cover_nov_2017

Ана и Яна Пападопулу

Пътеки на щастието

Брой 42, ноември 2017

И двете са прекрасни млади жени, и двете са зодия Козирог, и двете са невероятно добри в професията си. Актрисата Ана Пападопулу и нейната съвсем малко по-голяма сестра Яна Пападопулу, ортодонт – заедно за читателите на сп. “BETTY Моята аптека“.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: Костадин Кръстев-Коко

Яна наследява професията на техните родители, Ана избира друг път. Яна е обичана и уважавана от многобройните си пациенти заради човещината и професионализма си. Ана – от многобройна публика в киното и театъра. Помним невероятната й игра в едни от най-успешните български филми („Мисия Лондон“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Тайната вечеря на Дякона Левски“, „Писмо до Америка“ и др.), радваме ѝ се на сцената на Народния театър. Заедно са неотразими, а да се говори с тях е удоволствие – толкова са истински, че имам чувството, че ги познавам от години. Ето какво ми разказаха сестрите Пападопулу в един слънчев ден в началото на есента.

Какво наследи от родителите си?
Ана: Доброто възпитание и съм много горда от това. Като дете на стоматолози получих една сериозна здравна култура. Това е нещо много ценно.
Яна: Професията, любовта и желанието да помагам на хората. Родителите ми са много всеотдайни като професионалисти. Също така винаги помагат на хората, които имат нужда, правят го от добро сърце. От тях съм наследила и желанието всички в семейството да са добре, да са здрави, всичко да им е наред.

Каква искаше да станеш като малка?
Яна: Като много малка харесвах дизайна, модата и прическите, всичко свързано с красотата. Но на 9 години вече знаех, че искам да съм ортодонт.
Ана: Да, сестра ми знаеше от малка. Дори си спомням, че обожаваше миризмата на мама и татко, като се връщаха от стоматологичните кабинети. Аз никога не съм искала да съм стоматолог, като много малка исках да съм готвач, после исках да съм или ветеринарен доктор, или полицай. Буквално до 11-и клас се колебаех между Симеоново и ветеринарната медицина, но, за щастие, Ани Петрова, една страхотна актриса и невероятен педагог, ме подготви по актьорско майсторство. Беше нейно желанието да се пробвам във ВИТИЗ/НАТФИЗ. Тя каза: „Заради мен, опитай се!”.

Има ли нещо, за което си мечтала, но не се е получило?
Ана: Не, аз не съм по грандиозните мечти, но имам всичко, което съм искала.
Яна: Аз може би мечтая да имам малко повече свободно време.

С кое твое постижение се гордееш най-много?
Ана: Че имам две деца. Това за мене е най-голямото ми постижение. Всички професионални успехи бледнеят в сравнение с усилието да отгледаш здрави, нормални и възпитани деца.
Яна: Моето най-голямо постижение е, че успях, докато гледам двете си деца, да взема специалност и да завърша това, което винаги съм мечтала.

Какво ти дава и какво ти взима професията?
Яна: Професията ми дава всичко, което съм искала да правя, да помагам на хората, да им дарявам усмивки, да знам, че нещо мога да направя за тях и го правя. Взима ми много от мислите. Може би като жена, и майка, и съпруга трябва да отделям малко повече от мислите си за семейството. Понякога заради пациентите и техните проблеми не забелязвам проблемите на близките ми.
Ана: Не мисля, че ми е взела каквото и да било. Ако на холивудските звезди им взима от личното пространство, ние в тази малка държава не страдаме от това. Работя на едно от най-хубавите места, на които човек може да работи – в Народния театър, с невероятна трупа, работила съм с всички режисьори, с които съм мечтала да работя, и мога да кажа, че съм благодарна на съдбата.

Какво са за теб бракът и семейството?
Ана: Ние сме от голямо семейство, имаме и брат, баби, дядовци, братовчеди, и за мен семейството е на първо място.
Яна: За мен бракът и семейството са всичко. Бих искала да се отдам повече на тях.

Към Ана: Коя роля мечтаеш да изиграеш?
За мен важен е текстът, важен е режисьорът, важни са колегите, с които работя. Нямам амбиции за определена роля. Може би бих изиграла доктор или следовател. Защото това са мои детски мечти и бих искала по някакъв начин да се доближа до тези професии.

Към Ана: Какъв трябва да е според теб дрескодът за посещение в театър?
Много приятно впечатление ми прави, когато видя някой след представление да се е спретнал, а не е дошъл с ежедневните си дрехи. Това показва отношение и уважение към мястото, където отива и към цялото преживяване! Същото е и за нас, актьорите – като публични личности не можем да си позволим да ходим облечени по всякакъв начин. Проявата на добрия вкус винаги се забелязва.

Към Яна: На какво се дължи фактът, че толкова много хора, не само деца, носят брекети в последно време?
Като цяло хората преди години не са имали нужда от ортодонтска намеса. Причината е в еволюцията и начина на хранене. Едно време нашите баби и дядовци са яли твърда храна, необработена, неопакована. Плодове, зеленчуци, повече сурови храни. За да се раздроби тази храна, са необходими големи челюсти и голям брой зъби. И здрави мускули. Новите поколения се хранят с много смляна храна, преработена храна, за нея не е нужна чак толкова голяма мускулатура, толкова голям брой зъби, за да бъде смляна. И чисто еволюционно лицевият скелет намалява, а мозъчният се увеличава пропорционално. И това е причината днешните деца да имат по-малки личица, а размерът на зъбите остава същият и те не могат да се подредят в малките челюсти. Постепенно броят на зъбите ще бъде редуциран, все повече деца се раждат с липсващи зародиши. Може би след години, 200-300, ще има отново баланс, ще имаме по-малък брой зъби в по-малките челюсти. И няма да има такава нужда от ортодонти.

Какво причинява това разместване на човешкия организъм като цяло?
Яна: Добре и правилно подредените зъби и правилната захапка са важни не само за да изглеждаме по-добре и с по-хармонично лице, но са от значение за оралното здраве и цялостното здраве и самочувствие. Неправилно подредените зъби са причина за по-трудно поддържане на орална хигиена и по-лесно могат да доведат до образуване на кариеси и до пародонтални проблеми (възпалени венци, загуба на кост и дори до разклащане на зъбите). От своя страна правилната захапка предпазва зъбите от претоварване и травмиране на долночелюстните стави, от смущения в дъвченето, говора, гълтането и дишането. Една неправилна захапка, неправилно гълтане и неправилно дишане през устата могат да бъдат причина за неправилна стойка, напрежение в мускулите на врата и гърба, скърцане със зъби, сутрешно главоболие, болки в долночелюстните стави и като резултат да се влоши качеството на живот.

Какъв проблем в своята професия би искала да можеш да решиш?
Ана: Според мен има много сериозен проблем в отношението към хората, занимаващи се с изкуство след възрастта, в която могат да бъдат активни. Всички знаем, че едни от най-големите звезди на българското кино, писатели, художници и музиканти умряха в нищета. Както във всяка професия, ние от един момент нататък няма как да бъдем активни. И тогава е много драматично. Мисля, че лека-полека държавата би могла да обръща повече внимание и да отделя някакви фондове и програми. Както в Съюза на българските артисти например има здравен фонд и бидейки член на САБ, при един наистина сериозен проблем, когато вече отдавна не си активен и платежоспособен по начина, по който си бил като млад, те се грижат за нас. Няма да споменавам имена, но помогнаха на десетки големи български актьори и режисьори да доживеят спокойно старините си, когато имаха здравни проблеми. Според мен задължително трябва да се изгради подобна практика за всички артистични професии.
Яна: Профилактиката. Ранната профилактика на заболяванията, на зъбно-челюстната деформация специално в моята професия, както и на кариеса в общата стоматология. На това нещо едно време се обръщаше голямо внимание, в момента е абсолютно занемарено. Хората не знаят, че децата трябва да бъдат водени рано на стоматолог. Много от деформациите може да бъдат прекъснати и да не се стигне до тежки усложнения, ако бъдат хванати в по-ранна възраст. Би трябвало профилактиката при ортодонт да бъде поета от държавна каса.

Как се поддържаш във форма и се грижиш за здравето си?
Ана: Аз от 22 години не ям никакво месо, спортувам, правя гимнастика, опитвам се да не ям всякакви неща.
Яна: Двете ми деца имат непоносимост към глутена и към кравето мляко и така постепенно започнахме да се храним здравословно, по здравословни причини. Отново по неволя, заради проблемите ми с кръста и гърба, започнах да правя гимнастика и да се интересувам от по-алтернативни методи на лечение. И от две години ходя на народни танци.

Какво ти предстои до края на годината?
Яна: Есенно-зимният сезон при нас е период на семинари и курсове.
Ана: Предстои ми в средата на декември премиера на камерна сцена в Народен театър „Иван Вазов”. Пиесата е „Лисичета” от Лилиан Хелман. Това е автор, творил в началото на миналия век, но актуалността на темите, които засяга, е абсолютно зашеметяваща. За мен е голямо удоволствие да се срещна с Бина Харалампиева, която е режисьор на спектакъла. За първи път работя с нея и съм много доволна, че ще можем да извървим това пътешествие заедно. Актьорският състав е великолепен. Отново се срещаме с моята колежка и приятелка Теодора Духовникова, Христо Петков, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Цветан Алексиев, Цвети Даскалова и двама чудесни студенти от класа на моя учител проф. Стефан Данаилов. Ще се радвам и вашите читатели да посетят нашия театър и да се насладят на тази великолепна драматургия!

app_cover_nov_2017
Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn