cover_dec_2018

Горан Брегович

Изворът на таланта са корените

Брой 55, декември 2018

Той няма нужда от представяне. Достатъчно е да чуем името му и в съзнанието ни изскачат ритмите на любимата ни балканска музика. И не само това – дори лекичко започваме да си тактуваме! Този декември Горан Брегович е наш специален гост, а Пловдив е домакин на големия му Коледен концерт, посветен на българската публика.
„Израснах в квартал в Сараево, където времето се отмерваше от камбаните на близката католическа църква, от тези на православната и от призива на мюезина за молитва. Оттогава целият ми живот и цялата ми музика са белязани с богатството на тези различни песнопения. Желанието ми е тази привилегия да бъде естествено право за всички деца. Нека тези три писма бъдат моят призив за мир и нека бъдат чути.“

Автор: Олга Георгиева

Това казва Брегович за уникалния си албум от 2017 г. „Три писма от Сараево“. В него той обединява алегорично трите религии – християнство, ислям и юдаизъм – а свързващият ги инструмент е цигулката. Тя звучи в класически, ориенталски и клезмер стил, изпълнявани от солисти от Израел, Балканите и Магреб. Записан с традиционния му „Оркестър за сватби и погребения“, албумът включва песни на алжирския певец Рашид Таха, на изпълнителите от Израел Риф Коен и Асаф Авидан, на Сифет и Мехмед и на испанската певица Бебе, звучащи на испански, иврит, арабски, английски и сърбохърватски. У нас концертът, част от световното турне, се състоя на 13 април 2018 г. в „Арена Армеец“ в София.

Поразително е както посланието на Брегович, така и изключителното му умение да смесва толкова разнообразни стилове, без да загуби своята идентичност. Музикалното му приключение започва през 60-те в музикално училище в Сараево, но най-вече с първата китара, подарена от майка му. Тя е сръбкиня, баща му е хърватин, а Горан е роден и израства в Сараево. Първите си уроци по китара взима от Едо, брата на известния сценарист Абдулах Сидран. Дори в Титовата Югославия рокът донася вятъра на промяната и осветява пътя на изгряващия музикант. Докато учи философия и социология, Горан създава рок групата „Биело дугме“ („Бяло копче“), с която владее сцените на бивша Югославия 15 години, поставя всички възможни дискографски рекорди и става идол за младежта в Източна Европа. В края на 80-те години режисьорът Емир Кустурица убеждава Горан да стане част от следващия му филмов проект. Композирането на музиката за филма „Циганско време“ позволява на Горан да изостри сетивата си за музикалната драматургия, а циганската ритмика го очарова трайно. Комбинацията от филмите на Кустурица и музиката на Брегович оставя отпечатък в историята. Двамата заедно пътуват до САЩ за филма „Аризонска мечта“. Кустурица режисира Фей Дънауей, Джери Люис и Джони Деп, а Брегович кани Кръстника на пънк рока Иги Поп да изпълни няколко песни за саундтрака на филма.

През 1994 г. Патрис Шеро поверява музиката за филма „Кралица Марго“ на Горан Брегович. С нея композиторът осветява блясъка в очите на френската актриса Изабел Аджани, но също и продължаващата обсада на Сараево (най-дългата обсада на столица в съвременната история, по време на войната в Босна и Херцеговина, от 5 април 1992 г. до 29 февруари 1996 г.).

Следващата година, докато войната опустошава страната им, Брегович и Кустурица си сътрудничат за последен път за спорния и аплодиран Underground, награден със „Златната палма“ на фестивала в Кан през 1995-а. След това Брегович се връща към концертите на живо. Със своя „Оркестър за сватби и погребения“ големият музикант и композитор прави пъстра и смела смес от цигански духови инструменти, перкусии, електрическа китара, мъжки вокали и български женски гласове.

За повече от двадесет години, винаги облечен в бяло (точно като цигански барон), Брегович e обиколил с оркестъра си всички континенти за повече от 3000 представления. Когато не е на сцената, композира и готви сам обяда за своя оркестър в Белград. И както казва, живее в Париж, работи в Белград и си почива в Сараево.

Горан, какво отличава балканската музика от музиката от останалите краища на света?
Балканската музика идва от вътрешността на душата. Тя е отражение на нашия южен темперамент и е много разнообразна, тъй като на Балканите има огромна смесица на култури.

Ние сме от земята на Орфей. Вярвате ли, че музиката може да лекува?
Със сигурност. Лично аз слушам музика, когато ми е кофти.

Вие сте творец със световна слава, а наричате себе си „локален музикант“. Защо според Вас е важна връзката с корените ни?
Защото изворът на таланта идва от корените.

С какво Ви привлече циганската музика?
Оооо, тя е изключително темпераментна. В нея има преизобилие на любов и омраза, радост и тъга, а емоциите са в пълната си яркост. Неслучайно това се съдържа и името на нашия оркестър.

В оркестъра Ви винаги има и българки, а каквото и Ваше да слушаме, откриваме по нещо българско. Защо?
Защото нашата музика е балканска. В нея има ритми от всички народи на Балканите. Също така българската музика е много хубава, на мен лично много ми харесва. Българските вокали са изключително характерни.

Обезкуражихте ли се, когато във втори клас Ви изгониха от курса по цигулка? Някога нещо обезкуражавало ли Ви е?
Всеки на млади години е бил буен, див и непокорен. Трудни моменти винаги е имало, но никога не съм се обезкуражавал. Винаги всяка една ситуация може да има положително развитие, още повече, ако вярваш силно в това, което правиш.

Кои според Вас са качествата, които качват музиканта на крилете на успеха, а ако ги няма, го обричат на посредственост?
Талантът и трудолюбието. Тези две неща задължително трябва да вървят заедно.

Защо избрахте Париж, а не например Лондон или Милано?
Париж е много творчески ориентиран град. Там изкуството е във всяка частица, а творчеството е нещото, което ме въодушевява.

Наричат родния Ви град Европейския Йерусалим, но съдбата му не е лека. На какво Сараево може да научи европейците?
На воля!

Какво Ви връща винаги към Сараево?
Спомените от детството, приятели, близки и всички радостни моменти, преживени там.

Някоя от дъщерите Ви наследи ли Вашата дарба?
Надявам се… ще видим докъде ще стигнат.

Как обичате да прекарвате времето си заедно?
Да гледаме филми, да слушаме музика и да си говорим.

Как се грижите за здравето и добрата си форма?
Все тая е какво правиш, важното е да се чувстваш добре.

Първият Ви голям концерт у нас беше през 1999 г. в Пловдив. Как се промени България за тези 19 години според Вас?
България изглежда много различна от последния ми концерт на Античния театър през септември, на който се чувствах изключително добре и запазих незабравими спомени. Самият театър е уникален от историческа гледна точка. Този театър е изключителен за Пловдив и България. Щастлив съм, че имах възможност да направя концерт там. В България винаги съм се чувствал добре, имам много приятели и идвам с голямо удоволствие. Винаги, когато имаме възможност, ще идваме да свирим тук.

Тази година на 18 декември, пак в Пловдив, очакваме Ваш голям Коледен концерт. Какво ще представите на българската публика?
Репертоарът ще бъде същият, както за концерта през септември* – с всички наши хитове.

Какво планирате за следващата година?
За следващата година планираме много концерти на Балканите и в Европа. Програмата ни за 2019 г. е натоварена отсега. Ще посетим и много градове в Европа. Също така предстои нещо много интересно свързано с България, което скоро всички ще разберат.

Вашето коледно пожелание към българите и към всички балкански народи?
Да сме живи и здрави, всичко останало ще си дойде само!

app_cover_dec_2018