Брой 11, април 2015

Започнете от днес! С това послание завършва книгата си за диетите, за душата и проблема с килограмите „ИПОлогия на храненето” Ипократис Пападимитракос. Кинезитерапевт, психолог, консултант по храненето, един изключително интелигентен и симпатичен мъж, който предпочита София пред слънчевата Каламата и за 14 години печели благодарността и доверието на много хора от цялата страна.

Олга Георгиева

Толкова много неща искам да го питам, докато седим в просторния му светъл кабинет на ул. „Стефан Караджа”. Подарява ми второто допълнено издание на популярната си книга. Хвърлям бърз поглед и като че ли повечето от отговорите ги има. Дали защото самият той е минал по пътя до 120 кг и обратно до нормалното тегло? Дали защото неведомата ръка на съдбата така е сглобила „пъзела”, че му е позволила да разбира нуждите на човешкото тяло и душа? Едно е факт – днес Ипо, както го наричат с обич всички, заедно със своя екип от „Топ Форма”, вече помага и от разстояние. А дали много хора имат нужда? Ако е вярно, че ние сме това, с което се храним – да.

Как решихте да следвате в България?
Тогава, през 93-та година, гръцкият поток студенти от Югославия се измести в България. И това беше „вълната България”. Не съм се замислял в коя държава или какво, имах едни роднини тук в София, гърци, които развиваха бизнес. Това беше за мен шанс да работя първите години на студентството и то по-скоро беше причината – тук имаше кой да ме посрещне. Пътят, който избрах, в голяма степен съвсем случайно, ме доведе до моята професия. Не бих искал да правя нищо друго на света.

Какво Ви харесва и какво не Ви харесва тук?
Аз се чувствам като вкъщи в България. Толкова години са се минали, аз сънувам на български и мисля на български. Даже сега с дъщеря ми, защото опитвам да говоря само на гръцки с нея, в началото се затруднявах, докато си опресня отново речника и словореда… Какво не харесвам? Може би едно-единствено нещо не харесвам – това, че хората не работят колективно. Това най-много ме дразни, въпреки че има и други неща. Правосъдието не е наред, правораздаването куца… Не може да гледаш, години наред в сутрешния блок, всяка сутрин да има по някакъв голям скандал и всеки да си мълчи… Но най-вече това: хората са вълци единаци, всеки за себе си… Един мой приятел, доктор по история, българин, казва така: „Не се чуди, българинът се чувства добре, когато му завиждат.” А в Гърция колективът го има, гражданското общество, общите цели.

А по какво си приличаме и по какво се различаваме с гърците като кухня, като навици за хранене?
Не мога да видя разлики, особено ако се имат пред вид северната част от Гърция и България. Може би на юг, аз съм от Каламата, това е 1000 км по права линия надолу. Там ги няма туршиите, няма ги колбасите, по-свежа е кухнята, по-лека. Гърците не ядат толкова много риба, колкото хората предполагат. Както и испанците и португалците, нищо че са до морето. По-скоро телешкото е това, което много се консумира в Гърция. Разбира се, има пресни плодове и зеленчуци по- дълъг период и т.н. Нещо друго може би хората не знаят. До 40-та година в България много се е консумирал зехтинът като мазнина, не е имало слънчогледово олио. След това вече Източният блок и културата въвеждат след промените слънчогледа като култура и не се внася вече зехтин. Но иначе и българската, и гръцката кухня са под влияние на източната кухня – турска, арабска кухня. Което е неизбежно, Балканите са един цял микс.

Какво е Вашето виждане за вегетарианството?
Нито го препоръчвам, нито го отричам. Това е въпрос на личен избор. Вегетарианството е много отговорно хранене и изисква много повече мислене, много повече ресурси и като време, и като пари. Работил съм с такива клиенти, уважавам тяхното виждане, дали не искат да ядат месо по философски убеждения, или просто им е неприятно. Да, но пак има начин да се хранят правилно.

На какво основно се дължи затлъстяването при децата?
На родителите. Как може да обвиниш едно дете, че е пълничко? Когато е малко, всички му се радват, че яде всичко, а след това му се карат, че е дебело. Важно е да уточня, че моите клиенти не са хора със заболявания – те са хора с вредни навици за хранене. Тук търсим нормалното хранене. Работя с цели семейства, в които независимо от това дали имат нужда да свалят килограми, или не, искат да създадат един хубав модел на хранене вкъщи. Започвайки от начина, по който се хранят, и от вида на храната, и от готвенето, и от пазаруването, от организацията на храненето. Променяме цялата картина. И това е най-добрият начин да се повлияят децата – а не да се сложи детето на диета. Защото едно нормално хранене е въпрос на организация и правилна логистика. Тук има още един момент – високите цени на храната в България. Според проучвания, българските домакинства дават за храна почти половината от приходите си. Има доста парадокси – от една страна, България е все още едно от малкото места, където човек може с малко пари да се храни качествено. От друга страна – България има най-скъпия МакДоналдс в целия свят.

Какво говори това?
Това говори, че хората не са ориентирани и не са информирани. Защото българските домати, от парника от Петрич, през зимата са 3,20 лв за килограм. Това е един Биг Мак. В България определено все още човек може да се храни с хубава храна. И то сравнително евтино. Един американец, за да се храни с хубава храна, не половината от заплатата трябва да дава, а цялата. А в България мога да намеря баби, които продават домашни домати, домашни яйца…

Затова ли говорите за организация – да намериш правилните неща?
Целта на една добра организация в храненето е да създаде условия, това да се храниш нормално да не създава напрежение. Ето няколко елементарни неща. Не знам вие дали го правите вкъщи. Сядате цялото семейство и планирате за седмицата какво ще ядете. Едно семейство, което знае какво точно ще вечеря, може да пазарува много прецизно, по списък, и когато се прибере вкъщи и храната е там, трябва половин час, за да се сготви. Но след работа да минавам през магазина и от магазина да отивам вкъщи, това е загуба приблизително на час и половина. А като го умножим по пет работни дни, това си е почти един ден, който губя в това начинание.

Като прибавим факта, че след работа сме уморени, бързаме и взимаме
каквото ни попадне…
Разбира се. Оттам нататък е въпрос на лични предпочитания, на средства и на възможности всеки да си избере. Дали ще е био, дали ще е веган, дали ще следва разделно хранене и т.н. Всеки трябва да си прецени възможностите – и като времеви, и като финансови, и като здравословно състояние. Храненето е една златна нишка – ако всеки си даде сметка, определено би могъл да стигне до много изводи за себе си. Всяко едно хранене обслужва конкретна цел. Много често ние просто не си даваме сметка – ние просто се храним. Човек трябва да знае каква е целта, която иска да обслужи неговото хранене: искам да си намаля холестерола, искам да си коригирам килограмите, искам да си заздравя костите, искам това дете да расте…Храненето все пак е и удоволствие…Е, разбира се, че е удоволствие! И готвенето е удоволствие. Първото нещо, което учудва хората в един петзвезден ресторант, е големината на порциите. Да, това са реалните порции, реалната им нужда от храна! Не може в стомах, който е с големината на едно кенче безалкохолно, нормалната порция да е 600 г пица. Но какво се случва? Високите цени в петзвездните ресторанти се оправдават от качествените продукти. Серийните ресторанти, поради това, че не могат да дадат качествена храна, задоволяват хората с количество. Оттам идва една изкривена представа за нормалните порции. И хората са объркани. Те трябва да видят нещата като малко по-голяма стратегия и въобще като една култура на хранене, която ще им позволи да живеят качествено. Не става въпрос всеки да ходи с плочки на корема, никой не го иска това. Не мога да си представя обаче мъж на 30 години да позволи на килограмите си да пречат на качеството на живота му, да пие лекарства за високо кръвно и т.н. Няма резон в това.

Не е ли „виновна” и храната в големите хранителни магазини?
Аз предпочитам да пазарувам от малките магазинчета. При тях проблемът е съхранението, но определено много от фирмите, производители на храни, не могат да стигнат големите вериги. Това са по-малките производства, по-качествени храни. Мога да намеря много по-вкусен хляб в кварталното магазинче, отколкото в някаква голяма верига. Но и в нея има начин да избера храна.

Например, какво да избера?
Зависи първо от критериите, които поставят хората. Какъв ми е критерият за качеството на храната? Какво търся? Трябва да знам: търся био и искам да се храня био? Във всяка верига има такъв щанд. Искам да се храня с ниско съдържание на мазнини? Върху почти всеки продукт тази информация е изписана. Така че въпросът е да знам какво, не просто да влизам в магазина и да пазарувам. Един американски психолог, също във връзка с психологията на храненето и пазаруването, обяснява, че качествените храни в големите магазини са по периферията на магазина, а не вътре в регалите. И ако си помислите, там са зеленчуците, киселите млека, сирената, месото, хлябът. Като влезеш вътре в регалите, започват консервите, сладките… Така че той съветва хората да пазаруват само в периферията на супермаркета.

Много добър съвет!
Малко или повече, винаги човек има избор. Три неща основно трябва да контролираме: честотата на храненето, количеството и качеството. Честотата на храненето е моя работа, на никой друг. Ако съм добре организиран, логистиката ми е точна, нищо няма да ми попречи на всеки четири часа да се храня. Количеството също така мога да го контролирам 100%, никой няма да ми отвори устата и да ми бута храна… А качеството на храната е въпрос на информираност и въпрос на личен избор, спрямо моите възможности. Но именно това логично подреждане на нещата при много малко хора го има. Повечето хора разсъждават емоционално около храненето, както разсъждават емоционално върху пазаруването, около готвенето. И когато разсъждавам емоционално, не мога да мобилизирам логическото мислене и не мога да намеря решение. Така че, с две думи, това е моята работа: да подредим в главата на хората нещата относно храненето и диетите. Въпреки че при мен идват основно хора, които искат да отслабнат, когато им представя по-големия мащаб на промяната, те го разбират. Защото ако един човек пазарува, както
преди е пазарувал, готви, както преди е готвил, организира си храненето, както преди го е организирал, поведението му пред блок маса на all inclusive почивка е също старото поведение – е, той няма как да получи трайни резултати! Както казва една моя клиентка: „Понапънах се, свалих 30 килограма, снимах се, и толкова…”. Човек може да положи усилия да свали килограми и да не е готов да ги поддържа.

Затова ли написахте книгата „ИПОлогия на храненето”?
Да, тази книга е моята работа. Получавам отзиви от хората, че само четейки книгата, са вече по-спокойни и знаят, че ако искат, могат да вземат нещата в ръцете си. Това е една цялостна култура, но от практична гледна точка, с практични съвети. Второто издание е допълнено с детското хранене и една много интересна статистика във връзка с „Топ Форма”.

Какво е „Топ Форма”?
Topforma.bg е първият в България уебсайт за диетологични консултации и изготвяне на индивидуални хранителни режими. Копирали сме модела на работа в кабинета ми, като липсва само контактът на четири очи и разговорите, но те са заменени от подробен въпросник за здравословното състояние, хранителните предпочитания, начина на живот и целите на клиентите. Аз съставям всеки един режим, съобразявайки се с отговорите на всеки отделен клиент. Така всеки получава най-подходящия за себе си и строго индивидуален 30-дневен хранителен режим. За година и половина чрез „Топ Форма” успяхме да помогнем на повече от 5000 души от цялата страна да подобрят хранителните си навици и да се справят с борбата с излишните килограми. Много сме щастливи, че чрез сайта успяхме да направим услугата „личен диетолог” достъпна за всеки, независимо от това, в коя част на България се намира!

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn