Списание BETTY, февруари 2021

Измина една година, в която се научихме да ценим нещата, които имахме за даденост. Като удоволствието да отидеш на театър, на концерт, на изложба, на кино и да дишаш, без да се страхуваш…
Как пандемията се отрази на културата и изкуството у нас и каква е визията ú за бъдещето поканихме да сподели с нас актрисата, която през 2020 г. спечели приза „Златното перо“ за принос към българската култура. 

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Владимир Карамазов

Теодора Духовникова е носител и на „Икар“, на „Аскеер“ за главна женска роля в театъра, на „Златна роза“ за най-добра актриса във филма „Вездесъщият“, на наградата на зрителите на Нова ТВ – „Любима актриса на България“ за филма „Дъвка за балончета“.

Два пъти е избирана за „Жена на годината“ и е била удостоена с приза „Модна икона“. От 2005 г. Теодора е част от трупата на първата ни сцена – Народен театър „Иван Вазов“. Познаваме я и от успешните български сериали „Под прикритие“, „Дървото на живота“ и „Дяволското гърло“. Омъжена е за известния ресторантьор Стефан Духовников, с когото имат две дъщерички.

Теодора, как се отрази пандемията върху театъра, киното и телевизията?

Не искам да казвам „фатално“, защото вярвам, че когато един ден всичко това приключи, ще се случи нещо като подем, бум, някакъв малък ренесанс за тези изкуства. Винаги е било така. След големи кризи са се появявали най-страхотните албуми, филми, спектакли.

След такива тежки времена хората имат неистовата нужда да празнуват живота с всичките му радости и тъги, а това е много креативно състояние. Но засега, докато все още сме в окото на бурята, положението е доста тежко.

Сериали и филми все пак, макар и супер трудно и оскъпено заради мерките, продължават да се снимат. За театъра обаче това са наистина тежки месеци. Защото той е неизбежно свързан с хората, с непосредствено социално общуване, което в момента прави тези срещи невъзможни, финансово неизгодни и дори опасни.

С какво се промени твоят начин на живот?

Въпреки ситуацията, в която живеем от март насам, аз все пак имах две страхотни премиери в Народния театър – представлението СИНЪТ със Захари Бахаров в главната роля и КАПИТАЛ(НА) ГРЕШКА на световно известния режисьор Иван Панталеев.

По план тази година трябваше да имам четири премиери, но и за тези две съм супер щастлива и благодарна. Иначе никога досега не съм имала повече свободно време, отколкото през тази пандемична година. Аз дори по някакъв начин му се радвам на това свободно време, защото в последните години толкова много работех – един след друг филми, спектакли, сериали, че бях забравила какво е просто да си стоя вкъщи, да си почивам, да чета, да прекарвам почти цялото си време с децата….. Това е от хубавата част на нещата с карантината.

Страхуваш ли се?

Да. Като всеки нормален човек. Страхът е естествено нещо за човека, на инстинктивно ниво той те предпазва от някакви наистина опасни неща.

Еволюционно винаги са оцелявали по-страхливите. Въпросът е обаче в количеството страх. Ако стане прекомерно много, страхът се превръща в инквизитор, задушава те, променя те като личност, започва да ръководи живота ти, превръщаш се в някакво бледо копие на предишното си аз, водещо нещо като живот, но не съвсем…

Миналия март позволих на страха да се разхожда из мен малко повече, отколкото е нормално, и веднага започнаха паник атаки, песимизъм, хипер тревожност и т.н. Сега мисля, че уцелих по-точната доза страх, спазвам мерките, не върша безразсъдни неща, но не се паникьосвам.

Ако не можеше да бъдеш актриса, какво друго би правила?

Може би нещо, отново свързано с човека и душата му, например психология. Изобщо за мен човекът е най-вълнуващата част от творението. Мечтите му, провалите му, любовите му, вдъхновенията и страховете му – всичко това ме е изумявало винаги.

Какво изживяване е за теб участието в проекта Поетите LIVE?

Това е много специален проект за всички ни. Той се роди от голямата ни любов към българската поезия. Мисля, че нашите поети са изумителни, световни! Ботев, Вапцаров, Дебелянов, Георги Господинов, Борис Христов, Добромир Тонев… да не изреждам всички, чиито стихове изпълняваме в Поетите.

Всичко започна от едни видеа, които пуснахме в социалните мрежи още преди три години. В тях Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Владо Пенев, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Бойко Кръстанов, Луиза Григорова, аз… рецитираме любим стих от тези гигантски поети. С тези видеа се случи нещо изключително – достигнаха над милион и половина гледания, десетки хиляди споделяния и тогава решихме, че явно хората наистина имат нужда от поезия в тия дни и направихме Поетите LIVE.

На живо се срещаме с нашата публика и се получават едни страхотни вечери на смях, сълзи, поезия, споделяне. Огромна е радостта ни, че билетите за тези срещи се разпродават на мига, с месеци напред. А „Поетите и Музиката“, което направихме в античния театър в Пловдив заедно с пловдивската опера, е номинирано за „Културно събитие на годината“!

На какво те научи ролята на Мия – криминалния психолог в „Дяволското гърло“?

О, този сериал ми е много скъп и голяма гордост. Именно защото е първият такъв – чисто криминален сериал в България. Но го направихме с такава страст, отдаденост, вдъхновение, заснет е изключително добре, героите са нестандартни, историята – много вълнуваща, и всичко това на фона на най-красивата планина – Родопите.

„Дяволското гърло“ постигна рекорден зрителски рейтинг и ние сме много щастливи от това. А Мия е един от най-трудните образи, които съм играла. Защото освен психолог тя е и агент на терен, това е доста мъжка професия, изискваща определени качества. Освен това трябваше да излъчва сила, увереност, непробиваемост, все неща, които са доста далеч от мен, да не кажа – точно обратното на мен. И именно заради това тази героиня ми е особено ценна, защото се изискваше наистина особен подход към нея…

А също и заради партньорството ми с Владо Карамазов, с когото наистина обичам да играя.

Някои те оприличават на шведската актриса Ребека Фъргюсън. Това дразни ли те?

А, мен са ме оприличавали и на Роми Шнайдер, и на Мишел Пфайфер, и на кой ли не. Просто имам по-класическо лице и в различните периоди от живота ми и с различен грим и цвят на косата им напомням на различни актриси. Това нито ме дразни, нито ме впечатлява, все едно ми е.

Как гледаш на живота – като на игра или го приемаш сериозно?

Като на най-сериозната игра, която ни се случва само веднъж и в която как ще финишираме зависи от изборите, които правим всеки ден.

Ако се върнеш назад във времето и ти се даде възможност да промениш нещо, кое би било то?

Не бих искала да започвам да пуша. Много ми тежи този навик, но наистина ми е трудно да спра цигарите и това ме изнервя. Иначе малко неща бих променила в живота си. Може би бих се държала по-добре с някои хора и бих отказала някои неща, за които не ми е стискало да кажа „не“ и после съм съжалявала…

Как се грижиш за здравето си и за това на твоето семейство?

Извън пушенето живея здравословно – спортувам, опитвам се да спазвам „средиземноморската диета“, напоследък много обикаляме по планините и това силно ме зарежда … Децата са страхотни скиорки и карат прекрасно сърф.

Иначе пия куркума, станах голям фен на джинджифила – всяка сутрин на гладно изпивам една топла чаша вода, лимон, джинджифил и съвсем малко сода, няколко прашинки, и се чувствам много добре.

Какво най-много обичате да правите заедно?

Всичко. Аз обичам да прекарвам времето си със Стефан и децата, ние сме едно весело и леко бохемско семейство, такива са и приятелите ни, обичаме да пътуваме заедно, обичаме купоните, танците, понякога играем на всякакви игри – филми, асоциации…

Само на монополи избягваме да играем заедно, защото сме много емоционални и четиримата, винаги жестоко се скарваме на тази игра и, общо взето, я приключваме много драматично (смее се).

Каква майка си според теб?

За училище съм изискваща майка. Много държа на образованието им и там не правя никави компромиси. За това да са възпитани и добри хора – също. За всичко останала съм по-скоро либерална майка. Имаме един приятелски тон на общуване.

Вероятно им позволявам някои неща, които други родители не биха, но аз много силно си спомням себе си като дете и не ми идва да бъда много строга за глупости. Важно ми е да си споделяме, пък и мисля, че любовта е по-добър възпитател от строгостта и страха. А дали се гушкаме? Много. Всеки ден по много!

Как поддържаш страстта във връзката с любимия човек?

Уважаваме се като личности, не се възприемаме като даденост. Мисля, че това е много важно. Когато започнеш да се държиш с някого все едно ти е „в кърпа вързан“ и този човек ти се полага до живот, нещата много бързо придобиват грозна физиономия помежду ви.

За какво си благодарна? 

За всичко. За хората по пътя ми, за учителите ми, за родителите ми, за професията ми, за децата ми, за Стефан, за това, че няколко пъти съм била на косъм от някакви много страшни неща, но съм се справяла…

Изобщо аз вярвам, че на неблагодарния човек му се случват лоши неща. Изобщо да можеш да благодариш и да осъзнаеш колко ти е помогнал някой по пътя ти, е едно от качествата, които най-много харесвам в човек. Ужасяват ме неблагодарни хора, егоисти и с къса памет към доброто…

По какво работиш сега?

Предстоят много и интересни неща, но всичко е толкова относително и нестабилно в тия времена…. Така че, живот и здраве, ще видим кое от тях ще се случи.

Твоето пожелание към читателите на сп. „BETTY Моята аптека“ за 2021 година?

Най-много пожелавам да са здрави! Да имат силен дух, ведро сърце и дано следващата година ни се реваншира за предишната!