Cover_dec2015

Васил Петров

ПОСРЕЩАМ НОВА ГОДИНА ПЕЕЙКИ

Брой 19, декември 2015

В студения въздух на декември проблясва очакване за празник. По радиото в колата се лее кадифеният глас на Васил Петров. Пее „Ню Йорк, Ню Йорк“ в чест на 100-годишнината от рождения ден на Франк Синатра – 12 декември 1915 г. Вали, чистачките се движат в синхрон с музиката. Каква магия се крие в джаза, какво вълшебство в мекия тембър на изпълнителя, щом ти позволява за миг да се пренесеш на хиляди километри разстояние…

Олга Георгиева

Забелязала съм, че всички певци и музиканти произнасят думата музика по особен начин. Тя е в кръвта им, в дарбата, дадена им от Бог… Васил Петров не прави изключение. Усещам я да звучи по същия начин, докато говорим за джаз музиката, за големите изпълнители и за важните неща в живота. Пием чай на клечки, а навън продължава да вали.

Васил Петров е роден в семейство на геодезист-картограф и на математичка. Кръстен е на дядо си, основателят на хор „Кавал“. Баща му свири на хармоника за удоволствие, а семейството му има далечна връзка с маестро Георги Атанасов. Васил завършва Консерваторията в София, вокалния факултет, и се налага като талантлив изпълнител в джаз и поп музиката. Някои критици го коментират като „Българския Франк Синатра“, а немският вестник „Echo“ заявява: „Не само с гласа и топлината на ласкателния си баритон, но също така и с гладкостта и хладността на външния си вид, Васил Петров напомня на „Гласа“ (The Voice – прозвището на Франк Синатра, бел. авт.).

Като водещ изпълнител Васил Петров има много музикални проекти: джаз, поп, камерни оркестри, симфонични, Биг Бенд, музикални представления, които изпълнява в някои от най-добрите театри в България и чужбина. Активно концертира по джаз фестивали и турнета в България и чужбина, с голям брой концертни изяви – Хелзинки (Финландия), Осло (Норвегия), Гърция, Виена (Австрия), Стокхолм (Швеция), Белград и Ниш (Сърбия ), Лилехамер (Норвегия) по време на зимните олимпийски игри, Лугано (Швейцария), турне в Токио (Япония), турне в Москва (Русия), Дармщадт и Пласенбург-Кулмбах (Германия), Франкфурт (Европейски културни дни 2014) и др. Има редица записи и изяви с Българското национално радио и телевизия.

Васил Петров е записал десет успешни джаз и поп албума и е притежател на награди от „Златния Орфей 95“ за Хит на годината, Певец на годината, Албум на годината, „ИКАР 2015“ за съвременна българска музика и много други. Работил с най-добрите оркестри от България и чужбина, гастролиращ интензивно в цялата си кариера, Васил Петров вълнува почитателите си по целия свят.

Какъв е твоят начин да посрещнеш деня?
Нямам стереотипи никога, винаги е различно. Най-важното, това, което сутрин не изпускам никога, е да кажа кратка молитва с благодарност към Бога, че съм се събудил жив и здрав и да поискам благословия за деня, за това, което предстои. За мен и за всички останали.

Кои хора според теб се привличат от джаз музиката?
Това са хората, които са естети по природа. Които са одухотворени, имат „орган“ за тази музика, както се казва. Всеки потенциално е предразположен, стига да провокира в себе си това усещане. Джазът е много дълбока музика, но пък от нея произлизат всички останали съвременни музики, комерсиални, цялата рок и поп музика.

Има ли обстановка, която ни позволява най-много да се „потопим“ в неговите вибрации?
Да, разбира се, има. Всеки в частния си дом може да си направи такъв кът и слушайки аудио-визуална колекция джаз, да се „потопи“ в нея. Както има и такива заведения по света, няма ги все още в България. Аз бих направил такова нещо. Джаз клубът е непретенциозен, няма лустро в обстановката, много е непосредствена, одухотворена, изпълнена с музика. Естествено, сервира се храна, напитки.

А кое питие „отива“ на джаз музиката?
Въпрос на вкус. И хубаво шампанско „отива“, и хубаво уиски, и джин, и чаша вино. Но да са качествени, висококласни напитки.

Наричат те българският Франк Синатра. Това само за твоята музика и глас ли се отнася или и за начина ти на живот?
Кой знае… Темброво… А и начинът на живот, малко или много. От една такава силна личност няма начин човек, познавайки го, да не бъде привлечен от бохемския живот.

Кое прави уникална твоята интерпретация на My Way на Синатра?
Аз имам своя версия, лична, защото много трудно човек може да се освободи от тази влиятелна интерпретация на тази песен, която е френска по произход, на Клод Франсоа и Жак Прево. Пол Анка пише един изключителен текст, който всъщност е предназначен за Синатра, и той създава една версия с помощта на Дон Кости, който прави аранжимента. И я прави неповторима, той я прави световен хит. Неговото изпълнение е изключително властно и много трудно човек, след като го е чул, може да се отърси от него. Но мисля, че успяхме, преди осем години, с тази версия, която направихме със Заберски-младши и цигуларя Веско Ешкенази. Клипа снимахме в Ню Йорк, аз измислих концепцията, как да започне, как да продължи. Мисля, че успях да създам мой прочит на песента. Трудно беше.

На 5 ноември посветихте концерт в НДК на 100-годишнината от рождението на Синатра.
Да, това беше концерт-спектакъл, заедно с „Брас Асоциация“. Той обърна внимание на различни периоди от живота на Синатра. Всъщност е вдъхновен от неговите шоу изяви в Лас Вегас. Проект, който намери място и във Варна и Русе. Включва степ танцьори, известни актьори и, естествено, истински суинг в стил Синатра. Този проект е един вид завършек на всички неща, които правя в негова памет от април у нас и в чужбина.

Какво ти предстои през декември?
Коледни концерти на 4 декември в Шумен с Шуменската филхармония. Концертът е в чест на Синатра с музиката на Гершуин, с аранжименти на Левон Манукян, който е и диригент. Другите дати се уточняват и евентуално коледно турне, но на страницата ми във Фейсбук ще бъдат обявени.

Винаги ли си искал да станеш певец?
Не винаги. В началото исках да стана боклукчия. После космонавт, актьор, музикант и чак много по-късно, след 18-годишна възраст – певец.

По какво се различава съвременният
джаз от джаза от времето на Луис
Армстронг и Ела Фицджералд?
Сега има вече много различни стилове джаз, но той си остава, той си е основният, това, което Ела и Луис направиха си остава като класика и всички са съпричастни с този период на джаза и суинга, всички се учат от този период.

Какво издава за един човек изборът
му на музика?
Манталитетът. Един добър психолог или психоаналитик може да направи „дисекция“ на човека по избора му на музика.

Кое е любимото ти кътче у дома?
Пианото. И масата с книгите с религиозната ми литература. Там е Библията, жития на светиите и духовни книги, които са ми настолни.

Какво четеш в момента?
„Православна психоанализа“.

Без кой аромат не можеш?
На природата, аромата на планината, на морския бряг.

Три любими града?
Трудно е. Естествено родния трябва да кажа, София, като махнеш глупостите… Пловдив ми е любим също. Ню Йорк и Сан Франциско, въпреки че в Сан Франциско не съм бил.

Каква е твоята лична рецепта за здраве и дълголетие?
Планината. Ходене пеша в планината. Човек трябва да изминава едно
определено количество километри на ден, за да изхвърли токсините от организма си. И най-добре това да става в планината, на колкото се може по-високо надморско равнище. Както и на морския бряг. Сред природата.

Как обичаш да посрещаш Нова година?
Аз я посрещам пеейки. По принцип имам ангажименти на Нова година, и то такива сериозни. Празнувам на следващия ден, защото имам имен ден, по нов стил. Първият ден от новата година ми е празник.

Какво е твоето пожелание към читателите на списание „Betty Моята аптека“ за 2016 г.?
Пожеланието ми към тях е да са здрави, да си отварят ушите за талантливата музика, да могат да я отсяват от бездарната. Господ да им дава мъдрост, за да могат да разберат смисъла на живота, истините в живота. А те са очевидни, само че не трябва да си затваряме очите за тях.

App_cover_dec_2015