cover_oct2016

Д-р Паола Синьорели

Храната влияе върху нашето ДНК

Брой 29, октомври 2016

В просторното модерно фоайе с червени колони на хотел „Boscolo” в Милано са се събрали жени мениджъри от различни страни на света. Очакват лекцията на д-р Паола Синьорели, посветена не на друго, а на антиейджинг храненето. Малко по-късно, тя, невероятно елегантна и в перфектна форма, облечена цялата в черно, започва така: „Храната, която консумираме, влияе върху нашето ДНК.“

Автор: Олга Георгиева

Чела съм много книги за здравословно хранене, слушала съм лекции на различни диетолози, но никой от тях не е бил толкова директен. По-късно разбрах, че зад думите на лекарката стоят много години проучвания и работа. Завършила медицина през 1992 г. в Universita degli Studi в Милано с максималния успех, специализирала пак там наука за храненето и диететика, до 1999 г. д-р Паола Синьорели е лекар по вътрешни болести в катедра „Вътрешни болести и гастроентерология“ в болницата „Сан Жерардо“ в Монца, като продължава обучението си по обща медицина със стипендия от регион Ломбардия. През 1999 г. Избира свободната практика като директор и научен координатор на Caroli Health Club. От 2007 г. практикува дейността диетолог и специалист по превантивнаантиейджинг медицина в клиниката си на „Корсо Венеция“ в Милано. Опитът, натрупан в Caroli Health Club като завеждащ секциите фитнес, СПА, ресторант и медицински център, както и множеството обучения по въпросите на храненето, я насочват към превантивната антиейджинг медицина. Получава дипломи за експерт и консултант по антиейджинг медицина, функционална органометрия, биологично хранене, хомеопатия и хомотоксикология, за медицински експерт по храненето и добавките в спорта. Член на множество професионални организации, от 2011 г. е преподавател в следдипломната школа по антиейджинг медицина в Милано. От тази лекция в Милано минаха месеци, но думите на д-р Синьорели оставиха следа в съзнанието ми. Не можех да не ги споделя с вас, читателите на списание Betty Моята аптека. Ето какво каза по-късно д-р Паола Синьорели за българската публика.

Д-р Синьорели, според Вас остаряването естествен процес ли е и от какво зависи бързината му?
Остаряването е естествен физиологичен процес, но качеството му зависи много от нашия начин на живот: хранене, физическа активност, емоции/мисли, употреба на лекарства (понякога необходими). Бързината на процеса на стареене зависи само с около 30 процента от генетичната ни структура и със 70 процента от навиците ни на живот. По въпроса съществуват ред различни хипотези: генетична, имунна, хипотеза за теломерите, хипотеза на свободнитe радикали/оксидативния стрес и т.н.

Кои са основните методологии на превантивната антиейджинг медицина?
Необходимо е да се познава пациентът, да се посещава, да се снеме анамнеза, да се назначат кръвни изследвания и изследвания на урината със специфични биомаркери, които могат да покажат нивата на свободните радикали, антиоксидантната бариера, на витамин D, взаимоотношението между основ- ните мастни киселини и много, много други. Особено интересни са тестовете на нутригеномиката.

Значи са различни от тези, които диетологът използва в практиката си?
Да, абсолютно.

Съществува ли антиейджинг диета?
Разбира се: плодове, зеленчуци, риба, пълнозърнести храни в малки количества, производни на соята, зехтин. Важното е да не са храни, твърде много индустриално обработени.

Казвате, че храната влияе върху нашето ДНК. Как?
Храната е в състояние да изпраща на тялото ни съобщения за здраве или за болест. Научният свят доказа със сигурност не само вредните ефекти от модерното хранене, но също и превантивните, и понякога терапевтични, ефекти на натуралните храни. Някои вещества, съдържащи се в храните, могат да взаимодействат с гените ни до степен да променят клетъчните отговори: ето това е НУТРИГЕНОМИКА. Храната не трябва да се разглежда вече само в нейния енергийно-калоричен аспект, а като инструмент за молекулярна информация, който може да следи и регулира метаболитните процеси във всяка клетка. Съвместимостта между храните, с които се храним, и нашия организъм, е това, от което организмът ни има нужда! Нутригеномиката е наука за начина, по който храните повлияват на гените ни. Тоест, начинът, по който информацията, съдържаща се в ДНК, се трансформира в протеини и съобщения, които упражняват биологично въздействие в нашите клетки. Да знаеш, че храната е в състояние да „включи“ или „изключи“ определени гени, да помогне на ДНК-то ти да се самовъзстанови, е много мотивиращо. Изборът ни на храни е голяма отговорност, защото в дългорсочен план може да доведе до появата на много патологии.

Това ли е имал предвид и Хипократ, казвайки „Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството бъде твоята храна.“?
О, да, сигурна съм. За съжаление индустриализирането на храната създаде революция, която няма нищо общо с нашия произход. Храната, която произвежда човекът, в действителност е „нова“ храна, която не отговаря на нуждите на нашия генетичен код. Трудно е да се оценят ефектите от храненето върху здравето, но вече е признато, че адекватното хранене е важно за предотвратяването и повлияването на еволюцията на: затлъстяването и наднорменото тегло, диабета и метаболитния синдром, дислипидемията, атеросклерозата и сърдечно-съдовите заболявания, туморите, хроничните възпаления, хормоналния дисбаланс, остеопорозата, костните и ставните заболявания, Алцхаймер и когнитивните разстройства. Преди години се смяташе, че генетичният код предопределя само цвета на очите ни, на кожата ни, височината ни. Днес се знае, че прави нещо съвсем друго: той е един вид супервайзер на нашата биохимия и физиология, и за да прави всичко това адекватно, гените ни трябва да получават информация от външния свят. Един от най-богатите източници на информация, в състояние да регулира изявата на нашите гени, е точно храната. Затова е важно да се установи правилна хармония между храната и гените, като се предпочита по-натурално хранене, нерафинирано, ПРОСТО. И като се има пред вид, че всичко, което е третирано и манипулирано от индустрията, често с едничката цел да направи храната поапетитна и примамлива, е твърде далеч от цялостното и естественото.

Кои са храните, които позволяват на нашето ДНК да „работи“ по-добре?
Пълнозърнестите храни (елда, киноа, амарант, овес, див ориз). Бобовите растения. Зеленчуците (не считаме за зеленчуци картофите и царевицата). Плодовете (да не прекаляваме с количествата им, особено когато са много захарни – смокини, сливи, грозде). Ядките и естествените, нетретирани семена (често са солени и с нискокачествени мазнини). Яйцата (по-специално белтъкът). Рибата (и по-специално сьомга, аншоа, скумрия, треска, херинга – не развъждани, а уловени в морето). Нетлъстите меса (пилешко, заешко – като е добре да се знае начина на отглеждане и произхода им). Зехтин от маслини, екстравърджин. Всъщност е лесно да променим позитивно проявлението на нашите гени: просто трябва да сме по-отговорни за това, с което се храним и да внимаваме какъв избор на храна правим, когато пазаруваме. Не е лесно да се предпазим от непрекъснатата подвеждаща реклама, но ако сме информирани, и това е желанието ми към читателите, можем да се справим!

Кои са храните, които задължително трябва да изхвърлим?Джънк фуд, захарите, рафинираните брашна, растителните масла транс, консервираните меса, съдържащи нитрати/нитрити.

Много се говори за антиоксидантите. Кои са те?
Това са витамините C и E, каротеноидите и различни полифеноли на растителните храни. Важни са, защото предпазват ДНК от свободните радикали и предотвратяват метаболитното активиране на различни канцерогени. Плодовете и зеленчуците, които са в основата на средиземноморската диета, са богати на природни антиоксиданти. Физическите упражнения засилват антиоксидантната защита, представляват един вид „ваксина“, която подготвя клетката за бъдещ оксидативен стрес. Интензивната, изтощителна физическа активност обаче е вредна. Добре е да се знае, че засилването на антиоксидантните защити се случва, дори когато тренировките започват в късна възраст.

Какво представлява хомотоксикологията?
Ако сравним нашия организъм с функционирането на автомобил, може да се каже, че симптомът на една болест представлява предупредителна лампичка, която светва точно както при автомобила. Само че, когато светне лампичката за маслото, на никой не му минава и през ум да я загаси, за да не вижда повече проблема и да продължи да пътува. За съжаление, много често не проявяваме същото внимание към нашия организъм. Да елиминираш симптома с лекарство, когато светне лампичка в организма, е като да „загасиш“ лампичката, която съобщава за проблем с движението. Д-р Х.Х. Рекевег, основателят на хомотоксикологията, изучава поведението и елиминирането на токсините, които увреждат човешкия организъм, т.нар. „хомотоксини“ и забелязва, че болестта представлява борбата, която води имунната система, за да изгони отровите, които замърсяват нашите тъкани. Ако в организма има „излишество от токсини“, поради неправилно хранене, непоносимости, прием на лекарства, стрес, околна среда, имунната система се активира за тяхното изхвърляне: чрез кожата (екзема, херпес, прекомерно изпотяване и т.н.), чрез дихателната система (ринит, синузит и т.н.), чрез храносмилателния тракт (температура, разстройство и др.), чрез бъбреците/ черния дроб (цистит, камъни в бъбреците, цироза и т.н.). На практика тялото се защитава от хомотоксините с антитоксични реакции, които ние масово наричаме „болести“ и които се опитваме да „отстраним“ с лекарства. По този начин се загасва предупредителната лампичка, но не се отстраняват токсините, които са я включили. Злоупотребата с антибиотици, антипиретици и обезболяващи често блокира елиминирането на токсините в действие и благоприятства пренасянето им в други тъкани, където, ставайки по-агресивни, те могат да причинят по-сериозни увреждания, в това число на клетъчно ниво. Хомотоксикологията, с помощта на напредъка на академичната медицина (медицински анализи, диагностични тестове и т.н.), помага на тялото да активира отново функцията на елиминиране на токсините, и в случай на клетъчно увреждане, възстановява ензимната клетъчна структура. В заключение, хомотоксикологичната терапия не елиминира симптома, но стартира реален импулс към изцеление на базата на детоксикацията: и това с помощта на хомеопатични или други средства.

Какво мислите за хранителните добавки?
Обожавам ги! Трябва да се познават много добре и да се назначават само, когато е необходимо.

Италианската кухня и здравословната средиземноморска диета са известни в цял свят. Как се хранят италианците в днешното модерно общество?
Не се хранят добре: превишават приема на калории, на много рафинирани храни с високо съдържание на ненужни и вредни мазнини.

Вие как решихте да се посветите на храненето и диететиката?
Бях „дебеланка“ и не се харесвах. Когато започнах да следвам медицина и хирургия, веднага самостоятелно започнах да уча диетология и диететика. След шестте години медицина незабавно се записах на специализация по хранене и диететика. И в последствие не съм спирала никога да уча и да актуализирам знанията си, като се опитвах да разбера възможно най-добре сигналите, които храната изпраща на нашите клетки… това е истинската наука за храненето.

Ще ни дадете ли пример от вашето ежедневно хранене?
Кафе със соево мляко, фурми, овесени ядки с един орех, соево кисело мляко без захар. На обяд имам много малко време: парченце черен шоколад, ефервесцентни аминокиселини с витамини. Като следобедна закуска пресен плод. На вечеря: двойна или тройна порция зеленчуци (никога не липсват броколи), бобови растения или риба, зехтин, пълнозърнест ръжен хляб, няколко ядки и парченце черен шоколад.

Какво спортувате?
Тичам поне два пъти в седмицата (6 км … винаги имам малко време). Имам схема за тренировки, вдигане на тежести (даже големи) или вдигане на тежестта на собственото ми тяло, изготвена от професионален персонален инструктор, която изпълнявам 3 пъти седмично.

Какъв е Вашият начин да релаксирате и да се заредите с енергия?
Правя гимнастика, затварям се на тишина да мисля, разсъждавам, да благодаря на Бог за дара на живота и работата, която обичам, чета психологическа литература.

Ако трябва да напишете рецепта за здраве и спокойствие на българските читатели, каква би била тя?
Да се опитват да опознаят възможно най-добре самите себе си, собствените си желания, да разбират чувствата си, да уважават и обичат себе си, да се обграждат с „позитивни“ и конструктивни хора, да осъществяват мечтите си, да спят достатъчно и добре, да избират много внимателно и здравословно храната си.

app_cover_oct2016