Cover_sep2016

Михаела Филева

ЗА МЕН X-FACTOR БЕШЕ ПРОБУЖДАНЕ

Брой 28, септември 2016

През септември, преди 4 години, излиза първият сингъл с нейно участие – песента „Когато ти трябвам”, заедно с рапъра Били Хлапето. Не след дълго става факт и „Опасно близки” с VenZy. За няколко седмици песента се превръща в тотален хит и нейна визитна картичка. За пътя от уроците по пиано и пеене, концертните изяви, участието в X-фактор до превръщането ѝ в ярка звезда от лейбъла Monte Music на Владимир Ампов-Графа и Магдалена Сотирова: специално за читателите на сп. „Betty Моята Аптека”.

Олга Георгиева
Снимки:
Владислав Филипов, Костадин Кръстев – Коко

Седим на една пейка в градинката зад Руската църква и записвам интервюто. Минувачите разпознават Михаела и я гледат с нескрит интерес. Истинският фурор обаче става, когато си тръгваме и на алеята се разминаваме с група момиченца. „Ооооо, Михаела Филева!!! Може ли автограф? Може ли селфи с теб!?!” Тя не отказва на никого и прави толкова снимки, колкото удовлетворяват малките ѝ почитателки. Наблюдавам я как се снима с тях и си давам сметка, че в тази млада жена я има с пълна сила момичешката радост от живота. Без да искам съм ѝ задала първо точно въпроса каква е искала да стане като порасне малката Михаела.

Каква искаше да станеш като малка?
Бях от тези деца, които се занимават с почти всичко, което им стане любопитно и интересно. Имах период, в който вярвах, че ще стана адвокат. След това много се увличах по математиката и бях убедена, че ще стана преподавател по математика или по физика. Разбира се, музиката през цялото време е била там, като може би най-голямата мечта и най-големият копнеж – да се реализирам като музикант, който има концертираща практика и хора, които слушат и харесват музиката му. Ако трябва да обобщя, по-скоро съм искала да стана удовлетворен човек като порасна, да се занимавам с това, което ми доставя удоволствие.

Как музиката дойде при теб?
Аз нямам професионални музиканти в семейството. Знам от семейни спомени и разкази, че баба ми като ученичка е свирела на виолончело, но това е единственият по-близък досег до музиката, който имаме в моето семейство. Майка ми обаче е страхотен меломан и по моите изяви пред цялата фамилия, като всяко дете, решава, че може би имам музикален слух и ме записва на пиано. Оказа се, че наистина не е сбъркала и че имам афинитет към музиката. Свирех на пиано първоначално, но с времето много тежки ми станаха тези часове наред свирене и си казах – е добре, ако това е моето нещо, аз трябва да обичам да го правя и ако трябва, ще го правя 24 часа на ден. Ей такова едно детско убеждение… И оставих пианото. Започна обаче да ми липсва, исках да правя пак нещо, свързано с музиката. Записах се на уроци по пеене, първо по класическо пеене, понеже е най-лесната връзка с класическото пиано. Мария Касабова ми беше първият вокален педагог, тя е много по-пулярна класическа певица и е от Велико Търново. Две години ходих при нея, но си казвах, не е моето нещо, не е моето нещо… В един момент разбрах, че по-скоро не е моята музика това и започнах да ходя на уроци при една много симпатична, свежа дама, Петя Кръстева, която ми отвори съзнанието и ме запозна с джаза. Тя е флейтистка по образование, след това се е пренасочила към вокалната педагогика. Тя ме влюби в джаза. И си казах, значи това усещане съм търсила, което ми носи тази музика! След това и по-съвременните поп стилове, които произлизат от джаза, тип RnB, започнаха да ми стават интересни. Сега, като погледна назад, ми се струват едни много наредени стъпчици, а всъщност през цялото време беше такова лутане… Има неща, които явно са ти писани. Някакви случки и събития, които, когато ти се случват в конкретния момент не можеш да осъзнаеш, но като ги видиш дистанцирани през призмата на времето си казваш – уау, така е трябвало просто да стане!

А как реши да участваш в X-Factor?
Бях в първи курс в музикалната академия. Аз завърших математическата гимназия, там също беше една такава дилема между математиката и музиката за избор за висше образование. Избрах, че ще бъде музика, само музика и ще спра да разделям времето си и енергията си в два такива много големи лъча. И си казах – добре, от тук нататък 100% от енергията си ще влагам единствено и само в едно нещо и да видим дали тогава тя ще се връща на 100%. X-Factor беше едно изключително спонтанно решение в подкрепа на това – опитвай всичко, което ти се дава като възможност. А тази възможност дойде много смешно. Един мой колега се записа на кастинг и каза, ела с мене, ей така, за подкрепа, понеже много се чака. Аз казах, ами добре, хайде, ще дойда! Първо си говорехме да се запишем, но аз мислех, че е рано още, да станем по-зрели като хора, защото току-виж се случи нещо и ти трябва да можеш да понесеш това. Хайде догодина! И пропуснахме всички кастинги. Но отвориха допълнителни две дати след края на кастингите, за Велико Търново, аз съм от там, и за Плевен. Бяхме тъкмо завършили учебната година и се прибирахме (той е от Варна, аз към Велико Търново, с общ автобус). И си казах, добре де, защо не слезем във Велико Търново, да минем на тоя кастинг, да видим какво става. И аз, пак за компания. Отидохме там, имаше много малко хора, защото беше допълнителна дата. И си казах, защо пък да не се пробвам, така и така вече съм тук. Беше случайно по-скоро, малко на шега, за забавление, за „я да видим”. Въпреки че аз лично не се чувствах уверена все още, че е дошъл моментът. Но като е на шега си свободен от тези очаквания, които имаш към самия себе си, което може би ти дава някакво спокойствие да си кажеш – каквото, такова.

Как се чувстваше после в предаването?
За мен това предаване беше първата среща с публичната страна на музиката, ако мога така да го нарека. До този момент бях ходила изключително много по фестивали, по конкурси почти в цяла Европа. И там срещаш единствено много, много навътре в материята хора, които ти действат вдъхновяващо, запращат те в размисли какъв тип музика искаш да правиш, как да си още по-задълбочен в това, което ти е любопитно. Академията е също много затворена среда на музикално ориентирани хора. И в един момент се срещнах с тази, публичната страна на нещата и беше, няма да лъжа, шок, първоначално. Това, че всъщност не е достатъчно ти просто да си добър музикант или просто да пееш добре. Изисква се много голям набор от качества, които ти въобще нямаш представа дали притежаваш, понеже някой за първи път иска от теб. В същото време беше такова училище, защото истината е, че музиката и въобще изкуството, няма стойност, когато няма публика, когато няма хора, които да я оценяват. А като ние до този момент сме мислили само как да я направим толкова добра, а пък дали някой ще я чуе? X-Factor беше, за мен поне, пречупване в най-хубавия смисъл на думата, защото ти отваря съзнанието, позволява ти да си малко по-широко скроен, дори на ниво стилове, на ниво звук. За мен X-Factor беше това пробуждане и отваряне на сетивата. Освен всичко друго, беше повод да се срещна с най-големите имена и най-добрите професионалисти във всяка една област: режисьори, оператори, хореографи, гримьори, стилисти. И не на последно място – с Графа, който заедно с екипа на Монте беше музикален продуцент на предаването.

Тогава ли се срещнахте с него за първи път?
Не! Аз го познавам, била съм на 13, тогава го срещнах за първи път. Тогава бях водещ в „Хит минус едно”, това е предаване, чийто автор е баща му, Кирил Ампов. Две години водех предаването, тогава сме се виждали, но той това изобщо не го помни. Така че за него първата среща с мен беше на X-Factor.

Как решихте да работите заедно?
Той ми се обади, беше няколко месеца след края на X-Factor. Звънна ми и каза: Чух едно демо, което правиш в момента, какви са ти плановете? – Аз се изненадах: Как така си го чул, от къде? Мисля да го издам, търся в момента финансова подкрепа от различни хора, за да мога да го реализирам, тъй като не мога да си го позволя сама. Той каза: Недей да бързаш (беше около Великден), след празниците нека да се срещнем, искам да поговорим. През цялото време мислех, че иска да си говорим нещо за X-Factor, изобщо не съм мислила за това, че би могло да ми предложи да стана част от лейбъла. Заедно с Били Хлапето бяхме първите хора от тази нова вълна, на които той подаде ръка. Оказа се, че Графа е чул демото ми, защото момчето, с което работех по този проект (Борислав Бояджиев, барабанист и диджей – DJ Борче) му го е пуснал и го е попитал какво мисли като човек с опит. Срещнахме се заедно с Маги, неговата съдружничка. Казаха ми, следим те, справяш се много добре. В момента започваме търсене на нови артисти, би ли искала да станеш част от нашия лейбъл? Аз не можех да повярвам, не го очаквах!

Кои са хората в живота ти, които могат да ти звъннат, когато им трябваш?
Не са много, защото аз не съм привърженик на това да имаш безкрайно обкръжение от хора, които наричаш приятели. Много рязка граница правя между познатите и приятелите. И кръгът от приятелите не е чак толкова широк. Извън семейството ми, може би мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка. Не малка част от тях е пръсната по целия свят, дори въобще не сме на една географска ширина. Но тези, които са ми най-близко до сърцето, не просто могат да ми звънят по всяко време на денонощието, а много, много, неща съм готова да направя за тях.

Какво те прави щастлива?
Музиката ме прави щастлива, кученцето ми ме прави щастлива, когато срещам готини хора, чието щастие можеш да усетиш – ей това ме прави щастлива. Малки неща, пък всъщност толкова големи.

А любовта?
Имам си приятел от доста време вече. Имам човек, с когото си споделям емоциите и любовта един към друг, и любовта към музиката. Не съм фен на мимолетните и кратките връзки. Той също се занимава с музика и е много талантлив, „вибрираме” на една честота, което ни позволява да сме в хармония.

Каква е твоята рецепта за добро здраве?
Просто живея активно, спортувам, движа се, карам много колело. Не съм много фен на фитнес залите, въпреки че преди години доста ги посещавах. Сега съм по-скоро на този другия тип активност: да тичаш в парка, да караш колело, да си по-близо до външния свят, не толкова да се затвориш в някаква зала. Живея много близо до най-дългата велоалея в София и с колело мога да стигам почти навсякъде. Много често го предпочитам, защото е много по-леко за паркиране, много по-приятно е, когато времето е хубаво. Аз съм на възраст, в която здравето го приемаш по-скоро за даденост. Но правя нещо, което е предаден опит от майка ми. Всяка година си правя пълни профилактични прегледи в началото на календарната година. Правя го от дете. Мисля си, че най-добрата рецепта за добро здраве е всъщност превенцията и профилактиката през определени интервали. И да живееш така, че да се чувстваш добре. Пожелавам на читателите на сп. „Betty Моята Аптека” да са здрави – физически и ментално – и да бъдат щастливи! Това пожелавам и на себе си.

А ние пожелаваме на Михаела спорна и вдъхновяваща работа по предстоящия ѝ сингъл, който ще очакваме в началото на следващата година.

App_cover_sep2016