Когато през 1997 г. като студент в Софийския университет се записах на курса по приложна психолингвистика, изобщо не предполагах, че съдбата ми е приготвила  голям подарък – среща с един изключителен преподавател и учен, една прекрасна жена, която днес имам честта да бъде мой доверен приятел и съветник. Няма да забравя първата ни лекция. Беше началото на октомври и слънцето грееше меко през високите прозорци на залата. С новите ми колеги нямахме търпение да разберем какво представлява тази наука и до един бяхме дошли навреме. Когато тя влезе, облечена в стилен пастеленорозов костюм,  усмихна се и отправи към нас първите си думи, като че ли слънцето заблестя още по-ярко и ни подготви за една нова любов – тази към психолингвистика. За моя професионален път тази допълнителна специалност се оказа безценна, а срещата с доц. Пенка Илиева-Балтова – съдбоносна. На нея дължа увереността си да пиша, а по-късно да основа собствено издателство. Както е казано в древните Веди, връзката учител - ученик е свещена…

Доц. д-р Пенка Илиева-Балтова е ученият, който основа за първи път в България академичен университетски курс по психолингвистика във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен обичан и уважаван преподавател, тя е автор на монографии, учебници и над 80 научни статии у нас и в чужбина. Член е на професионални международни организации, между които ISAPL – Международната организация по приложна психолингвистика. След конкурс през 1998 г. печели стипендията за единственото място за България (общо 3 места за Европа) по специалната магистърска програма за кандидати с академична титла и завършва с отличие Рокфелеровия колеж на Нюйоркския държавен университет в Олбани, САЩ.

Инж. Владимир Балтов е потомък на стар български род със сведения от 970 години. Негов прадядо е Никола Образописов от Самоков, талантлив възрожденски художник. Владимир Балтов е не само признат строителен инженер у нас и по света, но има увлечения и талант за изкуствата, културата, чуждите езици. Майка му, Иванка Балтова, през 20-те години на миналия век завършва психология и философия в Мюнхен и след това в Париж, а баща му, съдия Иван Балтов, завършва право в Сорбоната в Париж. Семейството се гордее много, че той никога не е издавал смъртни присъди по политически причини. Съчетала имената на баба си и дядо си, дъщеря му Ива от първия му брак живее в Торонто, Канада, още преди промените. Носител е на специалното отличие на университета в Торонто за млад учен.

Как съдбата заведе всеки един от вас в Индия и как точно ви срещна?

Той: Бях натоварен с построяването на целия посолски комплекс на Република България в Делхи – административната сграда, резиденцията, жилищната сграда за дипломатите, плувния басейн и прилежащите съоръжения.

Тя: Пристигнах в Делхи, за да преподавам български език, литература и странознание на България в департамента „Съвременни европейски езици“ в Делхийския университет – най-стария университет в Индия. Запознахме се по Коледа същата година в посолството.

От първата ви среща са изминали 46 години, а вашата любов е още жива. Как успяхте да я запазите?

Той: Запознанството ни в Индия беше факт, но всеки от нас беше отдаден на своите задължения. Едва през 1980 г., когато и двамата се върнахме в България, открихме, че Индия ни е срещнала завинаги. Заедно сме от 42 години, оженихме се през 1984 г., като търсехме дата 13-то число да е в петък, защото аз съм роден на 13-то число, а Пенка – в петък.

Тя: Искахме да „обединим“ по този начин нашите съдби. Първата дата беше 13-ти април, петък. Животът на всеки от нас през тези години е бил изпълнен с трудолюбие, посветеност на професията, но домът ни и тогава, и сега, винаги е бил изпълнен с уют, взаимност, стремеж да зарадваш другия. Влади ми подарява поетични миниатюри по всеки повод и те изпълват душата ми със светлина. Аз му се отблагодарявам с обич и вкусни манджици, които навярно държат будна музата на въображението му.

Имаме много общи интереси – литература, музика, чужди езици. Вечерите и почивните ни дни години наред бяха посветени на преводи към различни издателства – за „Народна култура“ преведохме от руски език „Боговете на лотоса“, за издателство „Наука и изкуство“ наш е преводът от английски език на изключително ценната книга на индийския славист д-р Ашид Чакраборти „Преводите в Средновековна България“, „Земетресенията“ (от руски език) и др. Често осъмвахме, спорейки как точно да преведем определена фраза, кой синоним да изберем. Бяхме уморени, много уморени понякога, но щастливи и винаги заспивахме уловени за ръце. Така е и досега.

Как решихте тази година да сключите и църковен брак?

Те: Не ние, съдбата реши така. А венчавката ни в православния параклис „Рождество Богородично“, който се намира в храма от XVI век „Света Мадлен“, в центъра на Женева, Швейцария, беше подарък от нашия кум, г-н Евлоги Бонев. Талантът му да организира перфектно всяко нещо, с което се захване, съчетан с артистичното му въображение, направиха от нашата венчавка приказно за нас преживяване.

Вие сте истински пример за всички български пенсионери. Как запазвате своя тонус и висок дух?

Тя: С Влади имаме общо минало, можем да погледнем назад, да броим сезоните и годините, през които сме заедно, да съберем трудностите, болестите и радостите и да благодарим на Бог, на всички прекрасни хора и обстоятелства, които без бързане, ден след ден, изграждаха нашето приятелство и семейство. За всеки от нас най-важното е мисълта и грижата за другия. Навярно приликите между нас са повече от разликите.

Как се грижите за здравето си, имате ли някаква специална диета, която вашето семейство спазва?

Те: И двамата споделяме идеята, че всичко е в главите ни, т.е. важно е какво мислим, а не какво точно има в чинията. Заедно с много други неща, навярно и нагласата ни да гледаме на живота, като мислим  позитивно, е дар от Индия: от разговорите ни с невероятните личности, които срещнахме там, от литературата, от общуването с хората на тази изумителна страна. Стремим се никога да не се оплакваме. Разбира се, предпочитаме да се храним здравословно, но навярно така правят всички пенсионери у нас, чиято съдба споделяме. И двамата сме работили по 43 години всеки преди пенсионирането си. Не пушим, алкохол консумираме рядко по празници. За съжаление през последните години изоставаме със спортуването и туризма главно по здравословни причини.

Доц. Балтова, Вие основахте спец курс по новата научна дисциплина Приложна психолингвистика. Как студентите възприемаха тази материя?

С изключителен интерес. Имаше семестри, когато броят на студентите беше между 50 и 80 души. Психолингвистиката е моята голяма любов. Бях специализант и след това докторант на един от създателите на психолингвистиката в света, големия руски учен проф. д-р А.А. Леонтиев. Психолингвистиката е невероятна наука, която изучава възприемането на езика като роден и чужд, важна е за теорията и практиката на рекламата, за превода и междукултурните отношения, за езиковото съзнание на човека.

Била сте вицепрезидент на Международната организация по приложна психолингвистика ISAPL и днес сте член на научния й съвет. Кой създаде тази организация?

ISAPL е създадена през ноември 1982 г. в Милано, Италия. Сега се навършват 40 години от създаването ú, а рождената година на науката психолингвистика е 1953 г. Създател на ISAPL и неин първи президент е проф. д-р Татяна Слама-Казаку, ръководител на лабораторията по психолингвистика в Букурещкия университет.

През 2021 г. в своето слово след избора му за президент на ISAPL проф. Маркус Майа постави акцент върху новите задачи пред приложната психолингвистика, а именно развитие на образователна психолингвистика, която да откликне на загрижеността на СЗО за противопоставяне на ширещите се през последните години фалшиви новини, език на омразата и насилието – една истинска ИНФОДЕМИЯ. Проф. Майа призовава колегите да насочат вниманието си към този ставащ все по-голям проблем. Психолингвистиката не е ефимерна наука, тя е интердисциплинарна наука и има съвсем практическо приложение.

Тази година за първи път издадохте биографичен роман. Разкажете ни за него.

Книгата „Един необикновен живот“ поставя началото на писмената родова история на семейството на Евлоги Бонев – колега на съпруга ми, а сега вече наш общ приятел и кум. Книгата е моят подарък за Евлоги и семейството му, бях много впечатлена от неговия живот. Както казва внукът му Дарен Бонев: „Евлоги Бонев е човек, който дойде от нищото и постигна невероятни висоти, използвайки нищо друго, освен мотивация и воля да прави добро за другите“. (Бел.ред. С Евлоги Бонев ви срещнахме в коледния брой на Betty от 2021 г.)

Инж. Балтов, разкажете ни за някои Ваши любими проекти и изпълнения у нас и по света.

Аз съм строителен инженер по промишлено и гражданско строителство. Проектирал съм и съм построил много обекти у нас и в чужбина, между които Спортният комплекс в Тунис – 50 метрова козирка, която е уникално съоръжение, спортното градче в Триполи, Либия; посолският комплекс в Индия; посолството в Берлин и много други. Проектант и строител съм на първата пречиствателна станция в Разлог, строител и инвеститорски контрол съм на новата сграда на Министерството на външните работи и на други обекти в София и в България.

И двамата сте живели в чужбина и сте пътували много. Кои места и народи оставиха у вас най-трайна следа?

Те: Навярно Индия. Днес тя не е същата земя на мечти, махараджи, на селяни и просяци, каквато е видяна и описана някога от Марк Твен. Запазила много от своята екзотика, сега Индия мери ръст в много области на науката и технологията с най-развитите страни в света. Много и различни са чувствата, които изпитва човек, докоснал се до Индия. Струва ми се, че едно от тях е най-трайно – уважение към народа на тази страна.

Какво е вашето коледно пожелание към читателите на сп. „Betty Моята аптека“?

Весела Коледа! Бъдете здрави, радвайте се на всеки нов ден, на вашите деца, внуци и любими хора! Подарявайте им вашата обич и грижовност!