Списание BETTY, май 2022

През последните години на пандемия особено силно пролича колко важни за здравната система са младите лекари. Тяхната енергия и познание помогнаха в най-тежките моменти, когато болниците достигаха своя капацитет. Излязоха наяве и много от неразрешените от българското здравеопазване проблеми пред младите специалисти у нас. В този брой ви срещаме с един от тях. д-р Георги Карамитев.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: личен архив

Д-р Георги Карамитев завършва медицина в Медицински университет-Пловдив. Специализира образна диагностика във ВМА-София, владее отлично английски и италиански език. Работил е в сферата на спешната медицина, онкогинекологията и интервенционалната радиология в болници в България, Италия и Англия.

По време на глобалната Ковид пандемия е лекар-доброволец на първа линия в Англия, за което получава лични благодарности от NHS (National Health Service). Участвал е в множество конгреси и научни събития, a интересите му са свързани със съвременната диагностика и лечение на рака на гърдата.

Член е на British Society of Breast Radiology, Еuropean Society of Radiology, European Society of Breast Imaging (EUSOBI). От миналата година е в научния борд на българо-италианска фондация за култура, изкуство и наука, ангажимент, който изпълнява с не по-малко любов от тази към своята професия.

Д-р Карамитев, спомняте ли си кога разбрахте, че искате да станете лекар?

Още от много малък бях решил, че искам да стана лекар. В мо-ето семейство и сред роднините ми няма медици, така че не мога да кажа, че някой е повлиял на това мое желание.

Спомням си, че бях изчел всички романи на Арчибалд Кронин (неговите герои са винаги лекари) и бях запленен от тях. Обожавах филмите на медицинска тематика. В началото желанието ми да стана лекар бе по-скоро идеалистино и романтично, но в тийнейджърските ми години то, така да се каже, „узря“.

Исках да помагам на хората, да намеря лечение за нелeчими заболявания, да облекча болката на пациентите. С една дума – това да стана лекар, бе изцяло съзнателно решение, като от мечтата, до това да се превърна в такъв, съм извървял всички последователни стъпки и продължавам своя път – в медицината човек учи цял живот.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсква младият лекар в България?

Толкова са много, дори не знам от къде да започна. Според мен младият български лекар изминава най-труден път, в сравнение със своите европейски колеги. Все още на голяма част от специализантите не се плаща и трябва сами да се финансират, не се предоставят достатъчно условия за развитие, материалната база в повечето болници е като от времето на Студената война, няма ясна програма и утвърдени протоколи за обучение.

Толкова много години имаше гръмки изказвания за реформи, но те така и не се случиха, от което пострадаха най-вече младите лекари. Много от тях емигрираха и България изгуби едни обещаващи млади професионалисти.

Как се насочихте към образната диагностика?

Трябва да призная, че това не беше първият ми избор за професионално развитие. С течение на времето осъзнах обаче, че това бяха първите лекари, които откриваха каква е диагнозата на пациента и тайно им завиждах (смее се). Освен това смея да кажа, че това е сферата в медицината, която претърпява огромен прогрес с технологиите и възможностите за развитие са безкрайни.

И понеже обичам новаторския дух и винаги да съм сред първите, един ден просто си казах, че това е моята специалност. Ние сме детективите в медицината.

Каква е Вашата препоръка, какви образни изследвания и на какъв период е добре да се правят профилактично?

Това, което ми прави впечатление в българското здравеопазване, е огромната липса на профилактика и в частност тази на млечната жлеза при жената.

Например в Англия съществуват множество Breast centres, които се занимават само с това. На обратния полюс в България има жени, които не са си правили мамография от 6-7 години, а много от тях никога не са били преглеждани дори ехографски, въпреки наличие на клинични симптоми. Това са едни безболезнени и относително кратки изследвания, които обаче имат огромна диагностична стойност и са незаменими при борбата с ракa на млечната жлеза.

Препоръката ми е жените да си правят мамография веднъж годишно след навършване на 40 години, а тези под тази възраст – ехографско изследване. Жени с фамилна обремененост и висок риск е добре да започнат своята профилактика още от 25-годишна възраст с включване на ЯМР на млечни жлези.

Тук бих посочил и колко е важно жените сами да изследват гърдите си чрез мануална палпация поне веднъж седмично – лесно е за изпълнение и всяка пациентка може сама да го направи в домашни условия. Но в днешно време забелязвам и една потенциално опасна тенденция в България – склонността на пациенти сами да си „назначават“ скенери, ядрено-магнитни резонанси и т.н.

Това е не само излишно, но може да доведе и до увреждане на тяхното здраве в случаите с изследвания с рентгенови лъчи. Пациентите винаги трябва да се обръщат към лекар, защото всяко образно изследване си има своите специфики.

Имате опит и като лекар в чуждестранни клиники. Какво е отношението към българските специалисти от страна на колеги и пациенти?

Работил съм в няколко държави и това, което ми е правило винаги впечатление, е огромното уважение към професията ми. По време на пандемията дори бих казал, че пациентите в Англия още повече засвидетелстваха своята признателност към нашата работа.

Интересен момент е готовността на колегите винаги да ти помогнат, ако имаш някакви затруднения – особено в Англия, където медицинският състав е мултиетнически.

Какво най-много мечтаете да постигнете? 

Много ми се иска в един момент от живота си да създам в България гръдна клиника от типа на английските Breast Institutes – места за скрийнинг, диагноза и лечение на рак на млечната жлеза.

Тъжно е, че в България все още не съществува специализирана грижа в тази насока и центрове, където да се получава адекватна помощ.

Кои качества цените у един човек, колега, приятел?

О, много са. Аз съм зодия дева и имам много високи критерии за приятели (смее се). Най-вече ценя честността: дори когато сбъркам, обичам да ми се казва. Взаимното доверие е друг важен фактор, без който не може да съществува едно приятелство. Интелигентността и широката обща култура също винаги са ме впечатлявали.

А в една жена?

Бих казал позитивизма и подкрепата. Когато си имал тежък ден, а след работа видиш една сияйна усмивка и чуеш: „Аз съм до теб, спокойно!“, животът ти придобива друг смисъл. Чувстваш се цял и завършен.

Как се грижите за собственото си здраве и добра форма?

Старая се да спортувам редовно, въпреки че все по-рядко ми остава свободно време за това. Обичам да бягам – по време на първата вълна на Ковид, когато бях доброволец, всеки ден тичах на територията на болницата и смятам, че това изигра огромна роля за доброто ми здраве.

Кой е Вашият начин да си починете и да се заредите с енергия?

Малко съм старомоден в хобитата си, но обожавам да гледам стари италиански и френски филми. Имам си като традиция всеки уикенд по обяд да си правя паста и да слушам класическа музика. Това е спомен от детството ми, който и до ден днешен ме кара да се чувствам комфортно в кожата си.

Вашето пожелание към читателите на сп. BETTY Моята аптека?

Да намерят този човек или това нещо в живота си, което ги изпълва с любов. Защото любовта е здраве!