Пътят на Светлин невинаги е бил лек, но винаги е бил озаряван от музиката, а верен приятел му е цигулката. Тя му дава стимул да преодолее рядък рак на мозъка, с който го диагностицират през 2016 г. След 4-часовата операция Свет няма търпение да свири отново и още на следващия ден излиза пред болницата Strong Memorial Hospital, за да изпълни Let it be на The Beatles. Видеото му е гледано от милиони, а ABC World News прави материал за неговата история и сила на духа.

Свет свири със суперзвезди като Джейми Фокс, Кание Уест, Шакил О‘Нийл и Джей Зи, непрекъснато е на турнета, посещава детски болници и изпълнява представления за децата. След участието му в „България търси талант“ започват да го наричат „Златният цигулар на България“. Това лято Свет направи дълго турне из цялата ни страна. „Толкова хора, които уважават това, което правя! Толкова много хора ме познават тук! Те за мен са много специални. Аз съм свикнал в Щатите никой да не ме познава, във всеки щат съм пред публика, която не познавам.

Докато в България ме спират на улицата, поздравяват ме, радват ми се. Това за мен е голяма чест!“. Музиката го свързва и с неговата годеница Беатрис Минева. Запознават се на сцената като изпълнители на концерт в Чикаго. „Направихме едно шоу на „Катерино моме“. Тя танцуваше зад мен заедно с няколко момичета, а аз бях цигуларят.“ Бети също започва в хип-хопа, днес преподава в нейна детска школа за танци. Този октомври двамата очакват първата си рожба.

Свет, с какво Ви привлече цигулката още толкова малък, само на 4 години?

Чудното нещо е, че съм бил привлечен от музиката още като бебе. Започнах да свиря на пиано на 3 години, на 4 хванах цигулката за първи път. На 6 години правех концерти, на 7 се явих на трети национален конкурс за деца в Благоевград и спечелих второ място, на 8 пак се явих. Цигулката ми създаде дисциплина, свирех по 4 часа на ден.

Казват, че тя е най-трудният инструмент и се иска много прецизност да извличаш тези красиви звуци от нея. Докато стигнеш дотам, трябва да има доста „скърцане“…

Наистина ли цигулката Ви е спасявала в трудни моменти?

Да. Имал съм много трудни моменти. Когато емигрирахме в Щатите, аз бях малък, 11-годишен, и когато дойдохме, нямах никакви приятели тук. Английският ми много куцаше, в училище не разбирах много неща, но когато свирех на цигулка, се чувствах много сигурен в себе си. Първата година в Щатите живяхме в дом за майки и деца.

Някои от лелките в този дом чуха как свиря на цигулка и ми казаха за едно музикално училище тук, Eastman School of Music, на второ място в Щатите за музика. Отидох, свирих пред професора и веднага ми дадоха стипендия да уча там и да се развивам. Това беше един от моментите, в който чувствах, че цигулката ме спасява.

В едно интервю за сп. BETTY Моята аптека преди години Горан Брегович каза, че талантът извира от корените. Съгласен ли сте с него?

Абсолютно! Тази любов към твоите корени те „дърпа“ да се развиваш. Когато дойдох в Щатите, имах от детството детските песнички, песните, които съм гледал по телевизията. Тези неща останаха с мен. Израствайки тук, започнах да се развивам в хип-хопа, защото това ми беше много интересно, но българската музика ме влечеше и аз винаги съм се чудел как да я комбинирам с хип-хопа.

Дядо ми ми изпращаше много касетки с българска музика, с народни песни, хора, ръченици. И аз ги слушах постоянно. Нямах никакви български приятели покрай мен, никаква общност, това беше единственото българско нещо, което имах близо до себе си. Винаги, когато чуя хубава българска музика, тръпки ме побиват. Това си остава до живот.

Като изпълнител как усещате вибрацията на българската музика? Има ли разлика в сравнение с изпълнението, например на хип-хоп или на латино музика?

Има огромна разлика. Това наистина има връзка с корените, с моето ДНК. Но не само. Българските вибрации са много по-развити от другите. Виждам и други хора, които не са българи, как реагират на българската музика. Неслучайно българските мотиви се използват в цял свят. Сега е много модерно да се използват български хорове в хип-хопа, в различни филми, от всякакви режисьори и продуценти, защото виждат силата на тази вибрация.

Нашите ритми като 7/8-ми са много по-различни от другите и се възприемат като нещо неразбираeмо, но като нещо велико от миналото. Когато свиря българска музика, чувствам как нашите предци говорят чрез моята интерпретация.

Орфей, който е лекувал с музиката на своята арфа, е роден по нашите земи. Има ли наистина лечебно въздействие музиката?

Сто процента, бих казал дори и сто и петдесет процента! Аз съм пример за това. Боледувах от рак на мозъка и нещото, което ми помогна да се спася, беше музиката. Помня, че след операцията ме лекуваха с химиотерапия, лъчева терапия на мозъка, беше непоносимо. Единственото нещо, което ме държеше, беше музиката. Когато те облъчват с лазер в болницата сутринта, след това ти се повръща и ти става много лошо и това нещо ти се случва всеки ден, наистина е много тежко. Да мога да продължа да правя музика, да свиря пред хора – това ме караше да се лекувам.

Бях в Бостън тогава, канеха ме на участия. Oблъчват ме в 7 часа сутринта, след това ми е лошо, но взимам цигулката и багажа, с гола глава, хващам самолета за Хюстън от Бостън, летя няколко часа и отивам да се явя пред хора и да свиря. Тогава, когато нямах толкова голямо самочувствие - да съм без коса, да съм с 8 килограма по-малко, цигулката ме мотивираше, караше ме да изляза от визията, да имам муза да свиря. Когато се лекувах, бях в една детска болница. Исках да направя нещо мотивиращо за тези дечица на малка възраст, на 4, на 6, на 7, с голи глави и силен дух.

Беше Коледа и с брат ми Ясен отидохме до един музикален магазин и накупихме малки китари, отидох в болницата при децата и направих концерт за тях. Аз свирех на цигулка, а те дрънкаха на китарките и направихме няколко песни заедно. Исках да им дам мотивацията да продължат да се лекуват. Да видят как аз като тях, също с гола глава, преживявам същото заедно с тях, но музиката ме кара да вървя напред. Надявам се с брат ми да сме направили едно добро.

Със сигурност е било магическо!

Талантът е дар от Господ, но той е и отговорност към другите хора. Аз вярвам, че всеки човек има талант, обаче не всеки може да си го открие. И за тези хора, които не могат да си открият таланта, моята мисия е да дам моя талант, за да им дам малка мотивация да открият своя.

Как се грижите за здравето и добрата си форма днес? И какво бихте посъветвали хората, които са с тежко заболяване?

Тялото трябва да се поддържа, но преди това трябва да се поддържа духът. Аз съм духовен човек и вярвам в енергията около мен. Ние всички като същества сме проводници на енергия. Тренирам почти всеки ден и съм научил тялото си да действа на много високи обороти повече от обикновено. В гимназията се научих да играя американски футбол, но бях най-малкият от отбора като българин сред всички черни и латиноси, които са гиганти.

Трябваше да си намеря моето, което да бъде уникално. И моето беше скорост. Аз бях най-бързият. Не е лесно, но се научих да тичам продължително и бързо, помогна ми дисциплината от музиката. Тичането подобрява метаболизма, кръвообращението, мозъкът се оросява и се стимулира креативното мислене. Тичането ми помогна да изхвърлям токсините от тялото си. То изисква постоянство и упоритост. Важно е да си сред природа, дървета, да ходиш бос по тревата, да почувстваш земята, магнитното поле на земята, в петите си. И това, заедно с дишането и медитацията, ти помага да излезе адреналинът от тялото ти.

Вярвам, че това ме е спасило от рака. Вече 6 години съм чист от болестта, от лечението. Този адреналин, изниквайки от мене ми помага и при свиренето на цигулка. Ние сме същества, способни да привличаме енергия от вселената, от земята, от тревата, от дърветата, от природата, от кислорода, от другите хора. Като се научим да изхвърляме адреналина от тялото си, ние пречистваме нашите тела и души.

Важно е също да изчистиш съзнанието си, да мислиш в позитивен вариант. Когато мислиш позитивно, ти привличаш хубавото към теб. Сигурен съм, че тези неща са ми помогнали да оцелея и да имам втори шанс за живот.

Има ли разлика в начина, по който Ви посреща българската публика в сравнение с американската?

Да. Неслучайно ние, българите, играем хорá. Защото, като играеш хоро, ти се синхронизираш на една и съща вълна с много хора и вибрацията и енергията става по- голяма и по-голяма, ти се чувстваш зареден. Когато свиря пред българи, усещам тази синхронизация, хората вибрират по-еднакво. И уважават повече самия инструмент, отколкото американците.

Цигулката в България много се уважава, самата мелодия на инструмента. В Щатите повече се уважава езикът, текстът в една песен. А в България мелодията е на първо място. И мелодията е като един цветен универсален език, който българите го чувстваме повече. И сме свикнали да сме задно, да сме едно племе, ние и на един концерт се обединяваме много по-силно, отколкото в Америка. Триста и тридесет милиона от различни места на планетата и с различни визии не могат да се синхронизират по този начин. То се вижда и от начина на живот на американците – от вкъщи в колата, на работа, в колата, до магазина и от магазина до вкъщи. И нямаш тази близост един към друг, както в България.

Един пример е баба ми Сминка, тя е на 83 години. Всеки ден ходи на пазара, общува с всички продавачи, познава ги по имена, познава семействата им, децата. Тя не спира да се свързва с хората и нейният живот е много по-одухотворен, отколкото на някой млад човек, който работи във финансовата индустрия в Америка. Всеки път, като се върна в България, ахвам и на прирoдата, на планините, на тази силна енергия. Всичко си имаме, виждам толкова възможности!