cover_nov2016

Милена Фучеджиева

Да си писател е голяма битка

Брой 30, ноември 2016

Пакостливо пламъче в очите, звънлив смях и някаква особена аура, свободна и дръзка. Като че ли точно това очаквах от авторката на бестселърите „Сексът и комунизмът“, сценарист на сериала „Седем часа разлика“, създател и водещ на телевизионното предаване „Провокативно“. Записвам това интервю точно там, където е написала двата романа – „Плюс това“, любимо място за срещи на софиянци.

Олга Георгиева
Снимки: Bulgaria ON AIR

Писането е дарба, но често е и наследство. „И няма спиране“, както казва Милена Фучеджиева, дъщеря на писателя Дико Фучеджиев. Преди 6 години Милена се завръща в България, но за всичките 20 години в Лос Анджелис не губи връзката си с писането, с България. Пише за в. „Новинар“, за „Уикенд“, нейни текстове се публикуват в „Мениджър“, „Едно“, „Капитал Light“, „Webcafe“, „Жената днес“, „L’Europeo“, „Biograph“, „EVA“. Издава сборници с есета, разкази, стихове и фотографии. Фентъзи романа „Кефер. Цветовете на малката Ида“ и блога на хартия „Аз, бLогинята“. Започва да пише драматургия и проза първо на английски, продуцира и поставя две от пиесите си в Лос Анджелис. Истинско удоволствие е да се четат публикациите ѝ в „Площад Славейков“, най-популярния сайт за култура. И тези във Фейсбук страницата ѝ. Първо обаче искам да ми разкаже за оригиналното си авторско предаване по Bulgaria On Air – „Провокативно“.

Милена, кои са темите, с които провокираш зрителите?
Името „Провокативно“ не означава, че ще каним хора, които ще си показват задниците. По принцип тук това се смята за провокативно… За мен провокативно е да провокираш хората да мислят. Другото го виждаме под път и над път, всички телевизии са залети с него. Има ли нещо, което не сме видели? Оказва се обаче, че има неща, които не сме разбрали. Категорично не желая да се ангажирам с политика, защото живеем в изключително смутно време. Избягах от формата „женско предаване“, защото самите телевизии смятат, че обявено по този начин, предаването няма да има рейтинг. И все пак моите гости са предимно жени, а „Провокативно“ се занимава с обществото ни, с живота ни такъв, какъвто е, представя много интересни съдби на жени, които изобщо нямаме представа, че ги е имало. Разказваме и за помлени от комунизма съдби, за чисто проблематични неща от нашите отношения, сексът много ме занимава. Темите изкачат всеки ден. Първото ми предаване беше против бурките. На жените им се налага едно религиозно облекло и е предателство към тях да го поощряваш. Министърката на женските права във Франция се обяви срещу колекциите на Dolce & Gabanna с хиджабите, защото дава възможност на облекла, които по същността си са опресивни към жените, да се легализират. От друга страна, модната дизайнерка, която е измислила буркините и ги продава във Франция, много щастлива заяви в едно интервю, че вече са започнали да си ги купуват и не мюсюлманки, да се пазят от рак на кожата…

Заговорихме за Франция. Като дете си живяла в Париж, какво ти даде този град?
Даде ми чувството за свобода! Много хора, четейки книгите ми, не разбират от какво съм страдала толкова през „соц-а“, при положение че баща ми е бил Дико Фучеджиев, че съм била в привилегирована ситуация. Те не го разбират, защото не са имали база за сравнение. А защо не са имали база за сравнение? Защото беше забранено да се пътува свободно! И това продължава да не бъде разбирано. Тази свобода, която аз за три години почувствах. После в България ми беше отнета, както на всеки друг българин и никъде не съм пътувала, до 28-годишната ми възраст, когато напуснах България.

Но и сега ти правят намеци, че по онова време на Запад можеше да излиза само тоталитарният елит. Дразни ли те това?
Всеки е с личната си съдба. Тук никой не обръща внимание на личната съдба. Моята е различна, защото моят баща се разведе с майка ми, когато бях на 19 години. От тогава не живея с баща ми и с него се виждахме само в кабинета му в Народния театър, беше много сложно… И съм имала много сложни млади години, и тогава стана и тази катастрофа и родих дете на 20 години…* Имах изключително сложен и не богат парично живот, но богат като познанства, познанствата на елита, на хората на изкуството. Всичко това ми е дадено от баща ми. Но то не ме прави равна с Ирина Бокова или с Евгения Живкова по никакъв начин, аз се дистанцирам категорично от тези хора. Никога не съм ползвала облаги. Тук омразата към мен е от две страни, мразят ме и от тази страна, за предателка ме смятат комунистическите фамилии…

Защо Америка? И как реши да заминеш?
Винаги съм мечтала за Америка! Моят дядо, на майка ми бащата, на 15 години се опитал да избяга за Америка. Всичките ми бели идват от македонския непокорен характер. Прадядо ми е откраднал жена си. Тя била на полето, хубава жена, с детенце, чужда. Той, чорбаджията, отива, хвърля на мъжа ѝ една торба с жълтици, взима жената… и това е майката на моя дядо. Тази безапелационност я имам, понякога ми помага, но понякога ми прави големи бели. Дядо ми на 15 години се качва на кораба, той е бил пратен в Солун, в турски лицей е учил там, но неговият голям брат, големият ни революционер Стою Хаджиев, го сваля от кораба. И Америка не се сбъдва. Оттам тая Америка се предава на майка ми като мечта. И аз съм израснала, аз съм възпитана като американофил. От 15-годишна, както моя дядо, мечтая за Америка. Не знаех как ще се случи. Случи се две години, след като отвориха границите. Не съжалявам изобщо. Започнах живота си много тежко, без една стотинка, с детето ми. Беше ад първите четири години, обаче се оправих, стъпих си на краката. Америка още повече ми върна свободата, научи ме да настоявам да съм свободна. Научи ме да бъда жена, която да си държи на своето. Има един голям конфликт в мен, който и до сега не мога да го разреша. Хем харесвам българското и не мога до край да възприема американското, хем… И за това съм и сама. Не можах да си намеря мъж американец, за когото да кажа – ето, това ще ми е мъжът. Сериозните ми връзки са били с българи. Аз съм много голям индивидуалист, трудна съм, много. Вече го знам. Прекалено съм безкомпромисна, а връзки не стават без компромиси…

Как видя България след „20 години разлика“?
Първото усещане беше приятно. През всичките тези 20 години не само, че не съм губила връзка с България, аз целенасочено в последните 5-6 години преди да се прибера работех с България, за да мога да си осигуря тук нещо да работя, когато се върна. Всяка година поне веднъж съм си идвала. За мен беше ясно, че тук нещата се променят и стават все по-добре, но в България хората не го виждат. Когато се върнах през 2010 г. нещата изглеждаха много стабилни, на мен ми се виждаше, че до сега страната не е просперирала по този начин през прехода. И изведнъж нещо стана през 2011 г. – 2012 г. Но си мисля, че политическите промени дори вече нямат значение, защото това, което се случва, е извън нашите ръце. То е толкова сериозно, че дълбоко съчувствам и на Бойко Борисов, и на всички, които взимат важни решения в момента за България. Иначе България върви в правилната посока. Можеш да видиш по пътищата, по градинките. България е едно много приятно, хубаво място за живеене, но много скъпо. В големия град, тук в София, ако човек не прави сериозни пари е много трудно да се живее, а пари не се правят лесно. Мога да кажа на абсолютно всеки, който иска да се връща в България от чужбина, че ако няма някакви конкретни планове как да си изкарва парите, тук изобщо не е по-лесно от навън. По-лесното е само, ако имаш собствено жилище, защото не плащаш наем. Имаш приятели, близки хора. И до там.

Каква професия избра твоята дъщеря?
Тя искаше да става актриса, но аз употребих голям натиск да не стане, защото има капацитет за много други неща, а в един Лос Анджелис всеки е актьор и битката е зловеща. И тя завърши психология, след това се насочи към опазване на околната среда. Започна да работи за едно НПО първо като доброволец, междувременно кандидатства право на околната среда и я приеха. През 2009 г. замина за Ню Йорк и за пръв път в живота ми аз се оказах сама вкъщи. През тази една година твърдо реших, че се прибирам в България. Тя вече е адвокат на влиятелно НПО, което работи съвместно с кметството на Ню Йорк по нюйоркската енергийна революция. И това е наследствено, защото моят баща е завършил право, а романът му „Реката“ е първият роман в България на тема екология.

Твоите книги се продават много добре. Но как изглежда българският книжен пазар на фона на американския?
В една Америка, която е 300 милиона души, за да имаш бестселър, трябва да си продал 50 000 книги. Но 50 000 екземпляра, когато книгата ти струва 20 долара, след това 100 000 екземпляра… Това прави възможно там да живееш само като писател. Тук също е възможно, но конкретно за мен е по-трудно, защото детето ми живее в чужбина, аз искам да ходя при нея, да ѝ помагам, с каквото мога… Само с писане на книги не става. Живея между два континента и трябва да работя и други неща, за да мога да си го позволявам. А книжният пазар в момента е изключително свит. Битка голяма е да си писател, тежка битка. Но българите четат много според мен. Мисля, че книгите винаги ще ги има по един или друг начин. Всеки ще иска да чете някоя история, която или да му напомня на него, или да му дава надежда, или да го заведе в друг свят, нещо да промени в живота му. Защото това е целта на книгата.

Какъв е твоят начин да се чувстваш здрава и енергична?
Аз съм изключително дисциплинирана по отношение на спорта. Имам изграден навик още от момичешките години. Тренирала съм художествена гимнастика и фигурно пързаляне и съм ходела на тренировки непрекъснато. Като много млада играех аеробика и бях стигнала до ниво на инструктор. Извън аеробиката правех кросове от центъра на София до Парк хотел „Москва“. В Ел Ей ходех на едни каньони, бяха на десетина минути от къщи. В България – Витоша и плуване. Това е нещото, което ме държи и в психическа, и във физическа форма. Пожелавам на читателите на сп. „Betty Моята аптека“ да намират време за себе си, за някакво физическо натоварване, дали ще е сред природа, дали ще е в зала, дали ще е в басейн. Това е едно от спасенията от всички „модерни болести“. Ако успееш да се мобилизираш и да си създадеш навици, някак и за всичко останало създаваш по-лесно навици. И всяко нещо с мярка.

*Милена говори за катастрофата, при която загива голямата ѝ любов Ради, син на известния режисьор Въло Радев. По време на катастрофата Милена е бременна с дъщеря им Радина.

app_cover_nov2016