cover_may_2018

Албена Павлова

Мечтите са постижими

Брой 48, май 2018

Няма нищо общо с Гълъбина. Тази енергична жена с огнена зодия умее да съчетава с лекота различните си роли в живота – на активна актриса, любима съпруга, грижовна майка, приятелка, сестра, колега. А на сцената умее да „изважда“ и да конкретизира  коренно различни женски образи. За телевизията, театъра, хармоничните взаимоотношения и мечтите разказва Албена Павлова специално за читателите на сп. „BETTY моята аптека“. 

Текст: Олга Георгиева
Фотография: bTV

Въпреки че най-голяма известност ѝ донасят ролята на Гълъбина в телевизионния сериал „Столичани в повече“ и участията ѝ във вечерното комедийно предаване „Комиците“, познаваме Албена Павлова и в много други роли. По време на следването си във ВИТИЗ се снима във филмите „по здрач“, „Време разделно“ и „Сляпа събота“, а от 1992 г. е актриса на сатиричния театър „Алеко Константинов“. Оттогава се занимава и с дублажи за телевизията. През 2007 г. Получава наградата „Икар“ на съюза на артистите в България за поддържаща женска роля. Щастливо омъжена е за актьора Емил Марков, главен сценарист и режисьор на „Комиците“, имат син и дъщеря – Здравко и Мина.

Албена, по какви проекти работиш в момента?
В момента репетирам последната пиеса на Себастиен Тиери – един от най-поставяните и провокативни френски драматурзи – „Обичай ме“ в Сатиричния театър, с режисьор Андрей Калудов. Пиесата е с оригинално заглавие „Момо“ и се поставя за първи път в България, преведена е по поръчка на режисьора ни. Очакваме през май авторът, който наистина е много интригуваща личност, да дойде на нашето представление. Колегите, с които споделям това удоволствие, са Милена Аврамова, Димитър Баненкин и Стоян Дойчев.

Кои са предимствата на участията в телевизионни сериали?
Предимствата са много. На първо място това е една динамична работа – снимането за телевизия няма нищо общо нито със снимането за кино, още по-малко – с репетициите в театър, където процесът трае няколко месеца. При снимането на сериал трябва във всяка секунда да си готов да дадеш максимума от себе си, защото темповете, с които се работи, са много високи. Както казва съпругът ми, „не може да чакаш Музата си, тя трябва да те чака“. Не може да си позволиш да се отпуснеш, да си почиваш, да капризничиш, защото телевизионната аудитория, която често надхвърля милион, няма да ти го прости – аз категорично не смятам, че зрителите пред малкия екран са по-малко взискателни от зрителите в театралния салон. Всичко това те държи в една чудесна актьорска кондиция. Друго предимство, разбира се, е популярността. Чрез телевизионния екран имаш неповторимата възможност да стигнеш до огромен брой зрители. И не го отчитам заради суетата, а заради възможността да получиш по-широка обратна връзка за работата си, да се свериш с публиката. Не на последно място слагам това, че работата в сериал те учи на желязна дисциплина. Там си частичка от един много голям екип, в който просто няма място и за голямото ти его.

На какво те учи твоята Гълъбина от „Столичани в повече“?
На смирение, на деликатност, на тихото щастие да служиш. Научи ме на повече слушане, на втория план. Мисля, че идеалната жена би била средното аритметично между мен и нея. (Смее се.)

Гласът ти звучи във филмите „Отнесени от вихъра“ и „Английският пациент“. Работила си върху дублажа на филми като „Монк“, „Малкълм“, „Двама мъже и половина“ и други. Кои са големите подводни камъни при дублажа?
Нямам самочувствието, че съм опознала всички подводни камъни в дублажа. Мисля, че една от най-глупавите грешки е това, че понякога се чувства разделение между „актьори в дублажа“ и „театрални актьори“. Познавам и едните, и другите и знам, че когато актьорът е талантлив и се отнася професионално към работата си, няма никакво значение къде точно я върши – на сцената, на снимачната площадка или в студиото. Обичам тази работа, защото ме е срещнала с много талантливи хора, защото е развила други актьорски качества в мен и е изключително достоен начин да си изкарваш прехраната. Дублажът е фина работа – там актьорът разполага с много малко време и само с гласа си, за да създаде образ. Работи се на прима виста и съм била свидетел как прекрасните ни актьори чуват едва първата сричка на героя си и вече са наясно с характера му. Винаги съм се възхищавала на колеги, които работят не с бленди на гласа, а с характер на гласа. Смятам за подводен камък също така озвучаването на киношедьоври. Там сбъркаш ли, няма да е просто грешка, ще си е провал. Има филми според мен, които просто не трябва да бъдат дублирани.

В какъв филм мечтаеш да се снимаш?
Да не прозвучи неблагодарно или самонадеяно, но нямам мечти, свързани с работата. Имам мечти, свързани с това, което ми се случва извън нея. Няма конкретен жанр, история или режисьор, с когото мечтая да снимам. За да бъда щастлива и удовлетворена, ми е нужно да вярвам на хората, с които пътувам, да искаме да стигнем на едно и също място, да се забавляваме независимо от очакванията на другите и да умеем да бъдем благодарни. Има ли такъв филм? Значи искам в него!

Кои български актьори от предишните поколения са ти пример?
О, това ще е дълъг отговор… Стоянка Мутафова – с това как можеш да бъдеш любопитен и неспокоен на всяка възраст, Парцалев – защото никога не знам смешно или тъжно ми е, докато го гледам, Гец – с примера как „малкото е много“, Калата – с неукротимата му страст за още, Таня Лолова, Катя Паскалева, Маргарита Дупаринова, Невена Мандаджиева… Не искам да изреждам. Няма смисъл, толкова са много. Всеки надарен човек, който живее според законите на таланта си, е заслужил да бъде пример.

Съпругът ти е актьор, сценарист и режисьор. Пречи ли ви, или ви помага общата професия?
Няма как да ни пречи това, което ни е събрало. Слава Богу, общата ценностна система е много добър навигатор в това дълго, маратонско наше бягане. Ние харесваме едни и същи неща, вълнуваме се от едни и същи неща – това по-скоро приобщава, отколкото да разделя. Освен това основен принцип на щастливия семеен живот е да съумяваш да си оставяш работата на работа и да не си я носиш у дома. Вкъщи има други задачи, радости и провокации. Когато не си на сцена, не трябва да си „на сцена“. Най-много се забавлявам с колеги, които не спират да са на сцена – в гримьорната, в барчето, на служебния вход… Смешно ми е.

Любовта във връзката задълбочава ли се с времето, или си отива?
Всеки да отговори за себе си. Аз знам моя отговор. За мен всеки следващ ден дава нови и нови основания на любовта. В никакъв случай не искам да решите, че живеем върху розов облак и всеки ден пеперудите пърхат. Не. Но любовта не е пасторален художник. Любовта е споделяне на себе си, приемане на другия, готовност да се променяш, способност да отстъпиш последния бонбон, умение да пазиш тишина, граничната линия между „аз“ и „ние“.

Вашите деца имат ли желание да наследят професията ви?
Очевидно нямат намерение, ако съдим по избора им на професия. Синът ми учи история, а дъщеря ми – психология. Аз съм спокойна за тях. Те ще пишат своите истории начисто и примерът на родителите им няма да е обувката, която им стяга или е няколко номера по-голяма.

Какви примери дава на най-младите съвременното българско кино?
Аз се затруднявам да дам обща дефиниция на съвременното българско кино. Затова не мога да изведа един валиден модел. Това, което аз търся като зрител, е надеждата, усмивката, красивото – те са навсякъде, където ги търсим. Много важна дума в изречението е „търсим“. Имам една любима поговорка: „Това, към което вървим, също върви към нас“. Аз определено искам да вървя към радостта. Не вярвам, че човек се смирява и се учи от страданието. Напълно убедена съм, че най-дълбокото смирение и знание идват чрез благодарността, солидарността и любовта.

А театърът?
Театърът е изкуство на взаимоотношенията – между актьор и публика, между режисьор и трупа, между герои, между актьори, взаимоотношения с текста… И това е една вълшебна динамика – той се случва само тук и само сега, утре ще е друго. Всеки път след представление зрителите отнасят част от театъра вкъщи. И така, малко по малко, променят гледната точка, критерия, очакванията, самоуважението си и изграждат моста си към едно по-щастливо утре. Театърът е глътка обогатен кислород. Театърът дава знак на зрителите, че могат да бъдат другаде, да бъдат други.

Какво е най-важно за хармонията и уюта в един дом?
Добро здраве, добра храна, добра заплата. Шегувам се. Любовта знае рецептата за хармонията и уюта. Аз се доверявам на нея.

Как се грижиш за здравето и добрата си форма?
Домакинствам, играя народни танци, разхождам кучето си, внимавам какво и колко ям и си прощавам.

На кое изкушение не можеш да устоиш?
Да нагушкам куче.

Кое те зарежда най-много с енергия?
Вярата, семейството ми, бързият ход на часовника.

Какво ти предстои в професионален план тази година?
Две премиери в театъра, снимки за „Комиците“, нов сезон на „Столичани в повече“ и всичко, за което още не знам.

Какво би пожелала на читателите на сп. „BETTY Моята аптека“?
Отговорите са лесни, решенията са възможни, мечтите са постижими, ако си го позволим. Вярвайте, давайте си право и благодарете на себе си!

app_cover_may_2018