cover_may2017

Йоана Буковска-Давидова

ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА СЕБЕ СИ НАВРЕМЕ

Брой 36, май 2017

„Колко е сладка!“, възкликват две мили възрастни дами, разпознавайки Йоана в едно от кафенетата на НДК. Тя ги поздравява и се усмихва лъчезарно. Невероятно е наистина, колко меко, нежно и топло излъчване има актрисата в реалния живот. Продължаваме да говорим за нейните най-известни от екрана образи и за важните послания на единствения български лекарски сериал – „Откраднат живот“.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: Тони Тончев и Габриела Рударска (снимките са предоставени от списание HELLO! България за ексклузивно ползване от списание Betty), Красена Ангелова „Откраднат живот“

Зодия Овен – родена е на 8 април в Габрово в семейство на журналисти (баща й е Христо Буковски – писател и журналист, а майка й Велина Милчева е журналист и кинопедагог). Завършва 9-та френска езикова гимназия в София, а по-късно – НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов.

Печели първата си международна награда едва на 17 години за ролята на Жулиета на фестивала „Време“. Известност й донася ролята на Стела в сериала „Дунав мост“, с нея печели и наградата „Златна ракла“ за най-добра актриса на 2000 година. През следващата година е номинирана за АСКЕЕР за поддържаща женска роля (за Хелена в спектакъла „Есенна соната“ на Ингмар Бергман), а през 2009 г. взима „Максим“ за Пенелопа в постановката на Теди Москов и „Златна бригантина“ за главна женска роля във филма на Дочо Боджаков „Моето мъничко нищо“ на международния фестивал в Украйна.

Следват много роли в театъра, във филми и сериали (най-новите, от които „Под прикритие“ и „Откраднат живот“), още награди и участия във фестивали. Участва в проекта „Амок“ на Art Foundation, продължава да играе в театъра и да снима за малкия екран. Омъжена е за Иван Давидов, с когото имат 4-годишни близнаци – Вера и Любомир. Тази пролет Йоана вълнува българските зрители с ролята на Виолета Захариева в третия сезон на „Откраднат живот“, излъчван от Нова телевизия.

Йоана, специално за новия сезон на „Откраднат живот“ имаш нова визия. Как те кара да се чувстваш късата коса?
Различно, свободна. Напоследък ходех в личния си живот все със събрана коса, така че усещането е почти същото, само дето ми е по-студено на главата!…Добре е, не ми е за първи път да съм с къса коса. Затова за мен промяната не е толкова фрапантна, колкото за зрителите, предполагам. Те продължават да ме разпознават по улицата, нищо че червената коса изчезна и на нейно място се появи тази. Тези мои метаморфози в момента ги дължа единствено на Виолета Захариева. По принцип за всяка промяна на някоя от героините ми, Йоана винаги е потърпевшата!

Тази твоя Виолета е много силен образ, силна жена е, много я харесвам.
Това е най-хубавото, което един актьор мечтае да чуе! Благодаря!

Какви образи предпочиташ да пресъздаваш: такива на жени, които са близки до твоя характер и темперамент или обратното – такива, които са коренно различни от теб?
По-интересно ми е да играя различните от мене, какъвто е и случаят с Виолета. Тогава някак по-безотговорно се хвърляш да изследваш този човек, докрай. А когато виждаш, че персонажът се доближава до твоя светоглед като чувствителност, избори и душевност, сякаш подсъзнателно се пускат твоите предпазни механизми да не се разголваш толкова пред другите, да не те видят уязвим…. А като е толкова очевидно различен, това задейства актьорската ти творческа природа и те прави безразсъдно смел в търсенията ти. Вярвам, че не преминавам границата на истинността за тази жена, докато я изследвам. Безкрайно интересно ми е да се потапям в нейните избори и в ситуациите, в които се озовава. Но честно казано, щастлива съм, че не съм на нейно място… Актьорството е „екстремно сърфиране“ в един чужд живот, без да трябва да носиш реално, като индивид, отговорност за последиците от взети решения или от подредбата на ценностната система.

На какво те научи Виолета?
На сила, воля и смелост. Нея не я е страх да взима рисковани решения и да стои непоколебимо зад тях, независимо какво й струва това.

Приличаш ли на героинята си Стела от „Дунав мост“?
Отново не си приличаме като личности, но в други аспекти. Стела беше отдавна, тя беше моето прохождане и в киното, и в живота. Общото между двете роли е, че тези две жени са социални явления. Отговорно е да изграждаш и пресъздаваш образ, който се е наложил като обществен модел за времето си. Другото общо е, че Йоана ги е изиграла и двете, макар едното да беше през 99-та година на миналия век, другото – през 2016/17-та от този. И понеже динамиката на времето, в което живеем, е голяма, можем да проследим обществото ни в каква посока се развива. И тя не е много добра… Стела беше оцеляваща жена, непримиримо търсеща варианти на съществуване. Виолета по някакъв начин също е такава, но тя вече е открила своята ниша в социума, където е силна. Онази героиня беше лутаща се и правеше безкрайни компромиси основно със себе си, за да намери своето място – и отсам, и отвъд Дунав мост. А тази иска да се докаже и да бъде някой, отново, за да живее по-добре, но на различно ниво. Те и двете са продукти на обществото ни, такова, каквото ние сме си го изградили. А моята основна роля на актьор, е „да звъня със звънеца“ и да питам: Това ли искаме да бъдем??? Моята основна задача е да доведа образите си до крайност, така че всички да говорят за тях. И се надявам, че това ще ни кара да се замислим, за да станем по-отговорни, по-съпричастни, а оттам – и по-човечни като общност.

Как се промени Йоана от Стела до Виолета?
Две различни същества са. Твърде много неща ми се случиха и в личния, и в професионалния живот. Това, което мога да кажа със сигурност е, че вече знам коя съм аз. Когато прохождах като Стела, за мен беше голям стрес. Твърде много въпросителни имах за себе си, за професията – бях още студентка по онова време. Времето беше трудно и твърде несигурно за актьорите. За съжаление, сега не е по-лесно и въпросителните не са по-малко. Днес вече знам къде е силата ми – като жена, като майка, като актриса и само това ми дава по-голяма увереност. Това е единствената разлика. Просто пораснах, това е.

Да се върнем на „Откраднат живот“. На какво според теб се дължи успехът на този лекарски сериал?
Според мен е актуален с проблемите на здравната система, машинациите по „горните етажи“, нездравословните обществени схеми. С човешките казуси, за които избягваме да говорим на всеослушание – домашното насилие, рака, децата, изоставени в домовете… Но най-вече хората обичат, макар и невинаги да си го признават, да откриват приятелите си, съседа, роднините си в характерите и ситуациите на един филм. Точно това се предлага в широка палитра, като се започне от взаимоотношенията между основните персонажи на сериала, в които хората малко или много припознават живота си, и се стигне до случаите, които се третират като пациенти. А медицинските случаи са истински и всички са излезли от дневниците на здравните заведения в България. Приятно е да участваш в художествен филм, който се базира на документални факти. Предполагам, че колкото привърженици има сериалът в лекарските среди, толкова хора и го отхвърлят. Чета различни мнения по въпроса – дали е достоверен, дали така се прави или не… Но аз мисля, че човешката страна е най-силно застъпена в един сюжет, който се развива основно в болницата – перфектното вместилище и пресечна точка за съдби, избори и човешки кръговрат. Така и България вече си има своя лекарски сериал.

Кои са най-важните му послания към българските зрители?
Не сме стигали до етапа за такива обобщения с екипа, в момента ние продължаваме да работим конкретните серии, да защитаваме конкретните сцени. Мисля, че най-важното е това да сме максимално достоверни. Да не спестяваме болезнената откровеност за това кои сме ние и в какво сме се превърнали – като общество и като ценностна система. Докато успяваме да изненадваме хората и да ги правим съпричастни, си вършим добре работата.

Каква е твоята рецепта за баланс между работата и личния живот?
Трудна е моята рецепта, но тя се пише сама. Физически трябва да съм там, където изисква професията ми в момента – дали на снимки, или на представление, или на репетиции… А моята подготовка за всичко това, тече вечер, когато свърши ролята ми на майка и съпруга, и аз сядам да работя по текстовете. Лягам си някъде към 2, 3 часа, за да започна към 6, 7 часа на следващия ден.

Как пиеш кафето си?
Бързо, на крак, за да вляза за 5 минути в кондиция за снимки. Напоследък особено, кафето започва да е вече двойно и после още едно, за да се събудя съвсем… Разбирам, колко съм изморена, по количеството кафе, което вече е 4, 5 на ден, когато имам и представление вечер. Това е нечовешка доза за мен.

А как успяваш да се поддържаш във форма?
Мисля, че този график е едно добро поддържане на форма…

Кои са малките неща, които най-много те радват?
Децата ми и малките неща, които откривам всеки ден с тях. Всъщност, животът е едно невероятно място, където всяко нещо е вълшебство, ако можеш да го видиш по този начин. Моята основна цел е да ги науча, че няма невъзможни неща в този свят (а най-приятното е, че и аз все повече се убеждавам в това!). Най-великото на това да имаш деца е, че ти преживяваш отново Детството, но вече от една осъзната позиция и ако съумееш да запазиш достатъчно светлина около и вътре в себе си, можеш да се върнеш отново в най-хубавата част от живота. Защото порастването е свързано и с твърде много разочарования, горчивина, помръкване, стесняване на кръгозора, забиване на поглед в земята… Децата са отворени системи, с тях си спомняш как всяка пролет всичко започва отначало. Как небето е различно синьо, защо листата променят цвета си и трябва да паднат и че обичаш зимата, понеже разтопяваш снежинките върху езика си… Чрез тях проумяваш, че само от теб си зависи дали животът ще се превърне в ежедневна тегоба, безкрайно пуфтене и черногледство, или ще се радваш на всяко малко чудо, което ти се случва всеки ден. Децата са най-добрите ни учители…

Смяташ ли, че децата ти трябва да учат френски като теб?
Френският е изключително красив език, много труден, но си струва научаването му, защото все още е рядкост владеенето му в България. Ако те преценят, че искат, аз няма да настоявам.

Каква е твоята представа за хармония?
Трябва да намериш баланса в това да си осъществен и търсен в професията си, и това, да създадеш семейство, където се чувстваш ценен и обичан. Да се чувстваш наистина смислен и нужен – и в семейството си, и като професионалист – все едно какво работиш. Ако си щастлив, значи живееш в хармония.

Какво би пожелала на читателите на списание Betty Моята аптека“?
Да инвестират повече време и информираност за превенция на здравето си – като здравословно хранене, билки, хранителни добавки, за да се поддържат здрави. Здравето е най-важното, ако го нямаме, всичко останало губи смисъл. Пожелавам им да инвестират, без да им се свиди, в поддържането на баланса в телата си – ще си подготвен, ако те сполети буря, да преминеш леко през нея, вместо след това да хвърляш всичко, което имаш, за да спасяваш отломки от потъващия кораб… Когато дойде проблемът, вече е късно – по-добре е да грижим за себе си навреме.

app_cover_may2017
Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn