cover_november2021

Биляна Петринска

Човек се учи да е щастлив

Брой 90, ноември 2021

В годината, в която честваме 100-годишнината от смъртта на Иван Вазов, а народният ни театър – 45-годишнината от откриването на обновената си сграда, възраждала се като феникс в дългата си история, искаме да ви срещнем с една от неговите звезди. С актрисата, която ни впечатлява и като певица с вълшебния си глас – Биляна Петринска.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Елена Иванова за Народен театър и личен архов

Биляна е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“ повече от двадесет години – от 1998 г. В годината на честванията на патриарха на българската литература тя пресъздава на сцената три от големите му любови – рускинята Вера, туркинята Зихра и мистериозната Тамара.

Биляна Петринска завършва Театрален колеж „Любен Гройс“ през 1994 г., от 2006 г. започва да работи с гласа си, като озвучава стотици филми, реклами и сериали и най-вече разгръща голямата си страст – навлиза в музиката като колоратурен сопран. Дублира актриси от световен ранг като Мира Сорвино, Дженифър Лав Хюит, Дейна Дилейни и др.

Многото ú роли в театъра, в киното и в телевизионни сериали ú носят известност, но за нея е по-важно: „да обичаш изкуството в себе си, а не себе си в изкуството“. Тeлевизионните зрители я помнят от популярните сериали „Секс, лъжи и телевизия“, „Патриархат“, „Английският съсед“, „Тя и той“, „Кафе пауза“ и „Клиника на третия етаж“.

През 2018 г. се ражда синът ѝ Адриан, който има заедно със своя партньор в живота Стилиян Манолов.

Актриса, певица, дублираща актриса – в кое от твоите три амплоа се чувстваш най-силна и най-вече?
Всяко едно се съдържа в другото. Общото e гласът. Едно от основните изразни средства, които ползвам. Нещото, за което може би цял живот ще се питам, е – какво би станало, ако бях последвала професията на оперна певица?

Явно щом не съм искала достатъчно много, не е трябвало. Но е имало моменти, в които само и единствено музиката ме е изпълвала така точно, плътно и ме е карала да се чувствам летяща свободно. Нито думите, нито танцът не са били толкова мои и сродни.

Каква мечтаеше да станеш като малка?
Преди всичко балерина. Заради красотата на балетната пачка и силуета на палци. Толкова исках да имам туфли и да стъпвам на пръсти. Поръчах си, но не можах да обясня точно какво искам и ми донесоха обикновени цвички. Бях много разочарована.

Коя беше любимата ти приказка?
„Снежанка и седемте джуджета“. Исках абаносова коса и снежнобяла кожа. Исках дрехи като на героинята от анимационното филмче, което си „прожектирахме“ на стената с брат ми вечер. Исках такъв костюм. Дядо ми ми купи народна носия, защото много обичаше духовата музика, а аз бях отново разочарована…

Сега, като се сетя, се умилявам, защото години след това започнах да посещавам уроци по народни танци и съм възхитена и вдъхновена от музиката, която имаме. Огромно богатство! Дядовците и бабите ми не са вече сред нас, но съм им благодарна, че са ми дали хубави неща от света. Светло да им е.

Мислела ли си някога, че ще играеш Пепеляшка? Как се почувства в тази роля, особено с толкова силна „мащеха“ като Стоянка Мутафова?
Не, не съм. Но всеки си има път и съдба. В началото на кариерата си винаги играех красивите принцеси. Дразнех се от това, исках да съм и в друго амплоа, да опитвам различни предизвикателства. Да се бориш срещу щампата е доста сложно тук. Малцина са тези, които не робуват на представата и външността.

А за партньорството си със Стоянка Мутафова мога да кажа едно огромно „Благодаря“. Да видиш в действие този титан от талант и емоция… дуенде, страст и енергия е привилегия за всеки артист. Те се редуваха в ролята с Емилия Радева – един друг вид актриса, излъчваща благородство, с богата, интересна душевност. Имала съм честта да работя с велики актьори от онази епоха и съм щастлива.

Сега какви приказки четеш на твоя син?
О, децата вече са коренно различни. Има милиарди неща, с които се забавляват. Книгите са нещо, на което държа. В началото прелистваше бързо страниците и нямаше търпение, сега вече се заслушва, когато му четем или измисляме разни истории.

Обича страшни неща, но започна да ги сънува – аз му обясних, че е заради тях, и той ги отказа сам. Имаше време, в което му играех куклен театър, но той искаше да участва и не ставаше за приспиване. После му четях и разказвах за Житената питка, Червената шапчица, Пинокио…

Ако можеше да си избираш историческо време, в което да живееш, кое би било?
Ами…belle epoque… или малко по-рано – на Тримата мускетари. Май и аз живея в приказки…от XIX век.

Пандемията Covid-19 какво ни накара да оценим?
Че имаме толкова неща, без които можем. И показа всеки „отблизо“. Показа ни колко много имаме и колко много сме се превърнали в консуматори. Мисля, че подчерта важните и значими неща, които да ценим. Винаги ще има хора, които никога нищо няма да разберат при никакви обстоятелства. Те ще са вечно недоволни и противопоставящи се. Човек за съжаление е програмиран да забравя и да иска все повече и повече.

Какво даде сила на театъра да се справи и да продължи напред?
Човекът в театъра. Изкуството се занимава с Човека и Смисъла. Това го спасява.

Кои са твоите постановки за новия сезон в Народния театър?
Има доста постановки, които не се играят по различни причини. Особено след началото на пандемията ситуацията се промени. Направихме мюзикъла „Компания“ на Ст. Зондхайм в коопродукция с Пловдивската опера, но поради заетостта на двата института и многото участници, планирането му в тази ситуация бе трудно, надявам се всичко да се възстанови скоро.

Тези две години сме в темата за Вазов. Поетичният спектакъл „О, ти, която и да си“ се радва на голям успех. Честванията продължават. Съвсем скоро представихме премиерно представление на „Народът на Вазов“ по текст на Ал. Секулов, режисура Д. Добрева, музика П. Диманова, костюми и сценография М. Каланова. Отбелязваме 100 години от смъртта на Вазов.

Как виждаш бъдещето на театъра?
Хората ще посещават театъра, за да се връщат към себе си. В този ред на мисли човекът ще остане повод за дисекция на емоции, мисли, чувства, независимо от дигитализирането на света.

Играла си главни роли в телевизионни сериали доста преди бума им в България – „Английският съсед“, „Патриархат“, „Секс, лъжи и телевизия“. Какво научи от тях?
О, човек се учи от всичко. Медиите рядко са свободни и разбираш защо това е така. Могат да те направят звезда за един ден и да те сринат за половин. Когато приключи сериалът – веднага те забравят. Актьорът трябва да работи – популярността идва и си отива. Да се заиграеш с нея не е велико и важно нещо. Не е жизнено необходимо да те познават в кварталния магазин. Страстта за „просто известност“ придобива заплашителни размери.

Показателен филм за инфлуенсърите като нова професия е Fake famous на HBO. Горещо препоръчвам. Животът се измества от „виртуалната реалност“ и това ще се задълбочава. Няма да е важно какво си постигнал и създал, а колко ще са ти лайковете онлайн независимо за какво и защо. Хората ще започнат да се състезават кой е с „по-добри устни“ или „силиконово тяло с филъри“. След като можеш да си купиш „ботове“ от спецален сайт, за да ти „харесат профила“ несъществуващи хора – или да си платиш, за да ти „напишат коментар“ колко си „велик“ – какво да говорим повече?

Изкуствен свят. Пълна подмяна. Иначе едно нещо от въпроса си остава непроменено – трудно се пишат и снимат комедии на характера и нравите…

По какво работиш сега?
В момента освен в театъра доста работя и за платформата STORYTEL.

Коя е любимата ти музика – за слушане и за изпълняване?
Много харесвам класика. Шопен, Моцарт, Вивалди, Албинони, Хендел… Обичам евъргрийни, италианска музика, обичам акапелното пеене. Занимавам се и с това. Бях прекъснала, но ще го възстановя.

Как се грижиш за здравето си и за това на твоето семейство?
Благодарна съм на майка ми, че ме държи „будна“ по отношение на здравето и така ме е възпитала. Задължително у нас присъстват добавки, с които се подкрепям превантивно. Пържено и газирано не присъства в менюто ни. Не се научих да пия чай, но се радвам много, че синът ми го обожава.

Радвам се, че баща му го възпитава в любов към природата и всеки удобен момент го разхожда из Витоша. Аз, откакто се помня, се поддържам чрез различни физически дейности. С детето нещата се променят по ред причини и сега много внимавам и за себе си, и за него.

Както го научиш, каквото му покажеш за важно и добро от света, с което го „закърмиш“ – с него ще определиш светогледа му. Той ходи на плуване – засега с радост. Радвам се много, че в детската градина имат допълнителни физически дейности. Футбол, йога, гимнастика, тенис. Това е много важно за децата, но най-важен е личният пример. Почти няма как дете на „заседели се родители“ да има желание за спорт и да вярва в него.

Според теб какво е най-важно, за да сме щастливи в една връзка, да намерим подходящ партньор и да съхраним за дълго любовта?
Здрава и добра самооценка. От това зависи всичко. Колко ще си свободен вътрешно, колко ще си спокоен, колко ще вярваш и как ще се изграждате един друг, каква ще е вашата истина. Каквато представа имаш за любовта, такава получаваш. Човек среща този, който му е нужен в този момент.

Или за да изстрада нещо и да го преодолее, или да се придвижи на следващо ниво към по-добрата си версия. Човек се учи да е щастлив и избира да бъде такъв. Може би звучи доста филисофско, но в тази област практически съвети не се дават.

Единственето нещо, което бих могла да кажа, е да внимаваш с характера на партньора си. Защото това е нещото, което ще го движи в изборите му в различни ситуации в живота. Ще включва и теб. Другото важно нещо е да има диалог и сговорчивост.

Ако това не съществува, основата ще е само страстта, което си е чист нагон. Тя не е добър съветник и е доста временна. Мисля, че любовта приема различни форми и нюанси в различни етапи. Ако не си готов да разбереш това – раздялата настъпва. В това няма лошо. Следващия път ще си готов.

Твоето пожелание за 2022 година?
Вяра и здраве.

app_cover_november2021