Списание BETTY, октомври 2020

През 2002 г. отразява атентатите на чеченците в Москва. През 2007 г. – процеса на осъдените на смърт български медици в Либия по обвинението за заразяване на над 400 деца с вируса на СПИН, за което е обявена за „Глас на годината“. Позната със запомнящите се интервюта с политици и известни личности, днес Жени Марчева е водеща на „Тази събота и неделя“ по bTV и изпълнителен продуцент на новините и актуалното съдържание на bTV Radio Group.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: bTV

„Най-голямата сила на журналистиката е да променя света към по-добро“, казва Евгения, която като малко момиченце следи в захлас новините по телевизията. Родена е в София на 5 юни 1974 г. Завършва българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Професионалният ú път започва в БНТ, след това в Дарик радио, а от 2013 г. e част от екипа на bTV. През годините участва в съвместните каузи на bTV и УНИЦЕФ, в инициативата „Да изчистим България заедно“ и в проекта „Млади медийно грамотни европейци“, в който запознава ученици с проблемите в съвременната журналистика в нюзрума на bTV.

Жени Марчева е един от посланиците на „Националната седмица на детската книга“ и е готова да застане зад всяка кауза, защитаваща здравето и щастието на децата.

Жени, каква искахте да станете като малка?

Може би ще Ви изненадам – фризьорка. Моята баба си правеше прическа всяка седмица и ме взимаше със себе си в салона. А той беше изпълнен с вълшебни за мен миризми на бои, лакове и къдрин. Смятах, че да владееш цялата тази магия, е велико.

Има ли някой от големите журналисти, който да е бил пример и вдъхновение за Вас?

Всъщност оказа се, че още в детството ми е било ясно, че ще стана журналист, а не фризьорка. Още във времето, когато телевизията беше една-единствена, съм казвала „Тихо, моля“, когато са започвали новините в 20.00 ч. Моята майка ми е разказвала, че не е ясно какво точно съм разбирала от съдържанието им, но съм била напълно погълната от тях. На по-късна възраст много харесвах аналитичния ум на Тома Томов и харизматичната журналистика на Нери Терзиева.

Кое за Вас е по-голямо предизвикателство: интервютата по сериозни политически и социални теми в „Тази събота и неделя“ или продуцирането на новините и актуалното съдържание в ефира на станциите bTV Radio, N-JOY, Jazz FM, Classic FM и Z-Rock?

И двете са предизвикателство. В телевизията просто имам малко повече време за планиране и изпипване на темите, докато в радиото всичко трябва да се случва на минутата. Но както в „Тази събота и неделя“, така и в bTV Radio Group работя с прекрасни професионалисти и отдадени колеги. Заедно и с много желание успяваме да постигнем целите, към които се стремим.

С какво Ви очарова радиото?

Радиото е най-бързата медия. Винаги съм харесвала това, че събитието се случва и само след секунди може да бъдеш в ефир, за да го отразиш или анализираш. А с екипите на предаванията „За града” и „Важното, казано на глас” в лицето на Светослав Николов, Лили Ангелова, Деа Манолова и Стефан Хранов това става естествено и с лекота.

Как преминава един Ваш работен ден?

Много кафе, малко грим, децата, училището, радиото и телевизията, приятелите, вкусната вечеря, смехът, безгрижието след натоварен ден, сънищата…

Световният индекс за свобода на словото на „Репортери без граници“ поставя България на 111-то място от 180 държави в света. Какво е бъдещето на българската журналистика според Вас?

Смятам, че никой не може да ме постави там, където не ми е мястото. Аз съм винаги там, където искам да бъда, и то не е 111-то място, нито 180-то. Българската журналистика със сигурност има дъно, но със сигурност има и върхове и да се обобщават всички медии с негативен знак е от полза единствено на онези, които искат да заглушат гласа на обективната журналистика.

Смятам, че за да бъдеш добър журналист, трябва да си много начетен и абсолютно независим. Това е общото ни разбиране в нюзрума на bTV. Вярвам, че след моето поколение идва друго – още по-добре образовано и още по-решимо да отстоява свободата си на изразяване.

Журналистиката е професия на доверието. То ли е най-важната оценка за Вашата работа и какво е необходимо, за да бъде съхранено?

Доверието в журналистиката е ключово за мен. То е между журналист и аудитория и между интервюиращ и интервюиран. Съхранява се лесно, когато не прекрачваш граници, които никога не бива да бъдат прекрачвани. Абсолютно забранена граница е тази към пошлостта и безчестието.

Има ли въпроси, които не бихте задали на събеседника си?

Принципно – не! Работата ни като журналисти е да питаме и да търсим фактите под повърхността. Но, разбира се, интервюто зависи и от събеседника и темата на разговора, която ни събира.

Кога се налага да прекъснете гост?

Обикновено, когато диалогът неусетно се превръща в монолог. Прекъсвам винаги, когато има нужда от уточнение или задълбочаване в дадена тема.

Според Вас умението за водене на увлекателен разговор дарба ли е или всеки може да го усъвършенства?

Разбирам дарбата като нещо, дадено ти свише, нещо, което не зависи от теб. Да водиш увлекателен разговор е изцяло в наши ръце, учи се и може да бъде усъвършенствано. Стига да искаш.

Бихте ли се радвали, ако и Вашите дъщери изберат журналистиката за свой професионален път?

Голямата ми дъщеря иска да стане актриса, а малката – лекар. Ще ги подкрепя във всеки един техен избор, както и той да се променя във времето.

Какво е влиянието на социалните мрежи върху медията и доколко полезни са те конкретно във вашата работа в радиото и телевизията?

Влиянието е огромно и е за добро. Социалните медии направиха и радиото, и телевизията много по-бързи и по-сетивни към случващото се около нас.

Влияе ли обратната връзка от зрителите и слушателите на работата Ви, вслушвате ли се в тяхното мнение?

Разбира се! Както за радиото, така и за телевизията тази връзка е абсолютно задължителна.

Как се отразява пандемията Covid-19 върху свободата и възможностите за излъчване на независима и достоверна информация?

Отговорността ни става двойна и дори – тройна, защото във времена на криза достоверната информация е равносилна на лекарство.

Какво мислите като майка за дистанционното обучение и прогнозите за дигитализация на образованието?

И двете ми деца преминаха през дистанционното обучение заради кризата с коронавируса и мисля, че се справиха добре. Много им липсваше живият  контакт с техните учители и техните приятели, но се адаптираха бързо.

Нека само не забравяме, че учебната година завърши успешно и заради изключителните усилия на преподавателите, които се раздадоха, за да подкрепят учениците си. Със сигурност дистанционното обучение е бъдещето, но личният контакт не може да бъде заменен от нищо. Предпочитам старомодния начин на общуване в училище.

А за бъдещите ваксини, предпазващи от коронавирус?

Дано учените час по-скоро стигнат до намирането на ваксина! Не вярвам на никакви конспиративни теории. Смятам, че да се довериш на науката в XXI век, е въпрос на модерност и грижа за собственото ти здраве и това на всички, които обичаш.

Как виждате ролята на жените в политиката у нас?

Много бих искала да видя жена президент или премиер в България. Вярвам, че жените са по-организирани, по-дисциплинирани и в същото време по-загрижени за добруването на обществото ни. Вероятно това е в ДНК-то ни. Предстои да разберем!

Имат ли наистина жените днес равен шанс за развитие в бизнеса и кариерата или в XXI век продължаваме да живеем в мъжки свят?

Живеем в мъжки свят и това няма да се промени скоро. Мисля, че има богата статистика, която доказва, че в глобален мащаб равен шанс няма. Но лично на мен това никога не ми е пречило. А и да си по-нежният, по-крехкият пол понякога никак не е лошо. Важното е по-силният пол да разбира това и да подхожда с грижа и уважение.

Как се грижите за своето здраве и добра форма?

Разчитам на добрия ген и малко самодисциплина да не докосвам бързата храна и да не консумирам бързия начин на живот. Всяка сутрин си казвам магическите думи: „Бързай бавно!“ и така намирам време за всичко, което ми е необходимо.

Какъв е Вашият начин да се зареждате с енергия?

Обичам да чувам тишината и да рисувам. Тогава се изключвам за кратко от живота и това зарежда батериите ми.

Кои места по света оставиха най-силен отпечатък върху Вас?

Трябва да помисля, за да направя кратка селекция… Чувствам се у дома в Рим. Не знам защо, не мога да го обясня. Харесвам Ню Йорк, защото това е градът, който приема всички различия. Обичам пазара в Кайро, защото се чувствам като в „1001 нощи“. Усещане за пълно безгрижие имах на плажа Копакабана в Рио. Едва ли не се чувствах безсмъртна, също не мога да го обясня. Където и да съм, светът е прекрасен!

Вашето пожелание за читателите на сп. „BETTY Моята аптека“?

„Бъдете здрави“, това е най-хубавият поздрав, който знам.