cover_mar20

Анелия Овнарска-Милушева

Аз съм българка

Брой 70, март 2020

„Любовта към старата ни българска народна култура, танц, песен, облекло и всичко, което се включва в понятието фолклор, при мен не се появи ей така, изведнъж. То беше процес на порастване, израстване и осъзнаване На това, че българският фолклор е една огромна ценност, която ме привлича, интересува и непременно искам да познавам повече. Сега вече е преклонение пред народната мъдрост и творчески устрем, пред твърдостта на характера на българина от миналото, пред сръчността на жената – българка, сътворила шедьоври. Всичко започна още от детството, разви се като хоби, а днес го превръщам и в професия.“

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Асен Великов, Георги Вълков

Когато се каже „жена с българска носия“ винаги си представям точно Нели и любовта, с която я носи. Нели е родена в Бистрица и от дете е част от бистришкия самодеен фолклорен ансамбъл. Завършва „Педагогика“, след това „Мениджмънт“ и „Етнология“. Днес е организатор на фолклорни събития у нас и сред българските общности по света, на дискусии с деца и възрастни на тема българска народна вяра, обичаи и корени. В края на миналата година излезе книгата И „Думам ти, щерко“, посветена на народните празници и старите поверия. В женския месец март ви представяме една от „бистришките баби“, Анелия Овнарска-Милушева.

Нели, изглежда за участие в „Бистришките баби“ няма изисквания за достигната достопочтена възраст, както ни кара да си мислим името му? Всъщност то как се е появило?

Името на ансамбъла ни е „Бистрица“, а певческата група „Бистришките баби“ е част от този ансамбъл. Е, вярно е, че точно „бабите“ са най-популярната и запазена марка на състава след вписването им в листата за световно нематериално богатство към ЮНЕСКО, но имаме и танцьори, и музиканти, и мъжка певческа група. Името „Бистришките баби“ се е появило доста след обособяването на женската певческа група към ансамбъла. По време на едно задгранично пътуване на тогавашните певици, както ги наричаме „първите баби“, това е било 60-те години на ХХ в., те сами си измислили текст за песен и си пели за „осем баби щуроглави“. Така сами нарекли себе си „баби“, като решили след тях да завещаят освен песните си, също и името на групата. Днес в състава на групата на „Бистришките баби“ пеят млади жени, които не бих могла да нарека баби, но името си е име, а традицията – традиция. Ансамбъл „Бистрица“ има вече 70-годишна история и през неговите редици са минали няколко поколения бистричани. Всъщност това му е най-хубавото, че уменията се предават така, както това се е случвало и в традиционната култура – бабите учат внучките, дядовците – внуците, и всички заедно пеят, свирят и танцуват. В момента в читалището има три детски групи от различни възрасти между 4 и 18 години. Тези деца са бъдещето на ансамбъла.

Мислиш ли, че народните традиции са това, което ни пази като нация?

Определено да. Аз смятам, че доста неща са ни закодирани и ги носим несъзнателно като част от старата българска народопсихология. Естествено, е наивно и глупаво сляпо да се вярва в старите поверия на предците ни, но те са вършели работа в миналото, като са внасяли ред и спокойствие в живота на хората и са обяснявали света им. Днес по-лесно получаваме отговори за реално случващото се, без да е необходимо да треперим до полуда от отвъдни създания, змейове и самодиви. Но едва ли живеем по-осъзнато и със сигурност имаме нужда от традициите, за да сме по-обединени като нация. Простичкият смисъл на съществуването е това, че всеки е зависим от другия и от природата, от земята, която ражда живота.

Не ти ли се струва, че напоследък има едно позасилено и не докрай разбрано усещане за „българщина“, подмяна на стари традиции с нови незнайни ритуали и лека доза позьорство?

Светът се променя непрекъснато. Традициите също се променят, неминуемо е. Някои неща се развиват и обогатяват, други отпадат и съвсем изчезват. Навлизат нови чужди влияния. Но съм абсолютно съгласна, че се забелязва едно изкривяване на понятията за традиционност, едно преекспониране и парадност. Дали поради някакво притеснение от загуба на идентичност в глобалния свят поради уеднаквяването на битието, предвид новите технологии, удобствата и почти еднаквия начин на живот, хората изпитват нужда да се чувстват по-българи. дали  поради невъзможността да се справят с трудното си и сиво ежедневие търсят опора в историчната българска слава, или просто манипулативно и комерсиално преиначават смислово старата българска обредност? Не знам. Но българщината трябва да е преди всичко знание, за да се усетят и
осъзнаят корените.

Какво те мотивира да съставиш тази своеобразна енциклопедия на народните празници „Думам ти, щерко“?

Книгата се появи на бял свят след инициативата на моя приятелка, която работи като редактор в издателство, като отговор на многобройни запитвания: „Има ли книга?“. Всъщност историята е следната. Повече от три години имам фейс-
бук-страница, където пиша кратички текстове, свързани с традиционната ни празничност и старата българска култура. Текстовете не са зависими един от друг, но са своеобразен монолог на една възрастна жена, която наставнически поучава друга по-млада със съответното обръщение „щерко“, какво и как се прави на конкретен празник, кое как е било в миналото и защо са се случвали по този начин празнуванията. Идеята се роди по време на подготовката ми за изпит по българска етнология, като изпитах непреодолимо желание да разказвам на всички около себе си колко интересни неща чета и колко е важно всеки да ги чуе. Така ден след ден текстовете се трупаха, читателите на страницата се увеличаваха и започнаха да питат за още неща. Всичко това ме радваше и мотивираше да продължа да пиша.

Празниците от традиционния български календар през март са Баба Марта, Младенци и Благовец. Би ли казала и на нашите читатели по нещичко за тях, което може би не знаят?

Може би не знаят, че в миналото Баба Марта се е посрещала с постилане на червена кърпа на вратата, на прозореца или на оградата, която е оставала там 9 дни? Може би не знаят, че вълната за мартениците бабите са събирали от храстите по полето, където са минавали стадата и тя се е закачала? Може би не знаят, че има и мартеница със син конец или пък, че ако на Младенци се убие змия и през главата ú се посади босилек, то той ще има ненадмината магична сила? На Благовец пък освен кукувицата, в нашия човешки свят се връщат и отвъдните дихания и самодивите, а ако в реката, където се е окъпала мечката след зимния си сън, влезе човек, то той ще бъде здрав през цялата година.

В твоето семейство уважавате ли „вносните“ празници като например Св. Валентин и Хелоуин?

Ако кажа, че не съм се обличала като вещица и не съм приготвяла „кървави“ спагети за детско хелоуинско парти, ще излъжа, пък и е изключително приятно да получиш цветя от съпруга си за деня на влюбените, нали? Приветствам всеки повод за празнуване и позитивна емоция, но отново се връщам на думите си за знанието, а в случая то липсва. Не харесвам комерсиализацията на тези празници. Не харесвам масовото им налагане чрез икономически и пазарни механизми. Не харесвам и опита им да запълнят празнини в съвременното българско празнуване, а може би не само българско.

Твоите деца наследиха ли от теб любовта към българския фолклор?

Мисля, че да. И двете ми деца са минали през школата на читалището и са танцували и пяли в детските групи, но вече не го правят. Имат други интереси и приоритети и  това е съвсем нормално. Фолклорът е моята страст, не тяхната. Но продължавам да правя всичко възможно, за да ги ограмотявам в тази посока.

Ама пък чудесно ти стоят носии! Ако вярваш, че има минали животи, къде и в кое време си представяш някои от тях? И каква си била ти?

Като малка, като всяко момиченце си мечтаех да съм принцеса, и вярвах, че съм била такава. Поне Клеопатра със сигурност. Но тази притегателна сила и здравина на българските ми корени може би е свързана най-вече с тяхната дълбочина. Чувствам се изключително красива в народна носия и често можете да ме видите облечена така. При всеки подходящ повод. Българка съм си, това е.

Когато се запознахме преди десетина години, ти менажираше един прекрасен детски център, занимаваше се и със здравен мениджмънт.

Да, аз съм детска учителка по образование. Когато за първи път завърших университета, станах майка и се отдадох на това си призвание. Десетина години по-късно реших, че трябва да подкрепя подобаващо семейния бизнес с нова университетска диплома, но със сигурност не беше точно това, което искам да работя цял живот. След още десет години, когато децата ми вече нямаха нужда от контролиращата, обгрижваща и досадна майка, ми се отвори пространство за „моето нещо“ и вярвам, че го намерих.

Нашият фолклор е свързан и с магии, баене и врачуване. Има ли според теб „модерни магьосници“, или тези неща са се правели само в миналото? 

О, и днес ги има. Това е знание и умение, което се предава само по кръвна линия в семейството. Не е нещо, което „избраният“ има право да отхвърли. А ако под „модерни“ имаш предвид фалшиви, има и такива със сигурност. Но магията е сила, която, вярваш или не вярваш, съществува.

Какви подправки използваш най-често, когато готвиш?

Най-българската подправка – чубрицата. Бях неприятно изненадана при едно мое продължително пребиваване в Америка, че не мога да я намеря в кварталния супермаркет. Изпратиха ми я от България, а когато „пристрастих“ една колумбийка към тази подправка, защото иначе как да сготви мусака, проблемът се усложни…

Кои подправки правят рецептата за щастливо семейство силна?

Любов, доверие, искреност … и малко магия.

Как се грижиш за здравето си и добрата си форма?

Танцувам народни танци и пия билкови отвари. Баба го наричаше чай – от шипки, от мащерка, от маточина, бял равнец, подбел, жълт кантарион.  Винаги на печката имаше пълен чайник с „треви“. Благодарна съм ú, че ми показа кое какво е и за какво е. Бабини рецепти!

Твоето пожелание към читателите на сп. BETTY Моята аптека? 

Да са усмихнати! Да са добронамерени! Да са любопитни! Да са търсещи! Желая от сърце на всички здраве и дълголетие!

app_cover_mar20