Човешко отношение, професионализъм, състрадание към болката и правилно лечение – това търсим от лекарите и оценяваме горещо като пациенти. Срещаме ви точно с такъв лекар, д-р Антон Атанасов, ортопед в МЦ „Ортомед“ София, част от Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ в Горна Баня.
Автор: Олга Георгиева
Снимки: Георги Георгиев, www.georgigeorgievph.com
Гледам превъзходните картини на човешко тяло на стената в неговия кабинет, рисунки в пастелни тонове с червена и бяла креда. Може да ги създаде само художник, който познава из основи анатомията. И това е той, д-р Атанасов. „Като младеж съм имал много интереси – рисуване, история, наука, спорт. Особено ми харесваше да рисувам човешкото тяло, неговото движение и анатомия. И съвсем естествено от изкуството интересите ми се прехвърлиха към медицината“, отговаря на моето изумление лекарят.
Д-р Атанасов завършва Медицинския университет в София през 1989 г., през 1997 г. придобива специалност „Ортопедия и травматология“, а по-късно магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. От 1991 г. до 1997 г. работи като отопед в Клиниката по ендопротезиране в гр. Етрополе. От 1997 г. до 2002 г. практикува в Клиника по обща ортопедия и ендопротезиране към УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ София, а от 2004 г. е част от екипа специалисти на МЦ „Ортомед“ София, от 2008 г. до 2022 г. – негов управител.
Д-р Антон Атанасов извършва диагностика и лечение на пациенти с травми, възпалителни и дегенеративни заболявания, също ехография на тазобедрена става, работи и с деца. Има професионална квалификация по Ехографска диагностика на тазобедрена става, ендопротезиране на стави и артоскопия. Има завършен курс „Контролиране и лечение на болката с медицинска апаратура на GUNA“ при проф. д-р Л. Милани в Международна академия по физиологична регулативна медицина, Италия. Д-р Антон Атанасов има дъщеря и син, а в началото на 2023 г. стана за пръв път дядо на малката Екатерина.
Д-р Атанасов, как решихте да станете лекар? Има ли други лекари във Вашето семейство?
Въпреки страстта ми към рисуването желанието ми да помагам на хората и да изучавам човека като физика и психика, проблемите на тялото и неговото здраве надделяха. Родителите ми и близките ми работиха в областта на здравеопазването, но лекари в семейството ми няма. Случи се аз да тръгна в тази посока, след мен е и моят син.
Как се насочихте към ортопедията? Ако сега можеше да се върнете назад, бихте ли направил различен избор?
Като млад лекар бях разпределен в болницата в Етрополе и там съдбата ме срещна с член кореспондент проф. д-р Александър Герчев – един уникален човек и голямо име в българската ортопедия. Това окончателно определи пътя ми – черпих знания и опит от най-добрите специалисти в ортопедията, за което съм изключително благодарен и признателен, и ако можеше да се върна назад във времето, бих избрал да извървя същия път, да срещна същите хора, колеги и приятели.
Какво бихте посъветвали един млад колега, който навлиза в ортопедията?
Съвети лесно се дават, но житейските и професионалните трудности са много и човек трябва да е абсолютно сигурен, че е направил правилния избор и упорито да го следва. Нека младите колеги се учат и усъвършенстват ежедневно и нека първото, което ги води, е хуманността.
Какво според Вас е най-важно във взаимоотношенията с пациентите?
Всеки човек е различен. Като лекари ние трябва да приемаме всеки пациент като личност, да се опитаме да разберем проблемите и болките му, за да можем да му помогнем. Пациентите са първо хора, нужно е да разберем първо тях и болката им, нужно е съвместно да решаваме проблемите. Но и те като такива трябва да ни се доверяват, уважават и зачитат нашия труд и опит.
А с колегите?
Повече от 30 години съм лекар, животът и практиката ми са ме срещали с качествени, компетентни и достойни колеги. Нашата професия е екипна и всичко се гради на базата на уважение, подкрепа и толерантност. В работата ни изключително важни са добрата среда и взаимоотношенията между всички медицински специалисти.
Какво бихте препоръчали на нашите читатели, за да намалят вероятността от заболявания на опорно-двигателния апарат?
В днешното време на динамика и стрес приоритет в грижите и превенцията на ОДА (опорно-двигателния апарат) са умерените физически натоварвания, движението, почивката, добрият сън и балансираната храна. Всички крайности са нежелани. Нужно е всеки човек да намери оптималния баланс между ежедневните дейности, спорт и отдих.
А на по-възрастните хора, за да съхранят максимално гъвкавостта на движенията си?
При по-възрастните хора за доброто здраве и превенция на ОДА препоръчвам ежедневни умерени движения и натоварване и профилактика с хондропротектори. Всеки човек сам ще намери удобното равновесие в движенията за себе си, но както споменах, те трябва да са в умерени граници, без излишни натоварвания.
Вие самият как се поддържате в добра форма?
Опитвам се да поддържам добра форма с ежедневна гимнастика, ходене и профилактика. Не пропускам да започна деня си с комплекс от упражнения, които съм си съставил съобразно възрастта и физическото ми състояние, които ми дават както добър тонус за деня, така и помагат да крепя и подсилвам ставите и мускулатурата на тялото.
Старая се при възможност да се движа пеша – разходки, преходи, но пак подчертавам: без натоварвания. Движението трябва да носи не само здраве, но и удоволствие.
Как обичате да прекарвате почивката си?
Обичам да пътувам, да чета книги, да рисувам. За мен почивка та е както в това да посещавам нови места, да научавам и откривам нови за мен знания, така и да се срещам с приятели и близки хора. Наслаждавам се на ценните за мен неща в ежедневието – удовлетворението, че съм помогнал, стремеж и вдъхновение за по-добро развитие.
Коя е най-голямата трудност, която Ви се е налагало да преодолеете?
Човек се сблъсква с трудности постоянно в ежедневието. Оптимист съм и винаги ме е водила вярата в по-доброто развитие на дадена ситуация. Не знам дали най-трудното е било или тепърва предстои, затова за мен е важно настоящето и как да направим дните си по-добри, по-спокойни, по-пълноценни.
Кое Ви кара да се усмихвате?
Стремя се да търся във всичко положителната емоция. Радвам се, когато срещна очите и чуя смеха на дете. Удовлетворен съм, когато съм успял да помогна. Усмихвам се на младостта, на красотата, на целеустремеността. Старая се да предизвиквам усмивки и аз.