cover_august2020

Оксана Бочковар и Микеле Крешентини

Важни са простите неща

Брой 75, август 2020

Когато преди две години в Рилското село Маджаре се заселват италианец и бесарабска българка, никой не подозира, че те ще направят толкова много за спасяването на балканското магаре. С трекинга със своите Щастливи магаренца те започват да привличат туристи от различни страни. В августовския ни брой Оксана Бочковар и Микеле Крешентини разказват за „бавния“ туризъм и за скритите способности на магарето, този така незаслужено пренебрегнат у нас приятел на човека. 

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Личен архив

За първи път от тях разбрах колко ефективна е терапията с магарета при деца с поведенчески проблеми, с аутизъм, синдром на Даун, при възрастни хора със сенилни и дегенеративни заболявания, водещи до загуба на способността за вербална комуникация. А също и че трекингът с магарета е популярен и обичан алтернативен туризъм, предлагащ движение и почивка сред природата. Както и че в България магарето е застрашен от изчезване вид, но имаме мъничък Музей на магарето.

Най-много ме впечатли тяхната обич към тези животни и към природата. Оксана пристига в България през 1991 г. от Украйна, област Бесарабия, като студентка. Дипломира се като актриса за драматичен театър, след това следва кинезитерапия и остава да живее в София.

Микеле идва от град Пезаро, Италия, през 2012 г., за да инвестира, първоначално в производство на пелети. Запознават се на вечер с приятели за практикуване на български и италиански език и оттогава пътищата им се събират. Но освен любов, съдбата им изпраща и обща мечта.

От години сте търговски представители на италиански компании, как ви хрумна да се занимавате с трекинг с магарета?
Оксана:
Да, вярно е, че нашата работа е съвсем различна. В Италия тази нова форма на туризъм има голям успех и затова с помощта на наш приятел от Реджо Емилия (Масимо Монтанари) започнахме това приключение.

Микеле: Винаги съм обичал магаретата и когато дъщеря ми беше на 4-5 годинки, ходихме няколко пъти на преходи с тях в прекрасната Умбрия.

Как си обяснявате, че досега никой не го е разработил в България?Оксана: Може би защото се смята за неинтелигентно и единствено работно животно. В действителност не е така: магарето е много интелигентно същество, подходящо да придружава туристите на красивите разходки, които организираме, и преди всичко – идеално за деца, с които създава специални отношения.

Какво беше необходимо да направите, за да започнете да развивате този бизнес?
Микеле:
За начало трябваше първо да намерим мястото, където да „засадим“ мечтата си, след това купихме къщата, магаретата и така проектът полека-лека се превръща в реалност. Сега завършваме новия ни уебсайт: www.happydonkeys.bg, където ще публикуваме всички екскурзии с цени и много снимки, имаме страница във Фейсбук с над 2000 последователи, които информираме за актуалните събития и екскурзии. Необходимо ни е време, за да станем популярни, но сме сигурни, че проектът ни ще работи.

С работата си вие помагате и за спасяването на балканското магаре. Защо са застрашени магаретата у нас и какво може да се направи?
Оксана:
Да, надяваме се, че и други хора в България ще последват нашата идея и че ще се родят още проекти като нашия, защото ще бъдат спасени повече магарета. Те се намират в голяма опасност тук, за 35 години броят им се е намалил драстично: от 350 000 са останали само около 25 000. Това е така, защото за разлика от Сърбия, Македония и Гърция в България не са предвидени помощи или субсидии за хората, които имат магарета, докато за някои породи коне има.

След появата на машините за обработване на земята магарето е изгубило значението си в съвременното общество и затова много хора се отървават от него, като го изнасят в други страни или по-лошо – убиват го за салам… Заедно със съмишленици, които обичат тези животни, се опитваме да създадем асоциация и да включим колкото се може повече хора, за да се получат помощи за  стимулиране на отглеждането и развъждането на магаретата. Така може да се спаси това животно, което е дало толкова много в историята на България.

Колко магарета имате в момента?
Микеле:
Имаме 14 магарета, 9 мъжки и 5 женски, всичките спасени от сигурна смърт. Някои дойдоха при нас със здравословни проблеми, които се опитваме да разрешим.

Кризата с COVID-19 се отрази силно негативно на туризма по цял свят, но като че ли приключенският и алтернативният туризъм, свързан с посещения на спокойни места и природни обекти, ще е по-малко засегнат. Какви са вашите прогнози?
Микеле:
Ще бъде трудно лято, предвид това, което се случва, но се надяваме да приемем туристи и да ги накараме да се влюбят в тези животни и в чудните български планини. Предвид това, че предлагаме нещо ново и непознато, ще ни отнеме известно време, за да започнем да работим, но преди всичко ще има много по-малко чуждестранни туристи, които посещават България. Миналата година имахме клиенти от Англия, Румъния, Израел и Италия.

Планирате да се занимавате и с онотерапия, терапевтична работа с магарета.
Оксана:
Да, в бъдеще бихме искали да използваме магаретата си за онотерапия, но с подкрепата на лекари и психолози, малък екип, който да може да помага преди всичко на деца с поведенчески разстройства, с аутизъм, със синдром на Даун. Магарето е много подходящо, защото е послушно животно и когато се страхува или види нещо странно, за разлика от коня, който се изнервя, остава неподвижно, наблюдава и мисли. Освен това е с по-нисък ръст и затова е идеално за деца. За възрастните хора също има  много плюсове – мнозина виждат детството си в магарето, трогват се, докато го галят и говорят с него.

Заради магаренцата вие променихте начина си на живот, преместихте се в с. Маджаре. Как се чувствате тук?
Микеле:
Оксана е живяла почти 30 години в София, аз поне 4 и трябва да кажа, че абсолютно не съжаляваме за избора, че сме дошли да живеем в Маджаре. Прекрасно село в подножието на Рила планина със само 300 жители, сега всички ни познават и е удоволствие да отидем да пазаруваме или просто да разменим няколко думи със съседите. Това е малка общност, свикнала с бавен живот и саможертви, точно като живота на магаренцето. Да можеш да си купиш току-що издоено мляко или други домашни продукти е безценно.

На 1200 метра надморска височина зимите са дълги и студени, но когато природата се събуди, тя е прекрасно зрелище всеки ден. Лястовици, щъркели, коне, овце, кози и, разбира се, нашите магарета, които ни правят компания в ежедневието.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате?
Микеле: В момента най-големите трудности са свързани с транспортирането на магаретата от едно място на друго. Разчитахме на малки превозвачи, но сега мислим, ако всичко върви добре, да инвестираме в каравана, която да транспортира 3 магарета наведнъж.

Друга трудност беше връщането на доверието на животните, почти всичките дойдоха от трудни ситуации, в които са били и малтретирани, и затова много се страхуваха и гледаха подозрително на хората. Но след година почти всички магарета обичат да бъдат  галени и гушкани. Нашата работа, както всяка друга, трябва да се върши с любов и страст, но също така и с много жертви. Когато работите с животни, нямате празници, винаги трябва да мислите за тях и, разбира се, трябва да инвестирате време, енергия и пари.

Но всичко това се отплаща с усмивката на децата всеки път, когато видят магаре и играят с него, а връзката, която се създава между тях, е наистина специална.

Как възприемат семейството и приятелите ви вашите идеи?
Оксана: Всички реагират с усмивки и повечето от хората, които познаваме, ни казват, че сме луди … Но както пише Марк Твен, човек, който има нова идея, е луд, докато тази идея не успее.

Как съчетавате обичаите и традициите, културата и кухнята от вашите родни места с тези от българското село и град?
Оксана: Не е трудно, дори е забавно. Някои празници ги празнуваме по два пъти, като Великден, когато не съвпада, а относно кухнята – за мен италианската кухня е най-разнообразна, богата и вкусна, затова мога да кажа, че съм я приложила на 100% и е голямо предизвикателство да правя най-различни видове паста фреска – с рагу, сосове, та дори и пица и хляб… постоянно се пробвам в нови ястия.

Освен чист въздух, силна храна и движение, с които в Маджаре разполагате в изобилие, какво още е необходимо за доброто здраве?
Микеле: Приемайте позитивно живота и се ядосвайте, колкото се може по-малко, ден без усмивка е загубен ден. (Чарли Чаплин).

Кои са най-важните неща, на които сте учили и искате да знаят вашите дъщери тийнейджърки?
Оксана
: Преди всичко – каквото и да правят в живота, какъвто и път да изберат, винаги да влагат душа и любов в него. Най-стойностните и ценни неща стават бавно, затова им пожелавам никога да не се отказват и да не губят търпение.

Вашето пожелание за читателите на сп. BETTY Моята аптека?
Микеле: Надяваме се, че след този лош период заради COVID-19 хората ще разберат колко важни са простите неща: да прегърнеш приятелите си, да излизаш от къщи, да се разхождаш сред природата и да прекарваш възможно най-много време с децата и семейството си. Нашето желание е този забързан живот на хората в големите градове да се забави малко, за да оценим простите неща и да се наслаждаваме на живота всеки ден.

app_cover_august2020