cover_jan_2019

Радина Кърджилова

Обичам изненадите

Брой 56, януари 2019

Започваме тази година с една млада майка, актрисата Радина Кърджилова. Познаваме я като Сиана от българския телевизионен  сериал „Стъклен дом“ и с ролите ú в Народния театър, но може би  симпатиите на зрителите ú спечели най-вече ролята на сърцатата учителка Лина Николова в нашумелия филм „12а“.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Instagram

Синът ú Христо се появява на бял свят през 2016 г. в деня на премиерата на таткото, Деян Донков, като режисьор. Темпераментната връзка на двамата актьори се следи с интерес от жълтата преса. Радина е дъщеря на художника Христо Кърджилов. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Пламен Марков и Ивайло Христов. Започва кариерата си в Модерен театър, по-късно в театър „Българска армия“ и в Народен театър „Иван Вазов“. Миналата година ú донесе престижната награда „Икар за водеща женска роля“ за Екатерина в „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев с режисьор Галин Стоев. А в началото на 2019 г. очакваме съвместния ú проект със съпруга ú Деян. Ето какво сподели Радина за ролите и изненадите в живота специално за читателите на сп. „BETTY Моята аптека“.

Коя беше най-първата роля, която изигра?
Всичко, в което съм се превъплъщавала, е било като че ли за първи път. Всяка роля е един нов, непознат живот, предизвикателство, пътешествие, изследване… Иначе, когато бях малка, обичах да пея пред огледалото песните на Тони Бракстън, да се записвам на стария касетофон, представяйки се за водеща на сутрешен блок, и какво ли още не…

Кой беше първият човек, който поощри актьорските ти заложби?
Майка ми. Баща ми тогава беше в Тунис. Тя беше моята опора и е до ден днешен.

Днес, когато се върнеш назад, има ли нещо, което би променила в живота си?Не. Човек трябва да премине през много изпитания в търсене на себе си. Единственото нещо, което ме тревожи, е времето. Осъзнаваш го, чак когато станеш родител.

Как се почувства, когато спечели наградата „Икар“?
Приятно се почувствах. Разхлопа ми се сърцето!

Кои роли не би искала да играеш?
Бих се впуснала във всяко актьорско изпитание. По-скоро не бих искала да бъда слагана в рамка като определен тип актриса…
Преди бях спрягана като драматична, но вече не мисля, че хората ме виждат само по този начин. Имах възможността да се срещна с режисьори и колеги, с които винаги съм искала да работя… Преминава ми се през всичко. С размах и лудост! (Смее се.)

Кое според теб е най-важното послание на филма „12а“ към младите хора и към обществото?
Това е филм, който до известна степен отразява случващото се в училищата. За съжаление, не мисля, че „12а“ е огледало на съвременните млади. Свидетели сме на агресия, на доминация над по-слабия, наркотици… Грим, предизвикателно поведение, арогантност, дори жестокост. Интернет пространството не е било толкова облъчващо и пример за „модерния начин на живот“ никога досега. Посланието е: „Повече да се вглеждаме в другия“. Да се научим да прощаваме и да можем да приемем грешките си, да не е толкова трудно да кажем: „Извинявай“.

Имаш твой канал като влогър. Какво ти носи този вид комуникация?
Видеоматериалите, които споделям в социалните мрежи, ми доставят удоволствие, защото разкривам себе си, давам честен и откровен достъп до личния си живот, размишлявам на глас за неща, които ме тревожат.
Неща, на които нямам отговори, а има хора, които ми помагат, пишат ми и имам приятна кореспонденция. Там съм аз, а не това, което се пише в жълтите таблоиди, там е мястото, където хората могат да видят коя съм всъщност.

Би ли издала повече за общия ви проект с Деян?
Работим по пиесата на Харолд Пинтър „Любовникът“, която трябва да излезе в началото на новата 2019 г.

Ревниви ли сте един към друг?
Да. Това е приятна ревност. Кара ме да се чувствам жива.

Каква е „рецептата“ ти за семейно щастие?
Камина… Любов… Търпение… Вкусна храна… Пак любов… Вино… и малко наши тайни.

А за добро здраве?
Спорт и сън.

Страх ли те е да остарееш?
Не. Марк Твен казва така: „Бръчките показват къде са били усмивките“. Всяка една възраст носи своята красота. А грозни хора няма.

Кога за последен път плака пред някого?
Пред Деян. Вчера…

Какво ти предстои в професионален план през новата година?
Не знам… Обичам изненадите, надявам се тази година да е по-добра от предишната!

Коя изненада не можеш да забравиш?
Изненадите, които получавам, са всеки ден! Гледайки Христо как расте и какви смешки прави, колко е артистичен, как пее и как танцува, мисля, че по-големи изненади от това няма!

Обичаш ли промените?
Да, затова правим ремонт! (Смее се.)

Каква промяна пожелаваш през 2019 г. на българите?
Поради това, че има упадък на ценностите, да си припомним, че обликът на една държава се гради с култура и изкуство! Мечтая си децата ни да живеят в общество без корупция и с много доверие!

app_cover_jan_2019