Списание BETTY, май 2020

Направихме това интервю с Неда, докато тя подготвяше премиерата на „На четири уши“ и „Унижението“ в Театър „София“. Тогава театрите още работеха, нямаше световна пандемия, хората се разхождаха спокойно по улиците и се прегръщаха. Медицинските сестри не подаваха оставки поради липса на елементарни средства за грижа за болните от новия вирус. Започваше деветият сезон на лекарския сериал „Откраднат живот“ по NOVA и всяка вечер от вторник до четвъртък младата актриса Неда Спасова обличаше престилката на сестра Райкова.

Автор: Олга Георгиева

Неда завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От началото на 2018 г. е част от трупата на театър „София“. Играла е на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър „Николай Бинев“ и Театрална работилница „Сфумато“. През 2018 г. е номинирана за „Икар“ в категория „Дебют“ и за „АСКЕЕР“ в категория „Изгряваща звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“ по Ф. М. Достоевски с режисьор Иван Добчев в Театрална работилница „Сфумато“. Дебютът ú в киното е с Царицата на розите в суперпродукцията „Дамасцена“. А ролята на медицинската сестра Кая Райкова е тази, която ú донася любовта на голямата телевизионна публика. Но дали, ако си „походил с обувките“ на медицинско лице, дори и само на филм, ще можеш някога да забравиш какво си научил?

Неда, какво ще знаеш вече като пациент?

В „Откраднат живот“ често медицинските казуси са свързани с това, че преглед или манипулация е отлагана дълго във времето от пациента и когато нещата вече са минали границата, често се оказва късно или трудно за лечение. Без да съм хипохондрик – всяка година си правя профилактични прегледи – пълна кръвна картина, урина, гинекологичен преглед, мамография, ехография на щитовидната жлеза, на коремните органи. Това ми е задължителен „график“, който се надявам, че може да предотврати навреме нежелани здравословни проблеми.

Доколко телевизионната история се доближава до реалността в българските болници, до професионалните и човешките взаимоотношения в тях днес?

Огромна част от медицинските казуси в сериала са абсолютно реални ситуации и благодарение на нашите лекари консултанти те стоят адекватно и реално за българската действителност. Разбира се, че това е игрален сериал и не може документално да се развива абсолютно всичко. И задължително трябва да има доза поезия – каквато присъства в „Откраднат живот“, за да докосва сърцата и душите на зрителите. Ще дам такъв пример – понеже не съм медицинско лице. Ходих наскоро при алерголог, изключително приятна и опитна докторка. Влязох в кабинета ú и тя страшно много ми се зарадва, като ме видя. Поздрави ме за достоверността в сериала и достойното представяне на тяхната гилдия. След това отидох в лабораторията за взимане на кръв – реакцията на сестрите беше същата. Хубаво е, когато реалните хора, които играеш, харесват труда ти и са благодарни.

На какво те учат сестра Райкова и цялото това преживяване?

Сестра Райкова си е моето човече, което присъства почти ежедневно в живота ми вече година и половина. Обграждам я с много любов, плача с нея, смея се с нея… Тя стана част от мен или аз станах част от нея. Участието ми в „Откраднат живот“ ме научи на ужасно много неща, които не съм сигурна, че в друг формат щях да науча. Казвам друг, защото аз вече година и половина се занимавам с този проект. Повечето проекти – игрални филми или по-кратки сериали, траят не повече от два месеца. А в случая аз вече година и половина имам възможността да развивам активно професията си и надявам се – да надграждам. Освен това срещнах прекрасни хора, не само актьорския екип, а и тези, които са зад камерата. Чувствам ги изключително близки до сърцето си.

Актьорската професия не е лесен път, особено в България. Какво ти помага да успяваш?

Ще прозвучи наивно, но Вярата. Наистина. Ако нямах Вяра, нямаше да мога да постигна малкото неща, които съм направила до този момент. Имало е дни, в които просто съм се изключвала от света и съм се молила. Това най-често са били дните, в които съм се чувствала на дъното, загубена, непотребна, необичана… И тогава съм се обръщала към Бог. Не съм религиозна фанатичка. Господ е моята сила и смисъл. Това ме крепи. Ако изключим всичко преходно около нас, което е под формата на материя, Господ е нещото, което имаме завинаги и не можем да изгубим, стига да не спираме да вярваме… Имах и много късмет. В нашата професия – независимо от качествата и таланта – ако нямаш късмет, си загубен.

Коя беше най-голямата трудност, с която си се сблъсквала досега?

Ежедневно се сблъсквам с трудности. Повечето сама си ги създавам, защото съм твърде неспокоен и тревожен човек. Все нещо не ми се струва по план, а най-абсурдното е, че накрая винаги се оказва, че е било по план, просто не по този, по който аз съм си представяла. Наскоро имах рожден ден, една приятелка ми пожела нещо много хубаво, беше нещо от рода, че не е важно пред каква трудност се изправям, а е важно дали аз я приемам като трудност. Много искам да си наложа тази простичка мъдрост. И с тази широка скоба – трудности съм имала много. Дори не мога да отразя коя е най-голямата.

Знаеш ли, че красивото име, което носиш, в миналото се е давало на децата, които са идвали трудно на белия свят? Как са го избрали за теб?

Благодаря, че мислиш така, че е красиво! С времето започнах да го приемам, като по-млада хич не го харесвах, но сега си е съвсем на мястото. Знам, че в миналото е било давано на бебета, които са били между „този и онзи“ свят. Преди 10 години се запознах с колеги от Иран, които казаха, че това е мюсюлманско име, което значи „красив глас“. Още не мога докрай да установя произхода на името си. Питала съм майка ми защо е избрала това име, просто ú харесвало.

Всички ти казват, че си красива. Как те кара да се чувстваш това?

Ще излъжа, ако кажа, че ми е безразлично. Разбира се, че ми става приятно. Но външната красота никога не ми е била цел, нито пък я търся в другите. Тя е нещо, което Бог ти е дал за добро или зло… Красивите хора, независимо от формите, са красиви отвътре. Това е красотата, която мен ме влече, към която най-вече се стремя за себе си и с която искам да се обграждам. Свидетели сме ежедневно на много красиви хора, с красиви лица, тела, коси, но с празни сърца… Можеш ли да наречеш такъв човек истински красив?

Как се грижиш за здравето си и се поддържаш в добра форма?

Не правя нищо специално. Спортувам, но доста малко – веднъж в седмицата. От една година си казвам как ще ги направя поне три пъти в седмицата и още не съм стигнала до това. Доста се уморявам на работа и имам нужда да съм вкъщи с книга или филм. Та затова не стават три пъти в седмицата. Храня се сравнително нормално, т.е. не се лишавам крайно много от „забранени“ храни. Ограничавам ги, разбира се, но веднъж в седмицата си позволявам бургер, пържени картофи или пица. Засега се радвам на бърз метаболизъм, с времето ще видим какво ще стане. Но така или иначе основното ми меню са салати и плодове. Просто обичам.

Ако можеше да поканиш на вечеря някоя звезда от холивудския свят, кого би избрала и какви въпроси би му задала?

Този въпрос е подвеждащ (Смее се). Как да избереш една? Аз нямам точно идол от Холивуд, радвам се на много актьори, а с времето преоткривам актьорите, които преди не са ми правили такова впечатление. И понеже съм на такава вълна – преоткрих Скарлет Йохансон заради „Брачна история“ и „Джоджо Заека“ – нея бих поканила. Особено в първия филм – тя е феноменална! И доколкото познавам себе си, ако имам възможност да разговарям с нея, най-вероятно толкова ще се притесня и ще я питам страшни глупости от типа: „Как имаш толкова хубава кожа?“ и „Ядеш ли бургери?“.

Част си от трупата на театър „София“. Какво ти дава театърът?

Театърът ми е първият дом. Хубавото на театъра е, че всеки път е различно – публиката е различна, твоето лично емоционално състояние е различно, настройката за игра на представление е различна. Театърът е „жив организъм“. И това му е най-хубавото! Никога не е същото и не те слага в рутина.

Какво е най-важно според теб за приятелството?

Доверието. Няма истински взаимоотношения между хора, които си нямат доверие.

А в една връзка?

Същото като за приятелството. Всъщност интимната връзка между двама души се различава от приятелската единствено по физическото ú осъществяване.

Би ли променила нещо в начина, по който си възпитана?

Възпитавана съм основно от майка ми. Тя ме е направила ужасно търпелив, възпитан и отговорен човек. Тези качества сами по себе си звучат чудесно, но съм имала немалко ситуации, в които аз съм губещата точно заради тях. Бих искала да имам „щипка“ безотговорност и непукизъм… В много моменти тези две неща биха ме накарали поне да се чувствам по-спокойна, защото както казах малко по-горе – аз съм много неспокоен и тревожен човек.

Има ли нещо, което мечтаеш да направиш и още не си направила?

За много неща мечтая. За съжаление, повечето ми мечти са свързани с работата. Казвам за съжаление, защото животът не е само работа, но ми трябва още време да го приема. Странно е, че истински мечтая за семейство, а още не се чувствам готова за такова и не се чувствам готова да стана майка, но мечтая за това.

Как гледаш на живота – като на игра или го приемаш сериозно?

Като цяло твърде сериозно, а ми се ще по-често да го приемам като игра, защото животът е точно това. Никой не е „спечелил“ в тази „игра“ и това може да ни даде свобода и спокойствие. Сериозността ми идва от вкопчването. Вкопчила съм се в живота и осъществяването и неосъществяването на разни мои си неща. И много ми се ще просто да се отпусна и да оставя „всичко да тече“.

Твоето пожелание към читателите на сп. BETTY Моята аптека?

Пожелавам на читателите на „BETTY“ да бъдат здрави! Бъдете силни и търсете смисъла отвъд битието.