cover_september

Бригита Момчева и доц. Йордан Йорданов

Брой 52, септември 2018

„Access Angels / Достъпни ангели“ – така се нарича транснационалният европейски проект за достъпен туризъм, в който участват България, Италия, Полша, Франция и Испания. У нас този проект се реализира от две неправителствени организации: Асоциацията за развитие на планинските общини и Сдружение „Туризъм“ на българските туроператори и агенции. Негово лице е прекрасната Бригита Момчева, която всички наричат Бети.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Дени Кирилова и Артисифо (Artisipho)
Стайлинг: Денислава Крумова
Грим: Росина Георгиева
Гардероб: Navigare и МORRIGAN

Годишно в Европа се регистрират над 450 милиона пътувания на хора с увреждания, благодарение на инвестициите, направени за инфраструктура и достъпна среда. Този контингент не пътува до България, където за хората с увреждания няма дори достъпна градска среда. (Въпреки немалкото финансиранe от Европа на проекти в тази област!) Огромен човекопоток, в това число и българи, е буквално лишен да види най-важните забележителности на България. По повод Световния ден на туризма – 27 септември, и продължаващата вече втора година работа по „Достъпни ангели“ в този брой наши гости са Бригита Момчева, координатор на Сдружение „Туризъм“, и доц. Йордан Йорданов, заместник-председател на сдружението.

Данчо Йорданов завършва УНСС през 1977 г. със специалност „Управление и планиране на националното стопанство“, след това защитава докторска дисертация по икономика в ЛФЭИ „М. В. Вознесенский“ в Санкт Петербург. Работи в Министерството на икономиката и в Централния кооперативен съюз. Понастоящем е доцент в катедра „Икономика“ на факултет „Стопанско управление“ към Лесотехническия университет, преподава алтернативен туризъм и стопанско управление. Води лекции и упражнения по бизнес планиране и контрол, екскурзоводско обслужване и стопанска политика в туризма, преподава СПА култура и аквапрактики в НСА
„В. Левски“ в София.

Бети завършва туризъм, съдбата я среща с доцента. Нарича го „вдъхновител“, знам за какво говори. Преди няколко години след тежка катастрофа Бети остава на инвалидна количка, продължава да прави рехабилитация. Не бях виждала човек на количка с толкова лъчезарна усмивка и спокоен поглед!

И двамата са изключително вдъхновени от проекта. Основната му цел е изграждането на достъпна среда и услуги за хората със специфични нужди и увеличаване на възможностите им за избор на почивка и развлечения. Проблемът за достъпния туризъм вече е поставен като тема пред администрациите в съответните държави, за да се потърси решаването му чрез законодателни инициативи, които да задължат местните власти и обслужващи туризма структури да изграждат съоръжения, които да направят туризма достъпен. В лицензирането и категоризирането задължително трябва да влиза изискването структурата да бъде достъпна за хора с увреждания, не само да се маркира достъпност до рецепция, а да включва архитектура и интериор, съобразени с нуждите на тези хора и техните придружители.

В проекта е предвидено и създаването на платформа за обучение на т.нар. достъпни ангели. Създава се група, на първо време доброволци, които да асистират хората с увреждания при пътуванията им в дадена страна – да ги посрещат и да ги придружават през целия период на тяхното пребиваване. Специално в България партньорите по проекта настояват пред Министерството на туризма да се формира нова професионална категория – туристически асистенти на хора с увреждания. Това не са обикновени екскурзоводи, защото работата им включва още редица компетенции (на социален работник, на психолог) и изисква много добра физическа подготовка – тяхното асистиране е напълно реално и осезаемо.

През международните партньорства, какъвто е проектът „Достъпни ангели“, се отива към „чукане на вратата“ на българските институции и подсказването на това кой не си е свършил работата.

Според вас кои са причините, които биха попречили на проекта и на реалните промени?
Бети:
Причини има много. Но ние работим за пробив, за това пречките да станат по-малко. Този проект е камбана, която да алармира цялото общество, защото всеки турист, дали е на инвалидна количка или не, когато отиде някъде, очаква обслужване и определено ниво. Проектът обръща специално внимание на страна като България, която е изостанала в това отношение! Обратен пример може да вземем от Испания. Инфраструктурата е съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания. Нещо повече, всички са отворени към хора в колички, тъй като непрекъснато ги срещат в ежедневието си и им помагат, ако има нужда.

Данчо: Испания разви своята инфраструктура през последните тридесет години благодарение на европейско финансиране, но там си личи, че тези средства са реално вложени и всичко е правено съобразно най-съвременните критерии и изисквания на средата и на хората.

Бети: Близо година живях в град Сантяго де Компостела, крайната точка на пътя Камино, град с история. Там ходят туристи от целия свят и средата е напълно достъпна. България е също с древна история и град като София, нейната столица, е с потенциал да изгради достъпна среда за хора с увреждания, които да могат да се докоснат и опознаят богатата история на страната ни, а също така и до многобройните организирани културни събития през годината. Посетила съм страни като Италия, Монако, Франция, Германия, Русия, Португалия, Египет, Бразилия, Филипини и др. Благодарение на пътуванията ми придобих преки впечатления за възможността, която държавите са създали на всеки турист без изключение да може да се запознае на място със забележителностите и да осъществява свободно шопинг, да посещава места за отдих и развлечения. У нас много магазини и заведения са абсолютно недостъпни за хора като мен. Бариера представлява даже всяко стъпало, бордюр или неравност.

Бети, откъде дойде твоята любов към туризма?
Бети:
Моите родители са родолюбци. От малки всяка събота и неделя ни водеха с брат ми на излети сред природата или си правехме екскурзии до различни места в България за опознаването й. Оттам е и изначално интересът ми към пътуванията, които ме обогатяваха и разнообразяваха. Напълно естествено беше за мен да продължа образованието си в сферата на туризма. В колежа по туризъм „Св. Мина“ беше първата ни среща с доц. Йорданов, той е голям вдъхновител не само за мен, но и за всички колеги. Всички се „заразяват“ от неговия позитивизъм и който е имал досег с него, е останал очарован и запален да продължи да се занимава и да популяризира нашата страна и да се стреми към нейното развитие. Поддържахме контакт и по време на следването ми във ВСУ, специалност „Мениджмънт в туризма“. След завършването ми обединихме усилия в проекта, с който ви запознаваме днес.

Как се чувстваш като лице на проекта?
Бети:
По една или друга причина след инцидента, който ми се случи, прегърнах предложението за проекта с ясното съзнание, че наистина трябва да се работи по тези проблеми. Хората, които никога не са преживявали физическа травма, като например счупен крак, не знаят каква трудност представлява да излезе някой от собствения си вход, камо ли да отиде до някоя институция да си свърши работата, или да отиде сред природата, или да пътува. Това, че физически не можеш да се движиш и държавата ти ограничава и другото придвижване – да излезеш от собствения си дом – не те прави по-малко човек!

Каква е картината на съвременния туризъм в България?
Данчо:
Туризмът е витрина на много други сектори на националното ни стопанство. Туризмът е този, който дава изгодата целогодишно да имаш потребители, които са повече от населението на твоята държава. За съжаление, ние години наред се опитваме, но не можем да достигнем дори нивото на Балкантурист, който беше бранд преди 30 години. Радостта на днешната администрация и на част от инвеститорите в туризма е свързана с посещението на нискотарифните контингенти, които гледаме в последните 15-20 години. Системата all inclusive уби дребното и средното предприемачество на местните общности, допринесе много за развитието на сивия сектор, който на места стига до 70-80%, и това е  много тъжна картина. Кръчмаро-камериерското мислене властва и задуши представата за това, какво е съвременният туризъм като продукт – то е преживяване, то е емоция. При нас има „сезонен“ нискотарифен морски и донякъде балкански ориентиран нискотарифен планински зимен ски туризъм. И с тези две направления България не може да стигне нивото на една Хърватия с ръбест бряг и 4 милиона население, която прави  между 9 и 10 милиарда приходи от туризъм. На мен ми е неудобно да кажа нашата туристическа статистика. А България е втора в Европа по разнообразни лечебни минерални води на квадратен метър, което означава качествено предимство, дадено ни от Бога. Да не говорим за културно-историческото наследство, мегалитите, духовността, езотериката, традициите, културата, виното. Ние сме поставени пред възможността вода да газим, жадни да ходим.

С какво ще допринесе за туризма в България проектът „Достъпни ангели“?
Данчо:
В този проект имаме подкрепата на страни с вече създадени мрежи, системи, модели, в градска, в курортна среда – това, което на нас ни липсва като концепция. Достъпният туризъм е тема за интердисциплинарна експертиза и за високите технологии. България може до 3-5 години да локализира много места и зони, за които досега изобщо никакви усилия не са се полагали.
Бети ще стигне чрез онлайн комуникация до хиляди хора, които имат нейния проблем, и ще популяризира местата, които са достъпни, защото ще говори за тях от личен опит. В момента има много подвеждаща информация – безброй клипчета, професионални или не, рекламират красоти из България, които са недостъпни за хората с увреждания, а и не само за тях. Ще потърсим максимална популяризация на този проект в края на годината, когато някои от неговите мероприятия ще се организират в София.
Достъпният туризъм е част от нашето голямо бъдеще, защото създавайки достъпен туризъм, ще превърнем България в здравницата на Европа, каквато ни е дадено да бъдем!

app_cover_september