Любомира Зафирова

Любомира Зафирова

Заедно сме по-силни

Брой 71, април 2020

Любомира Зафирова завършва „Връзки с обществеността“ в Софийския университет и „Публицистика и комуникации“ във Виена, но целият ѝ професионален път е свързан с фармацевтичния бизнес. Майка ѝ е фармацевт, а семейството им има четири аптеки. От този брой ще ви срещаме често с лицата на BETTY, някои от тях ще познавате лично – от вашата аптека.

Автор: Олга Георгиева
Снимки: Дени Кирилова
Грим: Ивайло Андреев

Влизам в аптеката ѝ в центъра на София и се натъквам на актрисата и писателка Мара Чапанова, която веднага създава весело настроение. Давам си сметка колко е ценна точно такава атмосфера – на малкото магазинче, на малката аптека, в които цари приятелски дух и уважение, в което хората се познават по име. Любомира се вълнува от фотосесията и предстоящото интервю, а аз – да вляза в „кухнята“ на BETTY, да чуя как изглежда ежедневието от другата страна на аптечния щанд, кои са грижите, битките, мечтите. Ето какво ми разказа Любомира.

От 1996 г., откакто майка ми откри първата си аптека, това стана семеен бизнес и аз още в гимназията започнах да помагам, като след часовете отивах до фармацевтичните складове и доставях лекарства за аптеката. Впоследствие реших, че ще следвам нещо друго, след завършването ми във Виена работих две години там в рекламна агенция. После се прибрах в България и започнах да си търся работа, но докато търсех, пак трябваше да помогна на майка ми, „само за това“, „за малко с другото“. И така малко по малко се оказа, че има нужда от един човек като мен, който да помага за семейния бизнес и да изпълнява абсолютно всякакви длъжности – от шофьор през маркетинг и реклама до водене на преговори. Започнах да работя в аптеката в стремежа си да помагам.

Развихме нашия бизнес и от една аптека вече са четири, като смятам, че за да сме още по-конкурентоспособни, трябва да продължим да се развиваме. От една година имаме и онлайн аптека благодарение на моя съпруг, който е графичен дизайнер. Той помага ежедневно и с техническите аспекти на работата и също е неразделна част от нашия семеен екип. В аптечните вериги има строго профилирани позиции, докато в нашия малък семеен бизнес ние трябва да сме отговорни за абсолютно всичко. Като изгори някоя крушка, като трябва да се смени някоя реклама, като трябва да се направи освежителен ремонт, като трябва да решиш каква номенклатура да поддържаш в аптеката, и за да може това да стане, винаги работим като един задружен екип.

Две от аптеките ни са BETTY от самото начало и от скоро и другите две вече са част от програмата. Участваме в BETTY, защото аз считам, че когато сме заедно, имаме възможност да се подкрепяме, да споделяме идеи и да почерпим от опита на други страни. Винаги съм била отворена за нови проекти, за нови линии, които се развиват в програма BETTY. Списанието е едно от нещата, които хората много харесват в нашите аптеки, даже идват няколко дни по-рано да питат пристигна ли новото BETTY. Има хора, които понякога влизат само заради списанието, взимат го и си тръгват.

Като представител на България в консултативния съвет на партньорските програми на Фьоникс два пъти годишно се срещам с колеги от повечето европейски страни, които също участват в подобни програми (BETTY, PharmaVie, Benefica и др). Първоначално си мислех, че няма да открием общ език с колегите от по-развитите страни като Франция, Италия, Англия, но когато седнем на една маса и започнем да говорим за нашите аптеки, на преден план излизат едни и същи проблеми и предизвикателства. Ежедневието ни не се различава толкова много и ни вълнуват едни и същи неща – проблемите с пренаситения пазар, с агресивното разрастване на аптечните вериги, с договарянето на търговските условия с производителите, с все по-трудното намиране на персонал и нуждата от постоянно следене на актуалните тенденции в нашия бранш. Затова всички ние – малките независими аптеки от цяла Европа – разчитаме на партньорството си с ФЬОНИКС, защото вярваме, че когато сме заедно, сме по-силни.

Всеки ден минавам през всичките ни аптеки. Имаме редовни клиенти, които идват при нас за съвет, дори да си споделят болката. От майка ми съм научила, че трябва да направиш всичко възможно, за да помогнеш. Тя е много добър и състрадателен човек и нейните клиенти от години ѝ се доверяват и я ценят. Всеки, който влиза в аптеката, трябва да получи лично отношение и компетентно обслужване. Често хората идват при нас не само, за да си купят лекарства, но и за съвет и консултация, тъй като лекарите имат все по-малко време да обърнат пълноценно внимание на всеки един пациент.

Много ми е трудно, когато не мога да помогна на хората с дефицитните лекарства, което се оказва, че не е проблем само в България, но и в Европа. Когато някой дойде за инсулин за детето си и ти не можеш да му го осигуриш, защото го няма в складовете, тогава е много тежко. Имаме пациентка с трансплантации, която ежемесечно разчита на лекарствата от нашата аптека. Имало е случаи, когато ние я връщаме, тя плаче, а на нас ни се къса сърцето, но сме безсилни и нищо не можем да направим. Това са животоспасяващи лекарства и затова трябва да се работи много за отстраняването на този проблем на по-високо ниво. Но ние сме на първа линия с клиентите и те очакват от нас обяснение. В последните месеци имаше много откази, свързани с директивата за верификацията на лекарствата (за всяка опаковка да има уникален QR код и да се проследява нейният път от производството до отпускането на пациента). Голям е и проблемът с реекспорта, за мен квотите, които се отпускат за нуждите на пациентите, които наистина имат нужда от тези лекарства в дадената страна, би трябвало да са стриктно фиксирани. Стигаме до въпроса с регулацията в здравеопазването и във фармацевтичния сектор. Става въпрос за живота на хората, за деца, за хронично болни, за трансплантирани.

Откакто ние имаме аптеки, постоянно има нови регулации, нови промени, свързани с касовите апарати, с нови наредби, които затрудняват нашата работа. От друга страна, законови предписания и регулации, които са в подкрепа на малкия и средния бизнес – забрана за вертикални структури (производител, дистрибутор и аптека да не могат да са на един собственик), отстоянието между две аптеки и други, или не се спазват от всички, или дори вече не фигурират в закона, защото пак е в интерес на някой голям играч.

Точно това е хубавото на програмата BETTY – има някой, който защитава интересите на нас, на малките аптеки. При срещите с други колеги срещам разбиране и съпричастност за това, с което се сблъскваме ежедневно. Всеки от нас се изправя пред подобни трудности и проблеми, които могат да се разрешат, ако работим заедно и включително с помощта на силен партньор като ФЬОНИКС.

Присъствието онлайн все повече става задължително, трябва да си в интернет пространството, за да посрещнеш нуждите на своите клиенти. Самите те са доста по-взискателни, по-знаещи, понякога и доста по-самоуверени, защото всеки е чел някъде нещо. А е хубаво да се спазва уважението, защото фармацевтът срещу тях е специалистът, който е учил доста години и продължава да се усъвършенства ежедневно. Затова съм и благодарна на колегите, които работят от дълги години в нашите аптеки, тъй като успяват да запазят добрия дух и високия си професионализъм въпреки трудностите, през които минаваме заедно.

Работата със здравната каса е свързана с много техническа и ненужна дейност. Откакто се помним, чакаме да се въведе електронна рецепта. Фармацевтите всеки път попълват цялата информация наново, което е пет минути писане. Трябва да имаме повече време да обръщаме внимание на пациентите, вместо да си губим времето в писане.

Хубаво е, че все повече хора залагат на холистичната медицина, така или иначе само с лекарства не може да се разреши даден проблем. Човек така е устроен, че е важен начинът на хранене, балансирането на цялото ежедневие, едно лекарство само по себе си не може да го направи. Естествено, има лекарства, които по никакъв начин не могат да бъдат заменени от холистично лечение или от хомеопатия.

Лекарства, които са животоспасяващи понякога. Но считам, че хората могат да прибягват до холистично лечение даже в комбинация с лекарства. Като цяло в класическата медицина лекарствата са за симптоматично лечение. Те лекуват дадени симптоми, без да търсят причината. Фармацията е бранш, който се развива. Лекарства вече има за почти всичко. Не е хубаво да се злоупотребява с тях, покрай коронавируса и цялата паника хората започнаха да се презапасяват дори с лекарства и противовирусни препарати.

Най-голямата житейска трудност, с която се сблъсках, беше загубата на баща ми преди четири години и трудностите да имам деца. Но както при тези, така и при всички други спънки опората ми винаги е било сплотеното ни семейство, което ми е давало сила, за да продължа напред. С мъжа ми вече имаме две прекрасни момченца, които са най-голямата радост в живота ми. Мечтая за много пътешествия, за спокойствие и хармония някъде сред природата. Това е нещото, което ми липсва в забързаното ежедневие. Имам много малко време да се откъсвам от всичко и мечтая да мога да се зареждам и да се връщам с нови сили.

Пожелавам на читателите на сп. „BETTY Моята аптека“ да бъдат здрави, да бъдат добри и толерантни, да бъдат щастливи!

app_cover_april20