Списание BETTY, януари 2016

В началото на 2016 г. ви срещаме с един млад мъж, изключително отдаден на професията си и на своите пациенти – д-р Калоян Давидов, медицински директор на МБАЛ „Токуда Болница София“ и началник на отделението по урология, хирург. Един от тези, които с работата си и с човещината си са като слънчев лъч за българското здравеопазване.

Олга Георгиева
Васил Къркеланов

Д-р Давидов е роден и живее в София със съпругата си и дъщеря си. В „Токуда Болница София“ е от самото ѝ откриване през 2006 г. Болницата е част от най-голямата болнична верига в света – „Токушукай Медикъл Корпорейшън“ (създадена през 1975 г.) с действащи над 280 болнични заведения на територията на Япония и едно в България. Както създателят ѝ – д-р Торао Токуда, така и д-р Давидов е човек, постигнал младежката си мечта: да стане лекар и да помага на хората.

Кой е най-често срещаният проблем, поради който пациентите се обръщат към Вас?

Имаме голям брой пациенти и оплакванията им са почти в целия спектър на урологичната практика, но най-често към нас се обръщат две основни групи. Това са пациентите с проблеми с простатата и такива с проблеми, причинени от камъни в пикочоотделителната система. Казвам в пикочоотделителната система, а не в бъбреците, защото всъщност камък по хода на пътя на урината може да има в бъбрека, пикочопровода, пикочния мехур, включително понякога и в пикочния канал. Немалък е дялът и на пациентите с тумори на бъбрека.

А с рак на простатата?

Включих го в общата рубрика заболявания на простатата. Ракът на простатата всъщност е най-често срещаният рак при мъжете след рака на кожата. Заболеваемостта в България е сходна с тази в западния свят. Поради честотата си това е едно социално значимо заболяване. За съжаление се среща при мъже в активна творческа възраст, които са в разцвета на силите си. Някъде след петдесетата година честотата на рака на простатата се увеличава. Има единични случаи в по-ранна възраст, но за щастие те са доста редки.

Има ли профилактика и лечимо ли е това заболяване?

Категорично ракът на простатата е лечим. Той не е повод за паника, нито причина да пишем завещание, да се разделяме с близките си, да прекратяваме активности и какво ли още не, което хората свързват с това, че имат диагностициран рак и животът свършва. Напротив, имаме късмета да разполагаме с надеждна профилактика с помощта на т.нар. простатно-специфичен антиген. Известен още като PSA, той представлява специфичен за тъканта на простатата маркер, чийто стойности могат да насочат вниманието ни по посока рак. Той не е маркер конкретно за рак. Повишената му стойност не означава категорично рак на простатата, но тя може да ни насочи към проследяване на този маркер във времето. Повишението може да е по много причини: в резултат на възпаление, в резултат на скорошен секс, може да е причинен от каране на колело, от продължително шофиране. Не толкова повишената му стойност, колкото продължаващото му нарастване във времето е поводът за притеснение. Това е един удобен инструмент за профилактика: въпросният тъканен маркер PSA, изследван чрез взимане на кръв веднъж годишно, е напълно достатъчен, за да ни помогне да намерим навреме рака на простатата. Тук е моментът да доуточня: лечим е, когато е установен навреме.

Какво означава призивът „Пусни мустаци, иди на преглед“, който отправяте през ноември към мъжете?

Всъщност той не е наш. MOVEMBER е събирателна дума от английските думи moustache (мустаци) и November (ноември) и представлява движение за информираност относно рака на простатата, което води началото си от Австралия и Нова Зеландия, а в момента вече е международна инициатива. Идеята е „да променим лицето“ на мъжкото здраве. За рака на гърдата жените носят розови лентички и имат различни начини да изразят своята съпричастност. Ракът на простатата е типично мъжко заболяване, както и мустаците са типично мъжки аксесоар. Използваме това, че те не са чак толкова популярни в нашето ежедневие и когато един мъж, когото всички са свикнали да възприемат без мустаци, се появи с мустаците си, прави впечатление. Аз го направих миналата година (сега вече имам и брада) и на всеки, който ме попита защо, отговарях: заради рака на простатата. Това е начинът да говорим за него. Чрез закачката с мустаците да отправим посланието към своите приятели, към близките, към колегите си: Иди на преглед! Иди да те видят, да ти направят едно изследване, да ти вземат кръв. Все повече мъже се грижат за своето здраве активно, самостоятелно. Защото обикновено все още това е приоритет на съпругите, на жените до нас. Те са тези, които ни водят на лекар, за да ни профилактират, не само когато сме болни. Но все повече мъже се интересуват от своето здраве. Необходимо е, когато им взимат кръв, просто да поискат и тъканен маркер за простатната жлеза.

Бил сте на обучение в Хелзинки за лазерно миниинвазивно лечение на простатата. Какви са предимствата на този метод?

Моят кратък престой в Хелзинки беше по-скоро един уъркшоп, т.е. една среща между професионалисти. Тя беше посветена конкретно на приложението на зеления лазер за лечение на доброкачествено увеличение на простатата. Първото ми практическо обучение в използването на лазери започна още през 2006 г. в „Кингс Хоспитъл“ в Лондон. След това имах късмета и удоволствието да присъствам на няколко обучения, вкл. на уъркшопа в университетската болница „Аденбрук“ в Кеймбридж, където се срещнах с водещите специалисти в областта на лазерната хирургия на простатата. Това доведе до моята убеденост, че лазерът е категоричният метод за хирургично лечение на доброкачествено увеличената простата. Там беше „бащата“ на метода за цялостно отстраняване на увеличена простата, Питър Гилинг от Нова Зеландия, с когото поддържаме изключително добри приятелски и професионални отношения. Бих искал да отбележа, че не лазерът и неговият цвят са важни, а по-скоро методът, който се ползва. Няма най-добър лазер. Предстои в практиката на „Токуда Болница“ да използваме холмиум лазер, който има голяма научна подкрепа за своята ефективност и е най-добре проучен в посока сигурност за пациента. Не е важен обаче видът на самия инструмент, а е важно хирургът да владее метода и да се справя добре.

Кои други заболявания се лекуват чрез безкръвна оперативна намеса във вашия център по ендоурология?

В „Токуда Болница“ ние създадохме на чисто функционален принцип ендоурологичен център. Аз съм убеден, че бъдещето е в миниинвазивната хирургия и ендоскопските процедури. В отделението, което управлявам, се старая да поддържам над 80% ендоскопски операции в сравнение с класическите – говоря за операции, които могат да бъдат правени и по двата начина. Мисля че няма урологично заболяване, което е възможно да бъде оперирано ендоскопски, което да не сме въвели в нашата практика. Тази „мащабна и героична“ хирургия при големи бъбречни камъни, която беше съпроводена с огромни разрези, по 25-30 см, с отстраняване на 12-то ребро (понякога се е налагало да махаме и 11-то, дори да надрежем 10-то ребро), тази хирургия почти изчезна от моята практика. Определено пациентите ми са доста щастливи от този факт. Процедурите са с минимална травма, болните на следващия ден стават и се движат и някъде към третия-четвъртия ден вече могат да бъдат изпратени у дома.

Говорите с толкова любов за урологията! Кога точно я избрахте за свое призвание?

Съдбата беше изключително благосклонна. Всъщност стана съвсем случайно, когато започнах да уча медицина на 17 –18-годишна възраст. Човек, когато взима решението да стане лекар, е воден естествено от някакви представи, които във времето се оказва, че нямат много общо с реалността. Аз имах късмета да не загубя представите, които имах като ученик в гимназията. Започнах своето следване просто заради желанието, емоцията да стана лекар, каквото и да означава това в още почти детското ми съзнание. Още в началото на следването ми имах късмета да попадна в отделението по урология на Александровска болница, като тогава изобщо не знаех какво представлява урологията. В хода на един летен студентски стаж в далечната 1990 г. се случиха поредица от случайности и започнах професионалния си път в кръжока по урология и след това като медицинска сестра. Втората половина от следването ми премина синхронно с работата ми като медицинска сестра. След което имах възможността да изкарам специализацията си в Клиниката по урология, където след това останах като докторант и впоследствие като асистент. Когато ми предложиха през 2006 г. да оглавя отделението по урология в „Токуда“, нещата продължиха своя естествен ход. Имах изключително добри учители, за което съм благодарен. И мисля че младите хора, които имам удоволствието да присъстват в екипа ми, също са талантливи момчета, на които от сърце пожелавам успех.

Много се радвам да го чуя, защото страхът на всички български пациенти е, че в България няма да останат добри специалисти.

Моята формула е такава. Със сигурност хората от екипа ми, ако отидат в чужбина, ще получават малко повече пари. Със сигурност обаче няма да имат идеята за съпричастност, няма да имат тази възможност за професионална реализация, която имат тук. Не съм го обсъждал с тях, но не мисля че някой от тях се готви да напусне, поне в момента. Искрено се надявам „реформираното здравеопазване“ да не ги изгони.

Знаем за проблемите с финансирането в българското здравеопазване. Как се отразяват те върху пациентите и болницата?

Разбира се, че не се отразяват добре. Потърпевшият от всичките неразбории в здравеопазването в края на краищата е пациентът. Говори се за реформа, преструктуриране, но мисля че се забравя, че потребителят на медицинската грижа е най-засегнат от цялото това „упражнение по администрация“. Да вземем например лапароскопията, ендоскопската урология, иновативните и съвременни методи – те са високо технологични и съответно са скъпи. Но в същото време някой прави ли сметка каква е разликата един човек да лежи 3 дни в болница, вместо 13? А каква е цената на следоперативната болка? Тази цена никой не я определя.

Да погледнем какво се случва като цяло: лимитират се дейности, ограничава се броят на болниците в определени региони, без оглед на това каква е значимостта на една болница в местен или в републикански мащаб. И накрая е ограничен пациентът в своето право на избор. Това, което никога не съм искал да ми се случи, а за съжаление заплашва да ми се случи, е да създавам листа на чакащи. Хората трябва да имат възможност да получат помощта сега. Те идват пред кабинета ми, включително без уговорка, с багажа си, от цялата страна. Защото знаят, че ще получат помощ и няма да бъдат върнати. На това уча екипа си и моите специализанти – че понякога естеството на работата ни изисква от нас да продължим да работим извън работното си време, в името на това да помогнем на човека, обърнал се към нас. Защото на опашка за болка не трябва да се чака. Здравеопазването е скъпа дейност, за съжаление, и всичко, което се говори, е за пренасочване на оскъден финансов ресурс. Освен по-доброто му управление, всяка политическа стъпка към увеличаване на парите за здравеопазването има значение за решаване на огромна част от проблемите в него. Защото ние в момента се опитваме с един болен бюджет да оздравим едно болно здравеопазване.

Как успявате да съчетавате многобройните операции и прегледи с работата Ви на медицински директор на „Токуда Болница София“?

Като всичко останало – с желание. Няма как да се върши по друг начин. Отстрани погледнато, работата на хирурга е изключително тежка и отговорна, на моменти скучна, мрачна дори. Същото може да се каже и за работата на администратора. Но това са необходимости, които трябва да се вършат. За да се усъвършенства човек, да постига напредък и да променя средата около себе си, той трябва да излезе от зоната си на спокойствие.

Когато осъзнах, че е необходимо да се променят нещата, да тръгнем по посока ендоскопия и минимално инвазивна хирургия, положих усилия, взех от времето си, от спокойствието си, но създадох на себе си и на екипа ми възможност да се научим и да постигнем ниво, с което да продължим да се развиваме напред.

Същото се случи и когато поех предложената ми позиция за медицински директор на „Токуда Болница“. Това не е детската ми мечта, но това е институция. Личната амбиция и желанието, което движи всеки от нас, са важни, но институцията е тази, която осигурява възможностите. Когато институцията има нужда да се свърши нещо, няма как да се откаже това. Надявам се че ще дойде моментът, в който да мога да се занимавам изцяло с хирургията си, защото това е моето призвание. Но категорично опитът в управлението на екипа в отделението по урология от вече девет години е нещо, което е уместно да бъде прилагано в един по-голям модел. Мащабът е различен и се надявам, че така имам възможност да бъда в помощ на повече хора. Не е лесно, но и в двата случая имам едни фантастични екипи, на които мога да разчитам. Използвам случая да благодаря и на едните, и на другите.

„Токуда Болница София“ е първата японска болница у нас. По какво се различава от българските болници?

Тези от нас, които започнахме този проект преди 9 години, имахме удоволствието и привилегията да посетим неколкократно болниците на корпорацията. Да се срещнем и да работим с колегите от Япония и да получим един нов начин на мислене, който е може би това, което прави болницата различна. Сигурно сте видели, че това е единствената болница, в която няма надпис „Служебна тоалетна“. Няма такава. Всяко място в тази болница е посветено на пациента. Защото институцията е важна, но тя съществува заради пациентите. Не казвам, че лекарите не са важни, напротив. Полагаме огромни грижи за своя персонал, ценим безкрайно всеки един от тях. Но това е разликата между тази болница и всяка останала според мен: при нас пациентът е важен. Болницата е на хората, не е наша.

Каква е личната Ви формула за добра физическа форма?

Тя е важна за всеки човек, но моята специалност изисква доста добра физическа форма, защото е съпроводена с много натоварване. Старая се да спортувам редовно. За съжаление нямам особено много време, но успявам да „крада“ от времето за семейството ми, защото от работата няма как. Те ме разбират, разполагам с подкрепата на момичетата, които са до мен, за което им благодаря. Старая се да се поддържам в тонуса, който ми е необходим в операционната, защото особено лапароскопията е едно изключително натоварващо за тялото действие. Нетипична позиция, статично натоварване, в същото време има една огромна мисловна концентрация, която не позволява да се съобразяваме с нуждите на тялото си. В един момент разбираме, че гърбът боли, но чак след операцията. Затова се старая да намирам време за спорт, за малко разходки сред природата.

А Вашата рецепта за щастливо семейство?

Аз имам този късмет, не знам каква е рецептата, но със сигурност трябва да има едно огромно разбирателство, толерантност, разбиране и уважение към човека, с когото сте тръгнали заедно нанякъде преди време и продължавате да се движите в същата посока. Съпругата ми, за огромно наше щастие, не се занимава с медицина. Един лекар в семейството е достатъчен…

Ако трябва да напишете рецепта за добро здраве за 2016 г. на читателите на сп. „Betty Моята аптека“, каква ще бъде тя?

Като уролог бих ги посъветвал: пийте не по-малко от 2 литра вода на ден. Задължително е. Моля ви да го правите!

А иначе, за да имате добро здраве, трябва да сте щастливи. Да имате любим човек до себе си. Да сте доволни от това, което вършите. Мисля че едно от основните неща, за да е доволен човек, е да има посока. Без значение дали е вярна, това никой не може да прецени. Но трябва да има посока. И да избира винаги по-трудния път. Избирайки по-трудния път, със сигурност ще бъдете по-щастливи!