Тя няма нужда от представяне. Достатъчно е да е лято и да отидеш на нашето Черно море, или дори само да си го помислиш, и веднага в ума ти ще прозвучи нейният глас, който не можеш да сбъркаш с никой друг. Много сме щастливи, че през август тя е наш гост – певицата Тони Димитрова.
Едва ли учителите ù по музика предполагат колко популярна и обичана ще стане, когато я изключват от училищния хор заради „шумове в гласа“.
Тони завършва гимназия в Бургас, там е родена, но заживява в любимия си град на морето чак след 14-годишна възраст. Баща ù е военен и затова семейството се мести в различни градове. Майка ѝ е детска учителка, има по-голям брат – Йордан, с когото ги свързва истинска обич и разбирателство. (Губи го на 7 ноември 2020 г., когато той си отива след тежко боледуване от COVID-19.)
След гимназията Тони завършва курс по машинопис и започва да работи в общинската администрация на града. В началото на 90-те, след 6 години работа като машинописка, неочаквано пътят ù се променя. Приятелка я завежда в самодейна група, харесват я много и започва да пее с тях по заведения. След дълги колебания през 1995 г. Тони решава да се яви на конкурса, организиран от „Фамилия Тоника“ за попълване на група „Горещ пясък“.
През януари 1996 г. е назначена за солистка на оркестъра, а през лятото печели трета награда за песента „Ах, морето“ на конкурса „Бургас и морето“. Тази песен става нейна визитна картичка, излиза и албум със същото име.
Успехът на Тони вече е безспорен, през 1999 г. се издава албумът „Как си, Тони”. От него се раждат хитовете „Балкански синдром“, „За кой ли път“, „Старецът и морето“ и др. През 2000 г. Тони става майка на дъщеричка, Магдалена. Следват още песни, още албуми, още конкурси, турнета, награди… Незабравими са и нейните дуети: с Васил Найденов, Орлин Горанов, Гого Найденов, Веселин Маринов, Пламен Ставрев и други.
Чета имената на песните ù и си давам сметка, че с всяко заглавие започвам да си тананикам песента, а всяка песен ми носи определен спомен... Сигурна съм, че и за много други хора е така! Затова си позволих за мои въпроси към Тони да използвам самите ù песни.
„Как си, Тони?“ (1999 г.)
Как съм? Всякак. През тези 22 години, откакто излезе тази песен, макар да не я пея отдавна, често ми задават този въпрос. Тези години преминаха с песен, стотици концерти. И в България, и извън нея, срещи с приказни хора, толкова много „Обичам те“ чух и усетих! И дадох от същото! Дъщеря ми и тя стана на 22 години и е прекрасно момиче. Срещнах много обич, но преживях и опустошителни загуби, с които се опитвам да свикна, и пак пътувам, и пак пея.
„Още те обичам“ (2001 г.)
Още обичам да мечтая, още вярвам в доброто и хората. И въпреки всичко търся причини повече да обичам, отколкото да се киселея на живота!
„Малка водка с портокалов сок“ (2001 г.)
Обичам тази песен! Тогава, когато я написа авторът ù Стефан Маринов, пиех точно това. Но той вкара вътре и любовна драма, та стана тъжна песен, но пък много хора я заобичаха. Е, някои решиха, че това е моя лична драма, и са ме питали дали пея за себе си. Няма лошо, всяка песен е една малка роличка!
„За кой ли път“ (2002 г.)
За кой ли път тръгвам на път, на турне с любими български изпълнителки, за кой ли път ще е хубаво, искрено и човешко между нас и публиката, за кой ли път ще правя нови песни и за кой ли път ще повтарям, че съм луда по всичко и всички, които обичам!
„За тебе хората говорят" (2003 г.)
През всички тези години съм чувала много неща, доста лъжи и измислици, но и истини! Преживявах ги тежко, години наред, после спрях да си позволявам да страдам. Не си е заслужавало! И сега гледам със смях назад към тези небивалици. Но виж, за истината винаги съм имала уши, знаейки, че правя и грешки, че не съм права, приемам критики и се извинявам.
„Балкански синдром" (2003 г.)
Тъжно ми е и ме е яд, че думите на Маргарита Петкова (бел. ред. авторката на текста на песента) са актуални и днес! И ме е яд, и ме е срам, че се докарахме дотук, да сме примирени, когато виждаме и изпитваме неправди, престъпни деяния, повтаряйки мантрата, че от нас нищо не зависи. Че не гласуваме – пак поради тези причини, че си хвърляме боклуците навсякъде, че се гордеем, когато тарикатлъците минават безнаказано, че не спазваме правилата, което навсякъде по света няма как да се случи.
Евтинията е на мода, чалгата е издигната в култ, е, това не е моето – нищо от гореизброеното! И няма начин да се примиря.
„Чаша кафе" (2003 г.)
Този свят наистина и едно пъстро кафене и е важно на твоята маса кой ще е до теб. Понякога и масата се сменя, и седящите около нея, защото желаещи да са на масата има много, но има случки тестове, и тогава разбираш, кой е до рамото ти и кой само на пълната маса!
„По пътя“ (2004 г.)
Някак случайно попаднах на този път и явно неслучайно го вървя вече почти 25 гoдини. Моята немечтана приказка се сбъдна по-късно, но ми донесе радост, обич и преживях и преживявам красиви моменти. А те са безценни! Е, можеше да ми е по-лесно, но явно съм орисана да е по трудния начин! Без връзки, без нахалство и на всяка цена.
Моето достойнство винаги е било на първо място и никога не съм подгъвала колене, за да се харесам. Не се научих на тарикатлъци, пея – болна, здрава – на живо! Уважавам и благодаря на всички талантливи автори и никога не ги премълчавам, защото за мен те създадоха песни, които хората заобичаха. И мен заедно с тях. Пътят не е лесен и толкова лъскав, както изглежда. И съм платила и плащам цената за това. Добре, че случих на дете, което сега, от позицията на своите 22 години, ме разбира и не ме обвинява за многото време, което не можах да ù посветя.
По пътя срещнах и запазих много ценни хора, а те са сила и богатство. Изгубих някои от тях миналата година и никога няма да се отърся от тъгата, но съм благодарна, че бяха в живота ми! И сега пак вървя по пътя, повече пораснала, повече тъжна и надявам се по-мъдра! И пътят ме чака!
„Обещания“ (2007 г.)
Аз съм от породата, дето не само дава обещания, а и ги изпълнява! Обещанието за мен е въпрос на чест и достойнство и няма сила на света, която може да ме спре да ги изпълня! Е, много често се е случвало някой да ми обещае нещо и това да не се е случвало. Имам една кофти черта, ако ме излъжат, давам толеранс до три пъти и си тръгвам! Защото един път може да е случайност, втори път – съвпадение, а трети път вече е тенденция.
„Идват старите приятели“ (2011 г.)
Майка ми (Бог да я прости) нямаше много приятелки и живееше доста затворено. Татко и той така. И все ми се чудеха и поглеждаха със съмнение на многото приятелства, които създавах през годините. Жалко, че майка не е тук, а татко е с деменция, бих искала да им кажа, че всички те (с две изключения) устояха на изпитанията и бяха до мен, когато бях потънала в мъка от загубата на брат ми.
Тогава разбрах, че е имало смисъл да ги обичам и да им вярвам. И знам, че сега да звънна на всеки един от тях, те ще са до мен. Аз също – до тях. Да, изгубих четирима от най-обичните ми, много ми липсват, боли ме, но имам още хора до себе си – безценни и истински!
„Сто горещи дни" (2018 г.)
Който ме познава, знае, че не понасям горещината. И 100 горещи дни са ми ужас. Обичам студа, дъжда, бурите! Не се пека на слънце, хич не е моeто да правя тен! Както казвам, аз съм един стар Холивуд, когато всички жени са бели като мляко. Ако отида на плаж, стоя в морето, плацикам се и после веднага - под чадъра!
„Изгубена" (2019 г.)
Понякога наистина се изгубвам. Тъжно е да признавам, че някъде съм сбъркала, че съм позволила да се подведа от сърцето си. Много често съм казвала: „Това не е честно!“ И съм приемала, че моето честно нищо не значи за други хора! Всеки може да се заблуди, да се влюби, да ослепее и оглушее от любов, нo един ден всичко си идва на мястото. И си тръгвам, без да поглеждам назад! И никога не са връщам!
„Любов в сегашно време" (2021 г.)
Тази песен се появи, когато не мислех, че изобщо повече щe пея. Бях изгубила най-прекрасното същество в живота си, батко. Всъщност малко преди това, но нямах време да се занимавам. Всичко беше пандемия. И минаха месеци, един ден я извадих от телефона и реших да продължа.
Скоро ще направи милион гледания и аз съм толкова влюбена в нея, хората я пеят с мен и стана вълшебство! Радост е за мен, че се намерихме с великолепния поет Краси Трифонов, а Светльо Лобошки за пореден път доказа, че е чудо!
„В сянката на твоята душа“ (2021 г.)
Първият ми рожден ден, без да чуя гласа на батко. И ми звънна Хайго Агасян. И ми подари тази песен по текст на Лора Кекевска. „Сянката на твоята душа“. Нещо ме жегна и знаех, че това е песен за батко, който ще виждам само в съня си. Посветих я на него и всички, които загубихме в тази пандемия!
Имах най-добрия човек за брат! И ако има нещо хубаво и добро в мен, то е благодарение на него. Няма ден, в който да не мисля за него, и още не вярвам, че ще го срещам само в съня си!
„Ах, морето“ (1997 г.)
Това е моят печат, моето второ фамилно име, моята първа песен за морето, на която дължа много, и на нейните автори Стефан Маринов и Иван Ненков! А морето – тo е срещу моята тераса, до мен и в сърцето ми, а Бургас е моята душа!
