Едва ли можеше да има по-подходящ и емпатичен водещ на предаването „Животът по действителен случай“, който стартира през октомври 2022 г. по bTV. Александра Сърчаджиева много добре знае какво е да разкриеш себе си пред огромна аудитория, да покажеш болката си, раните си, любовта, мечтите, паданията, ставанията...

Моноспектакълът „На живо“ се ражда от огромното ѝ страдание по загубата на двамата най-близки в живота ú: майка ú, незабравимата актриса Пепа Николова, и мъжа до нея и баща на дъщеря й София, обичания актьор Иван Ласкин. Моноспектакълът се излива от душата ú и се превръща в терапия и за нея самата, и за хилядите ú зрители в сатиричен театър „Алеко Константинов“ в столицата и в много други градове. Защото е истински и така помага, дава пример, окуражава. Същото правят гостите ú в телевизионното предаване, споделяйки своите истории, измислени от най-големия режисьор - съдбата. А съдбата на Алекс е неотменно свързана с театъра. Макар че никога не са били близки, неин баща е известният актьор Йосиф Сърчаджиев, син на режисьора Стефан Сърчаджиев и на Анна Фаденхехт, участвала активно в спасяването на българските евреи.

Алекс завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г. в класа на проф. Здравко Митков. Започва да играе в театър „Българска армия“, а от 2014 г. и до сега е в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Освен с ролите ú на сцената, за сериали, филми, дублаж, я познаваме и като водеща на BIG и VIP BROTHER (2012-2018 г.) заедно с Ники Кънчев и на първи сезон на „Игри на волята“ (2019 г.). А дъщеря ú София Ласкин най-вероятно ще продължи артистичния път на своето семейство.

Алекс, не е ли страшно да разкриваш себе си толкова истински пред публиката?

Не, не е страшно! Аз тръгнах с идеята, че споделяйки моята история, бих могла да помогна и на някой друг и дори да е само на един човек, има смисъл. Не съм очаквала, че ефектът ще бъде толкова голям и че ще стигна до толкова много хора. Това може само да ме радва. Страхът, притеснението пред всяко представление „На живо“ не е от това, което ще разкажа, а от това дали и тази вечер ще успея да стигна до душите на хората.

Това правят и твоите гости в предаването „Животът по действителен случай”.

Аз наистина вярвам, че „Животът по действителен случай“ по някакъв начин е продължение на „На живо“, защото в моноспектакъла аз имам възможност да разкажа моята история, такава, каквато е, от моята гледна точка, а в предаването имат шанс обикновени и необикновени хора да разкажат, да дадат пример и да помогнат на някой, който е пред малкия екран.

Кои истории на твои гости те жегнаха дълбоко?

Те всичките са толкова вълнуващи, че просто няма как да не те докоснат. Много ме развълнува сега последното интервю с Андреа. Няма да забравя историята на едно момиче, което страда от биполярно разстройство, с много тежка съдба. Баба й умира от рак, майка й също има проблеми с психиката, губи детето си, приятелят й я оставя, диагностицират я с биполярно разстройство и тя намира спасение в изкуството и в картините. Рисува невероятно!

Според теб българското общество готово ли е да посрещне чуждата болка и различието, а също и да се радва на успеха на другите? Самата ти наскоро премести дъщеря си в друго училище поради недостойни  коментари от страна на родител към теб.

Аз смятам, че българинът е изключително състрадателен. А иначе навсякъде по света има хора, които се ровят в жълти сайтове и медии, пишат глупости и коментират други, които по някакъв начин са популярни. Но не знам после как си лягат да спят спокойно.

Това ме насочва към една друга тема, за цензурата. Типичен пример от близкото минало е филмът „Понеделник сутрин“ от 1966 г., който е забранен от комунистическия режим заради ролята на леко момиче, която изпълнява твоята майка, Пепа Николова, и с която печели наградата за най-добра женска роля. Но филмът вижда бял свят чак 23 години след създаването си. Защо беше забранен?

Защото не е можело по онова време момиче така да говори за партията и за нещата, които се случват в държавата. Дори не е било прието актриса да има такъв глас, затова е озвучен с дублаж.

Майка ми ми каза, че на премиерата на филма след 23 години се е почувствала като на панахида, не като на премиера... Защото това е било като да отрежеш крилата на една птица, която е тръгнала да излита...

Има ли и днес цензура и продължава ли тя да реже криле?

Има я, налагат се догми и изкуствени правила, които обаче не важат за всички. Аз съм много „за“ правилата, но те трябва да се спазват от всички.

Кое е най-важното нещо, на което те научи Пепа и което сега предаваш на твоята дъщеря София?

Да бъда честна, независимо какво ще ми коства това. Както казваше тя, винаги казвай истината, защото лъжата рано или късно се разбира. И двадесет години да минат, тя пак ще се разбере и тогава става много по-страшно.

Кога реши, че искаш да станеш актриса? Спомняш ли си този момент?    

Да, помня,  бях в 12-ти клас. Дотогава мислех, че ще кандидатсвам „Международни отношения“, но реших, че нищо друго не ми е интересно освен да кандидатствам в НАТФИЗ. Бях решила, че ако не ме приемат първата година, повече няма да опитвам. Но взеха, че ме приеха (смее се).

Как се чувстваш на сцената? А като водещ? Кое е общото и кое е различното в тези две професионални роли?

Не мога да ги сравня. Телевизията носи една магия, театърът носи друга, доставят ми изключително удоволствие и двете. Разбира се, аз мисля, че не всичко е на всяка цена и не можеш да приемаш всичко, което ти се предлага. Наскоро някой ме попита дали съм се колебала да приема предложението за предаването „Животът по действителен случай“. Не! Още в момента, в който чух каква е идеята, много се зарадвах, защото смятам, че имаме нужда от такъв тип предаване. Хората имат нужда от нещо човешко, истинско и докосващо без фалш, без грим и без маска.

Мисля, че ако това притеснение изчезне, то човек по-добре да не се занимава въобще с тази професия. Не може да си равнодушен какво ще представиш тази вечер на сцената или от малкия екран. Нашата работа е свързана с публиката и бихме искали да правим неша, които да бъдат оценени и харесани, иначе ще си правим представления сами в хола. Целият труд, който ние полагаме, и който публиката не вижда, е огромен. Месеци наред ти репетираш всеки Божи ден без почивка, така че няма как да не се вълнуваш и да не се притесняваш. И всяка вечер те гледат различни очи.

Какъв е твоят начин да се отърсиш от емоциите, да релаксираш, да успокоиш ума?

Седя в тишина. Обичам тишината. Много обичам да пътувам с приятели, да ям вкусна храна, да се смея и да ходя на красиви места, да пълня очите си с красота и да си създавам спомени. Защото те остават.

Как се грижиш за здравето и добрата си форма?

За съжаление не бих казала, че полагам някакви особени грижи. Аз съм зодия Телец и съм изключителен чревоугодник, никога не съм спазвала диети. Не спортувам и нямам време за себе си, което е грешка, но животът ми е много интензивен, на колела. Точно сега това си говорихме, докато пътуваме с моята колежка Радена Вълканова и спряхме на поредната бензиностанция да си купим вафли, солети и кроасани...

Какво четеш в момента?

В последно време чета само пиеси и сценарии.

Твоето пожелание към българите на прага на Великден?

Предстоят ни много хубави и светли празници, бъдете живи и здрави, вглеждайте се повече един в друг и в любимите си хора!