Списание BETTY, февруари 2019

Този месец ще ви срещнем с една прекрасна жена и лекар, която вече познавате от нейните статии с ценни съвети в рубриката „На фокус“ на списание „BETTY Моята аптека“. Цялата практика на д-р Мариана Кобер като анестезиолог и интензивен терапевт протича в Берлин, но неотдавна тя се върна в България.

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Дени Кирилова и Артисифо (Artisipho)
Стайлинг: Александра Йотковска
Грим: Ивайло Андреев
Коса: Александра Йотковска
Гардероб: блуза Benetton, панталон Benetton, шал Sisley

Д-р Мариана Кобер е родена в София. Завършва гимназия в Източен Берлин, след което следва медицина в „Хумболт Университет“ в Берлин и взима специалност „Анестезиология и интензивна терапия“ в Университетска болница „Шаритé“. Работи в Клиники „Сана“ до 1990 г., когато отваря собствен частен кабинет – амбулаторна операционна. Има син и дъщеря. В началото на годината д-р Кобер е наш специален гост и разказва своята история.

Мариана, заминала си за чужбина като малка. Какви са твоите първи спомени от Берлин?
Аз отидох 15-годишна в Германия. На такава възраст ми беше трудно да се адаптирам, в София оставих приятелите и приятелките си, гаджетата си. Първите ми впечатления бяха, че е много тъмно и много пусто, с малко хора по улиците, въпреки че беше лято. Баща ми ни заведе до Бранденбургската врата, беше безлюдно и бях разочарована. Първата година в училище беше трудна, училището беше старо и неуютно и на учениците не се обръщаше индивидуално внимание. Следващата година вече знаех езика, смених училището и си намерих приятели.

Защо реши да следваш медицина?
Не мога да кажа точно. Донякъде има генетично наследствено предразположение – майка ми работеше като лаборант, леля ми и баба ми бяха аптекарки. Но до голяма степен е въпрос на характер.

Как избра анестезиологията и защо я обичаш?
Анестезиологията не беше първото ми желание, повече исках да бъда очен лекар или специалист вътрешни болести, но за да остана в Берлин, трябваше да избера от наличните специалности и това беше анестезиологията. Тя е тежка и психично натоварваща и в началото не я обичах много.
Още повече, че се работи със спящи хора и контактът с пациента не е както при другите специалности. Но имах много добър шеф, който ми показа, че анестезиологията си заслужава да се обича, защото отговаряш за хората в момент, в който те не могат да се грижат за себе си и не могат да кажат какво им има.

Работила си дълго време и като лекар в „Бърза помощ“ в Берлин. Има ли някои случаи, които са се запечатали в паметта ти?
По принцип лекарите в линейките на „Бърза помощ“ са анестезиолози, хирурзи или вътрешни болести. През цялото време, докато работех в болницата, давах дежурства в „Бърза помощ“. Има изключително много случаи, които са ме заинтригували.
Това са случаи, при които хората са откъснати изведнъж от живота или животът им е застрашен, за разлика от протичането на хроничните болести. Затова тук трудност представлява и фактът, че ти не познаваш пациентите, нямаш представа за техните болести, преживявания, какви медикаменти вземат, а си поставен в ситуация на секундата да помогнеш и да спасиш живот. Това, което най-много ме развълнува и ми определи посоките в живота, е, че човешката съдба може да се промени за една секунда. И в много случаи адекватното действие определя как ще се развият по-нататък нещата с хората.

От известно време си повече в България. Какви са най-пресните ти впечатления от българското здравеопазване?
Българското здравеопазване днес е под всякаква критика. За съжаление имах нещастието във връзка със заболяване на близък да се сблъскам с реалното българско здравеопазване.
Изумена съм от факта, че в България пациентите не се гледат и лекуват в името на здравето, а много често единствено в името на парите. И колкото по-възрастен e човек, толкова по-малко му се обръща внимание, където и да отиде.

Кои са позитивните практики, които е добре да вземем от германската здравна система?
Най-напред самото отношение към пациентите в болниците. Човешкото отношение не струва пари! Добрата дума, вниманието, загрижеността, желанието да помогнеш на болния, освен че са част от Хипократовата клетва, са чисто човешки добродетели, които у нас все по-рядко се срещат. Специално в моята сфера намирам за възмутителна практиката в България пациентът да може да си избере екип, ако има пари, а ако не – да разчита на случайността. Ако говорим за практики, трябва да се започне от самата грижа за пациента от страна на сестри и санитари. Тук такава практически няма. Близките са принудени да обгрижват сами болните. Да не говорим за състоянието на самите болници, на сградите, на отделенията, на апаратурата и на организацията на болничната дейност. Тъй като сме в Европейския съюз, можем да приемем някои доказани практики в начина на обучение на младите лекари.
Ако можем поне една част да осъществим в България, съм убедена, че ще остават много повече лекари и няма да отиват в чужбина, за да се обучават или да работят там.

Твоите деца са родени и израснали в Берлин. Идват ли често в София и кои чисто български неща обичат?
Те са родени там, там живеят и там си имат семейства, но обичат често да идват в България, колкото им позволяват отпуските. Обичат българската кухня. Много им харесват нашите пазари, на които може да се намери чиста и истинска храна. Възхищават се на многобройните изсушени билки и на меда, които с удоволствие си носят в Германия.

Някой от тях избра ли медицинската професия като теб?
Не, за мое съжаление, те не искаха да следват медицина. Но донякъде това е и успокоение – да си лекар е трудна професия, лишаваш се от много неща в личния живот и ако не я обичаш истински, е много трудно да я упражняваш и да се чувстваш при това добре. Дъщеря ми избра модния дизайн, а синът ми завърши икономика и сега работи в областта на използването на природните енергии към германска енергийна компания.

Как се грижиш за твоето здраве и добра форма?
Опитвам се да се поддържам във форма с движение. Ходя много пеша, а когато имам настроение – и на фитнес. Няма да е лошо в България да има повече места, в които да могат да спортуват жени на всякаква възраст, и тези места да са създадени повече с мисъл за здравето, а не за правенето на мускули.

Смяташ ли, че в една връзка общата професия е плюс или по-скоро пречи?
Общата професия дава общи интереси, повече разбиране. При нас се получи добре, защото моят партньор има друга специалност, собствен кабинет и идваше да оперира пациентите си в моята операционна. Това ни даваше достатъчно лично пространство. След работата ми в болница през 1990 г. открих частна амбулаторна операционна с 10 легла и 6 сестри. Тя работеше до момента, в който се пенсионирах и се върнах в България.

Кои са любимите ти места, където си почиваш най-добре?
На морето.

Какво те радва и те кара да се усмихваш?
Топлината, слънцето, здравето на близките ми, вечерите с приятели, пътуванията до нови места.

Твоето пожелание към нашите читатели?
Пожелавам им най-вече здраве, защото то е най-скъпото и най-важното. Всеки човек е в състояние да постигне всичко, ако е здрав и има силата да се бори. И бих искала да използвам възможността да благодаря на читателите на списание „BETTY Моята аптека“ за това, че се интересуват от моите статии и ми дават възможността да споделя знанията си с тях. Надявам се, че са им били и ще продължат да им бъдат полезни!