корица betty 08

Проф. Александър Чирков

Здравеопазването има нужда от нова система, не от реформа

Брой 08, януари 2015

В началото на 2015 г. избрахме да ви срещнем с един истински човек, който направи и продължава да прави много за България и за хората – проф. Александър Чирков. Почти 30 години след извършената от него първа сърдечна трансплантация на Балканите и в навечерието на 77-мия му рожден ден, проф. Чирков е специален гост на сп. Betty Моята аптека.

Въпреки многобройните си ангажименти, проф. Чирков отдели време за интервю с единственото здравно списание у нас, насочено към широката публика. Посрещна ни с топла усмивка в любимото му кафене. На масата стоеше нов брой на обемисто медицинско издание, а първите му думи бяха: „Ето, виждате ли, и на моята възраст продължавам да чета и да се уча, да следя новостите. Само така може да има развитие в медицината.“ Признавам си, че се вълнувах много от срещата с проф. Чирков, кардиологът, спасил толкова човешки животи, дълбоко уважаван от специалисти и пациенти в България и по света.
Роден в Лом на 27 януари 1938 г., завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г. Четири години по-късно заминава за Западен Берлин, специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер, лекар е в Университетската болница. След това се прехвърля в университета във Франкфурт, от 1981 г. е професор в университета във Фрайбург. Владее немски, английски, френски, италиански и руски език. През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването.
През 1986 г. извършва първата сърдечна трансплантация в България, първата в цяла Източна Европа, включително бившия СССР и преди страни като Испания, Португалия и Италия. Основава и дълги години ръководи болница „Св. Екатерина“. Полага основите на модерната кардиология и кардиохирургия, обучава много лекари в страната. В момента е главен консултант по кардиохирургия към „Сити Клиник“, София, където продължава да оперира, а също работи и със свои бивши сътрудници в МБАЛ „Лозенец“.

Ето какво сподели с нас най-обичаният български лекар.

Проф. Чирков, защо според Вас българите са на първо място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европа? Причините за това генетични ли са, или се определят от начина на живот?
Не са на първо място, а причините за едно заболяване, което го познаваме вече, вървят с три неща. Първо, профилактика, предотвратяване – това означава, че трябва да се избягват всички вреди фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, нелекувано добре кръвно налягане и стрес, в противен случай може да се  получат промени на съдовете, които да доведат до инфаркт и смърт. Това за сега го няма. Второто, трябва да има добри лекари, подготвени много добре и трето – нямаме болници, в които да има добра организиция за спешна реакция. Защото повечето от тези, които умират от инфаркт (61% от сърдечните заболявания) умират от акутен инфаркт,  и се дължи на това, че не на време пристига лекар да ги лекува. Тези, които могат да се предпазят от инфаркт, те пък не изпълняват това, което ние препоръчваме.  А кои са нещата, които трябва да се избягват? На първо място стои затлъстяването, на второ – високото кръвно налягане. Следват пушенето и стреса. И казваме постоянно, че трябва да се ХОДИ, ако не може да се спортува активно, поне трябва да се ходи умерено, но непрекъснато. Кръвоснабдяването трябва да е в непрекъснато движение, за да може да снабдява и сърцето със съответните хормони, хуморални фактори, липопротеини и т.н.

През последните години от много ранна възраст започва затлъстяването и при децата. Какво бихте посъветвали родителите?
Децата трябва да се записват повече в спортни школи. Майките и бащите трябва непрекъснато, под натиск дори, да записват децата на спорт – дали баскетбол, дали футбол, но детето трябва да спортува. Всеки ден трябва да спортува. Второто – няма да яде все McDonalds и бързите храни. Не трябва на децата да се дава много месо, салами, луканки. Мазнините трябва да се редуцират почти до нула, защото организмът е свикнал сам да си произвежда мазнини.

За никого не е тайна, че здравеопазването у нас се влоши много. Има ли начин тази негативна тенденция да спре?
Има начин да се спре: като се направи нова СИСТЕМА, а не реформа. За да има реформа, трябва да има първо форма, която е стабилна, която с промените, които стават непрекъснато в живота, се допълва със съответните правила. Но първо трябва да се направи формата. И тази система, медицинската система, може да се направи, аз съм подготвил концепция със Continuous Medical Education, готова е, само трябва да се приложи. Американците дадоха около 3 милиона долара, дойдоха и започнахме работа с моята фондация. Но след това всичко се разруши. Дойде министър Гайдарски, който ми взе болницата, в която провеждах всички тези неща. Защо? От яд, омраза. Питайте го. Самият той не е подготвен като лекар, а е професор. Щом такива професори изпитват студентите и ги правят доктори, можете да си представите какво е обучението в България.

Значи първата стъпка е обучението на медиците?
Да, обучението на медиците, но под непрекъсната подготовка на тези, които ги обучават. Защото те трябва да имат познания.

А няма ли значение това, че младите лекари губят мотивация от лошото заплащане в нашите болници?
Не  е само заплащането. При мене не беше мотивацията заплащането, а беше важна атмосферата, която се създаде. Първо: работехме в екип. Второ: събирахме се заедно вечер, всеки четвъртък, за обучение. Дискутираме най-добрата лекция от някое списание – Англия, Америка, Канада, Германия, Австрия и т.н. И по тази лекция дискутираме на английски, дори взехме английски учител. За да могат те на английски да пишат статии, да могат да комуникират с колегите си в чужбина. Това е цялата система, аз съм я написал, но тя не може да се осъществи поради това, че трябва да се реализира след това от т.нар. избрани политици. Нашите политици са с огромен дефицит, до 90% живеят  между илюзии и реалност. Не могат никога да реализират това нещо, защото нямат компетенциите. Дойдоха специалисти от няколко страни чак тук. Тогава европейският комисар за здравеопазване, г-н Дали, каза, че ще ни бъдат предоставени всички необходими средства, ако тази концепция се реализира. Но държавата не беше в състояние. А ние живеем като граждани и държавата трябва да е подчинена на нас, а не ние – на държавата.

Но Вие не се отказвате, имате нов проект за кардиологична клиника във Варна.
Да, ето това искам да направя, след като виждам, че с държавата не става. И тогава държавата ще го види с очите си – вижте как функционира, дайте такива болници да направим навсякъде. Президентът Първанов дойде на откриването на моята болница и каза: това трябва да бъде модел за всички болници в България,  и когато го постигнем това ще бъдем добре. Идваха от Военна болница, от всички други болници  шефовете уж да се учат на мениджмънт по моя начин, нищо не стана. Шефът трябва да е много подготвен и да организира нещата така, че да създаде атмосфера. Както аз правех. Ходехме често заедно на кафе и концерти, на театри. След това ми подариха два буса и изпращах лекарите, и санитарите в чужбина, запознаваха се с колегите, с болниците, създаваха връзки…  Двайсет години това го правех непрекъснато. И така се създаде тази институция. След това министърът ми взе болницата, без да има право, защото тази болница е направена без да се вземе един лев от данъкоплатците на България.

А какво стана с лекарите, които работеха в болницата?
Те са се разпръснали, след като аз напуснах.

Дали биха дошли във Варна, в новата клиника?
Ще дойдат, ако им предложа такава атмосфера отново.

Кога ще бъде открита тя?
Когато намеря пари, за да се построи. Всичко е готово, проект, концепции. Само парите липсват още. Сега се опитвам с колеги и с приятели от Австрия и Германия, да видим дали ще можем да постигнем нещо. Това ще бъде истинска клиника, отдадена тотално на пациента. И всяка вечер ще дискутираме заедно всички случаи, които са комплицирани. Всички заедно, вирусолог, имунолог, биохимик, физиолог, целият екип и дискутираме общо какво трябва да се направи за този пациент, какво е най-добре за него. Може да не се оперира. Може да живее още 20 години с малко страдание. Ако са много страданията, тогава трябва да направим нещо, за да ги намалим. Но за сметка на страданията да му намалим живота, да го убиваме, и това не трябва да правим.

Здравеопазването на кои държави Ви впечатлява най-много?

Най-добре организирано е здравеопазването в Холандия и Германия, Дания и Швеция, скандинавските страни.

Кои са недостатъците, да речем в Щатите какво „куца”?
Да, съвършени няма. Трябва да се следи непрекъснато кои са дефицитите, пропуските и да ги допълваме. В Щатите почти нищо не куца, единствено това, че е по-скъпо здравеопазването и по-бедният по-трудно си го позволява. Не е чак толкова социално като в Холандия, Дания, Германия. Например в  Холандия е създаден здравен фонд, освен касата, с пари на спонсори и на държавата, за най-бедните.

А тук започва да става реалност това, че ако нямаш пари, не те лекуват…
Да, аз повтарям едно и също вече от 25 години и вече психологически не издържам в такава атмосфера, каквато има в България. Започвам да мисля, че мисловната култура е толкова изостанала в цивилизацията, че се страхувам да не стигна до там да се отвратя тотално и да избягам.

Какво бихте казали на младите лекари, които взимат дипломата си с единственото желание да заминат да практикуват в чужбина?
Аз ги разбирам. След като разбират че тук  има лошо образование (по-рано имахме добро образование) отиват там, където ще получат повече знания. И второ, виждат, че държавата не е организирана. Ние сега се намираме в една атмосфера на т.нар. олигарси, криминални групировки, обвързани с политиците, които създават една форма на т.нар. хищнически капитализъм, който ограбва хората и те виждат това нещо.

Кога разбрахте, че вашето призвание е да бъдете лекар?
Не съм разбрал, че имам призвание за лекар. Баща ми искаше да ме изпрати като пълен отличник на Ломската гимназия да уча физика в Съветския съюз. Това повече ме интересуваше тогава. Но после, чичо ми е лекар, прабаба ми е лекарка, и дядо ми ми каза, я стани и ти лекар, моето дете. Тук имаше една много хубава система изградена за обучение в България, т.нар. кръжоци. Бях член на такъв кръжок и можех да оперирам още като студент. Ако потърсите назад, в сп. „Партиен живот” има една статия за мен, че като студент още можех да правя коремни операции. Аз спях в клиниката, това е екстернат система по френски, и когато има нещо, оперират по спешност вечер и професорите се обаждат да им асистирам. Бях почти готов, за да ме направят веднага,1962 година, на 24 години шеф на хирургическо отделение в Белоградчик. Когато го казвам това в Германия се очудват – на тези години те още учат.

Как избрахте Германия за по-нататъшната си квалификация?
Отидох в Германия, защото чичо ми имаше клиника в Западен Берлин, другият ми чичо беше инжинер в Дармщат. Въобще имахме тесни връзки с Германия.

Наследствени ли са сърдечно-съдовите заболявания?
Има и наследствени, това са т.нар. вродени заболявания. Има наследствени деформации да речем в различните координации на импулсите, които идват от мозъка, бъбреците, черния дроб, червата и хормоналните жлези.

В кои случаи на вроден порок на сърцето се налага оперативна намеса?
Когато причинява страдание, иначе няма смисъл. И когато се очаква, че ако се чака дълго време този порок може да причини невъзвратими промени, тогава трябва да се оперира.

А когато има малък вроден foramen ovale?  
Само се наблюдава. На пет-шест години се проверява с ехограф, ЕКГ и лабораторни изследвания. Когато детето започне да спортува и се изморява повече, тогава трябва да се наблюдава по-често. Аз имам пациенти на по 84 години с foramen ovale. Важното е да не се увеличава налягането в белия дроб. Тогава трябва да се вземат мерки. Сега се прави много леко и просто. Вкарва се един катетър, не се оперира, слага се един специален апарат, т.нар. чадър, това е.

Във всички случаи на аневризма на сърцето ли се налага оперативно лечение?
Когато има аневризма, разширение на определено място, и в нея има съсиреци с опасност за емболия и това може да причини отслабване на помпената функция на сърцето – тогава се прави операция. Иначе няма нужда, може да се живее и така.

Кои емоции вредят на сърцето?
Агресията, т.нар хистерична реакция, както ние казваме, да си зъл, омразата, завистта и желанието за отмъщение. Това се сериозни стрес фактори, причиняват увеличeние на кръвното налягане. Неудовлетворението от работата и неразбирателствата в екипа също, но те са по-леки стрес фактори. Дребните емоции са нормални, но важното е да намерите сила да ги контролирате. Не напразно Исус Христос е казал „Отстъпи.”

Вие как се поддържате в добра форма?
Ходя всеки ден (когато не съм в Германия) до Университета и се връщам, пеша. Когато съм в Германия правя туризъм, ходя между 22 и 24 км всеки ден. Странствам.

Ако трябва да напишете рецепта за добро здраве за 2015г. на читателите на сп. Betty Моята аптека, каква ще бъде тя?
Ходене, ходене, ходене. Спиране на всякакви мазнини за ядене. Повече риба, салати и плодове. По-малко месо. Да се пазят от надебеляване. Да положат усилия да подтиснат онези негативни реакции, за които говорихме.

Това, което вие се опитвате да правите със списанието, е много хубаво. И така трябва да правят много хора. Няма да се предаваме. Ще се борим. Да си стегнем нашата държава, нашето общество. Докато намериме един ден формулата как да избираме добри политици, които могат да създават структури, с които хората да си помагат взаимно и да разрешават конфликтите си. Дано дойде това време!

Благодаря Ви, Професоре! И дано поне едно от нашите 55 000 списания попадне при някого, който да разбере, че да изградиш клиника е много по-добра инвестиция в бъдещето, отколкото да построиш МОЛ! И да го направи.

App_cover_jan_2015