Cover-august_site

Лео Бианки

България ми даде път

Брой 15, август 2015

Лео живее в София с любимата си Лучия и близнаците Матия и Николо, които им се раждат през 2013 г. Има три ресторанта в София – Leo’s Pizza (най-старият, в центъра, на ул. „Искър”), Leo’s Pizza Trattoria (в „Тенис клуб Малееви”) и Leo’s Pizza Rustico (в Драгалевци на мястото на старата Палачинкова къща). И успя да ги направи любими на софиянци и на всички италианци в София с качествената италианска кухня на разумни цени, приятната атмосфера и доброто обслужване. За нашата среща избрахме Leo’s Pizza Тrattoria, ранния следобед, за да е приключил в кухнята. Ще говорим за България и Италия, за средиземноморската и българската храна, за музиката, за хората, за лятото.

Леонардо Бианки е роден в Анкона, Италия, на 9 март 1974 г. За първи път идва в България през 1992 г., а от 1994 г. живее в Бургас. Става известен като първия чужденец в „Big Brother България” – през 2005 г. в „Big Brother 2” остава до финала на шоуто, но завършва втори. Реалити шоуто му проправя път и скоро след това Лео записва няколко песни с Део, става телевизионен водещ на готварското шоу „Какво ви забърка Лео” по ТВ7, което се излъчва от 2010 до 2013 г. Прави дует с Мария Илиева и няколко музикални проекта с Играта, Део и Рафи. Песента „Цяло лято”, която излиза на 16 юни 2013 г. постига над 4 млн. гледания в YouTube. Същата година Лео отново участва в „Big Brother All Stars 2013” и отново завършва втори. В момента има собствено предаване – Leo in the City в CITY TV. Всеки делничен ден от 15 ч. и 21 ч. се среща с любопитни
градски типове в центъра на града и за- едно избират песните, които да звучат в ефир. Води и рубриката в „Стартер” по „БГ Радио” – „Няма ало, има pronto”.

Какво натежа, за да решиш да останеш в България повече от 20 години?
Преди всичко фактът, че България ми е нещо като майка-държава, повече отколкото Италия, защото ми даде възможността да порасна, даде ми възможност да имам семейство, даде ми възможност да имам моя собствена работа – даже не една, имам три ресторанта. Дава ми възможност да се събудя сутринта, без никакви проблеми, дава ми възможност просто да живея със спокойствие и да имам много контакти. А Италия ми даде може би само възпитанието, даде ми хубава култура за това, как трябва да се държиш с хората. Ние в Италия имаме една различна култура, един различен начин да мислим и да живеем. Обаче България просто ми даде пътя да бъда по-добре.

Какво от Италия ти липсва тук?
На първо място – приятелите. И красотата на нашата страна. Храната не мога да кажа, че ми липсва, защото ние даже предлагаме италианската храна.

Кои са най-големите разлики в кулинарните вкусове на българите и италианците?
Вие имате една подправка, кимион, която ползвате много често за месо, за кюфтета, за такива неща. Лично аз, а и другите италианци, явно никога не сме яли тази подправка и когато я пробваме, винаги ни дава нещо като киселина, малко ни идва в повече. А ние от друга страна много често използваме чесън, босилек, розмарин, които вървят много добре в средиземноморската храна. Вие правите повече манджи, които са много хубави. А ние работим, като истински италианци, малко повече с пасти, лазани, тестени работи. Малко повече въглехидрати, а вие – малко повече протеини.

Италианската кухня се слави като една от най здравословните. Какво е добре да „вземе” българската кухня от нея?
Между другото, хубаво, че се казва това нещо. Защото понякога споря с хора, които казват, че от италианската кухня много се надебелява. Това абсолютно не е вярно. Даже има някои рецепти в средиземноморската диета, в които има паста, има пица. Всичко зависи от начина, по който приготвяш нещата. Наполетанската пица например се прави само с брашно, вода, мая и сол. Оттам нататък да направиш една пица за диета, достатъчно е да направиш една маргерита с пресни домати и моцарела, която е сирене „light”, дава се на хора, които правят диета. Същото е и за пастата. Ако искаш да ядеш паста, можеш да направиш една много добре калибрирана храна, ти ядеш примерно пене с домати и босилек – ето че тук има въглехидрати, протеини и мазнина от зехтина. Лично аз на българите мога да кажа като съвет, че понякога е по-добре да не се използват много продукти наведнъж. Много често се срещат готвачи, които слагат хиляда работи в една манджа, примерно чесън и лук заедно. За мене лично – или чесън, или лук. Едното убива другото. Повече неща да се сложат в една манджа, повече да е вкусна, не означава, че е много здравословна. Така че: малко на брой продукти, качествени продукти и да не се прекалява с мазнините. Понякога да махнеш олиото, а да се ползва зехтин.

Различава ли се вкусът на пиците, които приготвяте в твоите заведения в България, от вкуса на традиционната италианска пица?
Честно да ти кажа, когато имаш една фурна на пещ, която прави 500 градуса на фурна, когато ти вземеш брашно от Италия, вземеш зехтин от Италия, когато вземеш домати от Италия, когато вземеш моцарела от Италия, няма как да не е като италианските пици. То просто е едно към едно. В два от ресторантите се работи на пещ и в един – на ток. В единия правим римска пица, романа, която е голяма и много им харесва на хората. Тук имам двама приятели от Италия, които казват: „Лео, аз не съм ял пица така хубава и в Италия!”. Така че явно сериозно е хубава. А в другото заведение, в Драгалевци, има един египтянин и един българин, които отидоха на най-големите курсове в Италия, единият в Рим, другият в Наполи (Неапол – б.р.), където са най-добрите пицайоли. И те правят наполетанска пица. И наполетанци, които са идвали при нас, казват, че пиците са едно към едно като в Наполи. Това е най-големият комплимент за мене. Така че хората, които идват при нас, могат да опитват истинска хубава пица.

Потвърждавам! А каква е историята, ти как стана готвач?
През 1994 г. дойдох в Бургас да работя малко при баща ми. Имаме един ресторант Grande Italia, където почти половината България мина през нашия ресторант за десет години. И просто аз отидох там и не можех да направя нищо – не мога да съм сервитьор, защото не знам език, не мога да съм на бара, защото пак езикът ми беше проблем. И се приближих до баща ми и почнах да правя първите десерти, първите кремове, с помощ на майка ми. Домашни яйчени крем-ванилия, примерно, после шоколадови, после първата торта. Виждам, че българинът полудява за десерт. И оттам почнах хиляда торти да правя, всички с имената на моето семейство. Хората от Бургас и всички, които са минавали при нас, помнят много добре – има торта „Лео” с шоколад, има една торта „Джада” (на племенничката), торта „Алесио” (на племенника). Всички торти ги наричахме с нашите имена. И просто оттам почнах. И оттам паста, това е и в нашите хромозоми. В България преди 20 години може да даваш една обикновена паста и българинът полудява за нея.

Кое ястие най-много обичаш да приготвяш?
Почти всеки божи ден съм зад тиганите. Пастата ми е любимо нещо, което готвя. Обичам много и десерти. Обаче пастата и пицата са нещата, които много уважавам. Пица не обичам много да правя, трябва да имаш повече търпение. А спагети, макарони, фузили, талятеле, такива работи, ми е много по-интересно да ги въртя в тигана. И даже много често отивам по България, скоро съм в Казанлък, да направя Pasta Cooking Show, да готвя пред хората, много ме радва това нещо.

Каква е твоята рецепта за успешен ресторант?
Точно това си говорихме с момчетата, които са от Италия, че може би фактът, че сме едно семейство, българинът много гледа това нещо. Ние по принцип сме аз, баща ми, брат ми, жена ми, племенникът, племенничката, цялото семейство сме в работата. Не сме хората, които може да ни видиш на купони и на дискотеки. И те виждат, че просто ние нямаме срам да работим за себе си, да работим за клиентите. Понякога ме гледат как отивам да готвя паста и излизам да сервирам. И те ме гледат и казват, а, ама това той ли е, какво прави той тука? И мисля, че това е една от тайните. Вече е минало времето да си шеф с чаша уиски на масата и само да поръчваш. Вече е време собственикът да става, да влезе в кухня, да направи възможно да върви неговият бизнес.

Твоята рецепта за добро здраве?
Лично за мен големият процент от болестите идва от храненето. Може да е страшно, но това е от месата и от храната, която ядем и която в последно време не е чиста храна. Това значи леко да минаваме на по-вегана храна, по-здравословно да се храним. Най-добре е да ядеш малко по-балансирана храна, да не ядеш само въглехидрати, да добавиш и малко протеини, и малко мазнини. И също – има такива часове, които задължително трябва да спазваме за хранене. Много често казвам на момчетата, когато отиваме на обучение – момчета, мислете, че когато ядеме, в нашия стомах има работници вътре. И тези работници, в 7-8 часа те искат да си тръгнат за вкъщи. Ако ние след тоя час продължаваме да ядеме, те на следващия ден сутринта, кога отиват да работят тези работници? Нашият стомах просто се затруднява да работи. Така че в един час трябва да знаеме, че е по-добре да не се яде. Ще спим по-спокойно, ще ставаме по-добре.

Твоята рецепта за успешна песен?
Може би късмет, преди всичко. Второ, компанията, която съм намерил и с която сме работили, Рафи, Играта и Део. Ние сме четири позитивни лица. Няма да говориме за наркотици, няма да говориме за такива неща. Даже и в клиповете няма да видиш някоя гола жена. Не че не ги искаме, въпросът е другата концепция на нашия стил. Оттам нататъка сме успявали да направим нещата много комерсиални, дотам, че големите компании се доверяват на нас.

Как започна да се занимаваш с музика?
С музиката започнах на 13 години, с брат ми, който беше диджей. И тогава хип-хоп рап беше още много далече от днешния хип-хоп. Там се говори за „Де ла Соул” и много стари групи, помня че в Италия Джованоти носи този рап, италианския рап. И аз се влюбих в този стил. Точно на 14 години съм написал първата песен на италиански, когато хората още не знаеха какво е този рап. И оттам почнах. Благодаря на този формат реалити шоу Big Brother, който ми даде възможност да е като трамплин. Вече стана комерсиално, но продължавам да го правя, защото ми харесва тоя вид музика. Да харесва на децата – това е важното. И да няма мръсни думи, да бъде малко по-културно.

Къде ходиш на море в Италия и къде – в България?
В България е много трудно да ме видите. Когато ходя на морето, искам да е максимална почивка. Когато отида на морето тук, няма как да е почивка, защото има хора, които искаш, не искаш, не ти дават. Хубаво е хората да те разпознават, обаче има един момент, в който казваш – искам да спирам контакт с всичко, спирам телефона, спирам да се обаждам вкъщи. И предпочитам да отивам, където хората не те познават, не знаят кой си и какво правиш. Тази година ще ходя в Южна Италия, близо до Бари, Бриндизи. Това е един много хубав курорт, където има за моите близнаци Baby Club. И може би през септември една екскурзия в Анталия, живи и здрави.

На какъв език говорите на близнаците вкъщи?
Ами много странно, понякога на италиански, понякога на български им говоря. Детегледачката на български, Лучия – на италиански. Така че със сигурност тези два езика вече са влезли в техния мозък.

Какво най-важно от италианската и от българската култура искаш да им предадеш?
Аз мисля, че няма тука италианската – българската култура. Мисля, че културата трябва да бъде човешка, лично от душата. Майка ми и баща ми ми дадоха много сила да вървя сам, възпитаха ме най-вече да имаш уважение към хората, по-възрастни от теб. За мен лично това е нещо, което всички млади трябва да го имат пред вид. Един ден ние ще сме стари и това ще се връща. В същото време твоите очи трябва да виждат цветове, а не само черно и бяло. Това означава, че трябва да имаш уважение и да не си расист. И когато имаш две-три такива неща, които са важни, аз съм сигурен, че едно дете може да пораства най-добре. Оттам нататъка от грешките учиме. Падаме някой път, трябва да сме силни да ставаме и да продължаваме да вървим.

Как се чувства Лучия в България?
Лучия е различна италианка. Повечето, които са дошли тук, не им е било лесно в живота, защото е по-различно. Те гледат града, магазините. А Лучия гледаше кое е близо до нея – бях аз. Второто, какво ще работи. Другото, каквото идва, идва. Разбра, че тази държава и на нея също много ѝ дава. Работиме от сутрин до вечер. Тя се занимава повече с мениджмънта. Аз и баща ми готвиме, брат ми е барман, племенникът ми е сервитьор, племенничката – студена кухня, жената на брат ми е управителката. Майка ми я няма вече, тя почина преди две години. Идва тук няколко пъти, видя че синът ѝ е щастлив, че е спокоен. За един родител най-важното е детето му да се чувства добре.

Какво се случва с предаването Leo in the City?
Продължава да върви всеки ден от понеделник до петък. Разхождам се из цяла България, сега скоро ще отивам в Бургас. Отиваме, спираме децата, с поздравление, с някоя песен. Децата много се радват. Тийнейджърите виждам, че много ме обичат. Това е благодарение на продуцентите на City и „БГ Радио”, защото аз работя също и в „БГ Радио” сутрин в „Стартер” на Симо и Богдана. Водя една рубрика, която се казва „Няма ало, има pronto”, обаждам се на всички известни личности и ги събуждам сутринта – да питам какво правят и също да ги поздравя с песен. А това участие в радиото и телевизията ми дава възможност да се освободя от една работа и да отивам на по-друг начин на работа, защото в бизнеса много са различни нещата. Имам нужда от време на време да отивам да пея, да отивам в студиото да записвам песен, да отивам в радиото, в телевизията. Имам нужда от такова движение на живота.

Нова песен за лятото?
„Безгрижно” – тя вече излезе, с Део, много позитивна песен. Както винаги, правиме два куплета на български, един на италиански „Безгрижно” точно говори за хората без никакви проблеми, много е приятна, слънчева, лятна. Влизаме вече в различни класации. В клипа аз и Део сме облечени като Старски и Хъч, двамата полицаи, русият е Део, аз съм черен. Алфредо Торес участва в нашия клип. И една българка, световна шампионка по брейк, Куин Мери от Бургас, също участва. Ще ви хареса!

Със сигурност! Добро настроение винаги е нужно. Лео, аз пък ще поздравя читателите на списание „Betty Моята аптека” с твоята песен „Айде на моретооо! Стягаме багажа!”
Пожелавам им почивка, слънце и да се заредят със здраве и хубави емоции за цялата година!

App_cover_aug_2015