cover_aug_2017

Христо Димитров

Ако сме толкова сплотени, колкото талантливи, ще превземем света!

Брой 39, август 2017

„Пожелавам на читателите на сп. „BETTY Моята аптека“ родопско дълголетие, македонска вяра и упоритост, шопско самочувствие и чувство за хумор. Като дойдат най-трудните моменти, да казват като шопа: „Оти да се косим, като че ми мине?“. Пожелавам им северняшка предприемчивост, добруджанско трудолюбие, и накрая, но не на последно място – тракийско материално благополучие! И да бъдем по-обединени и по-сплотени. Както един приятел казва, ако сме толкова сплотени, колкото талантливи, ще превземем света!“

Христо Димитров

Автор: Олга Георгиева
Снимки: Архив „Жеравна 2016“

Тази година в края на август хиляди българи ще се съберат отново за десети пореден път на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна. Наш специален гост е човекът, на чиято идея, инициатива, талант и огромна любов към България и българския фолклор се дължи това ежегодно патриотично събитие с невероятен мащаб и отзвук.

Христо Димитров – председател на Фондация „Българе“ – основен организатор на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, създател, хореограф и продуцент на НФА „Българе“ и председател на УС на сдружение „Пазители на българщината“.

Христо е роден на 7 октомври 1969 г. във Варна, но живее и завършва средно образование в Шумен. От десетгодишен танцува народни танци в самодейни състави. След като отбива военната си служба във флота, превръща хобито си в професия. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалност „Хореографска режисура“ в класа на проф. Петър Луканов. Живее в Пловдив и се реализира в предприемаческия, издателския и рекламния бизнес до 2000 г., когато се премества в София. Има дъщеря Николая (1996 г.) от първия си брак.

На 1 октомври 2002 г. Христо Димитров и сестра му Елена Андерсон с финансовата подкрепа на британския поданик Ян Чарлз Андерсон създават първия частен професионален фолклорен ансамбъл в България – Национален фолклорен ансамбъл „Българе“. Дебютът му е на 3 април 2003 г. в Зала 1 на НДК с премиерата на музикално-танцовия спектакъл „Това е България!“, създаден от Христо Димитров.

Талантливият хореограф и режисьор създава през годините и т.нар. събитийни спектакли – „Морски истории“, „България в Европа“, „Последната нощ на Апостола“ и др. В навечерието на Националния празник 3-ти март през 2012 г. е премиерата на екранизираната версия на спектакъла на НФА „Българе“ „Това е България!“. Това е първият музикално-танцов фолклорен филм по сценарий и режисура на Христо Димитров. Той е автор и на четвъртия мащабен спектакъл на ансамбъл „Българе“ – „Осмото чудо“, чиято премиера бе на 14 юни 2016 г. От 2007 г. е продуцент и на български тенори, известни като трио „Уникалните гласове“. През 2011 г. разширява дейността си със създаването на Национална импресарска мрежа. Създава и участва в много и различни патриотични организации и техните инициативи.

Как се роди идеята Ви за Фестивала на фолклорната носия, който ще се проведе за десета поредна година в Жеравна?
Този фестивал възникна благодарение на сватбата ми със солистката на ансамбъл „Българе“ Албена Вескова през 2005 г. Ние решихме да се оженим по един много нетрадиционен начин, като направим една сватба по стар български образец. И всичките ни гости трябваше да бъдат облечени с българска традиционна носия. Искаше ни се да изживеем едно удоволствие, което досега не бяхме преживявали – да направим един скок назад във времето и да се оженим така, както са го правели нашите прадядовци и прабаби. В началото нашите гости бяха доста негативно настроени към идеята – трябваше да се търсят носии, да се обличат, те не знаят как и т.н. Но ние им казахме, че присъствието не е задължително (ако бяхме поискали смокинги, сигурно щяха да намерят смокинги!), да направят така, че да си намерят национални носии. Дойдоха повече от 400 души, облечени с носии! Всичко беше автентично, нищо съвременно не можеше да се види на тази сватба. Толкова много им хареса на хората, че поискаха пак да се събираме, пак да се обличаме с народните носии. И така, реших да тръгна да търся място, където да се събираме с наши приятели, идеята не беше да става фестивал в големи мащаби. Основен инициатор беше вече покойният ми зет, съпругът на сестра ми, Ян Чарлз Андерсон, който каза, че ще финансира такова начинание и ние започнахме да го подготвяме. Обикалял съм цяла България да намеря по-уникално място от Жеравна. Няма такова. И така започна да се провежда Фестивалът на фолклорната носия – в началото по-слабичко, после вече в сериозни мащаби. Националната носия вече е естествена част от гардероба на съвременния българин. Абитуриенти бяха с национална носия, на 3-ти март скиори се спускаха с национални носии, телевизионни водещи излизат с национални носии. И аз съм много щастлив, че фестивалът донесе точно това на България.

Финансово как се организира такава мащабна патриотична инициатива? На чия подкрепа разчитате?
Много е трудно. Искам да ви кажа, че след първия фестивал, като се тегли чертата, организацията беше назад със 120 000 лв. За да се направи такова нещо, говорим за стотици хиляди левове като разход. Съответно има и приходи, вече съумяваме да балансираме. Постоянно трябва да се правят нови сцени, нови неща, нови инвестиции. Не сме го направили за пари. Ако искахме да печелим пари, трябваше да кажем: всеки, който иска да снима, ще струва по 50 или 100 лв. например. През годините ни подкрепяше най-вече Ян Чарлз Андерсон, човекът, който даде повече от два милиона лева, за да бъде създаден ансамбъл „Българе“, всичките спектакли, в това число и Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна. Разбира се, и генералният спонсор на фестивала, Георги Манев. Проф. Николай Вълканов, който замести Ян Андерсон и финансира нашите проекти, ще финансира и най-новия ни проект – световно танцово шоу, копродукция между България, Турция, Румъния и други черноморски държави. Много са хората, които през тези години постоянно са ни подкрепяли. Благодарение на тях ние не само продължаваме да съществуваме, но и да бъдем най-големият частен професионален фолклорен ансамбъл в Европа. И да правим нови проекти като последния ни мащабен спектакъл „Осмото чудо“.

Как се промени и разви фестивалът във времето от първото му издание през 2008 г. до днес?
Организацията всяка година се подобрява. Концепцията е една и съща. Това, което най-фрапиращо се промени, е възрастта на хората, които идват. Първоначално идваха по-възрастни хора. Сега идват млади хора и изключително много деца. Това много говори за бъдещето на националната носия и на фестивала ни в Жеравна. Много по-организиран е вече фестивалът, много по-динамичен, с много по-атрактивни изпълнения на любителите. Всички са участници в него, няма публика и хора, които танцуват – всички са и публика, всички са и танцьори.

Какво кара хората да идват с такъв ентусиазъм и трепет, да обличат старите носии, пазени в семейните ракли, и да стават част от това събитие?
Според мен българите все повече търсят истинското: истинската емоция, истинската храна, истинското преживяване, истинската напитка, истинската материя. Точно това те получават в Жеравна. Хлябът се прави както се е правел преди 200 години, заровен в земята, засипан с въглища, без никаква мая, без никакви набухватели и оцветители. Чеверметата, атмосферата, костюмите. Ами само като видиш 20 000 души, облечени в национални носии, получаваш цветови шок. На другия ден, като ги видиш в дънки и фланелки, си казваш, абе тая жена в носия беше много по-красива… Вчера тоя мъж колко по-мъжествен беше с тая носия, с тия ножове, с тия пищови. С тоя калпак! Пък днеска, виж го. Когато човек се облече в това облекло, той по друг начин се чувства. Например, като облечеш смокинг, по друг начин се чувстваш, не е като с анцуг. Самата дреха ти дава друга стойка, друго самочувствие. Това е. Облеклото е много важно. И другото е, че на този фестивал всички се изявяват. Много хора предпочитат те да пеят, отколкото да слушат най-добрия певец. И няма начумерени хора, намусени, нацупени. Много рядко, те са единици. 99 процента от хората, че и повече, греят. Може ли да завали дъжд, два дни да вали и ти да играеш два дни, без да спираш? Това е невероятна победа на духа над природата. Уникално е!

Какво традиционно и какво различно ще се случи на юбилейното десето издание на фестивала този август?
Повечето неща ще бъдат традиционните като за юбилея залагаме на повече и по-елитни изпълнители, например като Иво Папазов. Но това, което ще бъде за първи път наистина и ще бъде грандиозно (чак се плаша как ще го направим това нещо), е спектакъл на хълма, зад голямата сцена. Тази година се навършват 140 години от Шипченската епопея и искаме да направим спектакъл, кратък, но много ефектен, който да пресъздава този най-героичен момент от историята на България. Той няма да има нищо общо с постановките, които са правени за Шипка. Думата възстановка съм я намразил покрай тия неща, които правят. Това ще бъде спектакъл, истински спектакъл, с много силно въздействие върху публиката. Просто ще бъде наистина зрелище, което хората досега не са виждали.

Вие сте създател и продуцент на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“. Как ансамбълът участва във фестивала?
Ансамбълът организира този фестивал. Тук те не танцуват – те са на входа и продават билетите, те пекат кебапчетата, те наливат виното. Това е ансамбълът – хората, които са зад щанда. Те обикновено винаги са на сцената, а тук са домакините. Просто така тръгна в началото, така си и остана като традиция.

Като хореограф какво мислите за магическата сила, която казват, че се крие в нашето хоро?
Щом съм направил спектакъл и съм го нарекъл „Осмото чудо“, то е очевидно какво е моето мнение по отношение на българския фолклор. Най-богатият фолклор на планетата! Той не е българско богатство, той е световно богатство. Ние трябва не само да го съхраняваме, а и да го предоставим на целия свят, защото то е световно историческо културно богатство. Наистина другите държави има с какво да се похвалят, но по отношение на това ние сме безпрекословни световни лидери. Така че това трябва да е нашата визитна картичка и не трябва нещо да се случва по света българско, което да не е придружено с български фолклор. Хорото е голяма енергия.

Според Вас кои от навиците на възрожденските българи трябва да си върнем днес, за да бъдем по-здрави?
На първо място танцуването. Най-страшните болести, които мъчат сега човечеството, са обездвижването, ракът и депресията. Тези болести не се срещат при танцьорите. Дебел танцьор няма. Депресиран танцьор няма. Няма как да си здрав физически, ако не си здрав духовно.

app_cover_aug_2017