Cover_oct-2015

Райчин Генов, Дариана Генова

„Златният Орфей“ на 50 години

Брой 17, октомври 2015

Във време, когато е забранено излъчването на „упадъчна капиталистическа музика“ по радиото и телевизията, той дръзва да организира международен фестивал в Слънчев бряг, на който кани световни звезди и от двете страни на Желязната завеса. Огромната любов на Генко Генов към България и българската музика му дава сили да осъществи нещо немислимо. „Златният Орфей“ става известен почти колкото италианския „Сан Ремо“, светът говори за България и слуша нейните прекрасни песни. Феноменалното събитие е прекратено преди 16 години. Но не е забравено! Тази година „Златният Орфей“ отпразнува 50-годишния си юбилей.

Олга Георгиева

Празникът трябваше да бъде отбелязан с истинско завръщане на „Златният Орфей“ на Слънчев бряг на 31 август, 1 и 2 септември в специално изградена временна концертна зала. Трябваше да прозвучи отново неговият сигнал, а по случай юбилея и в знак на почит към българската песен курортният комплекс щеше да бъде огласен само от песни на български изпълнители.

Това беше искреното желание на Фондация „Генко Генов“, чийто управител е съпругата на Генко Генов, Дариана Генова, директор и на МФ „Златният Орфей“. Семейство Генови – Дариана и двете ѝ деца – Блага и Райчин, са част от историята на фестивала. Влагат в него сърце и душа, а през дългите 16 години от неговото нелепо прекъсване поддържат спомена за него жив. Полагат огромни усилия фестивалът да бъде подновен и откриват съдействие в лицето на Акционерно дружество „Слънчев бряг“ и Община Бургас. Но…

Какво се случи? Това, което по принцип пречи на България да върви напред – интригите, непочтеността и подлите амбиции. Единадесет дни преди провеждането на събитието изведнъж се появява „инициативен комитет“ на творци на българската култура за „спасяването“ на Международния фестивал „Златният Орфей“. Отворено писмо, разпространено от агенция „Силвър Кей“, призовава обществеността към дарения и спонсорство и посочва „прозрачна“ банкова сметка – на която обаче не е посочен титуляр. В същото писмо се оповестява, че Фондация „Генко Генов“ е „в доказана невъзможност финансово да обезпечи поетите ангажименти“. В отговор Фондацията изпраща свое отворено писмо, в което разкрива, че „инициативният комитет“ е дело на член на самия организационен екип – Галя Георгиева. В писмото се казва, че месец преди датата, насрочена и публично обявена за провеждане на събитието, Галя Георгиева обявява, че с нея се е свързал спонсор, който е декларирал желанието си да финансира Фестивала изцяло. Но Галя Георгиева поставя следните условия: да не се разбира (дори и от фондация „Генко Генов“ и останалите членове на екипа) кой е дарителят; да бъде създадена допълнителна сметка (извън тази на фондацията, на името на изцяло физически лица), на която средствата да бъдат преведени; да бъде сключено споразумение между Фондацията и останалите членове за овластяване на същите да организират и провеждат Фестивала за следващите 10 години (!), съответно учредяване на права на тези членове (за каквито в дългата история на Фестивала никой от неговите партньори не е претендирал).

Тези условия противоречат на морала и традициите на единственото музикално събитие, прославило България и българската популярна песен. Дариана Генова отказва да приеме финансирането и фондацията е поставена в невъзможност да започне да търси други спонсори две седмици преди датата на провеждане…

Така ми се искаше в тази статия да пишеше друго… На 23 август 2015 г. Фондация „Генко Генов“ направи презентация на новото издание на великолепната книга на Генко Генов „Златният Орфей – звезди и сенки“, отпечатано по случай юбилея (повече за книгата – в рубриката ни „Четете с Betty“). Първото издание на книгата (от 1992 г.) е изцяло откупено от мрежата и унищожено: защото в нея е разказана цялата история на фестивала, в първо лице. И цялата истина…

Генко Генов е един от диамантите на България – широкоскроен, ерудиран, харизматичен, благороден, истински патриот и родолюбец. Точно за тези хора животът в нашата страна е най-труден… А неговият е посветен изцяло на България, на българската музика, на българската култура. Както казва самият той приживе за своето творение: „Струваше ми много, но си струва“.

Това, което е направил Генко, е наистина голямо! Международният фестивал на българската забавна песен „Златният Орфей“ се провежда в продължение на 34 години, от 1965 г. до 1999 г. И той е негов гениален идеолог, създател, „баща“ и първи директор. Фестивалът започва през 1965 г. като конкурс на песни за българското Черноморие и се провежда в „Бар Вариете“ на курортния комплекс „Слънчев бряг“. От 1967 г. носи името „Златният Орфей“ и включва Международен конкурс за вокални изпълнители и Конкурс за нови български естрадни песни. Тогава се премества в Летния театър на „Слънчев бряг“.

За дълъг период „Златният Орфей“ е един от най-известните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали (FIDOF). Благодарение на „Златният Орфей“ българската естрадна песен става известна и зад граница.

Почетни гости на фестивала през годините са Жозефина Бекер, Жилбер Беко, Джани Моранди, Карел Гот, Ал Бано и Ромина Пауър, Хулио Иглесиас, Алла Пугачова, „Рики е повери“, „Бони М“, Мънго Джери, Пако де Лусия, Тото Котуньо, Алана Майлс, Демис Русос, Бой Джордж, Ла Тоя Джексън и много други.

През 1974 г. Генко Генов е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 8 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор на „Златният Орфей“ през 1992 г. Но на 29 септември 1993 г. Генко си отива от този свят… Ръководството на фестивала поема съпругата му Дариана чрез новосъздадената фондация „Генко Генов“. През 1999 г. фестивалът е прекратен, тъй като Летният театър е продаден и веднага разрушен със съгласието на тогавашния кабинет.

Защо ли имам някаква буца в гърлото?
За мен, както и за няколко поколения българи, „Златният Орфей“ беше много скъп. Песните от неговите плочи съпровождаха и моето детство. Вярвам, че рано или късно „Златният Орфей“ ще се завърне – защото българската песен е нашата душевност. И защото вярвам в това, което Генко пише в едно писмо до дъщеря си от затвора: „Повярвай ми – доброто е това, което е побеждавало винаги и навсякъде! Вярвай само в доброто и красотата!“

Ето какво споделиха специално за списание „Betty Моята аптека“ Дариана Генова и Райчин Генов.

Каква е идеологията на фестивала?
Райчин: Много хора твърдят, че Генко Генов става известен благодарение на „Златният Орфей“. Точно обратното е: името и цялата идеология на фестивала са негови. От 1965 г. до 1974 г., когато той влиза в затвора, фестивалът извървява един успешен път и за много кратко време става популярен в почти целия свят. Не само в социалистическите страни, и далеч извън тях. Обвиненията към него са, че пропагандира западната култура. А идеята на това събитие е била една единствена: да популяризира българската песен!Фестивалът има уникален регламент, единствен по рода си – в конкурса за международни изпълнители задължително условие е изпълнителят да се яви с една песен по избор и задължително – една българска песен. Примерно, идва Омара Портуондо, изпява нейна кубинска песен и песента, която получава, е „Наше лято“ на Лили Иванова. Омара Портуондо изпява песента на испански. Това е българска песен, която след това отива с този изпълнител и тази песен българска звучи и в чужбина. Нещо, което наистина е уникално – българската песен е излизала навън, благодарение на чуждите изпълнители. Звездите, които са идвали като гости, най-големите звезди, които са правили рецитали, те са идвали тук с уважение към българската песен, с уважение към това събитие. И техният авторитет помага то да бъде вдигнато още повече на пиедестал.

Значи основният стремеж на Генко Генов е бил да популяризира българската песен по света?
Райчин: Да. Като вицепрезидент на Международната организация на музикалните фестивали (FIDOF), която е негова идея, заедно с Доменико Модуньо, той е канен навсякъде като жури. И навсякъде, където отива, е водел български изпълнител, който изпълнява българска песен. Нито един път не е позволил да отиде Лили Иванова и да изпее чужда песен. Или ако пее чужда, то задължително трябва да има и българска. Не е позволил да бъде жури на конкурс, където няма български изпълнител. В Япония, на големия фестивал на „Ямаха“, където регламентът е бил 30 изпълнители, Генко е поканен за жури, но срокът да се изпрати български участник е бил много кратък и той отказва да отиде. Организаторите така се притесняват, че той няма да отиде и че това ще даде лош отзвук, че специално за българска песен се допуска още един изпълнител, тоест регламентът включва 31 изпълнители. Организаторите избират Лили Иванова от предоставения им списък с изпълнители. Тя отива на фестивала с българска песен – „Панаири“, и взима първа награда! А в една капиталистическа страна като Япония, практиката е била социалистическите изпълнители много рядко да взимат награди… И обратно: в „соц лагера“ много рядко взимат западните изпълнители. „Златният Орфей“ е бил изключение, тук всички са взимали награди. В международното жури е имало паритет, в наградите е имало паритет, било е направено максимално демократично. Което за времето си явно не е било както трябва…

Но Генко е организирал и други събития по света, свързани с българската култура.
Дариана: Да, той организираше в цяла Европа културни български дни. В Холандия, в Белгия, в Швейцария… Генко заведе ансамбъла „Филип Кутев“. Крупна българска програма беше изнесена на Мюнхенската олимпиада през 1972 г. и спечели награда за най-добра културна програма в дните на Олимпиадата.

Как успяваше Генко да убеди певци със световна слава да посетят музикален фестивал у нас?
Райчин: Той учи в Сорбоната и там получава всичките тези контакти, които му помагат в бъдеще. Отивайки в Сорбоната, за да може да се издържа, работи във фабрика за полиране на мебели, но това влошава здравето му. Благодарение на шестте езика, пет от които перфектно владее, той успява да направи една среда. Превежда лекции, книги, много хора търсят неговата помощ. Той е бил много ярък, много уважаван, никой не е гледал на него като на човек от някаква си „соц държава“. Винаги е говорил за България като нещо уникално. И така, по-късно един от неговите състуденти става шеф на телевизия в Швейцария, друг става собственик на дискографска къща…
Дариана: Той работеше с 4000 адреса от цял свят. „Златният Орфей“ стана толкова известен благодарение на Генко. Дванадесет години след смъртта му ми казаха, Дариана, аз чак сега осъзнавам какво е направил този човек за България.

Как понесе Генко несправедливите обвинения и присъда?
Дариана: След всичко това, което му се случи, казваше, че не е обиден нито на партии, нито на политици, нито на режим. Защото това се случи заради професионалната злоба и завист, а тя е във всички държави, във всички строеве, във всички общества.

Дариана, от самото начало ли участвахте в организацията?
Дариана: От 1966 г., в началото посрещах гостите, занимавах се с администрация. От 1970 г. ме назначиха и двамата с Генко бяхме служители на Комитета по туризъм. Но нашата връзка с Генко, нашата любов, е от 66-та година, от първото ми идване да уча в София за художник-аранжор. Срещна ни животът… Шест години след неговата смърт продължих да правя фестивала.

И цялото ви семейство е свързано с фестивала…
Дариана: Генко обичаше да ми казва, „Моето момиче, съжалявам, но първата ми рожба, смисълът на живота ми, това, което създадох, е Орфеят. После сте ти и децата“. Така сме живели, това е нашият живот. Блага, докато Генко беше жив, беше международния отдел, владее немски и английски и водеше международната кореспонденция. Когато мен вече ме няма, продължават Блага и Райчин.

Но преди 16 години фестивалът беше прекратен. Какво се случи?
Дариана: „Златният Орфей“ беше спрян, събориха Летния театър в
„Слънчев бряг“, продадоха го за жълти стотинки. И построиха жилищна кооперация. Заграбиха и хотела, и пресцентъра с последна дума на техниката, бара, летния театър с 3500 места, халетата за декорите, гримьорните, паркингите – които бяха идеална държавна собственост, национална собственост.

Как решихте да го възобновите?
Дариана: Всичко започна, когато бях поканена на „Слънчев бряг“ по случай 55-годишнината на комплекса (през 2014 г.) за принос към развитието и популяризирането му. Отидох, излязох и получих наградата от името на Генко Генов, аз съм само продължител на делото. И казах, желая още по-добър сезон от предната година и тъй като аз мога да говоря само за „Златният Орфей“, пак казвам, помислете, още веднъж помислете, „Златният Орфей“ само чака да дадете знак и ние отново ще бъдем тук! Залата се „взриви“, хора-
та станаха на крака. И после започнаха всички: „Трябва да се върне! Толкова ни липсва! Какви други хора, различни идваха тогава…“ Тогава, особено до 73-та година, 13 чужди телевизии идваха да снимат „Златният Орфей“. Генко продаваше снимачно право и печалбите отиваха за Комитета по туризъм, не във фестивала. Имаме излъчен филм в Англия, на Коледа, за България и за „Златният Орфей“. През 1972 г. фестивалът е най-гледаното предаване в системата на Интервизията – над 200 милиона зрители. На второ място – олимпиадата в Мюнхен, с 18 милиона по-малко…

Постъпихте правилно, като отказахте финансиране, без да знаете какви ценности стоят зад него. Какво е бъдещето на „Златният Орфей“ от тук нататък?
Райчин: Бъдещето зависи от българските музиканти и най-вече от младите. Бъдещето зависи и от обществеността. За съжаление с тези скандали осквернихме името му. Вярвам, че отново ще го има и ще бъде!

App_cover_oct_2015