Списание BETTY, февруари 2016

Вече 14 години, всяка сутрин от 7:00 ч., два пълни с енергия и добро настроение гласа будят, правят компания – за кафе, по пътя до работата, в делничните ранни задачи – на всички слушатели на „БГ Радио“. Гласовете на фантастичната радио двойка, Боги и Симо, от сутрешното предаване „Стартер“. По случай рождения му ден, 7 февруари, те „звучат“ от страниците на списание „Betty Моята аптека“ като специален поздрав за всички, които обичат българската музика.

Олга Георгиева
Снимки: Васил Къркеланов

Боги и Симо като че ли нямат нужда от особено представяне. Може би защото, когато познаваш толкова много нечий глас, имаш чувството, че ти е стар приятел.
Боги е омъжена и има две деца – Надежда и Андрей, завършила е НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Работила е като репортер – култура в „Нова телевизия“, като водещ на „Сутрешен блок“ в „Канал 3“, като сценарист и репортер на предаването „Кръгове“ по БНТ. Част е от екипа на „БГ Радио“ от създаването му досега. Познаваме я също и като водещ на предаването „Часът на мама“ заедно с Ива Дойчинова и на „Денят е прекрасен“.
Симо и неговата съпруга Мариана Векилска, журналист в бТВ, също имат две деца: Габи и Момчил. Симо е завършил политология и международни отношения, но влага цялото си сърце в работата на радио водещ, първо в „Радио Аура“ – Благоевград и след това, вече 14 години, в „БГ Радио“. Този път в студиото на „БГ Радио“ на въпросите отговарят те.

Знаете ли колко души посрещат деня си със „Стартер“?
Симо: Между 6 и 20, горе-долу. Докъм 30. В много силни дни.
Боги: И повечето ги познаваме по имена. Шегуваме се, разбира се (смее се). Не мога да кажа точна цифра, но имаме със Симо един опит отпреди години, може би в началото на „Стартер“, в който почвахме в 6 часа и бяхме си направили клуб на Ранобудните птици, в който те се обаждаха и се регистрираха с номер, имена и специална информация. Тогава се събраха много хора и даже до ден-днешен има един човек, който се обажда с номера си: 127 от клуба на Ранобудните.
Симо: Честно казано, никога не сме знаели. Имаше един период, в който много се интересувахме колко точно хора ни слушат, колко точно ни е делът в сравнение с останалите радиопредавания, които са сутринта и т.н. и т.н. Отдавна сме спрели да се занимаваме. Съвсем не ни интересува. Нашата работа не е да знаем колко хора ни слушат, а да правим всичко необходимо, за да ни слушат повече хора. И тези, които ни слушат, да продължат да ни слушат.
Боги: И да работим така, че дори един-единствен човек да ни слуша, да остане толкова доволен, че да започне да ни слуша повече!

За вас самите денят започва рано. Как?
Симо: Аз ставам сутринта и си правя кафе. Това е един сутрешен ритуал, който ми е много важен. Докато кафето ми се прави, правя лицеви опори. Всеки ден, без събота и неделя, от 15 години сигурно. И ако ме питаш дали мога да си мърдам гръдния мускул – мога! Обличам се и тръгвам към работата. Сутрин в 5:30 ми е прекалено рано да закусвам, правя си сандвичи за в радиото. Това също е един ритуал, който много обичам. Или Марияна ми ги прави.
Боги: Една от причините, поради които „Стартер“ съществува добре, е абсолютната разлика между нас двамата. Това, което Симо каза, е толкова мъжко и толкова Симовско… При мен е абсолютно обратното. Ставам по същото време, но нямам време, всеки път кафето ми е на ръба, защото може и да не стане. А много искам да си направя кафе и да го изпия! Храня котката, правя сандвичи, но не на себе си, приготвям децата за училище, приготвям дрехите на сина ми, защото той няма да облече подходящите дрехи. Проверявам дали в раницата няма сандвич от предишния ден… или банан. Не знам какво да облека, за разлика от Симо. Търся няколко вида дрехи и накрая, аха да ми остане време за кафето и не остава… А лицевите опори просто не знам какво представляват… Но мога да си мърдам гръдния мускул! (смеем се всички).

Кое е най-трудното във вашата работа? Явно на сутрешното ставане сте му свикнали?
Симо: Не, не се свиква. Много ранното ставане е един много голям компромис, това адски много изхабява, защото „форматира“ целия ти дневник. От години наред не ходя на гости, толкова съм труден на излизане вече, че няма накъде. Случва ми се два пъти годишно да отида вечер някъде, където страшно много си струва. Просто след 4 часа мен не ме търси никъде. Но просто това ми е работата.
Боги: Мен ме търси напред-назад, аз не се отказвам от излизанията. Много трудно ставам сутрин и наистина с това не се свиква. По време на Втората световна война безсънието е било наказание, след три дни безсъние човек започва да халюцинира… Но това не е най-трудната част от работата ни. То е задължително пречещо обстоятелство. Най-сложната работа е живият ефир, който много малко хора разбират. Те смятат, че когато ти се забавляваш и звучиш весело и усмихнато в ефир, това е много лесна работа. Не, ти трябва да си в абсолютната кондиция, координация между двама души, бърза реакция, бърза мисъл, добра комуникация с този, който е на телефона, абсолютна актуалност.
Симо: И всяко нещо, което трябва да кажеш, да го кажеш не както би го казал един обикновен човек, но така, че да можеш да привлечеш вниманието към себе си. Тоест, това е една много трудна работа, която аз не я сменям, разбира се, за нищо. Ние сме имали възможност да избираме и сме избрали това, което правим в момента. Много често се случва, както и в телевизията, между другото, това го казват и на моята половинка: „Е какво толкова, гримират ви там и прочитате едни новини.“ „Е какво, говорите смешки по радиото“…Рядко продължаваме да бъдем приятели с човек, който каже такова нещо.
Боги: Дааа, много неуважително… На мен ми се е случвало близки хора да кажат, „Абе, нещо не търсите ли радио водещ?“ И аз: „За кого питаш?“ Отговор: „Ми за мене…“ Аз: „Ама чакай малко, наистина ли мислиш, че това го можеш???“

Но това е и огромен комплимент! Вие го правите с такава лекота, че отстрани изглежда лесно.
Боги: Има истина и в това, че лекотата дава усещане за лесно. А всъщност лекотата е доста сложно за постигане упражнение.
Симо: Но много е важно човек да живее в баланс. Ние чудесно знаем, че нашето не е най-трудното, на всеки му е трудно, и каквото и да правиш, работата ти има своите големи позитиви и своите големи отговорности.

Има ли рецепта за успешно радио предаване?
Боги: Винаги има, но тя е сложна за изпълнение. Това е аптекарска работа вътре, там, където се правят сиропите, не готовият сироп. Там, където слагаш 100 гр еди-какво си, 10 гр еди-какво си, сложна работа. Защото трябват добрите хора, качествените, точните хора, добрата комбинация, доброто съзвучие между водещ и музика, изобщо работа с фини настройки е това. Но я има рецептата. Някои го могат.
Симо: Боги изчерпа въпроса…

Боги, липсва ли ти понякога „Часът на Мама“?
Боги: Не ми липсва показване по телевизията, липсва ми предаване като „Часът на мама“, защото това, то да се промени в „Денят е прекрасен“ и да изчезне от ефира, е изключително голяма грешка. И изключителна загуба за зрителите. Ако се появи, бих участвала в такова предаване.

И двамата пишете за женския лайфстайл портал Edna.bg. Кои теми ви вълнуват най-много?
Боги: Симо е активният, той е добрият. Много е добър! Има много широк поглед върху страшно много теми. Възхищавам се на неговата категоричност, дори когато съм абсолютно несъгласна с това, което е написал. Аз загубих като поле Edna в момента, и то заради себе си.
Симо: Откровено казано, извън радиото това, което ме вълнува, е всичко, което може да промени средата. Като започнеш от манталитета и свършиш до съвсем конкретни неща, нови събития и различни каузи. За хора като нас е изключително важно да имат и друга възможност за изява, защото ако „зациклиш“ само в едно нещо, ще се изхабиш много бързо…Edna.bg е една от тези много приятни и логични за нас форми за изява.

Прав си. Но вие участвахте и във филма „Корпус за бързо реагиране“, изпълнихте и песента „Нещо тъпо“? Какво ви дадоха тези различни „цветове от спектъра на живота“?
Боги: То като цяло беше съвсем епизодично… Беше приятно, но и не беше трудно, защото ние си изпълнявахме нашата си роля, в студиото, и си бяхме Симо и Богдана във филма. Виж, ако ни бяха дали някоя сложна роля…
Симо: А песента беше по повод на един рожден ден на „Стартер“, шестия мисля, и решихме да направим нещо по-различно, тази песен, българския вариант на Something Stupid. Изглежда, че хората я харесаха…
Боги: Много ми харесва как я направихме. Той написа текста до половината и каза: „Не мога повече! Не става, това няма да стане!“ И хвърли молива. Аз казах: „Чакай малко, чакай.“ Отидох, прочетох какво беше написал до половината и го продължих. И ако някой слуша старателно текста, ще види колко е мъжки до средата, и колко е женски оттам нататък… Категоричен и стабилен до половината, колеблив след това.

Как се промени българската музика през последните 14 години?
Симо: Много еволюира. Тя извървя своя път от абсолютно неактуална и отнесена във времето и в пространството музика, към концентрирана и адекватна на това, което се прави по света. Българската музика си е българска музика, нашият шоу бизнес никога няма да бъде като американския шоу бизнес. Хубаво е да се концентрираме върху това, което можем и да си правим това, което можем.
Боги: Съгласна съм, че са много напред нещата и звучат много актуално и модерно. И ако една песен звучи на английски и не знаеш кой я изпълнява, можеш спокойно да кажеш, че е световно „парче“. Т.е. тя вече не е „регионална“, звучи глобално. Но това, което имаме като плюс, и е и слоган на „БГ Радио“ е, че успяваме да съчетаем традициите, които имаме, с новия дух. Традиции и новото сляти. Днес прочетох мнение на слушател във Фейсбук, който беше написал: „Вчера 4-годишната ми дъщеря по време на вечеря започна да пее „Оловният войник“ на „Тангра“. Майка ѝ я попита откъде знае тази песен. И тя отговори: от радиото на тати в колата! А ние слушаме само „БГ Радио“, благодарим ви, че ви има!“
Симо: Няма нищо по-емоционално, защото нашето поколение, както и да се е развивало, има големи и значими неща, които са се случвали на фона на българската музика. Всеки знае „Черната овца“, всеки знае „Светът е за двама“ или „Фалшив герой“ на Тодор Колев. Това са фундаментални песни, българската музика никога няма да бъде по-малко емоционална.

Миналата година се навършиха 50 години от създаването на „Златния Орфей“. Вие какво мислите за този фестивал на българската музика? Как го виждате: като отживелица или като нещо, което може да се прави и сега?
Боги: Едно нещо може да бъде отживелица, ако днес се прави така, както се е правело преди. Когато започнеш да го правиш така, както се прави сега, то по никакъв начин няма да е отживяло, защото всичко, което помага да звучи повече българска музика, е плюс. Понеже ние правим едни годишни музикални награди, които се правят така, както се правят, моят еталон е това, в което съм участвала. Знам как се правят нещата.
Симо: Ако нещо е естествено, то ще си се развива. А когато не може да се развие, това означава, че нещо куца.

Какво научихте един от друг през тези 14 години, през които сте радио двойка?
Боги: Много неща съм научила от него. Наистина го казвам. Дори за себе си неща съм научила. От него съм взела умението да гледаш по-широко на нещата, да не се вторачваш в малките работи до крайност, да бъдеш по-уверен. Може би той не ги притежава всичките тези неща в максимална степен, но ме е научил аз да си ги търся в мен!
Симо: Боги е една прекрасна майка. Това съм научил генерално, ние вече достатъчно се познаваме отвъд професионалното. Тя в радиото с нищо не може да ме изненада, защото е прекрасна, безалтернативна, тя е всичко това, което трябва да бъде партньорът. Тя е много грижовна, много отдадена и към екипа.

Планираш ли да ставаш пак татко?
Симо: Да, аз много бих искал да имам трето дете. Това е толкова хубаво!
Боги: Ако той не го планира, аз бих го подтикнала да го планира! Този човек толкова го бива да бъде баща, че целият екип сме се изредили в следващия си живот да сме му деца!

Като говорим за деца, да говорим и за любов. Вие всъщност какво празнувате на 14 февруари: Трифон Зарезан или Св. Валентин?
Симо: Никога не сме разделяли празниците по националност, защото смятам, че да търсиш причина да не отбележиш един празник е глупаво.
Боги: Колкото повече, толкова повече. Винаги ми е емоционално и съм сигурна, че всяка жена, абсолютно всяка, очаква жест на любов. Няма защо да се прикриваме, че празникът е лигав и нямаме нужда. Имам нужда! Много ми харесва някой да ме глези и да ми подарява разни неща! Разбира се, не стига само един ден… А в портмонето имам любовно писмо от сина ми, най-силните любовни обяснения съм ги получавала от него. Любовта в чистия ѝ вид ме „обръща с хастара“. Срещала съм хора, които се страхуват да обичат, а това е толкова хубаво!
Симо: Човек не трябва да се пести в живота си, няма да живеем с орлите. Човек трябва да живее не като на генерална репетиция за някакъв друг живот, ами да живее максимално.

В колата какво слушате?
Симо: На дълъг път – дискове. В града – Energy, „Радио 1“, „Нова News“ или „Хоризонт“.
Боги: Аз слушам каквото слуша шофьорът, защото не карам кола…Но ако съм шофьор, бих слушала АББА.

Каква е вашата лична формула за добро здраве?
Боги: Аз съм човек на аптеките. Имам аптека вкъщи, знам всички лекарства, знам за коя болест какво трябва. Интересно ми е, не е хипохондрия.
Симо: Ако не бяха лекарствата, щяхме да имаме много по-ниско качество на живот.

Какво ще пожелаете на читателите на сп. „Betty Моята аптека“ в месеца на любовта?
Симо: В месеца на любовта да влизат в аптеките само за презервативи!
Боги: И за фолиева киселина!