cover_jan2018

Гери Турийска

Допускайте повече новото

Брой 44, януари 2018

Това момиче доказа, че един литературен проект може да привлече интереса на хиляди интелигентни българи и да се превърне в успешно бизнес начинание. Започваме новата година със съвременна приказка – приказката на Гери Турийска, наречена „Пощенска кутия за приказки”

Автор: Олга Георгиева
Снимки: Владимир Томашевич

Автор е на текстове на Нина Николина, Графа, Мария Илиева, Тома Здравков, Рут Колева. Познаваме я като вокалист на формация „Рубикуб”, а гласът й звучи в продължение на пет години по БГ Радио в предаването „На път за вкъщи с Гери”. Омъжена е за композитора Ясен Козев. Имат тригодишна дъщеря – Аника. През 2016 г. Гери напуска радиото, за да се посвети на своя проект.

„Пощенска кутия за приказки” стартира през 2010 г. Всеки месец любители на късия разказ изпращат писма по зададена тема, единственото условие е да се вместят в три страници. След това избраните произведения се четат от популярни личности – журналисти, писатели, музиканти, актьори – пред публика, която наброява над 600-700 души на събитие. Разказите на любимите автори на публиката се публикуват и книгите се продават като топъл хляб.

Когато Гери връхлита в заведението, в което имаме среща, с разпилени руси къдрици,  червеникаво-оранжев пуловер и сияйна усмивка, започвам да разбирам на какво се дължи магията на тази успешна приказка.

Коя е любимата ти приказка?
Веднага ще кажа – „Пипи Дългото чорапче”. Това е първата книжка, с която се учих да чета. Много обичам детските приказки, изчела съм всичко, което е стигнало до мен. Много обичам „Питър Пан”, „Мечо Пух”. „Малкият принц”, разбира се. По-късно разбрах, че това не е съвсем детска книга.

Какви приказки разказваш сега на твоята дъщеря?
С Аникa си измисляме приказките сами. Всяка вечер с различни герои, например белият таралеж или дебелата катерица. И започваме да ги вкарваме в приключения. Тя участва активно в съдаването на история. Хубаво е децата да се учат да разказват, този начин на комуникация възпитава.

Как се роди „Пощенска кутия за приказки”?
Преди почти осем години излезе книгата „Приказки за вечността” със съавтора ми Стоян Динков, издаде я „Сиела”. Тъй като сюжетът на книгата се движи в кореспонденция писма между мъж и жена, сложих на премиерата на книгата една червена пощенска кутия и поканих всички да пишат любовни писма и да ги пуснат в нея. И те го направиха. След това решихме да организираме още едно представяне на книгата, в което да прочетем писмата, които сме събрали. Получи се доста приятно събитие. Хората питаха: кога ще има пак, ще правиш ли пак такова нещо? И аз реших да го направя пак, и пак, и пак. И така осем години. Без да съм планирала това да ми бъде бизнес, съвсем естествено се получиха нещата. Постепенно всеки се връщаше с още двама-трима и в момента няма достатъчно голям клуб, за да можем да се съберем всички.

Как си обясняваш този успех? Нали сега се говори колко малко книги се четат?
Не съм съгласна, че хората не четат. Мисля, че умишлено ни се внушават такива концепции, че хората не се интересуват от кино, от литература, от изкуство. Това са фалшиви новини и имат някаква конспиративна цел. Около мен хората, не само в София, но и в другите градове, в които пътуваме, са изключително будни, млади хора, които се интересуват от изкуство. Това е театрална публика, изключват си телефона, не си говорят, внимават.

Каква е програмата за началото на годината?
На 10 януари ще направим четене от София Лайф Клуб с тема „Посоки” – заглавието на един нов български филм, който разказва шест истории от таксиметрови коли. Актьорите от филма ще бъдат участници, те ще четат разказите. Ще направим и специално събитие за новия български сериал „Скъпи наследници” на 5 януари, отново с участието на актьори от каста. Можете да следите какви са новите ни дати, теми за писане и интересни интервюта в сайта ни kutiata.bg

Как предвиждаш да се развивате в бъдеще?
Първата стъпка я направихме със създаването на издателство „Пощенска кутия за приказки”, което подкрепя дебютиращи автори. Издаваме им книги, сборници с разкази. Имаме вече 12 заглавия, ако не и повече. Амбицията ми за новата година е да се „омешаме“ малко повече на театралната сцена, защото при нас идват актьорите, но искаме и ние да отидем при тях на сцената. Имаме истории и разкази в кутията, които носят в себе си театрална драматургия, които според мен могат да бъдат развити и да се напишат произведения за театър. Освен това ми се иска да пътуваме и в Европа, където има по-големи български общности, да им правим четения и на тях.

Кои са авторите в „Пощенска кутия за приказки”?
Моята първоначална идея беше да предизвикаме творчество в хора, които по принцип не се занимават с това. Повечето автори на книгите са дебютанти, хората ги научиха от четенията на „Пощенска кутия за приказки”. Като Никола Крумов, Димитър Калбуров, Георги Блажев, леля Евдокия – много силна фейсбук личност. Сега предстои да издадем книга на Мила Михова, една талантлива млада оперна певица, която редовно пише за „Пощенска кутия за приказки”. Натрупала е достатъчно материал, за да бъде издаден в книга. Наистина хората, които пишат, рядко са професионалисти. С изключение на двама-трима, които си изкарват хляба с това. Георги Иванов, който е главен сценарист на последния сезон на „Под прикритие”, работил е за „Стъклен дом”, за „Революция Z”, сега излиза неговият филм „Дъвка за балончета”. Георги Блажев също се занимава професионално с писане, той е сценарист на риалити форматите MasterChef и „Фермата”. Всички останали са от рекламния бизнес, лекари, много учители, хора с всякакви професии, на всякакви възрасти.

Липсва ли ти радиото?
То беше весело време в моя живот, около 5 години се занимавах с радио. Оставаше ми достатъчно много време да се занимавам с всичките си други неща. Научих всичко, което можах да науча. Това е много сладка работа за хора, които обичат да се движат малко по-бавно в живота. Поканата звучеше така: ела, това е най-сладката работа в света, можеш цял живот да я работиш. За мен това не е фраза, която ще ми продаде нещо. Напротив. Стряска ме, че цял живот мога да правя едно и също нещо. Според мен е напълно нормално хората на 5, на 6 години да си сменят професиите и заниманията, за да могат да учат и постоянно да се развиват като личности. Трябва да спреш и да кажеш не, когато усещаш, че спираш да се развиваш и няма какво повече да дадеш от себе си. Почваме да се лъжем.

Има ли нещо, за което съжаляваш и ако можеш, би се върнала да поправиш?
Хич не съм носталгичен тип. Освен това не съм злопаметна, което ми помага да бъда по-щастлив човек. Лесно и бързо трия и затова ми е трудно да отговоря на този въпрос.

Кое е най-голямото ти удовлетворение в живота?
Това със сигурност е моето семейство с Ясен и нашата дъщеря Аника. Не е просто удовлетворение, това е истинска любов. Нищо не може да се сравни с любовта към детето.

Аника на какво те учи?
Учи ме на търпение. Малко да забавям темпото. Щом едно малко човече на 3 години вижда в една ситуация, че e по-добре да не се ядосваш, значи има какво да научим от малките хора, които по-чисто виждат света.

На кои хора по твоя житейски път си благодарна?
На учителката ми по литература в текстилния техникум – г-жа Перова. На това място най-малко съм си мислела, че ще се запаля по литературата. Много бързо това стана основният ми фокус и модният дизайн и конструирането на облекло останаха на заден план, тя е абсолютно виновна за това. Освен това ме запозна с Недялко Йорданов, който ми беше първият учител по поезия. Понякога не си даваме сметка кои хора са ни били учители и са отключили неща в нас, които е имало нужда някой да побутне. Независимо дали са били позитивно или негативно преживяване в нашия живот. Благодарна съм за всяка една среща с нови хора, с които сме обменяли творческа енергия.

Каква е твоята рецепта за щастливо семейство?
Щастливото семейство трябва да се е наспало, да яде здравословно, за да може и нервите му да са стабилни. Те гарантират много смях и забава за всички у дома. И е много важно да си почива човек, от всичко. Понякога дори от семейството.

Ти как си почиваш?
Не си почивам. Истината е, че работата на заплата е много сладко нещо, защото ти вкарва някакъв ритъм в живота. Когато си станеш сам шеф, почивните дни и болничните изчезват рязко, но пък имаш цялата креативна свобода и е много по-удовлетворяващо.

Какъв е твоят съвет за добро здраве?
Добрият баланс. Не съм фен на диетите. Смятам, че човек трябва да яде разнообразна храна, на чести интервали, по малко и да не се лишава от нищо. Движението е нещо много важно. Все повече се замислям да се върна към йогата.

Страх ли те е да остарееш?
Не се притеснявам от старостта. По-скоро се притеснявам да не изгубя мотивация. Да спре да ми се занимава. Това ме плаши.

Кога за последен път плака пред някого?
Аз често си поплаквам, всичко ме умилява. Плача на реклами с бебета и кучета, плача на филми, плача, докато разказвам за нещо много красиво. Нямам проблем с плакането. И пред хора, и насаме.

Обичаш ли промените?
Обичам промените! Обичам да сменям мебели, да ходим на нови места, да сменяме идеите и концепциите постоянно.

Каква промяна пожелаваш през 2018 г. на българите?
Пожелавам на всички да намерят в себе си мотивация и да допускат повече новото в живота си. За да можем да дадем шанс на хора, които заслужават нашето внимание, а в повечето случаи не получават такъв шанс. Независимо дали става дума за изкуство, или за друго.

Можете да следите какви са новите дати, теми за писане и интересни интервюта в сайта на „пощенска кутия за приказки”: www.kutiata.bg

app_cover_jan2018