Списание BETTY, март 2018

От 23 февруари по кината е новият български филм „Привличане“ – истинска история за живота в училище и извън него, за успеха, амбициите и любовта. За първи път освен една от главните роли, Яна Маринова има главни роли и зад кадър – тези на сценарист и продуцент.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: „Привличане“

Яна се появява на срещата ни, буквално тичайки. Явно това е нормалното й темпо на живот. Разказва ми, че още от малка е имала необуздана енергия, която винаги я е тласкала към приключения. Влюбва се в танците, когато майка й редовно започва да я води на оперети, театър и балет. Това предопределя силното привличане, което Яна изпитва към актьорската професия. И в далечната 2004 г. получава първата си роля в сериала „Хотел „България“. Следват множество роли в киното и телевизията, сред които изпъкват образите на коварната Елена Атанасова в „Стъклен дом“, на интровертната Лора Арнаудова във „Фамилията“, на атрактивната сексоложка Ясмина Михайлович във „Връзки“ и на любимата учителка Лина Николова в „11а“. С пораснал 15-годишен син и щастлив втори брак, Яна вярва в ученето през целия живот, отдава се на професионално усъвършенстване и прави първи стъпки като сценарист и продуцент.

Как се роди идеята за „Привличане“?
Честно казано – от яд. Знам, че ядът е отрова и тя трябва да излиза навън и да се трансформира в нещо полезно. И реших да го овладея, защото си казах – след като се ядосвам, значи имам енергия в излишък, с тази енергия по-добре да направя нещо градивно. Идеята се роди, защото се ядосвах, че нямаме много качествени продукти – правим филм с танци, но танците не са на ниво. Правим филм, който печели награди, но зрителите не чуват въобще за него. Този сблъсък много ме ядосва. И си казах, искам да направя филм, който да ме вълнува, който да каже нещата, които искам да кажа – например защо едни хора могат да са манипулативни, коварни, безкомпромисни, да не зачитат нищо и да стигат до върха, а други трябва да са добри, отстъпчиви и едва ли не да ги наричаме глупаци. Исках хубав филм, да е готин за зрителите, да носи много положителни емоции, без да назидава. Да отидат за 2 часа на кино, да си вземат пуканки, и ако им хареса, че в нашия филм побеждава доброто над злото, да си направят изводи. Защото не е нужно да си скучен и сив, за да постъпваш правилно. Най-лошото е, когато някой се има за стожер на доброто и прекъсва всяка възможност за развитие на младите хора, дори възможността им да направят грешка. Когато даваш пример на новото поколение, ти трябва да си с тях, да се учиш от тях. Да си готин, да се развиваш, да не си въобразяваш, че знаеш всичко.

Как изглежда през твоя поглед българското училище днес?
В нашия филм разказваме историята конкретно за едно частно училище. Идеята беше да имаме много силни герои, много популярни и обичани лица, и тези герои да са типажи от живота. Да видим типичната властна, амбициозна, решена да успее на всяка цена жена – нашата ледена кралица, директорката Койна Русева. Да видим героинята на Луиза Григорова, най-готиното „популярно момиче“, богаташката дъщеря, която е секси и изключително интелигентна, която се забавлява с това да манипулира другите. Тя има време да се промени – има време да реши дали ще тръгне по стъпките на минаващата през трупове директорка, или ще последва примера на своята учителка (моята героиня), която се старае да балансира привличането в живота си. Защото привличането не се отнася само до романтичната любов, а и до всичко останало. Да бъдем отговорни, да постъпваме достойно и в същото време да се забавляваме, и да следваме ритъма на сърцето си. Тук неизменно се появява и чаровният поп певец, който грабва сърцата на дамите, а именно Александър Сано. Имаме и красивата влюбена двойка в лицето на Радина Боршош и Живко Симеонов. Те ще минат през сериозни перипетии, за да защитят любовта си. Солидният спонсор на училището е Башар Рахал, властимащ, изискващ и категоричен. Владо Пенев, съчетаващ мъдростта и интелигентността на вечно младия дух. Той е менторът на моята героиня. Всички тези герои са едни от най-ярките типажи в обществото ни. Остава само да решим ние от кои сме. И най-важното, нашите положителни персонажи не се оплакват как държавата им е виновна, а се борят за щастието си. Те ни учат, че скромността не е „тихо сега, нека ти стъпват по главата“. Няма нищо лошо да си скромен като човек, но в бизнеса, в работата си не може да даваш назад, трябва да се преборваш. Да умееш да играеш роля, да се конкурираш, да се бориш за първото място и да се забавляваш с победата.

Какво мислиш за нивото на родното ни образование като майка на тийнейджър?
Беше естествено да искам, когато Никола стане малко по-самостоятелен, да го изпратим да учи в чужбина. Съжалявам да го кажа, но средата тук щеше да му повлияе, колкото и да се стараем в семейството. Мисленето ни е тесногръдо. Имаме изкривени разбирания за добро и зло. Злото е ясно, то си е навсякъде по света. По-лошото е, че имаме странна представа за добро. Безгръбначно добро. Обусловено от някой отгоре. И от бита. Разбираемо е. Но не и когато някой ми говори с лозунги. Не и когато ми обяснява, че няма какво да научи, защото знае всичко. И че нямам право да се развивам, защото на него не му се мърда от удобното място.

Какво според теб е важно родителите да знаят в общуването с техните деца?
Личният пример. И че е важно да ги обичаме. Но не егоистично, а като в Аватар. Виждам те, значи познавам те. И че имаме какво да научим от тях. В един италиански училищен филм едно дете каза на майка си: „Мамо, в класа родителите на всички са разведени. Само вие не сте. Защо?“ У нас много ли са разведените родители? Аз не познавам статистиката, живея основно в София. Сериозна част от хората около мен  живеят по този начин. За мен това е логично – заради големия избор. Преди дори професията, която избираш, беше за цял живот. Сега на всеки 5 или 10 години, можеш да сменяш професията, да сменяш партньора. Аз съм предпочела да имам дълготрайна връзка, но не мога да кажа, че това е правилното – някой друг може да го чувства по друг начин.

Говорите ли си с Никола за изборите в живота?
Да, говорим. Никога не съм го карала да има задължително най-високите оценки, а да мисли. Казвала съм му, че когато работиш това, което ти харесва, ти се развиваш и като личност, и като професионалист. И когато си добър в това, което правиш, оценките в живота – тоест парите, идват!

Съгласна ли си със суфите, които казват, че на 40 години ти се дава нова мисия в живота?
Дано! Вярвам, да. Имах си вътрешен радар, че около 40 трябва да направя нещо различно, нещо, което никога не съм правила. Така и стана.

За първи път си сценарист и продуцент. Как се чувстваш в тази роля?
Не е моето поприще, правя го, защото си мечтая за качествени филми, направени специално за  зрителите – като тези, които правят на Запад, за хубавите филми в Русия. Мечтата ми е да изградим екип, в който всеки обича това, което прави. И да имаме обща цел.

В какви персонажи ти е по-лесно да се превъплъщаваш?
Героините, които са по-близки до мен като представа за живота. Приятно ми е и по-лесно да ги изиграя. Разбира се, като всяка актриса мечтая и за тежки персонажи. Но за тези героини трябва да въоръжиш всичките си сили.

Дълбаеш в рани, малко си е изтезание. Ако ги минаваш през себе си, де. Иначе можеш да играеш и представа за ролята. Да си техничен. Получава се, но не е същото. Харесва ми, че в „Привличане“ заради работата си като сценарист и продуцент всъщност играя себе си. Общо взето, казвам това, което мисля и чувствам и в реалния си живот. Лора Ангелова не е роля.

На какво те научи спортът, което ти е полезно и в киното?
Спортът ми даде тази дисциплина, която наблюдавам при холивудските актьори. Не че не уважавам руските – страхотни са. Те могат да се отдадат на гуляй, но са денонощно в театъра. Това пак е 24 часа работа.

Когато бях в Щатите да уча, то беше като спортна дисциплина – отиваш на правилно дишане, отиваш на танци, отиваш на писане на сценарии. Готвиш се по всички категории да си добър и някаква малка част е талант.

Как се поддържаш във форма и как се грижиш за здравето си?
Ето и за това нещо наистина съм благодарна на спорта – просто имам вътрешен радар, че трябва да се възстановявам. Да си давам почивки, колкото и да съм работохолик. Казвам си, край, спри! Почини си два дни, за да не боледуваш седем. Обичам да играя на баскетбол със сина си. Поддържам се с гимнастика, с фитнес. Винаги намирам време да ходя пеша, за разходки сред природата. Повече обичам планината, отколкото морето.

Ако от всички хора на света би могла да избереш някой, с кого би искала да вечеряш?
Веднага ще кажа – Матю Макконъхи.

Какво ти предстои през 2018 г.?
Играя в моноспектакъла „Глас“. Текстът на Елена Алексиева разказва за дубльорката на великата оперна прима Мария Калас. Виктория Глас, която завинаги остава зад кулисите, в сянката на своя идол. Спектаклите са в Нов театър НДК.

Какво би пожелала на всички български жени в женския месец?
Пожелавам им да вярват, че важните са те. Защото, ако ти се грижиш за себе си и си позволиш да се обичаш, никой от хората, които обичаш, няма да остане без вниманието, грижата и любовта ти.

Моноспектакъла „Глас” можете да гледате в Нов театър НДК до края на театралния сезон.