cover_september

Маурицио Пироло

Моите първи шейсет

Брой 64, септември 2019

Историята на неговия живот е една от разказаните в книгата и документалния уеб филм „Италианци от Изток“, издадена наскоро в Италия със съдействието на National Geographic. В този брой ви срещаме с един от „посланиците“ на италианската култура и естетика по света, коафьорът Маурицио Пироло, носител на престижната международна награда „Златната ножица“, който през септември празнува своя юбилей в страната, която избра – България. 

Автор: Олга Георгиева
Фотография: HI LIFE

След успешната си кариера в света на висшата мода и стилистика по модните подиуми в Милано, Париж и Ню Йорк, след опита си като водещ професионални семинари и обучения за коафьори в над 38 страни, преди малко повече от 12 години Маурицио Пироло пристига в София. Тук открива малък бутиков салон, в който клиентът се чувства специален гост. Не се вижда от улицата, трябва някой да те доведе или да те изпрати при коафьора и стилист от Падуа, работил за модни ревюта на Фере, Долче и Габана, Гучи, Валентино… Въпреки че не шуми с появата си, Маурицио бързо става любим коафьор на столичния елит. Търсят го за известните в професионалните кръгове обучения на Академия Christian of Roma, за фестивали, артистични събития и проекти. Търсят се и неговите авторски облекла и бижута, а страницата му във Фейсбук го прави моден инфлуенсър. Маури говори за история, за изкуство, за различни стилове и вкусове, за традициите на различни народи, за архитектурата на прическите и как те се свързват с бижутата и аксесоарите, за цветове, нови тенденции и артистични идеи. Той обича да изненадва в работата си, но появата му заедно с Вили, неговият партньор в живота, в телевизионното предаване „Смени жената“ е истинска провокация. В навечерието на 60-годишния му юбилей идвам при Маури, за да ми разкаже за смелостта да следваш своя собствен път и да бъдеш различен.

Посрещат ме радостният лай на двата кралски пекинеза и усмихнатото лице на моя коафьор. С енергична походка ме придружава навътре към малкия, но стилен салон. Не се сдържам и го питам как успява да се поддържа във форма като на 40-годишен. „Здравето е синоним на красотата, а за нас, които се занимаваме с естетика, е задължителна визитна картичка.“, отговаря Маури. Вече говори  добре български и докато общуваме, понякога смесваме странно двата езика, като използваме най-красноречивите фрази от всеки. „Не мога да говоря за диети за отслабване, ако имам шкембе, не мога да говоря за грижата за коса, ако моята е мръсна.“, продължава той. „Затова човек се стреми да се храни адекватно, да не пуши, да не пие, да страни от нещата, които, макар и приятни, го отдалечават от здравето и взимат блясъка и свежестта от лицето му. Или ако го направи… то да е само по специални поводи. Стреми се да спи достатъчно, да не се изтощава от работа. Спомням си като млад, когато по цяла нощ танцувахме в дискотеките и сутринта отивах направо в салона да работя. Но е добре да си даваме сметка, че на всеки изминали пет, десет години има неща, които можеш и не можеш да правиш, и това ти го казва организмът.“

Маури израства в традиционно буржоазно семейство в регион Венето с мечтата неговите артистични заложби да бъдат приети от родителите му. От десетгодишен предпочита да прави прически на братовчедките си, вместо да играе футбол с братовчедите си, омагьосват го красотата и изкуствата. Като най-голям от петте синове в семейството от него обаче се очаква да продължи традицията и да стане химик като баща си. И той го прави. За да уважи желанието на родителите си, прекарва няколко години в лабораторията. Справя се отлично, но е все по-сигурен, че неговото място не е там. Започва да води двойствен живот – през деня е уважаван химик, но щом свали бялата престилка, се посвещава на своите професионални и лични интереси. Запознава се с хора, които му подават ръка и го насърчават да следва своята професионална страст, прекарва  вечерите в техните салони, а през почивните дни и отпуските работи като фризьор в други градове – Милано, Рим, Венеция, Болоня. Започва да експериментира и със създаването първо на карнавални костюми и аксесоари, а след това – на булчински рокли за свои приятелки. Неизбежно е решението му да изостави лабораторията, осъзнавайки, че това ще го отдалечи от любовта на семейството му. За да получи професионално обучение, посещава италиански, английски и френски академии. Отваря салони във Венето, след това заминава за Милано, където прекарва 15 години. Следват пътувания из цял свят за обучение на други коафьори. И ето го в София с нови приятели и мечти.

Поглеждам се в любимото ми огледало със златна рамка и си мисля, че няма нищо по-хубаво от това да връщаш усмивките на лицата на хората, а начинът на Маури е като ги прави по-красиви. Сякаш прочел мислите ми, той заключава: „Когато правиш един човек по-хубав и щастлив, когато се види в огледалото, цялата тази енергия се връща обратно. Косата говори много за живота на човека, за неговата психика, за грижите, които полага за себе си. Да оставим настрана химическото третиране, става дума и за храненето, за здравето, което се чете по косата, защото тя е показател за състоянието на целия ни организъм. Понякога виждаш коси без блясък не заради липсата на цвят, а просто поради загуба на тяхната енергия, понякога заради прекарано заболяване или невроза, която е преодолял клиентът. Косата, както и ръцете и краката, са крайните части на нашето тяло и те показват красноречиво дали човек живее по-спокойно или в стрес. И нашата цел е да дадем  спокойствие там, където липсва, да дадем красота, да направим още по-хармоничен образа на един човек. Не случайно се казва, че подстригването маха всичко негативно. Да не забравяме, че един нов старт винаги започва с нова прическа, с нов цвят, с нов образ. А аз обичам да експериментирам, защото смятам, че трябва да проучим всичките си страни. Ние сме като призми, върху които попада светлина. Получаваме и трябва да отразим цялата дъга, а тя не е никога само в един цвят. Всеки от нас може да бъде различен и не бива да попадаме в монотонността, в рутината.

Говорейки за това да бъдеш различен, не мога да пропусна да го попитам за участието му с Вили в един от епизодите на „Смени жената“. Определено различен от всички останали. „Аз исках да опитам това не за популярност, а като лично преживяване. Реших да разкрия част от себе си, за да помогна на зрителите да разберат света на хомосексуалността, на който се гледа като на табу, защото не е познат. Ако познаваме слабо един аспект от света, ние автоматично можем да имаме две реакции – или го осъждаме, или бягаме. И аз съм много доволен от моя приятел, който се държа отлично и прояви търпението да понесе цялата агресия от страна на другия човек. За мен беше важно да се разбере, че в тази ненормалност има много нормалност. Защото е важно да живееш живота си с любов и с хората и нещата, които са ти близки. Когато се отнасяме с уважение към всичко, което ни заобикаля, се отделя позитивна енергия, която ни обогатява. Стана ми тъжно за това семейство, с което бяхме в епизода, защото открих голяма празнота, голяма липса, която не знам дали може да се запълни. Спомням си, че в месеците след предаването много хора ни спираха по улиците и ни благодаряха за това споделяне. От редакцията на предаването знам, че след нас много други хомосексуални двойки са се записали, а преди това не са имали кураж или не са знаели как да се справят в такава ситуация. Ние разчупихме леда, но това създаде голяма полемика. За мое щастие, след всичките ми битки сега живея спокоен живот. Моите първи шейсет години бяха едно тичане като в играта Супер Марио през различните фази на живота, през които паданията ме учиха и ми даваха сила да посрещна следващите стъпала, които е ясно, че ставаха все по-високи. Като метафора на живота, личния и професионалния, понякога тези стъпала изглеждат непреодолими. Но точно твоите грешки и негативните неща, които ти се случват, ти дават силата да преодолееш много високите стъпала. Пожелавам си следващите ми шейсет години да са по-линейни, без големи препятствия. Но аз съм все още любопитен, както когато бях малко момче, с желанието да творя и да превръщам в реалност моите мечти – готов съм да посрещна и следващите и после ще ти разкажа как са минали!“

app_cover_september