cover_feb_2018

Биляна Гавазова

Истинското приятелство е бодливо

Брой 45, февруари 2018

За малко повече от година Биляна Гавазова се превърна в „емблема“ на застъпничеството за правата на потребителите. Миналия месец май рубриката, която води по bTV, предизвика извънредно заседание на Министерския съвет след темата ѝ за разликата в качеството на храните в България и в Западна Европа.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: bTV Media Group, личен архив

Усмихната, но и бодлива, Биляна разследва със страст социалните и потребителските теми още като репортер на bTV. През 2014 г. става водещ на „Тази сутрин“ заедно с Антон Хекимян. След раждането на сина ѝ Алек се връща отново в ефир през 2016 г., този път като водещ на отделна рубрика в „Тази сутрин“ – „Чети етикета“. От началото на 2017 г. води и сутрешните, и обедните новинарски емисии на медията. „Чети етикета“ е първата по рода си телевизионна рубрика, посветена на българските потребители. В нея се разглеждат важни теми, засягащи големи групи хора – съдържанието на стоките, които ползваме, строителството на сградите, в които живеем, качеството на въздуха, който дишаме, и много други. И тъй като повече от темите на Биляна касаят здравето на всички ни, този месец тя е специален гост на „Betty Моята аптека“.

Каква искаше да станеш като малка?
Като малка мечтаех да спасявам човешки животи, да съм лекар. Обичах биологията, но химията ме отказа от тази моя мечта. И днес се опитвам да помагам на хората, макар и по друг начин – със средствата на журналистиката. Рубриката „Чети етикета” ми дава възможност да стигам до проблемите на хората и да бъда рамо до рамо с тях в откриването на причините и виновника. В центъра на всичко е стремежът ми да бъда полезна на хората.

Как започна пътят ти на журналист?
Започна изненадващо, а професията ме грабна завинаги! Любов от пръв прочит, от първото докосване до микрофона и от първото вълнение, че си в ефир на живо. Баща ми насочи вниманието ми към една обява за репортер в Дарик радио – Шумен. Точно се бях дипломирала и си търсех работа. Опитах, влязох в съревнование с още няколко талантливи момичета и момчета. С част от тях продължихме напред и станахме не само колеги, но и близки приятели. Преминах през цялата школа на радиото – репортер, водещ, главен редактор на екип. След няколко години заминах за София, продължих в Дарик радио и не след дълго опитах магията на телевизията с ПРО БГ. Няколко месеца по-късно получих покана от bTV и имах страхотния шанс да вляза в екипа на най-добрите.

За кои неща следваш примера на твоята майка и за кои си намерила изцяло различен път?
Първите седем години наистина са определящи за един човек. Благодарна съм на моето семейство за всичко, което са ми дали, и за всичко, което са ми отказвали, за да направят от мен един достоен човек. Следвам техните принципи – да съм честна, пряма и да се отнасям с уважение към по-възрастните. Нашите пътища са много различни. Много ми помагат с детето, но определено имаме различия за начина, по който трябва да се отглежда Алек. Той расте в различни времена от тези, в които е расло моето поколение. Имаме много повече избор с какво да се храним, какво да правим в свободното си време и като цяло как да живеем живота си. Тази свобода носи със себе си много отговорност за изборите, които правим, и в този смисъл аз съм много по-различна майка от моята майка – по-често казвам „не“ и често влизам в ролята на лошото ченге.

Промени ли те майчинството?
Майчинството ми даде смисъл, видях света много по-шарен и хубав. Моят син Алек ме учи повече, отколкото аз него. Станах много по-дисциплинирана и отговорна. Препускането между ефира, кухнята, детето и работата е майсторски клас и мисля, че се справям. Имам чудесен партньор в живота. Мъжът ми Тодор е изключително грижовен баща и ми дава спокойствието да се развивам в професионален план. Да бъда отдадена на професията си и да върша работата си с желание и любов, без това да се отразява негативно на семейството ни.

Как се грижиш за здравето си и се под
държаш във форма?
Става все по-трудно, защото е свързано с време, а то все не стига. Опитвам се да спазвам здравословен режим на хранене. Наблягам на свежите салати, супите и пълнозърнестия хляб. За новата 2018 година съм си обещала отново да превзема спортната зала и да се върна в обичайния си режим на тренировки. (Смее се.) Спортът е много важен, не само за тялото, но и за ума. Той също има нужда от разтоварване и почивка.

Коя е най-голямата трудност, която си преодоляла в живота си?
Загубата на близки хора е най-тежкият момент за всеки. Преди години загубих дядо си, с когото имах много силна връзка. Мъчно ми е, че не успях да го запозная с Алек, щеше да е много щастлив. Той носи неговата буква и в очите му виждам същите искрички. Често поглеждам към небето и си спомням за него.

Най-голямото ти удовлетворение?
Най-голямото ми щастие, най-големият ми смисъл е моят син и времето, в което сме всички заедно и сме здрави. Удовлетворение изпитвам и от добре свършената работа – тогава, когато сме стигнали до истината и сме помогнали да се разреши даден проблем.

Ако не можеше да се занимаваш с журналистика, какво би работила с удоволствие?
Хм, интересен въпрос. Толкова съм се сляла с професията си, че трудно мога да си представя различен път. Но ако някой ден усетя, че е време за промяна, ще си отворя магазин за цветя (Смее се.), за да виждам повече усмихнати хора. Щастието на хората е толкова зареждащо. Ще искам да чуя всичките им истории, за децата, родителите, за любимата им, ще им правя най-красивите букети.

Кога и как се роди идеята за предаването „Чети етикета“?
Потребителските теми са моя територия. Това са темите, които бъркат в джоба ни, хранят ни, лекуват ни, забавляват ни, намират ни работа. Всичко, което е част от всекидневието ни. Тези теми изискват повече време от обикновен репортаж, имахме нужда от нещо по-голямо. Зрителският интерес и зачестилите сигнали на хората са това, което ни накара да скочим толкова смело в тази рубрика. Тя ни позволява да каним експерти в студиото, да правим тестове в лаборатории и в студиото на живо, и то редовно – така че хората да могат да разчитат на това. Изпълнителният продуцент на „Тази сутрин“ Искра Владимирова беше основният мотор, за да тръгне машината, а вече екипът прави един успешен продукт – добър тандем сме.

Кои теми предизвикват най-силен зрителски интерес?
Определено това са темите, които са свързани с децата и с храната, която ядем. Закуските в детските градини и училищата например са много сериозен проблем и всяка година екипът ни работи заедно с родителите, с техните организации, за да показваме всички недоразумения и да изискваме отговори от институциите. Истински ли е медът, който слагаме на трапезата си – този въпрос също беше обект на голям зрителски интерес. Имахме широк отзвук след предаването и много коментари. В едно от последните издания на „Чети етикета“ говорихме с особено внимание за пияните шофьори. Това беше една от най-четените и гледани публикации на нашия сайт btvnovinite.bg.

Би ли повторила на страниците на сп. „Betty Моята аптека някои важни изводи от „Чети етикета“, свързани със здравето?
В рубриката разглеждаме много теми, свързани със здравето. Всъщност храната е здраве, въздухът, който дишаме, е здраве, спортът е здраве, всичко това е част от съдържанието на нашите теми, които подготвяме заедно със зрителите на bTV. Най-важните изводи са: четете, не се предоверявайте, не търсете на всяка цена най-изгодната оферта, избирайте внимателно и не се страхувайте да питате!

Кое е най-важно за добрите колегиални взаимоотношения в телевизията?
Имам шанса и късмета да работя с приятели! Екипът на „Тази сутрин“ е изключително сплотен и ние много си помагаме. Такъв печеливш отбор се създава трудно и за да се получи, трябват добри лидери. Имаме ги! Благодаря на Искра Владимирова, Валя Гиздарска и Венелин Петков, че ни дават спокойствието да работим в добър синхрон. Доверието – това е най-важното според мен за добрите колегиални отношения.

А за приятелствата?
Те са част от теб, солта и пиперът, както се казва. Истинското приятелство е бодливо, понякога чуваш думи, които болят, но знаеш, че могат да те „излекуват“. Имам малко, но много верни приятели. Те винаги са на един телефон разстояние. Много държа на моите най-близки момичета, които са ми като сестри.

Вярваш ли в чудеса?
Вярвам, че щастието и успехът са плод на целенасочени усилия и умните избори, които правим, но вярвам и в чудесата. Често затварям очи, за да си пожелая нещо, много
силно, от сърце. И явно имам магическите думи, защото ми се случват!

app_cover_feb2018