Примамливото сърфиране по снега

Александър Вучкович

В ски спорта се гледало на сноубордистите от високо и с недоверие. Те били възприемани като глупави и несериозни авантюристи. Не им било позволено да ползват ски пистите и се налагало да тренират скришом през нощта. Днес около 97 процента от ски пистите в Северна Америка и Европа имат трасета за сноуборд с необходимото оборудване.

Когато през 1965 г., играейки с дъщеря си, Шерман Поупън, инженер от Колорадо, закрепил две ски заедно и така измайсторил първата дъска за сърфиране по сняг, той не предполагал, че с това започва историята на един от най-масовите зимни спортове.

Снърф
Изобретението му станало популярно сред приятелите на дъщеря му и той усъвършенствал оригиналната идея като от двете съединени ски направил първата дъска, която била дълга 1,20 м. Съпругата му Нанси дала името на новия реквизит. Нарекла го „снърфър“, комбинирайки английските думи „snow“ (сняг) и „surf“ (сърф). Интересът в околността бил толкова голям, че през 1966 г. Поупън патентовал изобретението си, а бързо след това продал патента на Brunswick Corporation. През следващите десет години били продадени над един милион броя на цена от 15 долара.

Уинтърстик
В края на 60-те години Дмитрий Милович (сърфист от Източното крайбрежие в САЩ) започнал да експериментира с всякакви форми и да тества различни материали. Резултатът бил нов тип дъска, която нарекъл уинтърстик. Същото име дал и на компанията, която създал през 1974 година – първата специализирана за производство на сноубордове и сърфове. С популяризирането на сноуборда растял и интересът на хората. През 70-те години Милович става рекламно лице на новопоявилия се спорт и чест „гост“ на жълтата преса. Преди да банкрутира през 1980 г. той лансира нов тип дъска – „лястовича опашка“.

Снърфът все още не бил спорт с ясно определени правила и официални състезания, но въпреки това имал голям брой привърженици, които обсъждали новите модели и изпробвали различни материали.

Жълтият банан
През 70-те години 23-годишният Джейк Бъртън Карпентън бил обещаващ скиор, но една автомобилна катастрофа сложила край на кариерата му. Той обаче, продължил да работи над дъската за снежен сърф и усъвършенствал стабилността на автомата за задържане на краката върху дъската. През 1977 г. Боб Уебър разработил прословутия модел „жълт банан“, направен от полиетилен, а Чък Барфут конструкция от стъкловлакна.

Сноуборд пионери
Въпреки че повечето пионери били от САЩ, имало и такива от Европа, а най-много от Великобритания и Швейцария. През 1976 г. двама скейтборд ентусиасти – Джон Робъртс и Пит Матю разработват модел, подходящ за местните условия.

В това време сноубордът като спорт все още търсил своето място под слънцето. Скиорите гледали на сноубордистите от високо и с недоверие. На вторите често не им било позволено да ползват ски пистите. Налагало им се да прескачат оградите и да тренират скришом през нощта.

През 1979 г. в Мичиган се провежда първото Национално първенство по сноуборд с парични награди. То бележи началото на сноуборда като състезателен спорт.

В началото професионалните ски треньори и изобщо привържениците на ските, за разлика от публиката, не признавали сноубордистите. Враждата продължила с години. Смятало се, че любителите на новопоявилия се спорт ще повредят ски пистите. През 1985 г. само седем процента от американските скиори позволявали на снърфистите да ползват трасетата. Подобно било отношението и в Европа. С времето екипировката и уменията на сноубордистите се усъвършенствали, а спортът ставал все по-добре приет. В началото на 90-те повечето ски писти имат и трасета за сноуборд. Днес 97 процента от пистите в Северна Америка и Европа имат такива трасета.

Атрактивен и динамичен, сноубордът се харесвал на широката публика, а броят на заинтересуваните бележи ръст всяка година. През зимния сезон 2009-2010 г. са регистрирани 8,2 милиона сноубордиста само в САЩ и Канада.

Сноуборд асоциация
През 1990 г. е основана Международната сноуборд асоциация, като учредяването ѝ води и до поставянето на ясни правила. Официалният вече спорт става член на олимпийското семейство през 1998 г. (Зимните олимпийски игри в Наган, Япония). Французойката Карин Руби печели първия златен медал в дисциплината за жени, а канадецът Рос Ребаглиати побеждава мъжката конкуренция. През 2014 г. сноубордът се появява за първи път на параолимпийските игри в Сочи.

Пънк и хип-хоп стил
В годините, когато, за разлика от ски спорта, сноубордът се смятал за несериозно занимание, сред сноубордистите започнала да се развива нова субкултура. Тя възприема първо пънк музиката, а след това и хип-хопа, като заимства специфични елементи от тези двa стила. Сноубордистите си имали жаргон, обличали се и се държали по определен начин, но скиорите не гледали с добро око на тази, развиваща се по „техните“ терени, култура.

Голям спорт
Стереотипите за сноубордистите, като например че са мързеливи и несериозни авантюристи се отнасяли и за сърфистите и скейтбордистите. С времето тези възгледи изчезнали и днес, занимаващите се с тези спортове, се приемат като опитни и свободолюбиви ентусиасти, сред които има и много невероятни спортисти.

Сноубордът се превръща в голям спорт с широка разнородна публика, която трудно може да бъде поставена в определени рамки или стереотипи. Тайната на неговия чар със сигурност се крие в естественото и свободно движение по снега. Освен това, спортът се смята и за много интересен. Най-важното е обаче, че в днешно време скиорите и сноубордистите се приемат и уважават едни други и заедно те са част от семейството на зимните спортове.

Дисциплини
След утвърждаването на сноуборда като професионален спорт с ясно определени правила, в него се развиват три основни дисциплини:
– Фрийстайлът (свободен стил) се изразява в правенето на акробатични фигури. Сноубордистите ползват различни елементи от изкуствени или естествени писти – преспи, неравни места, рампиили релси.
– Фрийрайдът (свободно каране) е дисциплина, която съчетава различните стилове в едно непрекъснато движение и с тези си характеристики става стил сам по себе си.
– Алпийският стил е донякъде подобен на ски дисциплините слалом, гигантски слалом, паралелен слалом и паралелен гигантски слалом.