Cover_aug_2016

Биляна Савова и Светозар Димов

ДА СЛАГАШ СВЕТЛИНКИ ПО ПЪТЯ

Брой 27, август 2016

Могат ли холистичната медицина и правилното хранене да заместят лекарствата? Безпомощни ли сме пред тежките диагнози или имаме шанс? Кое кара хората да помагат на другите, да поставят светлинки по пътя им?

Олга Георгиева
Снимки: Васил Къркеланов

Тази обаятелна жена излъчва хармония, спокойствие и изстрадана мъдрост. Познаваме Биляна Савова като арт директор на едно от най-успешните списания в България – “EVA”. Майка е на две дъщери. Но колко интересен е животът! Несбъднатата й мечта да стане лекар и да помага на хората се осъществява по различен, непредсказуем начин – чрез диагнозата, която ѝ поставят преди 9 години – множествена склероза. (МС е прогресивно автоимунно дегенеративно заболяване на нервната система с неизвестна етиология, което често води до частична или пълна инвалидизация. Наличните средства на алопатичната медицина не го лекуват, могат само да разредят периодите на обостряне и да потушат част от симптомите му.) След лечението си в Индия Биляна създава Фондация „МС – Мога сам” и започва да помага на много други българи с МС да живеят по-добре. Как? Със споделяне на опита си с аюрведа, промяна на хранителния режим и стила на живот, движение и йога вместо с лекарства. Освен индивидуалните срещи и работа, организира уникални по рода си проекти, семинари с аюрведа лекари от Индия и холистични български лекари (повече на: mogasam.org). Един от тези проекти е Много Специално Меню, който фондацията осъществява заедно с фирма FITMEAL. Предназначено е за нуждите на хората с МС, но е полезно и за хора с други диагнози, както и за напълно здрави. Приготвя се в кухнята на FITMEAL под строг контрол и до голяма степен следва хранителната диета на д-р Суонк, създадена през 1949 г. за пациенти с МС. (В изследванията си д-р Суонк подлага голяма група хора с МС на диета без животински храни, без глутен, без млечни продукти, с максимум 20 гр. наситени мазнини на ден. Клиничното проучване продължава 34 години, а резултатите са поразителни –спазвалите диетата задържат състоянието си, подобряват се и живеят добър живот.) Фондация „МС – Мога сам” набира средства, с които да осигурява храна на хора с МС и други дегенеративни заболявания в крайно тежко финансово положение. Всеки от нас може да помогне, вижте как във FB страницата: Много Специално Меню / МСМ – Храна за здраве. Интервюто ми с Биляна продължи три часа, не можех да спра да я слушам… По-късно разказа ѝ допълни магистър-фармацевтът от болница „Токуда” Светозар Димов, който е и един от собствениците на FITMEAL. Призванието си Светозар намира във фармацията, от 13 години го осъществява с много любов и разработва свои уникални лечебни кремове. Продължава да приема тежко болката на хората и най-големият му стремеж е да им помага. По неговия си начин.

Биляна

Изначално изобщо нямах намерение да създавам организация. По-скоро имах идея да разкажа на хората, за да имат и друг избор. И не го направих веднага, защото трябваше да постигна някакви резултати, да се убедя, че наистина това работи. Случи се четири години, след като бях започнала да ходя в Индия и след като финално попаднах в клиника, която се занимава само с МС. Там преживях най-сериозната си трансформация. Първо исках да си тръгна на първата седмица, защото попаднах на едно място с още петнайсетина човека с МС от цял свят. Аз бях най-добре физически, обаче като ги наблюдавах тях, вътрешно страховете ми се събудиха, че това ме очаква и мен. Бунтувах се срещу всичко, което ми бяха наложили като режим. В крайна сметка стоях тогава 49 дни, вече след 30-тия ден разбрах за какво иде реч. Това бяха едни много трудни тридесет дни… Постепенно разбрах, че всеки един от тези човеци там ми дава някакъв урок. Десет дни преди да си тръгна, взех решение, че това ще го напиша и ще го разкажа. Защото видях хора, които вече бяха минали дълъг път, също като мен, но по-напред по пътя, и видях те до какви резултати са стигнали, как са изградили търпението в себе си, как живеят без очаквания и са доволни и на малките неща, които им се случват. Аюрведата е изключително дълбоко познание, сигурно няколко живота няма да са достатъчни, за да стигнеш до дълбините му. Написах този текст и знаех много добре какво ще стане след това. Знаех, че ще ме намерят, ще ми пишат и така стана. Нещото, което правя от този момент до сега, е да се срещам с хора. Най-често ходя в домовете им, защото повечето от тях не могат да излизат. Опитвам се да помагам на повече хора и затова направих фондацията. Престъпление е да запазя това знание за себе си. Аз знам колко много ми костваше на мен да стигна до него. Смятам, че такива неща трябва да се споделят. Много исках да спестявам време на хората, но разбрах, че не става. Всеки си има път, всеки си знае какво трябва да направи по него. Единственото нещо, което стана и разбрах, че трябва да правя, е да слагам знаци и светлинки по пътя. Опитвам се да кажа на хората, че трябва да се научат да взимат решения сами. Не може някой друг да взима решение за теб, независимо дали това е лекар, дали е родител, дали е който и да било! Голяма част от хората с МС, аз бях също част от тях в началото, не искат да споделят. Крият, че имат тази диагноза до момента, в който станат съвсем безпомощни. До голяма степен това се дължи на факта, че обществото не е готово да ги приеме в редиците си, независимо дали говорим за работно място, семейство и т.н. И понеже голяма част от тях губят работата си или напускат университетите – МС поразява в голяма степен младите – те крият много дълго време. Лъжата и криенето са водени от страха, а пък страхът нищо друго не прави, освен да разболява още повече… Когато ходя в семейства с деца, в които единият родител има МС, ситуациите са още по-тежки. Хората не знаят как да си помагат, ама така, че да не си пречат, да не се манипулират, да не се изнервят. Децата се срамуват много от родителите си, другите деца им се подиграват. Затова трябва да се учат как да приемат болестта. Ние сме болно общество, точно защото не помагаме на болните и слабите! И се сблъсквам с двата проблема. От една страна се смята, че ако поискаш помощ, си слаб. И от друга страна липсата на традиции за това да помагаш. Ама истински. Аз например съм доброволец във всичко, което на повърхността, аз летя! Това е моето хапче. Най-ценното е да отделиш от времето си, не парите. Мотивиращо ми е, вдъхновяващо ми е да се срещам с хората, да видя как се променят. Няма невъзможни неща. Скоро някой ме попита за онези години от 90-те до 2000 г. Аз започнах да разказвам какво съм преживяла и всички се чудеха как съм оцеляла. Оцелях, обаче ето какво стана след това. Страхотен стрес, невероятен. Много работа, неспане, алкохол, за ядене да не говорим. В онези години почти всички имахме някакви проблеми, особено хората с бизнес. И ние не бяхме пощадени от действията на онези групировки и до такава степен бяхме фалирали, че се хранехме само с кренвирши. И това е най-малкото. Нямам изобщо съмнение от къде тръгна всичко. През 2003 г. започна полекичка моето пробуждане. Започнах с д-р Емилова и глад. Всички искат като се подложат на детоксикация, да им се случат някакви неща за един-два месеца и край. Няма край! Това е процес, който е много дълъг. И изисква подготовка. Но отровите не са само във физическото тяло. Даже те от там излизат по-лесно. По-трудно е да се разделиш с боклука там вътре, във вътрешния ти килер. Където са складирани всички обиди, несгоди, лоши преживявания. И за това много помага медитацията. Но тази, която екстремно отвори вратата на моя килер, се нарича Випасана. Когато започнах да се занимавам с Випасана медитация, в беседите си учителят Гуенка (той вече не е жив, но неговите беседи се слушат на запис, за да не може неговите ученици да интерпретират и да не променят учението) казва: три дни ще острим ножовете. Три дни се концентрираме и успокояваме. По 10 часа на ден следиш дъха си, нищо друго не правиш. Няма комуникации, мълчиш, никой не ти говори, никой не те поглежда, никой не те докосва. На четвъртия ден той казва, че започваме да „оперираме“. И операцията трябва да се направи с цялата отговорност и без страх. Ставане в 4:30, медитация по 10 часа на ден в поза лотос, две вегетариански хранения на ден и къпане със студена вода, без телефон, без интернет, без вестници, без нищо… Просто и гениално. На много неща ме научи Индия. Научи ме на търпение и толерантност. За съжаление има едно явление там, те пък много искат да приличат на западния човек. Обаче започват да си докарват „западняшките“ болести, защото започват да се хранят като нас. В Индия МС се появява преди 15 години за пръв път. От МС не се умира, МС не е заразен. От МС умираш, само когато изгубиш радостта си от живота, желанието да живееш. Аз съм го изпитала, знам какво е да си на ръба на пързалката, тя е много хлъзгава и много стръмна. Затова казвам на всички: колкото се може по-бързо се дърпайте от ръба! Правете нещо, което изпълва със смисъл деня ви. Както го наричат дълголетниците на Японския остров Окинава – икигаи, смисълът, който да те буди сутрин.

Светозар

На този етап от живота ми смисълът за мен е работата и удоволствието от това да помагаш на хората, дори без да разбират, че си ти. Решението да стана фармацевт взех трудно. Едната алтернатива беше НСА (тренирах лека атлетика). Коства ми най-трудните години, в които исках да се откажа на няколко пъти, безсънни нощи и четене без край, скубане на коси и молитви за въпроси, които да знам на изпитите. Фармацевтът е химик-аналитик и понякога му се иска да направи нещо, което го няма и така да помогне на повече нуждаещи се. Наистина болката на хората понякога е много голяма, а ние като специалисти се опитваме да я притъпим. Колективът в цялото лечебно заведение е съставен от професионалисти, които ме подкрепят. Кремовете, които правя и които имат доказано добри резултати, са обща разработка с дерматолозите от нашата клиника, които ми се довериха напълно и заедно ги създадохме. Екип, който прави това или друг, който печели Нобелова награда, тласка лекарствата към осъвременяване и изчистване на по-голямата част от нежеланите странични ефекти. Фармацията се развива, променя се… За съжаление не само в добрия аспект. Имаше случаи на одобрени за продажба лекарства, които често даваха тежки странични ефекти и бяха спрени от производство. На пазара навлязоха генеричните лекарства, което пък даде възможност за по-добро лечение на достъпна цена. Всеки ден се изпробват и създават нови лекарства. Но поддържането на добро здравословно състояние не се дължи на лекарствата! Когато то е нарушено, на помощ идват лекарствата, чиято цел е излекуване… понякога само симптоматично, друг път пълно. Вярвам в самоизлекуването (холистичната медицина), която е обект на все повече дискусии, но все още не сме достигнали до момента, в който всеки един човек може да „работи“ с нея. Това е въпрос на пълно разбиране, на абсолютно и безкомпромисно себеотдаване. В този случай смятам, че двете медицини трябва да вървят успоредно и заедно. Биляна е един изключителен и позитивен човек. Животът ѝ е подарил точно тази история, за да може тя да помогне на колкото се може повече хора сега… Щом тя сама се е преборила с тази диагноза и не се е отказала, а има и решението, то то трябва да стане достъпно за абсолютно всеки от нас. Вярвам, че храната може да лекува. Преди 2 месеца аз самият взех решение да огранича приема на месо. Сега се чувствам много по-добре, позитивно зареден и жизнен. Храната носи в себе си заряда и атмосферата, които лекуват, но е важно човек да експериментира, да се вслуша в тялото си и сам да открие храната, която му вреди и тази, която му помага за справяне със здравословните проблеми. Съществуват много написани диети, а интернет бълва от информация, но няма универсално правило. Всеки човек е една отделна вселена, която трябва да се разглежда изцяло в нейната индивидуалност.

App_cover_aug_2016
Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn