cover_nov_2018

Севда Димитрова

Живеем сега

Брой 54, ноември 2018

Преди две години Севда Димитрова спечели наградата от втория сезон на MasterChef. Но тя спечели и нещо много по-голямо – любовта на българските зрители.

Автор: Олга Георгиева
Концепция: GI Creative Agency
Фотограф: Миряна Сливенска

Наблюдавам я, докато седим на маса в нейния ресторант срещу горичката на „Кошарите“ в София. Същата си е – мила, лъчезарна, истинска. Колко пъти плакахме пред телевизора заедно с нея, притеснявахме се и се радвахме заедно с нея! Тази непосредственост и топлота е дала Севда и на своето заведение, в което се чувстваш като на гости на стар приятел. Така протича и разговорът ни – като между приятели, които не са се виждали отдавна. 

Много хора, които са наши гости, казват, че са усетили моята емоция в храната, и това е прекрасно! Тогава разбираш, че те са усетили твоя труд, твоята енергия – в това как изглежда храната, какъв вкус има, какво е цялото усещане от ресторанта, когато дойдат и какво усещане отнасят със себе си вкъщи от преживяването тук. Техните усмивки, техните отзиви са най-голямата ми награда. Това ме кара да вървя напред.

Името Севда означава „любов“. Коя е най-голямата любов в живота ти?
Като малка изобщо не харесвах името си. Идва време, около 20-годишна възраст, когато започваш да разбираш кой си и аз разбрах, че нося много любов, наистина. Така съм възпитана, гледам да дарявам такава любов на всеки в ежедневието ми, радвам се на много малки неща, което също е любов за мен. Реших, че по-подходящо име не е могло да ми даде моето семейство! Сега изпълвам името си със смисъла, който носи, всеки ден. След това, когато се запознахме със съпруга ми Никола, се шегувахме, че сме точно като от песните едно време, „първо либе, първа севда“ и Никола. (Смее се.) Най-голямата ми любов безусловно е съпругът ми. Той е стимулът ми, той е двигателят за другата ми голяма любов, кулинарията. Той е човекът, който ме мотивира и ми дава свободата да правя от живота си всичко, което съм искала, като неотменно, неотлъчно стои зад мен, зад всяко нещо, което на мен ми хрумне. Той е другите 50% от всичко, което се случва сега. Много повече от тези 50%, защото аз съм в кухнята, а Никола се занимава с всичко останало в ресторанта.Името Севда означава „любов“. Коя е най-голямата любов в живота ти?

Вие двамата и преди сте правили общи неща, били сте циркови фотографи в Испания, той те e подкрепил и за MasterChef?
Той е виновникът да се запиша за MasterChef. Беше излязъл на кафе с приятели и видял, че текат кастингите. Обади ми се да ми каже: „Аз те записвам“. Казах му – никъде няма да ме записваш, никъде няма да ходя, аз няма да се показвам по телевизията, срам ме е, страх ме е! Но той не спря и след около две седмици започнах да се хващам, че и аз мисля по тази тема. Историята нататък почти всички я знаете.

Как се появи твоята любов към готвенето?
Винаги съм имала отношение към храната, но никога не съм си мислела, че с това ще се занимавам професионално. Дори към днешна дата си имам събрани от ученическите години изрезки от вестници с рецепти, които съм си пазела. От пътуванията ми в чужбина се запали тази искрица с още по-голяма сила, защото циркът е място, на което срещаш хора с различни националности. Всеки носи своята кулинарна култура и на събиранията ни и общите похапвания, така да го наречем, всеки приготвяше неща от своя край. Аз съм носила многократно и съм подарявала чушкопеци от България. Така се запали тази искрица, но се прояви в пълната си сила в MasterChef.

Какво означава името на твоя ресторант и как го избрахте?
Името дойде, когато решихме да се местим в София и дойдохме да видим бъдещия ресторант как изглежда и да разберем дали бихме могли да го наемем. Заведението изглеждаше доста мрачно и започнахме да се колебаем дали това е мястото. Часове по-късно, след като говорихме със съпруга ми, си казахме – или сега, или няма да се преместим в София. Сега или никога! Когато започнахме да мислим върху името, си казахме, а защо не сега – аhora (аора, на испански)?  Живеем сега, сега се случват нещата.

Промениха ли те по някакъв начин известността и успехът?
Не, не може да ме промени това като човек. Донесе ми и приятни, и неприятни последствия. Неприятното е чисто физическата преумора, която имаше и след това, всички ангажименти, на които трябваше да откликна. Това, че ставаш разпознаваем и хората ти се радват и те спират, а ти понякога бързаш за някъде. Това е хем приятно, хем изсмуква енергията ти. След това отворихме ресторанта, година и половина не съм спирала, не съм имала почивен ден. Отключиха се някакви алергии, други реакции на имунната система. Но това е, което аз съм си пожелала! Нямам право да мрънкам, нали това са моите мечти! Така че всичко е наред, това преживяване ми даде много, нищо не ми е ограбило. Отвори ми милион врати, подари ми запознанства с прекрасни хора, осмисли ми оставането в България.

Кого би искала да видиш в твоя ресторант?
Всеки е добре дошъл в моя ресторант! Ако трябва да си поставям високи цели, бих искала, някога, защото ние в България все още не сме готови за този момент, някога да видя човек, който е от изпитващите на Michelin Guide! Това е мечтата на всеки, който има ресторант и влага цялото си сърце.

Ahora участва в инициативата Chef’s Table. Каква е нейната цел?
Целта е добрите ресторанти в България да представят едно различно виждане за храната. Не са кой знае колко много хората, любители на по-изискана кухня. Те обикалят добрите ресторанти, но вече познават менютата. Тези специални вечери под шапката на Chef’s Table се различават, позволяват ни да се представим като автори още веднъж, да покажем своето творчество. Хората, които обичат подобен тип събития, да имат място, на което да отидат, и вечери, които да споделят с непознати, да опитат различна храна от тази, която обикновено опитват.

Някога мислила ли си да организираш курсове по готвене за тийнейджъри, на които те да се учат и на здравословно хранене?
Мислила съм много пъти, дори миналата година обмисляхме вариант да го правим в неделите. Истината е, че съм много заета със странични проекти и нямам чисто физическа възможност да направя такива курсове. Работата с деца ми доставя изключително удоволствие, но може би още не е дошъл моментът. Сега се връщам от Бургас, където говорихме с кмета какво може да се подобри в детските градини и в училищата като хранене. Наднорменото тегло наистина е наболял проблем. Родителите започват да откликват положително на тези инициативи децата да се хранят по-здравословно. Това означава, че биха могли и нещата вкъщи да се случват по един различен начин. Превенцията е най-доброто, което може да се направи за здравето.

Каква е „рецептата“ ти за добро физическо и психическо здраве?
Нямам такава рецепта, истината е, че не се спирам и изразходвам повече калории, отколкото приемам. Не се ограничавам, ям всичко, което ми се хапва. Това, че съм вегетарианка, вероятно помага донякъде.

Как изглежда един твой работен ден?
Целият ми работен ден е почти 24-часов. Със съпруга ми ставаме рано, тръгваме да купуваме част от нещата, с които зареждаме ресторанта. Идваме тук, започваме с обедното меню. В 12 часа започват да идват хората. След обяда се заемаме с подготвянето на поръчките „А ла карт” и работният ми ден минава неусетно. Следобед гледам да свърша всички странични ангажименти. Но умората е приятна, защото съм удовлетворена от това, което правя, умората ми е и стимул.

Липсва ли ти морето?
Много! Ходили сме си само веднъж за няколко дни до Бургас и сега за тази среща. Може би София не мога да я заобичам още, защото чисто физически нямам време да изляза оттук и да я опозная. Бяхме емигранти около 15 години, от които 7 в Испания, но сега носталгията по Бургас е по-силна, това е странно. Най-хубавите ми години бяха навън и бяха прекрасни, разкрепостиха мисленето ми, научиха ме да имам друг поглед върху живота. Донесоха ми смелост. Да знаеш, че твоят живот не е само в твоя малък град и в твоята държава, а съществува много повече от това и можеш да имаш много смели мечти. Човек не трябва да спира да мечтае, да мисли, че на някаква възраст животът му е приключил или че ако живее в някакво малко населено местенце, няма право да има мечти. Въпросът е да искаме да ги случваме тези мечти, да искаме да ги следваме, да правим нещо по въпроса. Те ще се осъществят дотам, докъдето ние позволим. И няма нищо лошо да не се случат всичките ни мечти, те затова са мечти. Няма нищо страшно и в това да се провалиш, да започнеш отново, на друго място, с други хора. Страшно е това да не си опитал.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Да бъдат много здрави, човек нищо не може да случи в живота си без здраве. Да не спират да мечтаят, да мислят различно, особено младите хора, да търсят промяната в себе си първо. Да не забравяме въпреки условията, в които живеем, да бъдем добри едни към други, добри към себе си. Малко да изискваме и повече да даваме, защото първо трябва да дадеш любов, преди тя да ти се върне обратно.

На 8 декември ресторант Ahora организира испанска вечер за любителите на испанската кухня. За повече информация: www.ahora.bg

app_cover_nov_2018