Списание BETTY, януари 2020

Образът на злата свекърва присъства в българската литература открай време – като се започне от „Татул“ на Георги Караславов и се стигне до „Свекърва“ на Антон Страшимиров. Днес зрителите на Нова телевизия имат удоволствието да следят един изключително добре пресъздаден образ – на злата свекърва Бонка в телевизионния сериал „Пътят на честта“. Дължим го на актьорското майсторство на Галя Александрова.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: NOVA / Красена Ангелова /  2019

Това не е първата свекърва, в която Галя се превъплъщава – отдавна е изиграла свекървата и в споменатата постановка на Антон Страшимиров. Но Бонка е най-силната ú роля, а снимането на телевизионен сериал е една сбъдната мечта за нея. Галя Александрова е на професионална сцена от 40 години и има над 120 роли, участва във филма „Роялът“, останал в Златния фонд на българското кино, в който си партнира с Георги Парцалев, Наум Шопов и много други творци, епоха в киното и театъра. Участва и в новогодишни програми с Хачо Бояджиев, в телевизионната му постановка „Харолд и Мод“, в която се докосва до Стефан Данаилов, Леда Тасева, Маргарита Дупаринова, които стават нейни учители, в тв постановката „Странната мисис Савидж“, където си партнира с Виолета Гиндева, Йорданка Кузманова, Венци Кисьов. Помним я и от рекламата за Супер Любо на БТК. Галя е любима театрална актриса на две поколения старозагорци, а с излъчването на новия драматичен сериал от есента на 2019 г. става най-мразената „телевизионна“ свекърва. Образът ú е толкова убедителен, че когато се срещаме за интервю, съм поразена от добротата, която същото това лице излъчва в реалния живот. Преодоляла много трудности и едно наистина сериозно изпитание – тежка катастрофа, след която е било под въпрос дали някога ще може отново да се върне на сцената – Галя Александрова вярва в силата на доброто. Ето какво сподели актрисата за първия брой на списание „Betty Моята аптека“ за 2020 г.

Галя, когато един актьор направи наистина силен образ, публиката започва да го отъждествява с него. Какво е чувството да Ви спират по улицата и да коментират Бонка? Не се ли притеснявате, че Ви свързват с един толкова отрицателен герой?
Не, това не ме притеснява, защото много малко са тези, и слава Богу, които ме отъждествяват с нея. По-голямата част от хората, които ме срещат по улицата, които ми пишат, които искат да станат приятели с мен във Facebook или да си направят селфи с мен, мразят Бонка, но обичат Галя Александрова. За мен това е много голяма радост и удовлетворение, тъй като е знак, че си върша добре работата. Имам иконка във Viber и много се забавлявам с това. Разбрах, че някой е направил и профил на Бонка злодейката. Най-много ме радва, че различни поколения чакат поредния епизод с мен. Като се започне от децата – може би защото се впечатляват от лошите герои или пък може би защото виждат в Бонка бабата, която си обича внучето и иска да бъде с него. Другата възраст е на жени, които са снахи и които казват, че тяхната свекърва е същата. И свекърви, които пък казват, че няма такива свекърви. Мъжете от различни поколения също чакат да видят какво още ще направи Бонка и понякога си мисля, че едва ли не те искат да имат такива майки като Бонка, защото тя защитава децата си.

Когато виждаме пред себе си един такъв злодей, често се питаме дали злото не е по-силно от доброто. Според Вас така ли е?
Зло има много и навсякъде. Всеки човек се ражда от една любов и вече в зависимост от това в каква среда се развива, какво наблюдава, какви примери има постепенно започва да се изгражда характер на зъл човек. Иначе по принцип хората са добри, те се раждат добри. Неслучайно казват: направи доб-ро, хвърли го след себе си и то ще се удвои и утрои. А когато направиш зло, когато си зъл, това най-напред тормози теб и те изяжда отвътре и след това се връща към теб като бумеранг.  Но всяко зло се наказва. Имаме в нас един Господ Бог, той е този, който съди.

Какъв образ е по-трудно да се изиграе – някой с подобен на твоя характер и темперамент, или напротив, коренно различен от теб?
Разбира се, по-голямата провокация е тази, когато образът е различен от това, което е същността на човека. Но актьорът трябва да пресъздава и добри, и лоши герои… Влизането в обувките на героя е всъщност творческата лаборатория на актьора. Необходима е много голяма концентрация, необходимо е много да повярваш както на режисьора, така и на автора, или сценариста, драматурга. А така също и на себе си да повярваш, но най-вече концентрация и отделяне от този реален свят и влизане дълбоко в образа. Необходима е техника и за да „излезеш“ от образа, защото има случаи, в които колеги не са можели да излизат… Лично за себе си и до ден днешен преди представление не разпилявам енергията си, пазя я единствено и само за образа, който ще играя. След представление ми е необходим, в зависимост от сложността на ролята, поне половин час, за да се „приземя“, т.е. да вляза в своята си кожа и в реалния живот.

Кои са предизвикателствата на телевизията, с които се сблъсква един театрален актьор?
Това са съвсем различни жанрове. В театъра се репетира месец, месец и половина, за да влезеш в кожата на образа. В киното и телевизията няма това време. В театъра за два часа ти излизаш и пресъздаваш един цял човешки живот пред живата публика, която диша заедно с теб, смее се, плаче. Докато в киното и телевизията, ако нещо не стане, има първи дубъл, втори дубъл и едва след монтажа очакваме с нетърпение да разберем тази публика – която за нас е непозната, ние не я виждаме, тя си стои удобно във фотьойлите у дома – как ще реагира. Но слава Богу, тя ни очаква за сериала всяка вечер, дори от чужбина.

Какво е бъдещето на българските телевизионни сериали?
Както за киното, така и за телевизията и за театъра най-важ-ното е да има пари. Иначе в България има много талантливи актьори, но заплащането е твърде малко. За самата продукция на един сериал също са необходими средства. За щастие вече има много български сериали, особено Нова телевизия е в подкрепа на българското кино и българските телевизионни продукции. Хората са зажаднели за нещо по-различно и хубаво, не вярвах, че толкова много гледат телевизия.

А бъдещето на театъра?
От 20 години съм в Старозагорския театър, имаше един много голям отлив, но сега с всеки следващ сезон публиката се завръща и играем на пълни салони. Хората се завръщат към духовното.

Кои роли сте си мечтала да изиграете и за кои мечтаете днес?
Никога не съм си поставяла в актьорската кариера някаква мечта на всяка цена да изиграя някоя роля, но наистина съм си мечтала да снимам сериал. Не за пръв път се явявам на кастинг, но този за „Пътят на честта“ ми е успешен. В последния момент разбрах, явих се и ме одобриха за ролята на Бонка, което е една осъществена мечта!

Суфите казват, че големите изпитания се дават на хората, за да ги направят по-истински и добри, така както се смачква гроздето, за да стане на хубаво вино, и маслините – на добър зехтин. Как ви промени като човек най-голямото изпитание във Вашия живот и на какви уроци Ви научи?
Тежката катастрофа, която преживях, не ме промени кой знае колко като характер, но се научих да ценя едни неща, които хората имат като даденост и не им се радват. След това изпитание разбрах колко е прекрасно да можеш да се храниш сам, да се обслужваш сам, да се грижиш за тялото си, да се грижиш за здравето си, но не когато го загубиш, а като превенция. Когато човек е здрав, не трябва да се ядосва за нищо! Всяка трудност може да има своето решение, зависи от гледната точка. Да изляза от тази тежка ситуация ми помогнаха надеждата, вярата, дисциплината и възпитанието от моите родители. Никога не съм си позволила да се отчайвам, въпреки че не се знаеше дали ще успея да проходя. Но успях!

Как се грижите за здравето и добрата си форма сега?
Гледам да се храня разделно и с мярка, да се движа повече. След катастрофата започнах да се занимавам с хранителни добавки, на които много повярвах. Станах и консултант на различни фирми и не пия лекарства. Необходима е превенция, необходимо е организмът да се подкрепя с витамини, с минерали. Моята дъщеря е фармацевтичен представител на различни фирми и се занимава с лекарства, но също пие хранителни добавки. Лекарствата не могат да бъдат отречени, но по отношение на превенцията основното са добавките.

Имате ли хоби?
Работата! Работата е оптимизъм.

Кои са любимите места, които Ви зареждат с енергия?
Много обичам морето и морската градина. В Стара Загора имаме една приказна местност Аязмото. Тя е моята църква на открито и моето място за зареждане с енергия.

Кое е най-голямото Ви удовлетворение?
Това, че се занимавам с любимата си работа, че съм актриса и това, че имам прекрасна дъщеря и двама внуци. Една голяма внучка, която е в Англия, и един внук на 11 години.

Кога беше последният път, когато плакахте?
Миналия ден. Много мразя интригите, завистта и предателството. Хората по-лесно прощават бездарието, отколкото таланта.

Ако можехте с вълшебна пръчица да пожелаете едно качество за българите, с което да станем по-успешни?
Да освободим себе си от злобата и завистта, да се радваме, че живеем, да се радваме на живота, защото той е много кратък. Да бъдем добри, защото след нас остава това, което е сътворено, и това, което сме направили за другите. Астролозите казват, че новата 2020 г. ще е много наситена с положителна енергия, но тази положителна енергия трябва да дойде не само от Вселената, тя трябва да дойде от всеки един от нас!