cover_mart2017

РУСЛАН МЪЙНОВ

Обич облечи

Брой 34, март 2017

„Не ти отиват дрехите, да знаеш
Аз да те облека ми позволи
За дреха ти дарявам мойта обич
Огромна е, вземи я премери“

Олга Георгиева
Снимки: корица – Георги Вачев, интервю – личен архив

Познаваме го вече от почти 20 години, гледали сме го по телевизията („Хъшове“, „Шоуто на Слави“, „Господари на ефира“, „Комиците”, сериала „Столичани в повече”), в театъра („Самоубиецът”, „Българи от старо време”, „Стая 1313” , „Горски дух”, „Скакалци”, „Лелята на Чарли”), на концертите му (над 70 с „Любими руски песни“, с арии от опери и италиански канцонети).
Винаги съм свързвала Руслан Мъйнов с безгрижна широка усмивка, с чудесна комедийна игра и с позитивна енергия – дали по време на концерт или в някое от превъплъщенията му за киното, театъра и телевизията. И, признавам си, когато на 17-ти януари тази година излезе новата му песен „Обич облечи“ видях един съвсем различен Руслан, сериозен, чувствен, дълбок.
Автор е на музиката и текста на баладата. В клипа класическата балерина Елена Георгиева изиграва в танц красивата история, а в звукозаписа участват Иван Лечев (цигулка) и хор „Родна песен“ (Бургас). Руслан признава, че има вдъхновителка за тази песен, отказва да сподели името ѝ… Но ето какво разказа Руслан за читателите на сп. „Betty Моята аптека“ в месеца на вдъхновителките.

„Обич облечи“ не е първото сериозно нещо, което правя. За 13 години много песни съм пял, много песни съм направил, все с много емоции и настроение. Но и до ден-днешен, където и да отида, когато имам концерт и изяви, хората искат баладата, в която се пее: „Няма да забравя никога… сладко как боли от любовта…“. Не искат тези веселите и бързите, искат тази… За една песен е много важно човек да може да се припознае в нея. В „Обич облечи“ ще се припознае този, който е изживял такава любов и я е загубил. Този, който сега има такава любов. Този, който бленува за нея, но знае, че е невъзможна… Емоцията е такава, каквато аз я усещах, песента – такава, каквато исках да чувам и такава, каквато исках да създам – не съм се съобразявал тъжна ли е, дали ще звучи по старомоден начин, дали ще докосне хората.

В тази песен има безрезервна любов, неискаща отплата… Затова през месец март я подарявам на всички жени и им пожелавам, независимо каква музика слушат, да изпитат такава любов и те да бъдат обичани по този начин, по който обича лирическият герой от песента. Празникът на жената, 8-ми март, ме откри като музикант.

Първата песничка, която съм пял, беше за майка. Много обичам този празник, свързвам го с нещо много светло. Толкова съм го чакал, винаги съм се подготвял като малък. То картички правихме, то рисувахме цветя от цветни листчета, колажи правихме. Цял живот на този празник съм искал да изненадам моята майка, да направя нещо хубаво за нея. И целият месец беше празничен, заради това до ден-днешен го изживявам като такъв. Първата песничка, която съм пял, беше за тържествата в детската градина. Всеки, който се занимава с творчество, като малък го е упражнявал. После участвах в най-различни кръжоци, в програми. Хумор и песни, солови и групови изпълнения. При мен никога не е стоял въпросът какъв да стана. При баща ми имаше едно желание да стана милиционер (защото той беше милиционер). Но това желание не срещна разбиране в мен. Защото полицейската професия изисква съвсем други качества, тя е много сериозна и много отговорна. Аз, за щастие, с моето творчество не мога никого да нараня. Това ми дава едно спокойствие и свобода да играя всякакви роли… И така, от кръжок на кръжок , после в драматично студио, после театър „Импулс“, допреди да кандидатствам във ВИТИЗ.

При всяко излизане на сцената има момент на сериозно притеснение, дали ще се справиш, дали ще оправдаеш доверието на хората. Аз съм работил много с Русенската опера, със Старозагорската опера, с Пловдивската опера, Варненската опера, Шуменската филхармония, Плевенската филхармония. С Видинската филхармония съм правил концерти. Всичко това са хора, които ти имат доверие и знаят, че под определено ниво няма да паднеш. Отделно, с големи творци – Венци Такев, Цветан Недялков, Митко Тишев, Акага, Сериозни хора, които застават зад гърба ти с имената си. Концертите ми са винаги с хорове, с оркестър. По този начин се чувстваш артист, чувстваш се наистина на сцена… Когато сцената е пълна с хора, това, освен удоволствието да работиш с тях, е и провокация и стимул и ти да си добър. Защото, да речем, при тези канцонети и арии, като се „изтъпаниш“, там отзад има 40 човека, които цял живот от малки свирят, те са виждали хиляди певци. Ние носим голяма отговорност, излизайки пред тях. Това действа изключително стимулиращо. И в новата ми песен е така, Иван Лечев свири цигулка, участва хорът от Бургас – енергията, която дават, си остава и си въздейства.

Обичам музика, в която има музика. Музика, която можеш да запееш. Хубави текстове, които можеш да запомниш и да искаш да повториш. Могат да бъдат весели, могат да бъдат и тъжни песни. Но напоследък културата се е изменила. Не казвам лоша ли е, хубава ли е – тя е друга, тя е по-различна. Изключително много песни излизат, които не можеш да запомниш. Мелодия, която не можеш да запомниш, текст, който не разбираш. Но времената са такива, различни са хората. Младите хора са други, те не са като нас. Младите творци не са по-малко харесвани, не са по-малко обичани. Като казвам „младите“ имам предвид 20-годишните, аз съм на 40. Не знам във времето какво ще бъде, дали ще има Ренесанс на по-сериозната и по-разбираема музика или нещата ще станат още по-крайни. Ние не можем да го знаем, можем само да наблюдаваме.

Но хуморът не се е променил. Хората се смеят на едни и същи неща, на корупцията, на крадливите, на пияните, на кривите, на влюбените… Дори в Хамлет има смешни неща, сцената с гробарите, за да се понесе по-лесно цялата драма. Променили са се средствата, но хуморът е един и същ.

Не вярвам на новите технологии – дали ще ти падне батерия, дали ще го изтървеш в локва и то замине всичко. Начинът ми на живот е в тефтера. Тефтер от едно време, отварям, пиша си и организирам времето си. За да мога да свърша всичко и да се наспя, гледам да лягам рано. Всичко е въпрос на организация.

Обичам да си почивам на тихо, с книжка в ръка, ако може някъде на планина, където има повече тишина, където има птички, които да правят „чирилик“. Наспиването е много важно за гласа. Навремето се правеше гаргара с лайка, защото лайката успокоява, сваля напрежението, лекува възпалението, но пък тя изсушава много. Затова сега вече има масла, капки, които се слагат, заедно с лайката – капки кармолис, етерични масла. Поставят се няколко капки в чай от лайка и се прави инхалация. Правят се гаргари с чай, но с топъл, не врял.

Обичам колегите си от „Комиците“, те са прекрасни. Няма да забравя никога Пепа Николова какво казваше (вече станаха 10 години от смъртта ѝ) – че е много важно да казваме един на друг, че се обичаме, когато се обичаме. Защото идва момент, в който не можеш вече да го кажеш, човекът вече го няма или ти си отиваш и остава в нищото… Трябва да си казваме, че се обичаме.

През 2017 г. планирам да правя още песни. Имам три песни, по които работя. Живот и здраве, планираме представление с Бургаския театър на есен. Планове има, идеи има, енергия има, живи и здрави да бъдем само.

app_cover_mart2017
Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn