Родена в Пловдив, Неделя прекарва пет години от детството си в Мозамбик заедно със своите родители. Там се ражда любовта ú към пианото и вярата ú, че животът е чудо. Завършва Медицински университет–Пловдив и след това работи в Клиниката по неврология към Университетска многопрофилна болница „Свети Георги“–Пловдив.  Има защитен научен дисертационен труд в клиниката по неврология, УМБАЛ „Александровска“, МУ–София с научни ръководители акад. проф. д-р Лъчезар Трайков и проф. д-р Лъчезар Гроздински на тема „Ролята на психосоциалните рискови фактори за акцелерация на централна и периферна атеросклероза“.

Съдбата я повежда по пътя на здравната журналистика и с предаванията и филмите си д-р Щонова печели за България множество международни награди, както и много награди в страната ни. Тази година тя получи наградата „Златно перо" в категорията за телевизионна журналистика от Съюза на българските журналисти. Д-р Щонова е консултант на българското издание на книгата „Краят на болестите", написана от личния лекар на Стив Джобс, проф. Дейвид Ейгъс, и на книгата „Надбъбречна умора и стресовият синдром на XXI век”, бестселър от д-р Джеймс Л. Уилсън.

Съавтор е на три книги: „Болката и нейното лечение“, „Аз и ти заедно - възможно ли е това“, „Факти, противоречия, дебати в диагностиката и лечението на сърдечните и съдови заболявания“. През 2021 г. излезе първата ú авторска книга „Хвърчило към рая“, сборник от 75 истински разказа за силата на човешкия дух, събирани в продължение на десет години на четири континента. За по-малко от една година книгата се превърна в бестселър.

Заедно с дъщеря си Лилия Сапфира д-р Щонова е посланик на кампанията на болница „Надежда“ „Запази надежда“, посветена на превенцията и борбата с рака на гърдата и на съхранението на репродуктивното здраве на нацията. Неделя е търсен мотивационен лектор и с действията си вдъхновява другите да мечтаят повече, да учат повече, да ценят здравето си и да осъзнават, че по-ценно нещо от здравето и превантивната медицина не съществува.

Д-р Щонова, какво означава да се занимаваш със здравна журналистика?

Да се занимаваш със здравна журналистика означава да разпространяваш актуални новини от света на медицината, открития, събития и здравна информация в медиите. Намирам това за крайно отговорно, защото тази информация, която ние разпространяваме, би могла да влияе както върху поведението на всеки един конкретен човек, така и върху посоката на глобалното обществено здраве. Има празнина в здравната грамотност на хората. И мащабът на мисията – да разпространяваш качествено познание –  е огромен.

Средата е сложна, рейтингът трябва да бъде висок, твърде много източници на информация, включително и здравна, са заложници на политически, икономически, финансови, културни и всякакви други цензури. И обективната журналистика започва да се превръща в бягане с препятствия. И все пак, журналистиката се прави от нас, хората. Които първо трябва да сме Човеци и второ, да задаваме правилните въпроси

Според Вас променила ли се е здравната култура на българина от появата на първото здравно предаване преди 22 години до днес?

Не съм съвсем сигурна какво точно се случва с интелигентността на нацията. Но съм сигурна, че днес голяма част от истинските човешки ценности са заменени от фалшиви. И средата все повче създава хора с консумативна култура на елементарен потребител. Което е тъжно, руши здравето, захранва неграмотност и болестната статистика.

И ако гледаме какво показват анализите за здравното състояние на българина – стабилна депопулация, преждевременна смъртност, 43% от населението на страната ни има хронични заболявания, които често не са добре контролирани и проследявани, на челни позиции сме по тютюнопушене, алкохол, наднормено тегло, само 10% от българите спортуват активно... Все тревожни “подробности”, които буквално са императив за спешни действия и говорят много за здравната култура на нацията ни...

С какво ще е по-различно новото предаване и какво да очакват зрителите?

Първо – различно е като формат, самостоятелно е и ще имаме повече време. Ще говорим много за профилактика. Това е ключът към отличното здраве. Това е и медицината на бъдещето. Много е важно хората да осъзнават колко изключително важно е да полагаме своевременна грижа за себе си и стриктно да държим под контрол рисковите фактори. Гените не определят съдбата ни напълно, фамилната обремененост може да бъде управлявана. Целият живот е поредица от избори, които можем да правим и контролираме самостоятелно.

Защо е важно всички медии да се обединяват в посока на повишаване на здравната култура на хората?

За да пречупим тези ужасяващи тенденции на повишена заболеваемост, преждевременна смъртност, тази прогресивно растяща армия наднормени дечица, за да не взривяваме бюджетите, лекувайки куп сериозни усложнения, които е било напълно възможно да предотвратим. Все повече проучвания показват, че ефектът от образованието върху здравето е поне толкова голям, колкото и ефектът от дохода, защото доброто образование и здравна грамотност увеличават арсенала от добри решения и прилагането на превантивна грижа.

Вие сте невролог, как съдбата Ви доведе до здравната журналистика?

Спомням си мига много ясно. Беше по време на мое дежурство. В реанимацията имахме два перфузора – това е апарат, който позволява бавно и дозирано въвеждане на лекарствени средства. Имахме и двама пациенти с мозъчен кръвоизлив, които бяха „закачени“ към перфузорите. И по-късно през нощта приех трети пациент с мозъчен кръвоизлив (субарахноидна хеморагия). Пациент, който имаше недобър контрол на кръвното налягане, беше кръвнал и спукал кръвоносен съд в мозъка.

Обаче за него нямаше перфузор… двата налични вече бяха заети. Изпаднах в ужас. И тогава почувствах остротата на един въпрос – нима не е 100 пъти по-добре да учим хората как да пазят здравето си и да контролират рисковите фактори, вместо аз сега да се чудя как да овладявам последиците. Излязох от клиниката и се насочих към здравната журналистика, защото искам да говорим за здраве, как да го създаваме и как да го пазим, а не само да вървим след болест-
та и да лекуваме усложнения.

Да даваш на хората знание, надежда, кураж, светлия пример на толкова пациенти, преборили трудни диагнози, да намираш и разпространяваш качествена информация, посока, утеха, вдъхновение, цел, мотивация, любов, да събираш световния опит и мъдрост на най-всеотдайните лекари по света и у нас, да споделяш ценни научни открития в съвременната медицина – виждам дълбок смисъл във всичко това.

Има ли друг медик във Вашето семейство? Бихте ли искали дъщеря Ви да избере Вашия професионален път?

Не, няма друг медик във фамилията ни. Майка е литератор, моят татко беше инженер. Колкото до това, дали искам Лили да стане лекар… Нека тя сама реши. Това е много труден процес, свързан с много лишения, изисква изключителна мобилизация, работоспособност и фокус. Изисква сърце, трябва да гориш отвътре и да обичаш хората.

Във Вашите предавания винаги сте защитавали възприемането на човека като органична цялост от ум, душа и тяло. Голямата българска лечителка Преподобна Стойна е казвала: „Душите, душите лекувай! Тогаз и телата ке оздравеят“. Как се лекуват душите?

Винаги има възходи и спадове, но душата се лекува с избор на правилна житейска посока и неотклонна вяра в процеса. Но най-вече душата се лекува, като служим на другите, когато се грижим за другите и когато сме посветени на нещо, далеч по-голямо от капризите на крехкото ни его.

Как Вие самата се поддържате в тази перфектна форма? Как се грижите за душата и ума си?

Благодаря Ви за тези думи... Ами как? Задвам си въпрос – кое е онова нещо, което ме кара да се чувствам жива? И след като си отговоря – излизам, отивам и го правя. Защото мисля, че светът се нуждае от хора, които живеят истински, живо, които се вълнуват от истинските неща и имат съхранен усет към ВЯРНОТО! Има огромна разлика между „съществуване” и „живот”. Направи така, че да се почувстваш жив. Животът е Любов. И е прекрасен. Дори ако навън е есен. Човек винаги може да отглежда в душата си пролет.

Аз съм бивша гимнастичка и балерина, научена съм на почти железен режим по всяко време на годината. Никога не ме мързи. Реагирам незабавно, щом усетя кражба от добрата форма. Спортувам много – тенис, ски, плуване, каланетика, фитнес, йога, пилатес, джогинг, танци. И внимавам какво ям. Никога през живота си не съм стъпвала на козметик. Нямам два излишни часа, за да лежа в някой салон и да ми вкарват комплекс витамини в кожата. Не вярвам в това. Предпочитам да се раздавам, да хапвам правилно и да се движа много.

Има ли място в България или по света, което Ви зарежда с особена енергия и Ви дава сила?

Да. Има такива места. Това са обятията на дъщеря ми, балетната зала, столът пред моето пиано, пистата на стадиона, отделението по неврология в болницата, студиото в телевизията, защото оттам вдъхновяваме зрителите, недрата в душата на хората, които са ме допуснали до болките и раните си, Девин, Мозамбик и подводният свят на Червено море.

Какъв е Вашият най-важен съвет за добро здраве към читателите на сп. „Betty Моята аптека“?

Един завинаги съвременен византийски автор твърди от вечността: „Лесно е да се отговори на думите с думи. Но как да отговорим на самия живот?“. С благодарност и правилни действия – си мисля аз. Така че моят съвет е: БЪДЕТЕ БЛАГОДАРНИ И ДЕЙСТВАЙТЕ! Каквото и да ви се случва. Действайте! Безспирно и неуморно като пчелички. С любов към процеса, а не към резултата. Само не спирайте!