cover_august_2019

Владимир Карамазов

Дългият път на мечтите

Брой 63, август 2019

„Мечтите са моят двигател, моят стремеж и няма да престана да ги преследвам. Според мен успехът в живота е, ако си осъществил големите, хубави и недостижими мечти. Надявам се, че когато дойде времето, в което вече няма да ги има и ще са останали само спомените, в тези спомени ще има един дълъг и завършен път, онзи дълъг път на моите мечти.“

Автор: Олга Георгиева
Фотография: Стефан Щерев

Малкото момче от крайните квартали на София, което мечтаеше да стане актьор, вече има повече от 20 години в актьорската професия зад гърба си, десетки успешни роли в киното, телевизията и театъра, стотици аплодирани представления, хиляди почитатели и признание у нас и в чужбина. От 2002 г. до днес Владимир Карамазов е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

През 2013 г. заедно с приятелите си Захари Бахаров и Юлиан Вергов създава продуцентската компания Three Bears Entertainment. От 2014 г. е посланик на „Нощта на театрите“, участва в благотворителни инициативи, създава собствени проекти. И продължава да мечтае смело. Ето какво сподели Владо Карамазов специално за читателите на сп. „Betty Моята аптека“.

За театъра и новите технологии
Всъщност това е една форма на реклама, която остава неизползваема от българския театър. Не виждам нито един театър да се възползва от тях, а според мен би трябвало – както е навсякъде по света. Лично аз ползвам новите технологии и смятам, че човек трябва да бъде адекватен на времето, в което живее. Предпочитам да бъда на „ти“ с тях, защото социалните мрежи дават един достъп до аудиторията, какъвто нищо друго не може да ми даде. Имам и Facebook, и Instagram, имам и Viber Communitу с над 60 000 човека, които получават като съобщение на телефона си всички мои постове.

За сайта www.vladimirkaramazov.com
Занимавам се вече две години с него. Сайтът е моята лична сцена, на която се изявявам по начина, по който аз реша. Дълго време във всички медии всеки малко си допринасяше с изречение, с две, с три, откровени лъжи… В този сайт е чистата истина, такава, каквато е, и това за мен е много ценно. В блога си пиша по теми, които са ме провокирали в ежедневието, или изведнъж ми е изскочило нещо от моето минало, което решавам, че мога да споделя.

За новия проект
Сега започвам един много голям проект, казва се „Неуморимите до 40“. Тази година навърших 40 и реших да намеря десет човека, които са до 40 години и са успели тук, в България. Оказа се, че има хора и на по 27-28 години, които са направили вече много! Точно социалните мрежи ми подсказаха, че младите хора в България се нуждаят от някакъв провокатор, от вдъхновител, за да останат, да се задвижат и да направят всичко да успеят тук. Защото най-лесно е да заминеш, но като заминеш, не смятам, че всичко изведнъж се нарежда. Всеки трябва да опита да успее в нашата страна, това е възможно! И аз ще покажа десет човека с различни професии, които са се доказали тук, в България. Това са текстове, които пиша в блога.

Отивам, снимам хората така, както искам аз да ги представя, и тези материали ги разпространявам в социалните мрежи. Всеки път се обръщам към големи компании да застанат зад мен, за да може отзвукът да е още по-голям.

За този проект също. Най-вероятно и аз самият имам нужда от тези примери, мен също ме вдъхновяват. Те доказват, че сега с интернет пространството светът е отворен по начин, по който допреди десет години не беше. И всеки трябва да се възползва максимално и да опита. На някого му е писано, на някого не, но който просто седи и си мрънка, не може да постигне нищо.

За новата мисия на 40
Казват, че на 40 получаваш нова мисия в живота. И аз я получих, не мога още да говоря свободно за това, но тази 2019 г. категорично, без дори аз да го искам, сложи точка на досегашния живот и някакси усещам, че започва нещо абсолютно ново, с абсолютно нови хора, на чисто. Това не съм го търсил, то просто стана.

За здравето
Дори със здравето имах перипетии едни пет месеца. Имам си проблеми с кръста, но сега беше драстично, бях на легло, с упойки. Това беше ясен знак, че трябва малко да спра и да си дам някои сметки в живота, да преустановя някакви неща, да намаля темпото, да започна друго, да направя пауза. В момента се опитвам точно това да правя, не ми се удава много, но усещам, че около мен един кръг се затваря, затваря, затваря … Взаимоотношения с хора, много неща.

За промените
Цял живот съм ги мразел. Но през последните две години толкова много станаха тези промени, че някакси им се отдадох… Като актьори се сблъскваме с драматургията, а в нея са кодирани много послания, които ние, за разлика от публиката, която идва и просто гледа два часа представлението, три месеца дълбаем. И в това дълбаене изскачат неща, които доста често могат да ни дадат отговор на собствените ни въпроси и терзания.

За „Танцът Делхи“
С „Танцът Делхи“ стана точно така. Иван Вирипаев, човек, леко „отлепил“ от нашия свят, който се интересува от съвсем други неща, пише тази пиеса в много тежък за него период. И в пиесата излиза нещо много хубаво – че всеки трябва да позволи на всичко около него да бъде такова, каквото е, и да не се стреми да го промени.

За интуицията
Моята интуиция винаги ме е водила в правилната посока. Не съжалявам за нищо, всяко нещо, което ми се е случило, ми е дало шанса да науча повече. От всичките проблеми през последните години и всичките хубави и лоши неща единственото, което не харесвам в себе си, е, че се изнервих много, станах някакъв невротик. Това ще се опитам да преборя.

За любимите роли
Иван в „Арт“, това беше представление на Three Bears Entertainment, което играхме в Сатирата. В „Богът на касапницата“ на камерна сцена на Народния театър Ален Рей – харесва ми много, докопах нещо различно, което не бях играл. И ролята ми в „Дяволското гърло“ на Филип Чанов.

Но тези роли ги свързвам не само с крайната им реализация, а и с атмосферата и самия процес на създаването. Когато има положителен дух по време на репетиции, на снимки, винаги после ти е някакси мило. Като свърши „Дяволското гърло“, ми беше много гадно, защото е нещо, което ние чакахме, чакахме да стане и изведнъж … то стана и си мина. След такива проекти винаги си казвам: дано поне още един-два ми се случат!

За „Дяволското гърло“
Беше пълна лудница. Гонеше ни един нездрав ентусиазъм и слава Богу, че някой ни пазеше. Трябваше да направим една каскада с мотори и понеже нямаше откъде да се вземе мотор, аз имам един мотор в нас. С кросов мотор не съм кой знае колко добър, бях си го купил, за да се науча. А по стечение на обстоятелствата цялата гора беше мокра. И с пустия ми ентусиазъм и без никакви предпазни мерки, без екипировка, качих се на тоя мотор, ударих си коляното. В гората на два-три пъти такива рискови ситуации имаше… Никога няма да забравя и хората от Смолян. Снимахме по къщите им, бяха толкова готини. Беше такова събитие за града, че се движим всекидневно в Смолян, в кварталите. И третото нещо, което няма да забравя, са завоите на Смолян! В края на снимките вече ги взимах като истински смолянчанин!

За анимационните филми и дублажа
Гледам анимационни филми и те ме успокояват много, като хапче антистрес. И те винаги имат някаква поука. А колкото до дублажа на анимационни филми, това е специфичен дублаж, доста сериозен. Когато го слушаш, не си даваш сметка колко е трудно, но диапазонът, който се гони в тях, е невероятно голям! Всичко се прави по някакъв начин преекспонирано, но след това виждаш, че точно така трябва да се направи, с адски много енергия. Докато свикнеш, е много трудно. И много бързо се изморяваш, защото темпото, в което ти играеш, е на 100. И това е игра наистина. Повтарянето на една дума е по 30 пъти, докато не стане най-доброто. Много исках да се сблъскам с подобно нещо, защото не всеки го може и защото е много сериозен опит. Дублирах „Принцесата и жабокът“ (моите приятели с деца много ме бяха похвалили за принц Навийн), след това още едно анимационно филмче. После два документални филма на IMAX, също с подобна трудност.

За предизвикателствата
Искам да ми се случват различни неща, не само това, с което съм свикнал. Аз сам дори се предизвиквам, постоянно си вдигам летвата – с фотографията, с какво ли не.

За „Сървайвър“
Научих нещо важно от „Сървайвър“, нещо, което прилагам в моята работа – дисциплината. Аз не съм ходил в казарма и най-сложното нещо беше да се мобилизирам, да дам всичко от себе си, да съм като пушка. Там имаше аржентински екип, който снимаше, и ги виждахме как работят, без да мрънкат. Мрънкането най-много ме дразни!

За фотографията
Винаги съм снимал, винаги съм се интересувал от апарати, но на ниско ниво. Когато отидохме в Смолян, режисьорът Павел Веснаков, заклет фотограф, ме запали и насърчи. Каза ми какво трябва да си купя. Тогава си направих и сайта. Реших, че няма откъде да го зареждам със снимки, освен ако не са мои. И оттам малко по малко се запалих ужасно много, започнаха обективите, програмите, обработването на снимки … Слава Богу, имам кого да снимам около мен. Моите модели са всички популярни хора в България, не на всеки се удава тази възможност. Те ми се доверяват, аз ги снимам и започнах да се развивам в това поприще, много ми е интересно. Това си е също една вселена. Снимам много и за всичките ми дигитални проекти с големи компании.

За лятото
Това лято ще се отдам на пътуване. Преди много пътувах и установих, че с времето това също съм го оставил някъде много далече. Преди пътуването ми беше най-близкото нещо, обиколил съм цяла Азия, повече от 50 страни, ходех на трипове по месец и половина от страна в страна. И изведнъж това нещо приключи. Тази година ще го подновя след 7-8 години пауза, ще си хвана фотоапарата и ще попътувам малко. Ще пътувам до Азорските острови, ще отида до Лондон, до Италия, до нашето Северно Черноморие.

Пожеланието
Никога да не забравяме, че това дали ще постигнем нещо, или няма да постигнем нищо, зависи много от нас. Когато постигнеш нещо значимо и доста по-голямо от това, което ти си си представял, само тогава според мен животът би имал смисъл. Аз още не съм го постигнал, надявам се да успея!

Официален сайт на Владимир Карамазов: www.vladimirkaramazov.com
Присъединете се към Владимир Карамазов Community:
https://vb.me/47a6d0

app_cover_august2019