cover_october_2019

Бойка Арсова

Бъдете себе си!

Брой 65, октомври 2019

За пръв път се срещнахме на едно парти миналата зима. Забелязах я заради сребърната коса и бързите и плавни движения между масите. Тогава, още не знаех, че Бойка е най-възрастната българка маратонец, печелила отличия по света. Когато интервюирах дъщеря И, Албена Джоунс, за мартенския брой, тя ми разказа и нейната история. Ето я отново от първо лице специално за „BETTY Моята аптека“.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: 5kmrun.bg

Като дете Бойка боледува много и лекарите препоръчват на баща ú да спортува на чист въздух. На 8 години започва да тича, за да е здрава и тичането става за нея начин на живот. Тича през пустинята и през саваните на Африка, където отива да живее заедно със своя съпруг, известния и обичан в Судан д-р Алфред Анюат. Запознават се в София, където се ражда тяхната дъщеричка. Бойка е инженер по професия, но се преквалифицира и като медицинска сес-тра, за да може да му помага в работата за „Лекари без граници“. По-късно започва да участва в маратони по света. На европейския шампионат за атлети ветерани през 2014 г. в Измир Бойка Арсова печели сребърен медал и става вицешампион на Европа в своята възрастова група. От лятото на 2013 г. бяга с „5 kmrun“ и е член на „Почетния легионер“. На 68 години продължава да се състезава, а младежкият ú дух и голямото сърце я правят пример за младите състезатели, връстници на нейните внуци.

Кога за първи път изпита желание да участваш в маратон?
Съпругът ми (сега покойник) от Южен Судан, християнин, завърши Медицинската академия в София и специализира акушерство и гинекология. Живяхме и работихме 10 години в Судан. През 1984 г. започна Гражданска война между Северен и Южен Судан и с декрет на ООН с дъщеря ми Албена се върнахме в София. През 1985 г. ни поканиха за участие в маратона и ние първо пробягахме 12 км, на следващата година аз пробягах 21 км и после се пуснах на 42 км… и досега успешно завърших 56 маратона по света и у нас.

Как този спорт влияе на житейския маратон?
За мен спортът е здраве и красота. Ние, маратонците, сме свикнали да преодоляваме трудностите и правим това, което ни харесва, а не това, което е най-лесното. Подлагаме се на изключителни физически изпитания и често чуваме, че сме луди – това е комплимент за нас. Тази „лудост“ ми харесва, защото в маратона няма раси и националности, бедни и богати, религии и привилегии. На старта всички сме равни, на финала всички сме герои. За мен така е и в живота.

Кои са най-важните качества според теб у една жена, които са еднакво ценни и за двата маратона – житейския и спортния?
Най-важни и за двата маратона са грижата за здравето чрез дисциплина, труд, воля и постоянство. За да се получи, трябва да си честен със себе си и да следваш инстинкта си. Дори да се провалиш, поне си имал смелостта да опиташ да изживееш нещо, което страхливците не са посмели.

С кое свое постижение се гордееш най-много?
В живота – с това, че имам здрава, умна, силна и работлива дъщеря и с очарователните ми внучета – Джошуа (13 г.), баскетболист, и Елинда (10 г.), спринтьорка в спринт академията на Ивет Лалова, с 38 медала. В спорта – много, много медали и отличия за участия и един сребърен медал от Европейски шампионат в Измир, където завърших маратона при температура 44°С.

С какви трудности се сблъскахте с твоя съпруг в Африка?
Алфред направи и специализация по „Социална хигиена“ и „Тропическа медицина“ в САЩ и работеше в „Лекари без граници“. Беше главен лекар в Провинцията на езерата с площ, колкото България. Работеше 24/7, а медицинските сестри от Международния червен кръст си спазваха работното време и от петък след обяд до неделя имаше само дежурни в болницата, която беше близо до дома ни, който имаше номер (тел. 112). Имахме приготвени две медицински чанти за спешни случаи. В 2 ч. посред нощ чука с тояга на вратата мъж, бягал 10-15 км през саваната и моли за помощ за умиращо детенце. Качваме го в колата, караме като в рали „Париж-Дакар“ и в колибата, на газови лампи действаме, гоним минутите и секундите: операции, често без упойка, израждане на живи и умрели бебенца, той оперира, шие, аз инжектирам и действам като упойка – галя ги по главите, говоря им на български, успокоявам ги. Като оздравеят, ми казват, че едно ангелче им помагало…

Кои случаи няма да забравиш?
Много са успешните, но в един не успяхме – ученик (17 г.) от техникума, седнал да учи на спокойствие под едно мангово дърво, близо до заритите яйца на черна мамба. За да го пропъди, тя се изправила застрашително до него и когато я видял и замахнал, го хапнала близо до сърцето. Дотича до болницата и изпадна в безсъзнание. Беше едро момче, викаше от болка, тялото му се тресеше и се бореше за живот, а в този ден нямахме противоотрова…

С какво е специален континентът Африка?
В Африка остана част от мен – при хората, моите роднини, изродените от нас деца, при животните, между които живях. Някак си се срещнах и с петте най-смъртоносни животни на Африка, срещнах ги случайно. Можеха да си ме хапнат ей така, но имах привилегията да бъда „помилвана“, сигурно защото не се страхувам и уважавам техния живот, територия и борба, а може би в момента на срещата не бяха гладни… Гледах хората, живяхме, веселихме се, боледувахме и гладувахме заедно и ми се искаше да приема бедността, голямата несправедливост, хилядите болни, слабички, изсушени от слънцето и недояждането за нещо естествено, но не можах и до днес не мога. Защо, как така шепа хора имат излишества за цяла държава, но ги стискат и пазят за себе си и искат още …, а другите, с големите гладни очи и суха устичка гледат безмълвно и питат: защо, защо?

На кои други места по света сте работили?
В Судан работех в австрийската фирма „Щайер Пух“ като инженер. Обслужвахме автомобилите на всички министерства в гр. Джуба и автотуристите по линията Египет – Судан – Кения. В Лондон работех в Diplomatic Group – PLC и в Norden Electric Comp. Трудно ми беше да съм на едно място от 9 до 17 ч. и започнах да се разхождам и бягам с едра порода кучета – само с едно – от 3 до 10 км. Удоволствие и за мен, и за тях. Обратно в София работех 10 години в Софийския зоопарк.

С какво никога не се шегуваш?
Много обичам шегичките, но никога не се шегувам с недостатъците, недъзите, болката и мъката на хората. Уважавам хора, които са добри и признателни към майките, обичат и пазят децата си и не нараняват животните.

Кои твои мечти се сбъднаха и за какво мечтаеш днес?
Някои успях, други не, въпреки че се опитвам и старая. Остана ми една спортна мечта, вече десет години… да участвам в сафари маратона в Кения! Там цялото трасе се охранява от рейнджъри, а зрителите са животните – в този ден „спокойни“ и любопитни. Искам да бягам през саваната и да извикам: Джамбо (здравей на суахили), Симба, Секекама, Залика, Саба…

Как се поддържаш във форма? Спазваш ли някакъв специален хранителен режим?
Не съм елитен бегач, но съм най-възрастната „маратонка“ в страната. Скоростта ми намаля с годините, но имам издръжливост. Все още участвам в къси, средни, дълги, високопланински бягания и обиколката на Витоша – 100 км. Бягането за мен е начин на живот, забавление и радост, особено сутрин, когато бягам с четири-пет кучета по хълмовете на Банкя. Нямам специален режим на хранене и тренировка, защото сега съм и майка, и баща, и баба, и дядо.
Почти навсякъде се придвижвам (тренирам) в стил спортно ходене. Когато съм без багаж, използвам само стълбите в метрото и блока – 12-ти етаж. Ям често, когато чувствам глад – плодове, зеленчуци, килограм мед на седмица, фъстъчено масло, стафиди, ядки, чия, макарони, риба, морски дарове, яйца и пилешко месо. Всеки ден по една таблетка глюкозамин сулфат. Имаме си аптека вкъщи. Казва се алое вера – цветето на Клеопат-
ра. Заливаме се, мажем се, пием сока и аз, и внучетата, и кучетата. С алоето пестим време и пари. Всеки го може.

На какво учиш Джошуа и Елинда?
Дъщеря ми, бивша състезателка по синхронно плуване, научи Джош и Ели да плуват като делфини. Аз ги научих да бягат като гепарди. В живота още ги учим на дисциплина и самоотбрана. А пък аз имам душата на немска овчарка от К-9!

Какъв е твоят съвет към читателите на сп. „BETTY Моята аптека“ за здраве и дълголетие?
Моят съвет от опит: бъдете себе си, не се срамувайте от бялата коса и бръчките, радвайте се на това, което имате, не пускайте злобата, завистта и лакомията в сърцето си. Разчитайте на себе си, никой не ви е длъжен с нищо. Давайте с желание и радост. Ако ви е трудно да бягате, вървете пеша, качвайте стълби. Усмихнете се на слънцето, прегърнете дърво, говорете на цветята и животните. Яжте, когато сте гладни, а залчетата и трохичките дайте на врабчетата и бездомните кучета. По-добре направете път на кучето, отколкото да ви ухапе. Дори да го убиете, ухапването си остава. Вие сте това, което си мислите, че сте. В живота получаваш това, което си вложил.
И се усмихвайте – здравословно е и безплатно! Успех! Успех!

app_cover_october_2019