cover_march_2019

Албена Джоунс

Силата да създаваме

Брой 58, март 2019

Майка и е българка, а баща и – от южен Судан. Родена е в България, живее със семейството си в много страни по света. завършва университета „Гринуич“ и в продължение на повече от двадесет години работи за престижни британски организации. В женския месец март ви срещаме с една изключителна дама – президентката на международен Женски клуб–София. 

Автор: Олга Георгиева
Снимки: личен архив

Албена Джоунс се завръща в България през 2010 г., за да основе собствен бизнес, но нещата не се развиват, както очаква. Бързо се пренасочва към дейност, за която разчита само на себе си – започва да преподава бизнес английски и използва своя голям опит като финансов анализатор в Блумбърг и в света на бизнеса, става бизнес коуч и коуч по етикет на младите хора, които желаят да се развиват в България. Работи главно с корпоративни фирми. През януари 2014 г. попада случайно на Международен женски клуб – София (International Women’s Club – Sofia). Впечатлява се от тяхната мисия, включва се като член на клуба и веднага става помощник-координатор на прочутия Коледен базар на  IWC, а от 2017 г. – президент на престижната организация.

Албена, ти си живяла в много страни по света. Коя култура остави най-голяма следа върху теб?
В ранните ми години – българската, тъй като съм родена в София и съм прекарала първите години от детството си тук. Но по-късно завърших висшето си образование в Лондон и английската култура изгради у мен отлични маниери, обноски и етикет.

Какви са предизвикателствата да си президент на една от най-уважаваните международни женски организации?
От ръководна гледна точка съвсем не е лесно да ръководиш организация със 150 дами от цял свят, които имат различни възгледи и мнения. Другото предизвикателство бих казала е, че в България много се говори за благотворителност, но малцина я практикуват.

Koледният благотворителен базар на IWC в България набира най-много средства от всички клубове по света и е признат за най-голямото благотворително събитие на Балканите. За какво отиват събраните средства?
Средствата отиват за проекти на български неправителствени организации. Те кандидатстват със своите проекти, които се разглеждат от нашия Комитет по благотворителността. Проектите са в различни сфери, подпомагаме децата, възрастните, развитието на културата и на младите хора, а от тази година подкрепяме и животните, тъй като те са част от природата, част от света.

Какви други събития предстоят за 2019 г. в календара на клуба?
2019 г. ще е една много съществена година за нас, тъй като IWC ще празнува своята 30-годишнина. Имаме много голям юбилей, за който подготвяме грандиозно събитие в началото на месец юни. Планираме галавечеря, един бал за около 200 човека. Акцентът няма да е само върху посолствата и чуждите мисии, но и върху българския бизнес. Отново целта ще бъде да се съберат средства за благотворителност, с които да подкрепим още стойностни проекти. Много от бившите президенти на IWC през тези тридесет години, някои от които сега са доста възрастни дами, ще дойдат от цял свят специално за това събитие.

Каква е историята на клуба у нас?
Международен женски клуб – София е стартиран от няколко дипломатически съпруги, които преди 30 години са се обединили и са решили, че имат нужда да правят добро. Започнали са с един съвсем малък базар за Коледа в сегашния хотел „Интерконтинентал“, в преддверието, с две маси със сувенири, изработени от техните страни. Това е сложило началото на клуба. Нашата цел е да помогнем на чуждестранните дами, които идват в България, независимо дали по бизнес или по дипломатическа причина, да се интегрират в българското общество и да се запознаят с други чуждестранни дами.

Членовете на клуба са очаровани от твоята виталност. Дали тя се дължи на корените ти или е въпрос на характер?
Предполагам, че е комбинация. Като дете от смесен брак съм имала възможността да живея в Африка. Моят баща беше лекар и нашето семейство беше заможно, но съм видяла какво е глад, видяла съм какво е тежки болести, страх, мъка. Въпреки че бях малка, осъзнавах тези неща и това е оставило отпечатък в мен. В студентските ми години, когато се преместих да уча в Лондон, видях точно обратното – какво е да имаш всичко, да си задоволен, да имаш развлечения. И този контраст ми помогна да изградя характера си, да оценя това, което животът ми предоставя.

Твоят баща е бил лекар в „Лекари без граници“. Кое е най-важното нещо, което научи от него?
След като завършва Медицинска академия в София, баща ми специализира акушерство и гинекология тук. По-късно се насочва към социална хигиена и тропическа медицина. Тази специализация, която прави в Щатите, е специфично насочена към проблемите в Африка. Прави го, за да може да помага на хората в родината си. Тропическата медицина е свързана с маларията, холерата и другите тежки болести, а социалната хигиена – с обучението за справяне в тежки ситуации, като например с раждането в колиба, където няма течаща вода.
Работи в „Лекари без граници“ в Южен Судан заедно с майка ми, която по образование е машинен инженер, но се преквалифицира в медицинска сестра, за да може да му асистира. Практикува професията акушер-гинеколог на повикване по 7 дни в седмицата и е на разположение по всяко време на денонощието. Когато му се обадят, че жена ражда в някое село, те с майка ми палят Land Rover-a и тръгват. Израждали са близначета в колиба без ток, на газова лампа. От баща ми научих, че трябва да помагаш на хората. Той беше най-великият хуманист, когото познавам. Родителите ми ме научиха  да обичам хората, да обичам природата, защото най-хубавите неща в живота не се купуват с пари и трябва да ги пазим.

Как се грижиш за своето здраве и за това на семейството си?
Моето семейство са спортисти. Аз съм била състезателка по синхронно плуване. Майка ми е на 68 години и е маратонец ветеран, все още бяга маратони по цял свят. Дъщеря ми Еленда, на 10 години, е спринтьорка, шампионка на България, има над 40 медала в своята 3-годишна кариера към „Ивет Лалова Спринт академи“. Синът ми е баскетболист към отбора на Банкя. Така че, за да сме здрави, спортуваме. Също така от детството си помня – винаги сме имали растението алое вера в дома. С него майка ми лекува всичко и всички – и нас, хората, и нашите домашни любимци – имаме две кучета. Майка ми го нарича домашна аптека подръка. Може да се консумира на капки в кана с вода, в чая, директно върху кожата, върху косата. Това е наистина една уникална домашна аптека, нарича се още Цветето на Клеопатра. То е в нашия дом и препоръчвам да бъде в дома на всички ваши читатели!

Кои според теб са типичните пропуски на българите по отношение на бизнес етикета?
Опознаването на различни култури. България като страна от ЕС вече е отворена към света и има толкова много чужди аутсорсинг компании, което на свой ред докарва много чужденци в България. Но когато трябва да комуникираме с тях или искаме да имаме бизнес с друга страна, много е важно да опознаем специфичната култура, бизнес нравите, традициите на тези хора. Според мен това проучване не се прави и това е пропуск. В балканските страни ние имаме една бизнес нагласа, но да речем един американец, един британец или южноафриканец има съвсем друга бизнес култура. Българският бизнес не е запознат добре с тези култури и традиции, за да може успешно да „върти“ международен бизнес.

Според теб продължава ли да съществува в съвременното общество дискриминацията към жените?
За съжаление това е един стереотип, който се е запазил и съществува не само в България, но и в повечето страни по света. Но честно казано, напоследък жените са много прогресивни. Бих дала като пример, че в момента в България почти половината посланици са жени – имаме 23 жени посланици! Ние, жените, може би сме станали малко по-агресивни и искаме да покажем, че не сме добри само в кухнята, в спалнята и да раждаме деца, ние сме също толкова талантливи, можем да развиваме находчиви бизнес идеи, можем да ръководим и държави също като мъжете.

И тук идва въпросът за баланса между всички женски роли. Каква е твоята „рецепта“?
Мисля, че е необходимо да избираме внимателно и да подреждаме приоритетите си. Няма как да направиш само едното или другото. Трябва просто да можеш да си променяш приоритетите си в зависимост от това какво искаш да постигнеш или в какъв етап на твоя живот се намираш.

Каква е силата, която прави женските организации толкова успешни?
Силата да създаваме. Защото ние, жените, по принцип създаваме и поддържаме живота на Земята и когато се съберем заедно и създаваме нещо заедно, то става перфектно!

Разкажи ни малко повече за твоята фондация „Жените на Южен Судан“.
Тя е насочена не само към жените на Южен Судан, а към жените на Африка и изцяло към африканския континент. В България той няма голяма популярност, моята цел тази година е да насоча вниманието към африканския континент от страна на бизнеса, защото Африка е зеленият континент на бъдещето. Изключително е богат и се предсказва, че ще изхранва света един ден. Спомням си, че България навремето имаше развити икономически отношения с много африкански страни, стотици българи са работили в Либия, в Мароко и в Судан. Моята цел е да се подновят тези отношения.

Твоето послание към българите от страниците на нашето списание?
Бих казала, че мнозинството от българите са работливи, умни и изобретателни хора. Но не си поставят цели или може би не си поставят достатъчно високи цели. Според мен всеки от нас, всеки читател тук, има силата да направи промени и да има някаква цел. И важното е да я гоним тази цел, за да имаме един по-добър живот, по-добър за нас, по-добър за нашите деца. Дали е за по-здравословен живот, дали да сме по-богати духовно, по-богати материално, дали да развиваме собствен бизнес, дали е да опазим планетата – всичко зависи от нас!

app_cover_march_2019