cover_dec_2016

Георги Тошев

Моят живот е Другата България

Брой 31, декември 2016

Телевизионното предаване „Другата България“ безспорно е проектът, който донася на журналиста Георги Тошев най-голяма популярност. Подрежда и самия му живот между „тази“ и „другата“ България и го отвежда до научно-популярната поредица „НепознатиТЕ“, която от 2009 г. води по bTV. В навечерието на новата година специално за сп. Betty „Моята аптека“ Георги разказва за своя път и за важните срещи по него.

Олга Георгиева

Много се вълнувам. Не сме се виждали от 16 години, когато пътищата ни се срещнаха за първи път в Италия. Георги ме спечели с невероятното си чувство за хумор, с умението си да общува с хората, с колоритния си изказ. Безкрайно уважавам неговия талант и професионализъм, изграден с годините във в. „24 часа“, в. „Дневник“, сп. „Едно“, сп. „Лик“, bTV и БНТ. Нямам търпение да ми разкаже за своя път и за срещите, които те променят. Защото за мен такава среща е срещата ми с него.

Георги, най-много ме впечатлява твоят искрен интерес към хората. Как успяваш да достигнеш до всеки един от тях?
Хората са различни и с годините разбрах, че това е страхотно качество, а не е недостатък. Ние, българите, не сме от най-толерантните, винаги казваме – гледай го тоя, гледай я оная. Може би и другите народи са така, но някак по-прикрито, докато при нас е много агресивно това нехаресване. Аз реших, че единственият начин да споделиш този свят, е като приемеш хората с техните различия, с техните култури. Така съм роден, много социален, много обърнат към хората. Сестра ми е такава, дъщеря ми е такава и смятам това за голямо качество. По-затворените хора се лишават от възможността да научат нещо повече. Единственият начин да те допуснат другите е да ги приемеш и по някакъв начин да ги убедиш, че ги харесваш, но не да бъдеш лицемерен. Разбира се, имам своите разочарования от това, че съм допускал хора близо до себе си. Но аз съм отворен за другите. Единственото, което напоследък не ми достига, е време. Да мога да отделя повече време на хората, които искат да общуват с мен. Лишени са както семейството ми, така и студентите ми и колегите ми, но в крайна сметка за мен да пътуваш, да се завръщаш и да работиш в различни точки на света е много добър начин да правя това, което искам – да поддържам любопитството си към себе си, света и другите. И най-вече към професията си на журналист, която по нашите ширини е доста девалвирала.

Съгласен ли си с поета Пеньо Пенев, че „Човекът е човек, когато е на път“?
Да. Когато е на път, човек най-много може да тества собствените си сили, собствената си устойчивост. Качествата и недостатъците на характера си. Възпитанието си. Ако щеш – любознателността, физическата си издръжливост. Пътят те мобилизира. Пътят е странен, както животът е странен, защото животът ни е даден да се справяме. Това, на което искам да науча моята дъщеря, е да се справя с предизвикателствата. В крайна сметка животът трябва да се живее, да се празнува.

Срещнал си хиляди хора, чул си стотици истории. Кои оставиха трайна следа у теб?
Има много хора, които са ме променили. В последните години, особено в поредицата „НепознатиТЕ“, реализирам едно много егоистично желание: да се срещам с хората, на които се възхищавам. Чрез тях си отговарям на въпроси, които ме вълнуват. Те винаги са свързани с дълбоко екзистенциални или професионални проблеми. Много съм щастлив, че професията ми позволява тези срещи. Няма значение дали ще е детската мечта да се срещна с Фрида и останалите от АВВА. Дали ще е една по-късно оформила се мечта – да общувам с Кристо, която сега реализирах в Япония. Дали ще са обикновените хора, които срещам в България и по света –при всички положения тези срещи ми дават нещо, обогатяват ме.

Все пак имаш ли интервюта, с които особено се гордееш?
Имам важни срещи. Срещата с Дейвид Лашапал, фотографът, направил една от последните снимки на Майкъл Джексън. Световна знаменитост. Доверието, което той ми даде, беше много важно. С Джон Лорд от легендарната група „Дийп Пърпъл“, който ми сподели, че е неизлечимо болен. С Тони Йончева, с Катрин Деньов. Няма да забравя и срещата ми с двама братя, родени от кубински баща, единия в Канада, другия в България, които се събраха в „Другата България“. Това са страхотни емоции. Общуването ми с Костурица продължи няколко години. Сега общуването ми с Кристо. С българите, които снимам. Лили Иванова, Мариус, Татяна Лолова, Наум Шопов, Георги Черкелов. Сега работя по проект за Стоянка Мутафова. Толкова е била и е щедра съдбата към моите срещи. Всяка една от тях е била важна. Няма как да ти кажа, Наум Шопов ми е по-важен от еди-кой си. Тези хора ми стават близки на сърцето, стават част от моя живот. Но никога не съм минал границата на нездравото любопитство. Журналистиката е професия на питащия, до там, докъдето те допуснат. Другото минава в една друга категория, която наричам махленство.

Книгите ти също показват искрен интерес и уважение към хората и техните истории. Книгата за Катя Паскалева, за Невена Коканова, за АВВА… Какво предстои?
Пиша една книга, трябваше да я издам в края на тази година, но ще ми трябва още време. Тя разказва за всичките ми срещи, които не съм снимал за българските медии. Например за Ал Пачино, за Никол Кидман. В тази книга ще разкажа за онези невидими преживявания с тези хора, докато съм бил около тях. Надявам се да бъде любопитно, работното заглавие е „Моите непознати“. Това е шега и към предаването, но те наистина са били мои непознати и общувайки с тях от непознати са ми ставали познати, а някои и приятели. Водел съм си записки, докато съм ги чакал в някои хотели или съм пътувал с тях в една кола. Това ще бъде една бекстейдж книга, документална, извън светлините на прожектора, извън официалното интервю, когато камерата угасне, когато микрофонът не е срещу тях. Всичко онова, което са ми казали, което съм усетил за тях, което заедно сме преживели.

Как се роди идеята за „НепознатиТЕ”?
След като спрях „Другата България“, много исках да правя нещо различно. Много хора ме караха да се върна към това, но аз смятам, че всяко нещо има живот и трябва да свърши на върха, за да могат хората да те свързват с него с хубаво чувство. Опитите на различни продуценти да „реанимират“ формата не се получиха. Тогава исках нещо различно. Пътуването е пътуване, обаче исках да се срещам със световни личности. Всички казват, че известните личности искат пари, а в България няма никакъв пазар, никой няма да плати. Тогава дойде изградената ми мрежа от колеги, от приятели, от познати по света. Много от филмите, които направих, бяха жив шанс. И много голяма упоритост. Те са направени за смешни пари, независимо, че някои от тях са излъчвани по световни канали. Защото общувайки, ти можеш всичко. Понякога можеш много повече, отколкото да го платиш, общуването е незаменимо.

Какво предстои през новата година?
Предстои Кристо, Соня Йончева, интервю от действаща гейша. Другите няма да ги издавам. Благодарен съм, че bTV позволява да има сезони, които включват 2-3 месеца всяка неделя. Резултатите са много добри, което показва, че в българския ефир има необходимост от подобни поредици. Хората имат нужда от смисъл, от умни, големи личности.

Как изглежда България през призмата на впечатленията ти от почти 200 други страни?
Бройката не е важна. Усещането да си у дома, бързата адаптация, смятам за голямо свое качество. Моят живот е другата България. Дъщеря ми е родена и живее в друга държава, аз съм непрекъснато на път. Много работа имам в Лондон, нов проект в Скандинавия. В България обичам природата, обичам традициите, обичам хората. Но не обичам днешното лице на тази България, смятам, че никога нивото на политическата класа не е било толкова ниско. И няма значение, леви, десни, център – изключителни примитиви са обяздили властта. Светът е пред мен, но аз винаги ще принадлежа на тази държава. За мен големият проблем е как да я направя по-нормална за тези, които идват. Хората с основание я напускат – заради липсата на перспектива, заради ситуацията на безизходица. Аз лично знам от моя живот, че от всяка ситуация има изход. Въпросът е кога ще се намери изходът генерално за България. Защото цари една пустота и тази пустота започва да демотивира хората, които реално са положили и полагат усилия към себе си да бъдат на едно добро ниво. Не може да не ги виждам във властта! Аз искам във властта да има хора, на които се възхищавам или експерти, които не съм виждал и не познавам, но толкова добре движат държавата, че не искам да зная кои са те. Те са там и правят моя живот по-добър, за да мога аз в моята област да дам най-доброто от себе си.

И на този фон се появяват бежанците…
Проблемът с бежанците не е едностранчив. И аз много внимателно го разглеждам, защото познавам хуманитарни бежанци, познавам политически емигранти, не познавам, но знам, че има и криминални. Тук е мястото на държавата да определи какви са условията, каква е регулацията за престой. В последно време сме свидетели на безцеремонно връщане на турски граждани в една диктаторска държава, каквато е Турция в момента. Човешките права за мен са важни наред с националната сигурност и ги поставям на първо място, но не се наемам да кажа кое е по-важно. Защото не вярвам, че може да има национална сигурност в държава с нарушени човешки права.

Все повече хора се отдалечават от традиционния модел на семейството. Как си го обясняваш?
Съвременният човек и съвременната емоционалност се определят от едно нещо: нетърпеливост. Когато си нетърпелив, имаш много очаквания. Когато си млад, очакванията и нетърпението са двойно по-ускорени. Когато обаче носиш отговорност, когато си успял извън страстта и любовта да създадеш едно приятелство, няма значение дали живеете заедно или сте разделени. Това приятелство не е само в името на детето, то е в името ти да се чувстваш комфортно, твоят партньор да се чувства комфортно и разбира се – детето ви да расте в комфортна среда. Аз съм разделен с майката на моята дъщеря, но ние сме изключителни приятели. Тя избра да бъде лекар във Франция, при мен надделя желанието ми да се развивам професионално в България. Казвали са ми, ти какви филми си направил,това ако беше по света… Аз съм много голям реалист, знам, че моите неща са за тук, те са предназначени за българската публика. Разбира се, аз работя с чужди екипи, и в чужбина, щастлив съм с тези проекти. Но аз се чувствам най-пълноценен, най на мястото си, работейки и живеейки в България.

Как се поддържаш във форма, как се грижиш за здравето си?Диети не спазвам, защото съм лаком, но знам, че не трябва да се прекалява с нищо. Да си намериш твоята мярка. Мисля, че съм я намерил. Аз съм вече към 50 и, да чукна на дърво, съм здрав. Най-важното е да поддържам енергията си. Обичам да спортувам, имам едно място, където имам прекрасни треньори, имам моя учител по йога – учител, приятел, гуру. Това също е общуване. Ходя много пеша. Обичам природата, обичам да почивам, да спя достатъчно. И се научих много бързо да се отпускам. Смятам, че имам нормална за българин здравна култура. Почти всяка година си правя пълни прегледи. Профилактиката за мен е много важна.

Твоето пожелание към българите за 2017 г.?
За мен най-важното е човек да е здрав и да бъде любопитен. И ще се върна към първия ти въпрос – да се движат, пътят е движение!

app_cover_dec_2016