски?

Безброй неща. За да дам пример, бих казал, че ме е научил да работя неуморно и да не спирам да се грижа за семейството и приятелите си.

Какво научихте от своя дядо, Негово Величество Симеон II?

Това, което мисля, че най-силно ми е повлияло, е скромността, която винаги е била присъща на дядо ми. Винаги се е опитвал да поддържа нормален начин на живот и да възпитава децата и семейството си в естественост и дискретност.

По какво искате да приличате на тях?

Бих искал да приличам на тях в отношението им към работата и в самоотвержеността им, както вече споменах. Това са двама души, които са работили много и са правили много жертви в името на професията си.

Някога Вашият аристократичен произход бил ли е пречка в отношенията Ви с другите хора?

Произходът ми по-често е пречка, отколкото предимство, дори хората да си мислят друго. Все по-често се правят прибързани изводи само заради фамилното име. Според много хора това, че произхождаш от една определена фамилия, означава, че си получил всичко наготово. В моя случай и в този на моето семейство сме положили много усилия, за да бъдем там, където сме.

Доказателство за това е например, че конкурсът за специализация на медиците в Испания е публичен и се провежда при равни условия за всички.

Какво най-много мечтаете да постигнете?

Стабилна професия, която да ме вдъхновява и която ми дава възможност да се радвам на света и на семейството си.

Ако можехте да избирате от всички хора на света, независимо дали от нашето съвремие или от далечното минало, кого бихте поканили на вечеря?

Исус от Назарет.

Спортувате ли?

Много обичам да спортувам. В Мадрид правя джогинг и ходя на фитнес през седмицата. През зимата карам ски, а през лятото обичам да карам кайтсърф и водни ски.

Вярно ли е, че лекарите като цяло са по-небрежни към своето здраве?

Ха-ха, зависи от лекаря… В интерес на истината, съм виждал много лекари, които неглижират здравето си. Когато постоянно работиш с болни хора, започваш погрешно да си мислиш: „аз не съм чак толкова зле“, и спираш да си обръщаш внимание… В моя случай това не е така. Аз се храня добре, спортувам и не правя много глупости. Трябва човек да бъде за пример.

Какво си пожелавате лично за Вас и за целия свят за новата година?

Пожелавам си да се върнат ръкостисканията, целувките, прегръдките, вечерите със семейство и приятели, събиранията в ресторанти и всичко, което доскоро беше нормално.

Пожелавам си всички да се справят с тази пандемия и с икономическата криза. Бих искал също така демократичен ред за всички държави, които са под авторитарни режими. Много ме натъжава фактът, че през 2021 година все още има такива държави…

app_cover_january2021